Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
СОФИЯ, 11.01.2023г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕТА АНТОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОЗАЛИНА БОТЕВА
ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретар–протоколиста Цветислава
Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия Антонова
в.гр.д. № 5675 по описа на СГС за 2021г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.В.Д.
срещу решение № 20014065
от 18.01.2021г. постановено по гр.д. № 3809/2019Г. по описа на Софийския районен съд, II г.о., 56-ти състав, В ЧАСТТА, с което е признато за
установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че дължи на „А1Б.“ЕАД по по искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 335, ал. 1 ТЗ сумата от
2243,12 лв., представляваща неплатена цена за закупени 2 бр. устройства на
изплащане по 2 бр. договори за продажба на изплащане от 27.05.2015 г. към
рамков договор N M4577941/27.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
17.10.2018 г. до окончателното плащане, както и по искове с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва в размер на 571,64 лв., начислена за периода
от 06.12.2015 г. до 17.10.2018 г.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на процесуалния закон, тъй като
след смъртта на пълномощника на ответника преди първо съдебно заседание, същия не е имал
обективна възможност да ангажира доказателства и проведе защитата си,
включително и с оглед възрастта си, поради което претендира решението да бъде
обезсилено и делото – прекратено, евентуално – отменено и исковете отхвърлени в
изпълнението на задължението на съда да осигури справедлив процес.
Въззиваемата
страна „А1Б.“ЕАД в срока по
чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във
въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното
решение са несъстоятелни, тъй като в производството пред районния съд са
останали недоказани твърденията му за унищожаемост на договорите за продажба на
устройства на изплащане, поради което същите валидно обвързват страните включително
и относно задълженията на ответника да заплати цената на получените мобилни
устройства.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция
дължи проверка за валидността на решението, за
неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му
единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият
въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността обжалваното решение съдът намира
поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:
Районният
съд е бил сезиран с искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК, както следва:
-
с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.335 ал.1 от ТЗ за сумата от 2243,12
лв.,представляваща неплатена цена на предоставени устройства – мобилни телефони
по два договора за продажба на изплащане;
-с
правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 571,64 лв.,
начислена за периода от 06.12.2015 г. до 17.10.2018 г. върху главницата от 2243,12 лв.
-с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата от 397,69 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на 2 бр. договори за продажба на изплащане от 27.05.2015 г. към
рамков договор N M4577941/27.05.2015 г.
Исковете
с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД са отхвърлени с първоинстанционното
решение, което като необжалвано в тази му част, е влезнало в сила.
Предметът на делото е спорното материално субективно право –
претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда,
съобразно въведените от ищеца твърдения за правнорелевантните за спора факти.
В
настоящият случай с исковата молба ищецът е заявил претенцията си за заплащане
цена на предоставените вещи по два договора за изплащане, като е изложил обстоятелствата, от които счита, че
произтича правото му – наличие на договор, предоставяне на движимите вещи,
неплащане на вноските, прекратяване на договора и предсрочна изискауемост на
всички вноски. В хода на производството и с отговора по чл.131 от ГПК
ответникът прави защитни възражения, едно от които унищожаемост на доворите,
поради измама. Това е единственото правозащитно възражение наведено с отговора
на исковата молба, за което не е поискано събиране на доказателства, а е
обосновано с напредналата възраст на ответника. С изтичането на срока за
отговор е преклудирано и правото на ответника да оспорва автентичността на
подписа си в процесните два договора, което неговия процесуален представител
заявява едва във въззивната инстанция, като мотива, че упълномощения в
първоинстанционното производство пълномощник на ответника е починал преди първо
съдебно заседание, по никакъв начин не влияе и не може да възстанови преклудиращото
действие на изтичането на срока за оспорване истиността на двата договора като
частни писмени документи. В тази връзка всички заявени възражения и
доказателствени искания от пълномощника на въззивника в настоящото производство
са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани /и поради които обстоятелства не
са допуснати и доказателствените искания досежно това възражение/.
С
въззивната жалба въззивникът чрез процесуалния си представител заявява нови факти и нови защитни възражения,
които е могъл да направи с отговора на исковата молба – твърдяните факти за
слепота на ответника към момента на подписване на договора, за придружаването
му от други лица, които са получили вместо него мобилните устройства по
договори за продажба, наличие на образувани производства по сигнали в полицията
и прокуратурата за извършена измама във връзка с подписване на процесните
договори – това са обстоятелства, които както самия ответник твърди, са се
осъществили към датата на сключването на договорите - 2015г. и непосредствено след това т.е. нито
са нововъзникнали, нито са новоузнати и в този смисъл изтичането на срока за
отговор е преклудирало възможността да бъдат заявени и разгледани в
производството, а обявяване на доклада за окончателен в първо съдебно заседание
е преклудирал и възможността за ангажиране на доказателства за твърдяните факти,
още повече че по реда на чл.143 ал.2 от ГПК ищецът не правил никакви уточнения
на фактическите твърдения по исковата молба, нито представял нови доказателства
и правил нови доказателствени искания, по които
в първо съдебно заседание ответникът да не е могъл да вземе становище и
направи нови защитни възражения и доказателствени искания, поради смърт на
процесуалния му представител. Горното обуславя невъзможността да бъдат
разглеждани направените във въззивнаата жалба и допълнителна молба възражения
срещу действителността на правоотношенията възникнали по процесните два
договора за продажба на изплащане, както и липса на обстоятелства по смисъла на
чл.266 ал.2 т.1 и т.2 от ГПК.
