№ 4122
гр. Варна, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христина Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело №
20243110111223 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от П. Т. П., ЕГН **********,
адрес: *********************, съдебен адрес: ***********************, чрез адвокат Й.
А. срещу ЗК "Л.и. АД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление:
***************, иск с правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество
да заплати сумата в размер на 20 лева /двадесет лева/, представляваща частичен иск от
834.84 лева, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от
настъпилото на 25.12.2022г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил „Ф.П.", с
рег. № **********, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на
исковата молба - 02.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: на
08.12.2022. между него и ответника възникнало застрахователно правоотношение,
обективирано в застрахователна полица „Каско" „Клауза 1 - всички рискове" № ***********
от 08.12.2022г. с валидност от 10.12.2022г. до 09.12.2023г.. Предмет на договора бил „Ф.П.",
с рег. № **********, собственост на ищеца. Автомобилът бил застрахован за 15 555 лева,
като застрахователната премия, която следвало да заплати съгласно застрахователната
полица възлизала на 950.77 лева. Премията била изплатена в полза на ответника. На
23.12.2022г. предоставил автомобила си на трето лице, което при управление на същият, на
25.12.2022г., около 01:55 часа в гр. Варна, кв. Вл. Варненчик на обръщача до бл.407,
претърпял ПТП. Уведомил на 29.12.2022г. застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, който след оглед на автомобила изготвил снимков материал и съставил Опис -
заключение по щета № **************. В описа, като увредени детайли били описани:
облицовка предна броня, средна решетка предна броня, дясна решетка предна броня и п.г.дл.
въздух-никел. Застрахователят определил и изплатил обезщетение в размер на 355.16 лева.
Счита, че определеното обезщетение не овъзмездява претърпените имуществени вреди.
Твърди, че за отстраняване на щетите била необходима сумата в размер на 1 200.00 лв., като
след приспадане на заплатеното обезщетение, застрахователят му дължал сумата в размер на
844.84 лв.. Сочи, че предявил правата си по съдебен ред, като между страните е проведено
производство по гр.д. № ************* по описа на ВРС, 9 състав. С влязло в сила решение
№ 2071 от 05.06.2024г. по образуваното гр. д. № ************* по описа на ВРС, 9 състав,
ответното дружество било осъдено да му заплати сумата в размер на 10.00 лева, частичен
иск от общо 844.84 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, средна решетка
предна броня, дясна решетка предна броня и п.г.дл. въздух-никел на лек автомобил марка
1
„Ф.П.", с рег. № **********. Твърди, че до завеждане на иска не е получил дължимото
застрахователно обезщетение, поради което за него е налице правен интерес от завеждане на
настоящия иск. Счита, че застрахователят му дължи застрахователно обезщетение в размер
на 844.84 лв., като от тази сума следва да се приспадне сумата от 10.00 лв., присъдена с
влязлото в сила решение, постановено в проведеното между страните съдебно производство
или застрахователят му дължи сумата в размер на 834.84 лв. Ето защо, претендира от
ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените
вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, която
претенция заявява понастоящем като частичен иск. Искането е за уважаването й и
присъждане на разноски.
В о.с.з. на 24.10.2025г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера
на предявения частичен иск чрез неговото увеличаване на сумата в пълен размер 531.20
лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е изразено
становище за неоснователност на иска. Твърди, че претенцията, предмет на настоящото
производство е удовлетворена в пълен размер. Сочи, че с Решение № **************
постановено по гр. дело № ************ на ВРС и влязло в законна сила, е установено, че
размерът на вземането на ищеца е 85.85 лв. По цитираното дело е присъдена сума в размер
на 10.00лв. - частичен иск, която сума е платена по образувано изпълнително дело №
************. Остатъкът от дължимото вземане на ищеца възлиза на 75.85 лв., която сума е
платена с платежно нареждане № 100/691/50515680 от дата 04.11.2024г. Цитираното
платежно нареждане е за сума в общ размер на 77.75 лв. от които 75.85 лв. - остатък от
дължимото вземане, 20.00лв. от които е и главницата по настоящия иск и 1.90лв. лихва
върху сумата от 75.85лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Счита, че в полза на ищеца не се следват разноски, като излага подробни доводи
обосноваващи възражението му, вкл. се позовава на чл. 3 ГПК. В този смисъл счита
предявения иск за неоснователен и моли за постановяване на решение, с което същият бъде
отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото е прието, че към 25.12.2022г. по отношение на лек
автомобил „Ф.П.", с per № ********** е бил налице валидно сключен договор за застраховка
„Каско" Клауза 1 - всички рискове" при ответника, обективиран в полица № *********** от
08.12.2022г. с валидност от 10.12.2022г. до 09.12.2023г.; че при ответника е заведена щета №
************** във връзка с настъпило на 25.12.2022г. застрахователно събитие, по която
изплатено обезщетение 355.16 лева; че между страните е проведено производство по гр.
