№ 438
гр. София , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000503346 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 02.07.2020г., постановено по гр.д. № 7875/2018г. на Софийски градски
съд, I - 11 състав ЗК „Лев Инс“АД е осъдено на основание чл. 432, ал.1 КЗ да заплати на А.
П. П., И.П. Д. и П. А. Л. суми от по 75 000лв, представляващи обезщетение за търпени
неимуществени вреди вследствие на смъртта на В. К. Л. – майка на първите двама и
съпруга на последния ищец, настъпила при ПТП на 25.10.2017г. в гр.София, ведно със
законната лихва, считано от 04.06.2018г., като исковете над присъдените размери до
претендираните от по 150 000лв са отхвърлени като неоснователни.
Решението е обжалвано от ищците чрез пълномощник в отхвърлителните му части с
оплаквания за неправилност. Конкретните доводи са против изводите на първостепенния
съд относно наличието на принос от страна на пострадалата. В тази връзка се поддържа, че
причината за ПТП е противоправното поведение на водача, който предприел движение на
заден ход без да се убеди в безопасността на маневрата, като в констатациите си АТЕ е
приела, че ударът за пострадалата към момента, в който е навлязла в очертанията на
габарита на лекия автомобил /при работещ двигател/ е бил непредотвратим, защото не е
могла да предвиди в каква посока ще потегли спрения автомобил. На следващо място се
изтъкват съображения против изводите на съда, че пешеходката е пресичала на
необозначено за целта място, поради наличните данни, че се е движела от посока паркинга
към насрещния тротоар и именно неправомерно спрелия в този район автомобил е бил
1
причина да не може да извърши пресичането точно по мисленото продължение на тротоара
– приравняващ се на пешеходна пътека щом е в зоната на кръстовище. На следващо място
се поддържат оплаквания против определените от съда обезщетения, които били занижени и
не отговаряли на всички установени по делото обстоятелства относно действително
търпените вреди, като така бил нарушен принципа по чл.52 ЗЗД. Изтъква се още, че по
делото били установени изключително близките отношения между ищците и загиналата
/съпруга и майка/ и моралните страдания вследствие на тази загуба. Поради изложеното се
иска отмяна на решението в обжалваните му отхвърлителни части и вместо това уважаване
на исковете в претендираните размери.
В срок е постъпил отговор от ответника –застраховател с подробни възражения
против оплакванията, обосновани с доводите, че пешеходката не е имала място на паркинг,
и че в този момент автомобилът е правел маневра паркиране на заден ход, която е могла да
възприеме и съответно положи грижа за собствената си безопасност. На следващо място се
поддържат възражения против оплакванията относно размера на обезщетенията с
позоваване на приетата на осн. чл. 493 А, ал.2 КЗ Методика за определяне размер на
обезщетенията на увредените лица.
В срока за отговор ответникът ЗК „Лев Инс“АД е подал насрещна въззивна жалба
против решението в осъдителните му части над дължимите според жалбоподателя размери
по 50 000лв на ищците до присъдените от по 75 000лв. Твърди се неправилност на
решението в обжалваните осъдителни части с доводи, че съдът е определил прекомерни по
размер обезщетения и не е съобразил обстоятелствата, обуславящи съпричиняване от страна
на пешеходката в много по-голям размер /според жалбоподателя поне 50%/ като се
поддържа нарушение на правилата по чл.108 и чл.113 ЗДвП. Поддържат се и доводи,
обосновани с приетата на осн. чл. 493 А, ал.2 КЗ Методика за определяне размер на
обезщетенията на увредените лица, и че решението в обжалваната му част не е съобразено с
икономическата конюнктура в страната и липсата на проведено доказване за вреди от
изключителен характер от загубата на близък човек. Иска се отмяна на решението в
обжалваните осъдителни части и вместо това постановяване на ново по същество, с което се
отхвърлят исковете над признатите за дължими размери от по 50 000лв на всеки от ищците
до присъдените по 75 000лв.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема следното:
При служебна проверка се установява, че решението е валидно и допустимо в
обжалваните му части /чл.269, изр.първо ГПК/. В осъдителната си част до размери от
50 000лв за всеки от ищците не е било обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция са преки искове по чл. 432 ал.1 КЗ
за компенсиране на неимуществени вреди пряко от застраховател, причинени при пътно
2
произшествие, настъпило по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Първостепенният съд е приел наличието на всички материалноправни предпоставки
по чл.432, ал.1 КЗ и уважил исковете за неимуществени вреди в размери от по 75 000лв за
всеки от ищците. Предвид влизане в сила на решението в осъдителните му части / до
размери от 50 000лв/ със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките по чл.432,
ал.1 КЗ, обуславящи материалната легитимация на ответния застраховател, произтичаща от
валиден договор по риска „ГО“ за увреждащия автомобил и противоправно поведение на
водача на ППС, и тази на ищците, които като съпруг и низходящи /дъщери/ са в кръга на
лицата, имащи право на обезщетение при смърт.
