ОПРЕДЕЛЕНИЕ
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, Гражданска колегия, Втори състав в закрито разпоредително заседание проведено на 11 октомври 2022 година по търг.д. № 32 по описа на съда за 2020 г., съдия Антония Атанасова-Алексова, в качеството си на съдия - докладчик, като се запозна с материалите по докладваното търговско дело, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба депозирана
ОТ: „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, представлявано от Милена Ванева - прокурист и Петя Николова Димитрова - изпълнителен директор, представлявано от Адвокатско дружество" Чаталбашев, Петкова и Иванова", чрез адвокат Христина Иванова, БИЛИК , със съдебен адрес:***
СРЕЩУ:
1. „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ПЕРНИК, общ. ПЕРНИК, обл. ПЕРНИК, УЛ. С.Ш№ 51, представлявано от А.Д.Е., в качеството му на едноличен собственик на капитала;
2. А.Д.Е., ЕГН **********, с адрес: ***;
3. Л.С.Е., ЕГН **********, с адрес: ***;
4. В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***;
С ИСКАНЕ:
Да бъде постановено решение,, с което да бъдат осъдени длъжниците „А.“ ЕООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул. С.Ш№51, А.Д.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, Л.С.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят солидарно на “Юробанк България” АД, ЕИК: ********* частично дължимите се от тях суми, произтичащи от договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ”, №***. в размер както следва:
- 43 310.75 лв. /четиридесет и три хиляди триста и десет лева и седемдесет и пет стотинки/ - представляваща непогасена главница по договора за банков кредит за период 21.05.2015г. до 14.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба.
- 370.38 лв. /триста и седемдесет лева и тридесет и осем стотинки/ - договорна лихва за редовен кредит за период 21.05.2017г. до 14.05,2020г.,
- 9 629.20 лв. / девет хиляди шестстотин двадесет и девет лева и двадесет стотинки/ - мораторна лихва за период 21.08.2019г. до 14.05.2020г.
На основание чл. 372, ал.1, във вр. с чл. 129, ал.1 от ГПК с оглед постъпилия отговор от ответниците, с който изцяло се оспорва исковата претенция, като се заявява, че били налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на настоящото производство, тъй като, към настоящия момент, било налице осъдително решение, в което била приета нищожност на клауза от договора за кредит, въз основа, на които ищецът черпи права си представени в депозирана исковата молба в настоящото производство, като банката била осъдена да заплати суми, недължимо платени въз основа на нищожна клауза - делото било висящо пред Върховен касационен съд, като било образувано търг.д. № 466/2020 на I т.о. на ВКС и било насрочено заседание по допустимост на 14.12.2020г. с разпореждане 260115 / 18.08.2020г. е изпратил препис от отговора на исковата молба и приложенията към нея на ищеца.
В указания срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се сочи, че между страните били сключени 5 бр. допълнителни анекси, с които договорът бил предоговорен и длъжниците били изпаднали в забава досежно плащането на месечни вноски и по изрично тяхно искане, след депозирана от тях молба били осъществени и предоговарянията по банковата сделка. Тъй като се касаело за абсолютна търговска сделка, с оглед предоставянето на договорените суми с цел финансиране на търговска дейност „анатоцизмът“ се допускал съгласно нормите на търговския закон. Възраженията за нищожност на клаузи по сключения договор поради противоречие със Закона за защита на потребителите не следвало да се разглеждат тъй като спорът по отношение на тях бил решен с влезли в законна сила съдебни актове посочени от ответниците. Относно релевираните възражения за настъпила предсрочна изискуемост от страна на ищеца били изпратени: писма уведомления , нотариални покани с рег. № 4/2016г. том. I, № 3 на нотариус Вергиния Ширкова с рег. № 33 от НК връчени чрез залепване по реда на чл. 47 от ГПК, а ако не се приемело, че ответниците и били уведомени, то с получването на препис от ИМ и приложенията към него които включвали и посочените писма били се уведомили.
С разпореждане от 24.09.2020г. на основание чл.372, ал.1 ГПК съдът е приел, че били налице предпоставките на закона за приемане на допълнителната исковата молба, поради което е изпрати препис от нея, в едно с приложенията на ответниците, с указанието, че могат в двуседмичен срок да подадат допълнителен отговор, с който били длъжни да отговорят на допълнителната искова молба.