дело № ************ по описа на ВРС; че с Решение № ************** постановено по гр.
дело № ************, ВРС осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 10
лева, представляваща част от дължимо застрахователно от общо 844.84 лева и
представляващо остатък от неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
щета № ************** за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по
облицовка на предна броня, средна решетка предна броня, дясна решетка предна броня и п.
гл. дл. въздух - никел на л. а. марка „Фолксваген", модел „Пасат", рег. № **********,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на 25.12.2022 г. в гр. Варна, ж.
к. „Владислав Варненчик" на обръщача пред бл. 407 по застраховка „Каско" от 08.12.2022 г.,
ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 06.11.2023 г. до окончателното погасяване на задължението; че
след постановяване на решението по гр. дело № ************ на ВРС, ответникът е платил
сумата в общ размер на 87.75 лв., от които 10.00 лв. - присъденото обезщетение по гр. дело
№ ************ на ВРС, платени по образувано изпълнително дело № ************; 77.75
лв., платени с платежно нареждане № 100/691/50515680 от дата 04.11.2024г., от които 75.85
лв. - остатък от дължимото обезщетение и 1.90 лв. лихва върху сумата от 75.85 лв. от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
От застрахователна полица е видно, че действителната стойност /застрахователната
сума/ на застрахованото МПС е 15 555 лева, при застрахователна премия 950.77 лева.
Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила.
2
Съобразно заключението по допуснатата САТЕ, вещото лице приема уврежданията
установени при оглед на автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис-
заключение по щета № ************** и видими на предоставения снимков материал, а
именно: Облицовка предна броня грунд, Средна решетка предна броня, Дясна решетка
предна броня, П.г.дл.въздуховод никел. Общата стойност на щетите по автомобила
поотделно и като обща сума, като се определи стойността на ремонта по средни пазарни
цени за части и труд към датата на произшествието, като при определяне на средната
пазарна цена на труда се извърши справка в поне 30 сервиза на територията на гр. Варна,
работещи на различни цени, като половината от тях да притежават европейски сертификат
за качество, е в размер на 972.21 лв., която включва следните позиции: Обща стойност за
резервни части - 417.23 лв.; Общо за операции за Д/М и Р/О - 2.5 ч. х 36.00 лв. = 90.00 лв.;
Общо за операции за Ремонт - 1.5 ч. х 36.00 лв. = 54.00 лв.; Общо за операции за Боядисване
- 7.3 ч. х 36.00 лв. = 262.80 лв.; Общо за Основни и допълнителни материали - 148.18 лв.
В случая, между страните е проведено производство по гр.д. № ************ по
описа на ВРС, приключило с положително за ищеца решение, с което предявеният частичен
иск е уважен.
Предявеният в настоящото производство иск е заведен като разлика между пълния
претендиран от ищеца размер и сумите, присъдени по предявения частичен иск по гр. д. №
14418/2023 г. по описа на ВРС, както и тези изплатени преди това от застрахователя като
обезщетение за процесното застрахователно събитие.
Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо (СПН) относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата
до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В този смисъл е
разрешението по т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по тълк. дело №3/2016г. на ВКС, ОСГТК.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на
вземането и правната му квалификация.
След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са
установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и
заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Не се преклудират
правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането, тъй като е
допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е
погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите
възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на МПС,
съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй
като независимо от амортизацията на частите към момента на настъпване на
произшествието, собственикът на автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира
със също толкова амортизирани и овехтели части.
В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение
№155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно
влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
3
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение
№ 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части,
доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ.
Не е спорно, че застрахователят е изплатил обезщетение в общ размер на 441.01 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, от което се установи, че необходимата
стойност за отремонтирането на щетите възлиза на 972.21 лева по средни пазарни цени към
датата на събитието.
Предвид установения размер на претърпените щети и след приспадане на вече
заплатеното застрахователно обезщетение, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен, ведно със законна лихва върху нея, от датата на исковата молба - 02.09.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ищеца
следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска. Реализираните
разноски са в общ размер на 880 лева /50 лв. - държавна такса; 350 лв. – депозит вещо лице
и 480 лева с ДДС възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "Л.и. АД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление:
*************** да заплати на П. Т. П., ЕГН **********, адрес: *********************,
сумата в размер на 531.20 лв. /петстотин тридесет и един лева и 0.20 ст./, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на
25.12.2022г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил „Ф.П.", с рег. №
**********, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата
молба - 02.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на основание 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК "Л.и. АД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление:
*************** да заплати на П. Т. П., ЕГН **********, адрес: *********************
сумата 880 лв. /осемстотин и осемдесет лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4