МОТИВИ към решение по НЧД 4133/2019г.
на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 2 състав
Производството
е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16 от
Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано
е по повод постъпило в Софийски градски
съд удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение
№ VerkR96-10157 -2017 от 27.06.2017г., влязло
в сила на 12.07.2017г. за налагане на финансова санкция, от компетентен несъдебен орган на
Република Австрия – Кметство Велс
Ланд. Към
удостоверението е приложено копие от решението за налагане на финансова санкция
в размер на 110.00 евро на българския гражданин Н.М.Ц., представляваща наложено административно
наказание глоба на Ц. съгласно Закона за движение по пътищата на Република
Австрия.
В съдебно
заседание представителят на Софийска
градска прокуратура излага становище, че са налице основанията за признаване на
решението и моли да бъде изпратен актът на настоящия състав на НАП за
изпълнение.
Представляващият Ц. служебен защитник -
адвокат К. моли да не бъде признавано решението, тъй като представеното
удостоверение било непълно и нейният
подзащитен не е бил уведомен за издадения акт.
Засегнатото лице Н.Ц. се явява лично и
подкрепя заявеното от неговия служебен защитник.
Съдът, след
като прецени съдържанието на удостоверението, становището на страните и разпоредбите на закона, установи следното от фактическа и правна страна:
Н.М.Ц. е роден на ***г***, жив. в гр.
София, ул. „*********ап.11, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, финансов консултант, с ЕГН: **********.
С решение от 27.06.2017г., издадено от несъдебен
орган на Република Австрия, влязло в сила на 12.07.2017г. на Н.Ц. е наложена финансова санкция - административно наказание глоба в размер на 110.00
евро за
това, че на 03.06.2017г. в 01.57 часа при
управление на моторно превозно средство с
ДКН СВ 6894 АР в община Пихл при Веле при разрешена максимална скорост от 130
км/ч е превишил скоростта с 37 км/ч, с което е извършил административно
нарушение по параграф 20, ал.2 от Закон за движение по пътищата на Република
Австрия.
Въз основа
на посоченото решение е издадено и Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции (във формуляра, даден в приложението към решението).
Постъпилите документи относно
признаването на решението на чуждия несъдебен орган, съдържат всички изискуеми
от закона и Рамковото решение реквизити. Налице е влязъл в сила акт на
несъдебен орган за извършване на
административно нарушение, с наложена парична санкция, както и съответно
удостоверение. Безспорно е установено, че засегнатото лице, срещу което е
постановено решението, е с местоживеене на територията на страната.
Съдът преценява, че не са налице
основания за отказ за признаване на решението за налагане на финансова санкция,
съгласно разпоредбата на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. От текста на удостоверението се
установяват и индивидуализиращите засегнатото физическо лице данни - трите имена, дата на раждане и адрес; размерът на наложената
санкция – 110.00 евро; данните за обстоятелствата, обосноваващи санкцията
по чл.3, ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
В решението изрично е
посочено, че производството
е било писмено и засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството
на Република Австрия, за правото си и сроковете за обжалване на решението, не е платил глобата, наложена му за констатираното нарушение, поради което решението е било изпратено на българските власти с оглед
признаването и изпълнението му. В този
смисъл са неоснователни доводите на служебния защитник, че Ц. не е бил уведомен относно правото си да обжалва
решението, както и сроковете за обжалване като съдът няма основания да се
съмнява в отразеното от компетентния орган на искащата държава – членка на
Европейския съюз. Неоснователни са и възраженията на защитата за непълнота на
удостоверението – действително в буква 3, т.3 липсва отразяване дали лицето е
било призовано лично или не, но, както бе отбелязано, настоящият съд няма
основание да се съмнява в твърденията на наказващия орган, че лицето не се е
явило лично на процеса, но е уведомено съгласно законодателството на издаващата
държава за издадения спрямо него акт.
При така
установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на законови
предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена
финансова санкция.
Предмет на разглеждане по делото е решение за налагане на
финансова санкция от страна на компетентен
орган, придружено от Удостоверение по чл.4 от Рамковото
решение № 2005/214/ПРВ на Съвета относно прилагане принципа при взаимно
признаване на санкции.
Не е налице
и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от закона.
Удостоверението съдържа предвидените в закона и Рамковото решение реквизити, важни за заемане на позиция от изпълняващата държава, лицето не е
санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителна
давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии, определящи
като недопустимо изпълнението на решението, санкцията, която се претендира да
бъде приета надхвърля границата от 70 евро, посочена в чл. 35, т. 6 от закона.
В същото време, видно от текста на удостоверението, засегнатото лице е било
уведомено за правото си да обжалва решението.
Нарушението е квалифицирано като превишаване на разрешена за съответния участък скорост
на движение на моторно превозно средство и съдът счита, че не са налице изключения от
принципите за двойна наказуемост, тъй като се касае за деяние, нарушаващо
правилата за движение по пътищата.
Тези
съображения мотивират настоящия състав да
приеме, че в конкретната хипотеза не е налице основание да откаже признаване на
решението. Паричната сума, представляваща
санкцията, е в размер на 110.00 евро, като съдът определи
равностойността й в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – в размер на 215.16
лева.
По изложените съображения съдът
прие, с оглед прилагане на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, съобразно цитираното по – горе Рамково решение, за изпълнение решение
№ VerkR96-10157 -2017 от 27.06.2017г., издадено от Кметство Велс Ланд в
Република Австрия, в сила от 12.07.2017г. за налагане на финансова санкция на българския
гражданин Н.М.Ц., с което му е наложена глоба в размер на 110.00 евро, с левова
равностойност по фиксинга на БНБ 215.16 лева /двеста и петнадесет лева и
шестнадесет стотинки/ за нарушение на параграф 20, ал.2 от Закон за движение по
пътищата на Република Австрия.
Въз основа на тези мотиви съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.