В указания от съда срок по чл. 273 от ГПК ответниците са депозирали допълнителен отговор, с който твърдят че претендираните с исковата молба капитализираните просрочия представляват реално усвояване на главница. Извън посочената главница по първоначалния договор не били усвоявани никакви други суми. Процесният договор бил сключен 17.10.2007 година, поради което посвиването на Наредба № 9 от 03.04.2008 година за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНБ била неприложима в посочената редакция. Неоснователни били възраженията касаещи приложението на Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като участници в кредитното правоотношение били и физически лица, спрямо които се прилагат нормите им. Поддържат възраженията си касаещи редовното обявяване на предсрочна изискуемост. Поддържаме и възражението си за изтекла погасителна давност, по което няма никакво възражение от страна на банката - ищец. С оглед на изложеното молят да се отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца, тъй като е неоснователна и недоказана.
По представените доказателства и направените доказателствените искания,
съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Представените с исковата молба отговора на исковата молба, допълнителната
искова молба и отговора на допълнителната искова молба писани документи били
допустими, относими и необходими за изясняване предмета на делото, поради което
следва да приобщени като доказателствен материал по делото.
Всички факти били спорни. Няма факти и обстоятелства, които да се
признават от страните. Няма факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от
доказване.
Основателно се явява
и искането за допускане на съдебно-икономическа експертиза с въпроси, изрично
посочени в исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като същите били свързана с предмета на доказване по делото и
ще допринесе за установяване на обективната истина.
По всички останали
въпроси на осн. чл. 374, ал.1 от ГПК съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание.
Предвид изложеното и на основание чл. 374, 2 от ГПК, СЪДЪТ
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2022г., от 10.00ч., за която дата и час да се призоват страните:
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед процесуална икономия да се извърши по телефон или електронен адрес, за удостоверяването на което надлежно да се състави протокол, а при невъзможност за призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА, като доказателствен материал по делото представените и подробно описаните в исковата молба отговора на исковата молба, допълнителната искова молба и отговора на допълнителната искова молба писани доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно счетоводна експертиза със задача: както е формулирана в искова молба и отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Албена Маринова Борисова-Асенова, при хонорар в размер на 800.00 лв. вносим от ищеца в едноседмичен срок считано от датата на връчване на настоящото определение за насрочване
ДА СЕ ПРИЗОВЕ за насроченото съдебното заседание вещото лице, след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО - ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО, както следва:
Съдът намира, че е
сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 430 от ТЗ в вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД
В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди по силата на договор за банков кредит, продукт
„бизнес помещения” №BL9451/17.10.2007r., сключен между „Българска Пощенска
Банка” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цар
Освободител” № 14, ЕИК *********, представлявано от търговските пълномощници
Александър Йорданов Александров и Зорница Иванова Георгиева-Алексови,
упълномощени от законните представители на банката с пълномощно peг. №4626 от
08.06.2004г. на нотариус Диана Танева peг. №264, от една страна и от друга
страна - „А.“ ЕООД, ЕИК *********, банката е предоставила на
Кредитополучателите кредит в размер на BGN 65 000,00 (шестдесет и пет хиляди
лева) за рефинансиране на текущия инвестиционен кредит в Уникредит Булбанк АД. Крайният
срок за погасяване на кредита съгласно чл. 1 от договора е 120 месеца /сто и
двадесет/, считано от датата на откриване на заемната сметка, която съгласно
чл. 1, приложение №1 към договор за банков кредит, продукт „бизнес помещения”
№BL9451/17.10.2007r. е 26.10.2007г. Видно от приложеното към настоящата искова
молба банково бордеро № 407811/29.10.2007г. и банково бордеро
№6518200/18.01.2008г. по банковата сметка на „А.“ ЕООД „Юробанк
И Еф Джи България” АД превежда сумата в размер на 65 000,00 BGN. /шестдесет и
пет хиляди лева./. С предоставяне на заемната сума по сметката на
кредитополучателя банката е изпълнила изцяло задължението си по сключения
договор за кредит. Съгласно т.11 от АНЕКС №2 и т.9 от АНЕКС № 5 към договор за
банков кредит, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ”, №***. А.Д.Е., ЕГН **********, с
адрес: ***, Л.С.Е., ЕГН **********, с адрес: *** и В.А.Д., ЕГН **********, били
се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя „А.“ ЕООД, ЕИК
*********, за задълженията му относно погасяване на кредита. За обезпечение на
отпуснатия кредит кредитополучателят „А.“ ЕООД учредява в полза на „Българска
Пощенска Банка” АД договорна ипотека върху недвижим имот с нотариален акт за
договорна ипотека на недвижим имот , № 62, том IV, peг. №5470, дело № 602 от
J007r. на нотариус Николай Златанов, peг. № 062, с район на действие Районен
съд - гр. Перник. Поради неиздьлжаване на погасителна вноска с
падеж 21.12.2013г. на основание т. 6,подт. А) от Анекс 5 във вр. с чл. 25,
подт. Г) и чл. 26, подт. В) и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД банката обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо,
без да се прекратява действието на договора с Нотариална покана 04.01.2016г. с
Рег.№4/2016, Том 1 №3, ведно е уведомление за връчване на нотариус Вергиния
Янкова, Рег.№331 в регистъра на НК, връчена на 19.01.2016г., с
Писмо-уведомление с изх.№Р2917/20.11.2015г., с Писмо- уведомление с
изх.№Г2914/20.11.2015г., получено на 23.11.2015г., с Писмо- уведомление с
изх.№Г2915/20.11.2015г., получено на 23.11.2015г., с Писмо- уведомление с
изх.№Е2916/20.11.2015г., получено на 23.11.2015г.