Спорът пред въззивния съд очертан от оплакванията и възраженията на страните и
предвид разпоредбата на чл.269 ГПК се съсредоточава по въпросите относно обема на
неимуществените вреди, правилното приложение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/, и
наличието или не на принос по см. на чл.51, ал.2 ГПК на пострадалия за настъпване на
вредите, обуславящ намаляване отговорността на застрахователя, както и неговото
стойностно изражение спрямо вината на прекия деликвент.
Пред първата инстанция не е било спорно настъпването на пътното произшествие
на 25.10.2017г. около 11.00ч. в гр.София, което се установява от събраните по делото
доказателства -констативен протокол № К 797/25.10.2017г и автотехническа експертиза, от
които е изяснено, че причина за настъпване на произшествието между лек автомобил
Ситроен Ксара Пикасо рег. № ********, управляван от водача Н. П. Д. и загиналата В. К. Л.
на 66 години, е реализираната от водача маневра „движение назад“, с което са нарушени
правилата по чл. 40, ал.2 ЗДвП, задължаващи водачите да осигурят непрекъснато
наблюдение на пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно да осигурят лице,
което да наблюдава пътя.
Пред първата инстанция е била изслушана медицинска експертиза, според която
причина за настъпване на смъртта е съчетаната тежка черепно-мозъчна и гръдно-коремна
травма, които са довели до остър срив на дишането и хемодинамиката. Пред настоящата
въззивна инстанция е представена в препис влязла в сила на 10.07.2020г присъда по НОХД
№ 1767/2020г. на Софийски градски съд, с която водачът Н.Д.а е призната за виновна в
извършването на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК на В. К. Л. при
управление на МПС и нарушаване правилата за движение по чл. 40, ал.2 ЗДвП.
От приетата пред първата инстанция автотехническа експертиза на в.л. Ж.Е. са
изяснени част от спорните въпроси относно поведението на пострадалата при настъпване на
пътния инцидент. Въз основа на констатирани обективни находки /разположението на петна
от кръв върху пътното платно и спрямо автомобила/ е установено, че мястото на удара е по
дължината на пътното платно около 4-5метра от линията на приетия в скицата ориентир в
посока към ул.Витиня и 11-12м вдясно от същия. Лекият автомобил Ситроен Ксара Пикасо
3
се е намирал на ул.К.Ф. в дясната част на платното за движение в непосредствена близост до
ул.Бесарабия с предната си част –паркиран в зоната на кръстовището. В момента, в който
водачът предприел маневра- движение на заден ход по ул.К.Ф. в посока към ул.Витиня с цел
да паркира на обособен паркинг пред пицария „Магнолия“, ударил намиращата се отзад
пешеходка със задна лява част на автомобила, който продължил движението си назад над
тялото на пешеходката, притискайки го към терена. Вещото лице сочи, че в протокола за
оглед не е описана вертикална и хоризонтална маркировка и пътни знаци, като на 9,6 метра
по дължината на ул. Константин Ф. от мястото на удара се е намирало кръстовището с ул.