На
следващо място, видно от доклада по делото на първоинстанционния съд в
зависимост от твърденията на страните, правилно е разпредили доказателствената
тежест относно подлежащите на доказване
факти и оглед предмета на делото, както и липсват каквито и да са други
процесуални нарушения в хода на производството вкл. и при събиране на
доказателства, поради което и не е налице и хипотезата, визирана в разпоредбата
на чл.266 ал.3 от ГПК обуславяща допустимостта за събиране на доказателства,
които обаче са заявени в първоинстанционното производство и неправилно
недопуснати от съда /а и такива заявени доказателствени искания липсват в
отговора на исковата молба/.
Следователно
на ответника е била предоставена възможност за реализиране на правото си на
защита в пълен обем, тъй като към момента на получаване на препис от исковата
молба, същия е упълномощил адвокат, именно който е подал отговора на исковата
молба със съответните защитни възражения.
За
да възникне твърдяното от ищеца субективното притезателно право като продавач
по договор за продажба на вещ на изплащане относно цената на същата, е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: между страните е възникнало валидно правоотношение по
договори за продажба на изплащане, по силата на които е изпълнил задължението
си за предаване на описаните мобилни апарати и в тежест на ответника е
възникнало изискуемо задължение за плащане на цена на месечни вноски в
претендирания размер; наличието на валидна клауза за предсрочно прекратяване на
договорите в случай на забава на длъжника и настъпване на предсрочна
изискуемост на всички вноски до края на срока на договора, както и размера на
вноските.
С
исковата молба са представени два договора за продажба на изплащане от
27.05.2015 г. между страните, подписани
саморъчно от ответника и които макар и да е посочен, че е към към договор за
услуги от 27.05.2015 г. за абонатен № *********, то не са самостоятелни и обективират отделни
облигационни правоотношения между
страните по тях.
Видно
от същите продавачът е прехвърлил на купувача /въззивник/ правото на
собственост върху следните вещи: 1.
апарат iPhone6 16GB S. SBC M. 20 23м., със сериен номер 358368067421437, а
купувачът се е съгласил да му заплати уговорената цена на 24 вноски при
разсрочено плащане, като първоначалната вноска от 63,00 лв. е платима при
подписване на договора, а обща цена на веща ведно с процент оскъпяване и
печалбата за търговеца от предоставяне на услугата разсрочено плащане е 1512,00 лв. и 2. апарат iPhone6 16GB S. SBC M. 20 23м.,
със сериен номер 358368067388495, а купувачът се е съгласил да му заплати
уговорената цена на 24 вноски при разсрочено плащане, като първоначалната
вноска от 63,00 лв. е платима при подписване на договора, обща цена на веща
ведно с процент оскъпяване
и печалбата за търговеца от предоставяне на услугата разсрочено плащане е1512,00 лв.
От
изявленията на купувача в текста на
цитираните два договора, е видно, че същия саморъчно е удостоверил получаването
на вещите, предмет на продажба на изплащане, както и че е заплатил и по двата
договора първоначалната вноска. Т.е. направеното изявление от въззивника за
получаването на вещите има спрамо него материална доказателствена сила, като не
е разколебано с ангажиране на относими доказателства.
От описаното съдържание на възникналите между страните
облигационни правоотношения следва извод, че се касае до сключени договори за продажба на телефонни
апарати на изплащане, при които правото на собственост върху вещта се прехвърля
с предаването й на купувача при подписване на договора, като дължимата цена се
изплаща разсрочено на равни месечни вноски в период от 23 месеца. В двата
договора се съдържа идентична клауза съобразно която договорът се прекратява
при неплащане на най-малко две последователни месечни вноски от страна на
купувача, като в този случай всички суми, дължими до края на срока на договора,
стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тях и следва да бъдат
заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. От
съдържанието на клаузата се установява, че същата по същество представлява
уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението на купувача да
плати цената, като правоотношението между страните се запазва, респ. купувачът
запазва правото си на собственост върху вещта, но губи преимуществото на срока
поради допуснатата от него забава за повече от два последователни месеца, поради
което дължи неизплатения остатък от първоначално уговорения размер на цената
предсрочно. Предявените в настоящото производство претенции се основават именно
на тази клауза при твърдение за неизпълнение от ответника и настъпила
предсрочна изискуемост на останалите до края на срока на договора вноски, т. е.
видно е, че в случая се касае до претенция за реално изпълнение на задължението
на купувача да плати цената по договора.В допълнение следва да се отбележи, че
дори и при липса на основание за настъпване на предсрочна изискуемост по
договорите, уговорените в тях срокове за разсрочено плащане на цената са
изтекли към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което при всички положения при доказано предаване на вещта по
договора непогасената част от цената към настоящия момент би била дължима.