Поради неизплатеното от Кредитополучателя задължение, произтичащо от
договор за банков кредит, продукт „бизнес помещения”, №BL9451/17.10.2007r.,
което е в размер : Главница: 54 953,54 лв. / петдесет и четири хиляди
деветстотин петдесет и три лева и петдесет и четири стотинки/ ; Договорна лихва
за редовен кредит в размер на 16 557,16 лв. /шестнадесет хиляди петстотин
петдесет и /; мораторна лихва в размер на 50 793,28 лв. /петдесет хиляди
седемстотин деветдесет и три лева и двадесет и осем стотинки/; Такси в размер
на 40,00 лв. /четиридесет лева/, Застраховки в размер на 548,70 лв. /петстотин
четиридесет и осем лева и седемдесет стотинки/. Към датата на подаване на
настоящата искова молба в полза на ищеца съществува изискуемо и неудовлетворено
притезание, което обуславя и правния интерес от предявяване на настоящия
частичен иск.
Ответника с отговора на искова молба Изцяло оспорваме
иска, както по основание, така и по размер, тъй като същия е неоснователен,
недоказан и недопустим и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Ищецът
нямал основание да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като не бил
настъпил фактическият състав за това, поради което не били изпадали в забава
при заплащане на месечните анюитетни вноски. Не само, че не били изпадали в
забава, а точно обратното - заплащали били много над първоначално договореното.
Налице било и значително неравновесие между правата и задълженията на
страните. Това личало най-ясно в крайния резултат след вдигането на лихвения
процент. Извън горното, физическите лица по договора попадат в приложното поле
на Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. В този смисъл налице били
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗПр.
Не били и налице условия за
вдигане на базовия лихвен процент на банката. Тъй като не били подписвали и не били
се съгласявали е Общи условия на банката към нито един момент не били наясно с
методиката на изчисляване на БЛПМФ. Всички външни индекси след подписване на
договора драстично паднали, поради което и лихвата следвало да бъде намалена.
Считат, че освен това неправомерно вдигане на вноската, банката не била
изпълнила и собствената си методология за изчисляване на БЛПМФ. Нямало
основание за покачване на лихвата, но имало и такова за нейното намаляване. По
този начин банката не спазвала собствената си методика, макар и неясно
формулирана. Липсвала ежемесечна актуализация и своевременно коригиране на
базовия лихвен процент с оглед на намалените стойности на всички външни
индекси. Очевидно, банката не спазвала това си задължение и не променяла
адекватно лихвата, с което нарушила договорните им отношения, без да има реално
основание за това.
С едностранното вдигане на вноската, банката прехвърлила изцяло риска
върху кредитополучателите, които били принудени да носят последствията както от
собствената си финансова криза, така и тази на банките. Прехвърлянето на риска
върху тях като кредитополучател и солидарни длъжници посредством подписването
на процесния договор пряко противоречало на чл. 2, ал. (1) от Закона за
кредитните институции, който със съответните промени е в сила през цялото време
на процесния договор. Според чл. 2, ал. 1 от този закон „Банка (кредитна
институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове
или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за
своя сметка и на собствен риск.” По този начин се нарушава чл. 26, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, според който нищожни били договори или
клаузи от договори, които противоречат на закона или го заобикалят.