Бесарабия. Според изводите на автотехническата експертиза пешеходката е била видима за
водача на лекия автомобил през страничните стъкла и причина за настъпване на
произшествието е необезопасяването на маневрата за движение назад. На следващо място в
заключението се посочва, че липсват данни относно посоката на движение на пешеходката и
същата не може да бъде определена от него по технически път. Автомобилът е бил в
полезрението на пешеходката, но не може на база на тези изходни данни да се определи
дали в момента, когато е била в зоната на задната част би могла да предвиди посоката му на
движение.
От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Г. и П.- съпрузи на
двете ищци, се установява, че между тях и починалата е имало силна доверителна връзка.
Въпреки, че били зрели жени със собствени семейства, те поддържали много близки
отношения с родителите си – починалата помагала изключително много в отглеждането на
внуците, два месеца преди настъпване на инцидента дъщеря й И. родила второто си дете и
разчитали на нейната подкрепа. След трагичния инцидент първата ищца И. Д. изпаднала в
състояние на неадекватност за продължителен период от време, преустановила работата на
собственото си заведение за хранене, което ръководела повече от 20 години, и не празнувала
вече Великден, който свързвала пряко с името на майка си. Втората ищца А.П. също
поддържала много близки отношения с майка си и инцидентът се отразил изключително
травмиращо на психиката й – пиела лекарства, посещавала терапевти. Починалата жена
живеела в близост до дъщерите си, а съпругът й – първият ищец П.Л. имал шивашко ателие
в двора на едната от дъщерите А., като всяка сутрин, преди да отвори им носел приготвена
от В. храна и водел детето им на училище. Отношенията между загиналата и нейният съпруг
се определят от свидетелите като сплотени и хармонични – двамата съпрузи имали
дългогодишен брак и били привързани един към друг. След смъртта й преживелият съпруг
бил съсипан, затворил се в себе си и започвал да плаче щом се заговорило за нея.
С оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода,
че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен всички от значение
обстоятелства, свързани с моралните страдания на пострадалите лица – дъщери и преживял
съпруг. В тази връзка не са взети предвид и съобразени установените по делото
обстоятелства, че починалата жена на 66г и нейните дъщери са имали много близки
отношения, независимо, че не са споделяли общо домакинство. И с двете си дъщери
4
загиналата е поддържала ежедневни контакти, свързвала ги е емоционална и доверителна
връзка и те са разчитали в нейно лице на цялостна подкрепа за отглеждане на децата.
Поради това настъпилата трагедия е свързана с по-силни по интензитет последици върху
тяхната психика, проявили се в промяна върху цялостното светоусещане – изолиране и
демотивация към работа и семейство, както и травмиращи изживявания на празници,
посрещани до този момент с починалата. Тези изводи в пълна степен се отнасят и за третия
ищец - преживелият съпруг, чиито морални страдания са неизмерими по интензитет, поради
установените близки и топли отношения със загиналата, с която го свързвали години
съвместен живот. Те са допълнително утежнени от напредналата му възраст на 74г, в която
остава сам без партньор, с когото да споделя живота си и на когото да разчита в трудности.
Основателни в контекста на посоченото са оплакванията в жалбата на ищците, че
първоинстанционният съд не е съобразил и преценил всички от значение конкретни
обстоятелства – по-високият интензитет на травмиращите преживявания, породени именно
от близката емоционална връзка между загиналата жена и нейните съпруг и дъщери. Поради
изложеното справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди би била сумата от
120 000лв за всеки от ищците, която в по-голяма степен отговоря на действителните
морални страдания. Над този размер до претендираните по 150 000лв исковете са
неоснователни. Безспорно е, че вредите са несъизмерими по тежест, но освен конкретните
установени по делото отношения и интензитета на преживяванията, принципът по чл.52 ЗЗД
изисква съобразяване и с поредица обективни фактори – социално-икономически условия на
живот към релевантния момент на настъпване на деликта /2017г/ и практиката на
съдилищата при сходни казуси, когато потърпевши са съпруг и пълнолетни низходящи със
собствени семейства.
Неоснователни са доводите в насрещната жалба на застрахователя против размера на
обезщетенията, обосновани с разпоредбата на чл. 493а, ал.2 КЗ и приетата по неговото
приложение методика от КФН за определяне размер на обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди на увредени лица Противоречието на цитираната разпоредба с общата
разпоредба на чл.346 КЗ, съдържаща легална дефиниция на понятието "застрахователна
сума" като горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото
ползващо се лице или третото увредено лице, и с общностното право на ЕС и конкретно с
Директива 2009/103/ЕО, дава основание на съда да приеме, че размерът на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди не може да бъде ограничен до този,
определен в преходната разпоредба и лишен от съдебна преценка. Както вече бе посочено,
действащият КЗ въвежда застрахователна сума като предел на отговорността на
застрахователя, а нейният минимален размер е уреден в Директива 2009/103/ЕО. Размерът
на обезщетението не може да бъде по-нисък от този на застрахователната сума и да не
държи сметка за критерия за справедливо обезщетяване на вредите. В този смисъл са
постановени поредица от решения на Съда на Европейския съюз, които са задължителни за
всички съдилища и учреждения в Република България съгласно чл.633 от ГПК.
Основателна е жалбата на ищците във връзка със следващия спорен въпрос за приноса
5
на пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД, какъвто е приет за установен от първоинстанционния съд
в размер на 25%.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
поведението на пострадалия трябва да е неправомерно и последният обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е
последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма,
включително със задължителната по смисъла на чл. 290 от ГПК /пр.решение № 169/28.02.12
г. по т.д. № 762/10 г. на ВКС-ІІ т.о.; реш.№ 58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2011 г. на ВКС-ІІ
т.о./. При идентично установените факти настоящият състав не споделя изводите на първата
инстанция, че пострадалата е допуснала нарушение на правилата на чл. 113, ал.1 ЗДвП,
пресичайки на необозначено за целта място на 10м от кръстовище, представляващо
пешеходна пътека по смисъла на пар.6 т.54 изр. второ от ЗДвП. В автотехническата
експертиза е посочено, че по технически път не може да се определи посоката на движение
на пешеходката, но в самото заключение е цитиран съставения при ПТП констативен
протокол № К-797 от 25.10.2017г /приложен по делото/, в който е отразено, че пешеходката
е пресичала от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила и от това ще
следва, че е предприела пресичане на бул.К.Ф. в посока от паркинга към насрещния тротоар.
В тази си част констативният протокол не се ползва с обвързваща доказателствена сила на
официален документ /не отразява непосредствени възприятия на длъжностни лица/,
независимо от това няма основание да не се цени, тъй като не е бил оспорен от ответника,
нито са ангажирани доказателства в обратен смисъл. Напротив от разпита на св. П. става
ясно, че обичайно точно такъв бил нейния маршрут, като след рехабилитация пиела кафе в
пицария Магнолия /в близост до паркинга/ на отсрещния тротоар. От панорамната снимка и
изготвената схема към автотехническата експертиза се установява, че автомобилът е бил
спрян неправомерно в района на кръстовище, с което е направено невъзможно пресичането
на мисленото продължение на тротоарите – затова пешеходката е предприела пресичане от
дясно на ляво спрямо посоката на движение зад автомобила, заобикаляйки го на
приблизителните 10м. От АТЕ става ясно, че тя не е можела да предвиди в каква посока ще
потегли автомобила, за да съумее да реагира, а и в конкретния случай ударът за нея е бил
непредотвратим /не е имала обективна възможност и време за реакция/. Поради това няма
основание да се приеме противоправно поведение на пострадалия пешеходец, изразяващо се
в нарушение на цитираните изисквания по чл.113, ал.1 ЗДвП, нито би могло да му се вмени
съобразяване с противоправното поведение на водача. Последният в нарушение на чл.40,
ал.1 ЗДвП започнал движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност за другите участници в движението.
Поради несъвпадане на изводите по спорните въпроси обжалваното решение в
отхвърлителните му части за разликата между присъденото обезщетение от 75 000лв за
всеки от ищците и дължимото от 120 000лв за всеки от тях ще следва да се отмени, като
6
вместо това се присъди допълнително сумата от по 45 0000лв на всеки от тях, заедно със
законната лихва от същия посочен от първата инстанция начален момент – 04.06.2018г. В
останалите обжалвани части /осъдителни и отхвърлителни/ решението ще подлежи на
потвърждаване.
По въпроса за разноските: При този изход на делото ще следва да се ревизират
присъдените в полза на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част, като се
отмени решението в тази му част над размер от 36 лв за всеки от ищците до присъдените от
180 лв на всеки от тях. На осн. чл.78, ал.6 ГПК ще ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати допълнителна държавна такса в размер на 5400лв с оглед изхода на делото. На
процесуалния представител на ищеца адв. Я. Д. ще се следва допълнително възнаграждение
по чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 1629лв, представляваща разликата между присъденото общо
за тримата ищци възнаграждение от първата инстанция от 6795лв и дължимото при този
изход на спора от 8429лв съгласно Наредба №1/2004г.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и двете страни с оглед на
уважената/отхвърлена част на иска и обжалваемия интерес /225 000лв + 75 000 -300 000лв/.
Въззивниците –ищци са представлявани от адвокат Я.Д. при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв.,
на когото ще се следват разноски за правна защита на тримата ищци в общо в размер на
3388,50лв съгласно Наредба №1/2004г и съразмерно на уважената част. Ответникът е
претендирал и доказал разноски в размер на 1500 лв –д.т. и ю.к. възнаграждение, което с
оглед редакцията на чл. чл.78, ал.8 ГПК /ДВ бр.8/2017г./ във вр. ЗПП ще му се следват в
размер на 200лв, които при този изход на спора съразмерно ще са дължими в размер на
510лв. На осн. чл. 78, ал.6 ГПК в тежест на ответника ще се присъди и дължимата държавна
такса за въззивното производство, съразмерно на уважената част с оглед, че ищците са
освободени лица по см. на чл.83, ал.2 ГПК в размер на 2700лв.
С оглед на горното, САС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 02.07.2020г., постановено по гр.д. № 7875/2018г. на Софийски
градски съд, I - 11 състав в частта, в която са отхвърлени предявените от А. П. П., И.П. Д. и
П. А. Л. против ЗК „Лев Инс” АД ЕИК ********* искове за обезщетение за неимуществени
вреди на осн. чл.432, ал.1 КЗ над присъдените размери от 75 000лв до установените за
дължими размери от 120 000лв за всеки от ищците, както и в частта за разноските пред
първата инстанция, присъдени в тежест на ищците над размер от 36лв на всеки от тях,
вместо присъдените от по 180лв в полза на ЗК „Лев Инс“ АД, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД ЕИК ********* да заплати на А. П. П. ЕГН **********,
И.П. Д. ЕГН ********** и П. А. Л. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.
Алабин, № 36, ет.2 чрез адв.Я. Д. САК допълнително сумите от по 45 000лв /четиридесет и
7
пет хиляди лева/ на всеки от тях, представляващи разликата между дължимото обезщетение
за търпени неимуществени вреди от смъртта на В. К. Л. в резултат на ПТП на 25.10.2017г. в
размер на 120 000лв /на всеки от тях/ и присъденото от първата инстанция в размер по 75
000лв, ведно със законната лихва върху допълнително присъдените главници, считано от
04.06.2018г до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.07.2020г., постановено по гр.д. № 7875/2018г. на
Софийски градски съд, I - 11 състав останалата обжалвана /отхвърлителна и осъдителна/
част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД ЕИК ********* да заплати на адв. Я. Д. сумите от
1629лв –допълнително възнаграждение пред първата инстанция и 3388,50лв –
възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А. П. П., И.П. Д. и П. А. Л. да заплатят на ЗК „Лев Инс“АД разноски пред
въззивната инстанция общо в размер на 510лв или по 170лв всеки от тях.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД да заплати по сметка на САС допълнителна държавна
такса в размер на 5400лв /дължима в първоинстанционното производство/ и 2700лв
държавна такса пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8