Няма наведени твърдения, нито ангажирани доказателства, че е
извършвано плащане на месечни вноски по договорите за периода от 10.11.2015
г. до 12.04.2016 г., възлизащи на сумата в общ размер от 2243,12 лв., видно от
представените по делото фактури вкл. и при съобразяване на размера на вноските,
уговорена в двата договора.
При установената основателност на претенциите следва да се разгледа
заявеното при условията на евентуалност възражение на ответника за погасяването
им по давност.
Въпреки някои противоречиви
становища, практиката на ВКС категорично изяснява, че за главницата по договор
за кредит е приложима 5 г. давност, доколкото е единно задължение, за което е
постигнато съгласие да бъде изпълнявано на части, докато задължението на кредитополучателя за заплащане на
възнаградителна /договорна / лихва отговоря на критериите за периодично вземане
по смисъла на чл.111 от ЗЗД и в този смисъл по отношение на него е приложима
кратката 3 годишна давност /в т. см Опр.396/18.07.2019г. по т.д. № 30/2019г. на
І т.о. ВКС/. Съдът счита, че цитираната принципна постановка се отнася и по
аналогия за настоящия случай.
Договореното
плащане на единната цена на веща на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части-аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не трансформира този договор в такъв за периодични платежи,
а представлява частични плащания по договора. При договора за продажба е налице неделимо плащане и договореното плащане на сумата на
погасителни вноски, не променя характера на
вземанията. Допълнителен аргумент е обстоятелството, че за един и същ вид
договори – продажба, в един от случаите вземането на цената на продавача се
погасява с 5 годишна давност /когато не е уговорено разсрочено плащане/, а в
друг случаи – 3 годишна /когато е уговорено разсрочено/, което не би следвало
да се допуска с огледи идентичността на вида и характера на договорите и
притезанието за заплащане на цената на предадените стоки/вещи.
Независимо, че първоинстанционния съд е счел, че давността за
погасяване на вземанията за цена на мобилните апарати по процесните договори е
3 годишна, като е приел, че е налице периодични вземания по смисъла на чл.111
б. „в“ от ЗЗД е счел, че към датата на подаването на заявлението не е изтекъл
дори 3 –годишния период, поради което е счел възражението за неоснователно,
което настоящия състав като краен извод споделя с уточнението направено относно
приложимия давностен срок.
Ето защо, установените за възникнали вземания в настоящото
производство не са погасени по давност и исковете в посочените размери се
явяват основателни.
По иска с правно
основание чл.
422 ГПК, вр. с чл.
86 ЗЗД
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на
чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в
забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение –
от деня, в който бъде поканен от кредитора. В настоящият случай съгласно
клаузата на т. 26. 5 от приложимите към отношенията между страните общи
условия, клиентът е длъжен да заплаща дължимите суми в 15-дневен срок от
издаване на фактурата, след изтичане на който и на основание чл.
84, ал. 1 ЗЗД изпада в забава и дължи мораторно обезщетение, а след
прекратяването на договорите и предсрочната изискуемост на сумата – върху целия
размер от датата на прекратяването на договорите.
Следователно, предявените искове за заплащане на лихва за забава
върху главния дълг, чието съществуване ищецът установи при условията на пълно и
главно доказване, са доказани по основание, като относно техния размер намира
приложение разпоредбата на чл.162 от ГПК, правилно приложена от
първоинстанционния съд, вследствие на което установения размер на обезщетението
за забава е 571,64 лв. за периода 06.12.2015г. -17.10.2018г.
Поради съвпадане на изводи на двете съдебни инстанции,
решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20014065 от
18.01.2021г. постановено по гр.д. № 3809/2019г. по описа на Софийския районен съд, II г.о., 56-ти състав, В ЧАСТТА, с което:
- е признато за
установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д.В.Д. с ЕГН: ********** и с
адрес: *** дължи на „А1Б.“ЕАД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на
управление:*** както следва/
-на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 335, ал. 1 ТЗ сумата от
2243,12 лв., представляваща неплатена цена за закупени 2 бр. устройства на
изплащане по 2 бр. договори за продажба на изплащане от 27.05.2015 г. към
рамков договор N M4577941/27.05.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницанта считано от 17.10.2018 г. до окончателното плащанем
-на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД мораторна лихва в размер на 571,64 лв., начислена за периода от
06.12.2015 г. до 17.10.2018 г. върху
главницата от 2243,12 лв.
и за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.11.2018г. по ч.
гр.д. № 66697/2018г. по по описа на
Софийския районен съд, II г.о., 56-ти
състав;
-е осъден
Д.В.Д. с ЕГН: ********** и с адрес: *** да заплати на „А1Б.“ЕАД ЕИК: ********
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски
по първоинстанционното производство –
56,54 лв. и по заповедното производство – 57,77 лв.
РЕШЕНИЕ № 20014065 от
18.01.2021г. постановено по гр.д. № 3809/2019г. по описа на Софийския районен съд, II г.о., 56-ти състав в останалата му, необжалвана част , е
влезнало в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.