Представените анекси били нищожни, тъй като: Видно от съдържанието на
представения анекс № 5 никъде не се сочело какъв е размера на дълга след
извършеното служебно преоформяне от страна на банката. В анекс № 5 било
посочено единствено „дълга“ и „кредитното задължение“, но никъде не се сочил
какъв е неговия размер и по какъв начин е формиран. Липсвало остойностяване на
посочените компоненти от евентуално задължение с цел установяване на
задължението по което встъпват в дълг ответниците по настоящето дело - Л.С.Е. и
В.А.Д.. Нещо повече, извършеното служебно преоформяне не посочвало върху каква
главница се натрупва и капитализират ли се суми, в това число за главница и
лихва. Следвало да се вземе предвид, че е недопустимо капитализирането на
просрочени задължения към редовна главница и новото олихвяване на новосформирания
дълг, тъй като на практика се получава начисляване на лихва върху лихва, т.нар.
анатоцизъм. Същият бил забранен в договорните правоотношения, в които има
участие на физически лица съгласно Закона за задълженията и договорите. Няма
получено волеизявление до за обявената предсрочна изискуемост. Недопустимо било
банката - ищец да претендира договорни лихви след датата на предсрочна
изискуемост. Видно от петитума на исковата- молба, банката - ищец претендирала
договорна лихва за периода от 21.07.2017 год. до 14.05.2020 год. Липсата на
посочена дата на предсрочна изискуемост не позволява да бъде изследван въпросът
за датата до която е допустимо начисляването на договорна лихва.
Правят възражение за изтекла погасителна давност, тъй като в случай,
че се твърди предсрочна изискуемост след приложените покани, то задължението било
погасено.
С допълнителна искова молба ищеца сочи, че между страните
по банковата сделка били сключени 5 броя анекси, с които кредитът бил
предоговорен. Длъжниците били изпаднали в забава досежно плащането на месечните
вноски и по изрично тяхно искане, след депозирана от тяхна страна молба, били
осъществени и предоговарянията по банковата сделка. Всички анекси били
направени в съгласие с Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск на БНБ поради възникнали за кредитополучателя временни
затруднения за погасяване на задълженията. „Преоформянето” по банковата сделка
се осъществява не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а
чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата
сделка. Именно поради същата причина при сключването на всеки анекс към
договора кредитополучателят е „усвоявал” сума, с която реално били погасявани
просрочил по сделката. Преоформянето е извършено при стриктното изпълнение на
чл. 13 от горецитираната наредба. Това обстоятелство било видно както от
приложеното към исковата молба извлечение от разплащателна сметка, така и от
приложената към исковата молба справка по чл.366 ГПК.
С допълнителен отговор на исковата молба ответниците твърдят,
че претендираните с исковата молба капитализираните просрочия представляват
реално усвояване на главница. Извън посочената главница по първоначалния
договор не били усвоявани никакви други суми. Процесният договор бил сключен
17.10.2007 година, поради което посвиването на Наредба № 9 от 03.04.2008 година
за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване
на специфични провизии за кредитен риск на БНБ била неприложима в посочената
редакция. Неоснователни били възраженията касаещи приложението на Закона за
защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като участници в
кредитното правоотношение били и физически лица, спрямо които се прилагат
нормите им. Поддържат възраженията си касаещи редовното обявяване на предсрочна
изискуемост. Поддържа и възражението си за изтекла погасителна давност, по
което няма никакво възражение от страна на банката - ищец. С оглед на
изложеното молят да се отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца, тъй като е
неоснователна и недоказана.
На осн. чл. 146, ал.1 от ГПК СЪДЪТ ОБЯВЯВА всички факти за спорни.
На осн. чл. 146, ал. т.3 от ГПК няма факти и обстоятелства
които да се признават от страните
На осн. чл. 146, ал.1 т.4 от ГПК, няма факти и
обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
На осн. чл. 146, ал. т.5 от ГПК СЪДЪТ РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието
на валидна облигационна връзка между страните – договора за банков кредит по
силата на който банката ищец в качество си на кредитор отпуснала и предоставила
на заемателя парична сума за определена цел, при уговорени условия, срок и възнаграждение.
В доказателствена тежест на ответника е установяване на
точното изпълнение на своите задължения по договора – връщане в уговорения срок
на предоставената от баната заемател парична сума.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако със сключване на спогодба ще направят по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такси – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА
страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се спести време;
Ø да се намалят разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни;
Ø да подобрите отношенията между страните, ако били важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа и тайните си;
Ø обичайно се изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и тайните си;
Ø за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържат с координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване.
СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК: