№ 9
гр. Бургас , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Иван А. Воденичаров
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка С. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел А. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20212000500118 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 445 от 05.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1973/2020
г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Въззивниците-ищци Е. С. Д. и Д. А. Р. са останали недоволни от тази част от
решението, с която са отхвърлени претенциите им против Г. ф. при участието на трето лице-
помагач В. Н. К. за обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от по 84
000 лв. до претендирания размер от по 250 000 лв. В отхвърлителната част решението било
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, постановено в противоречие
със съдебната практика и при дискриминационен подход.
Определените от съда размери на обезщетението били прекомерно занижени с оглед
принципа на справедливост и постоянната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Съдът
не изследвал задълбочено и не оценил в достатъчна степен всички доказани по делото
факти, имащи значение за справедливия размер на претендираното обезщетение, между
които свидетелските показания за изключителната близост, любов, доверие, взаимна
отдаденост, емоционална привързаност и зависимост между ищците и починалата тяхна
майка, които превръщали загубата в изключително тежка, непрежалима и непосилна за
децата трагедия, както и актуализираните към датата на настъпване на застрахователното
събитие лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди.
В отхвърлителната част решението било постановено при допуснати съществени
1
процесуални нарушения, тъй като съдът не изпълнил задължението си да извърши
задълбочена и всестранна преценка на релевантните обстоятелства, а поради това
решението било и необосновано.
Обжалваното решение било в противоречие с практиката на ВКС и останалите
съдилища, които в сходни случаи определяли по-високи размери на обезщетения при смърт
на родител.
Неправилно съдът приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на починалата, изразяващо се в заставане в непосредствена близост до работно оборудване.
това защитно възражение на ответника останало недоказано, поради което неправилно
съдът го уважил в размер на 30 %. Причина за настъпване на произшествието, довело до
смъртта на А. М. Р. били само действията на неправоспособния водач - третото лице-
помагач В.К., който не обезопасил извършваната от него маневра, като преди започването
не се убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. В случай че
възражението въпреки това бъде счетено за основателно, то следвало да се приеме
съпричиняване до размер от 10 %.
Решението било неправилно в частта, с която е присъдена законна лихва върху
обезщетенията, считано от 05.06.2020 г., като било оставено без уважение искането лихвата
да се присъди на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от 14.05.2020 г. - датата, на която било
депозирана застрахователната претенция на ищците. Задълженията за лихви по чл. 429 и чл.
497 КЗ били с различни правни основания: едното било част от общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение, а другото било за забава на ответника с определянето и
изплащането на общия размер на дължимото обезщетение. Поради това, считано от
05.06.2020 г., ответникът дължал на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ законната лихва върху общия
размер на дължимото застрахователно обезщетение, включващо главница и лихва по чл.
429, ал. 3 КЗ.
Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 250 000 лв. заедно
със законната лихва на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от 14.05.2020 г. - датата на депозиране
на застрахователната претенция, до окончателното изплащане, както и законната лихва на
осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 558, ал. 1 КЗ върху общия размер на застрахователното
обезщетение, включващо главница и законна лихва по чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от
05.06.2020 г. до окончателното погасяване на вземането. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият ответник Г. ф. чрез процесуалния си
представител е представил писмен отговор. Въззивната жалба и отделните оплаквания в нея
се оспорват като неоснователни.
Третото лице-помагач В. Н. К. чрез процесуалния си представител е оспорил
2
въззивната жалба на ищците.
Третото лице-помагач В. Н. К. е останал недоволен от решението в осъдителната
част, с която на ищците са присъдени обезщетения в размер на по 84 000 лв. Поддържа се,
че в тази част съдебното решение е неправилно.
Смъртта на майката на ищците не била резултат на ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от
ЗДвП, багерът, причинил смъртта, не придвижвал по път, отворен за обществено ползване, и
за собственика или ползвателя му не била задължителна застраховката “Гражданска
отговорност”. Оттук - липсвало основание да се ангажира отговорността на Г. ф. по чл. 557
КЗ.
Не било доказано по делото, че К. виновно е причинил смъртта на А. Р.. Не били
доказани и размерите на претенциите.
Иска се отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на исковете. В
условия на евентуалност се иска изменение на решението и намаляване размера на
обезщетенията при приемане на съпричиняване от страна на пострадалата 70 %.
Ищците, въззиваеми по тази въззивна жалба, представили писмен отговор, с който
я оспорват и излагат насрещни аргументи по оплакванията на третото лице-помагач.
Ответникът Г. ф. не е изразил становище по въззивната жалба на третото лице-
помагач.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи
на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват страни,
срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност,
поради което с определение от 12.03.2021 г. са допуснати за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран със субективно съединени искове за обезщетение за
неимуществени вреди заедно с обезщетение за забава. Ищците Е. С. Д. и Д. А. Р. изложили
твърдения, че при инцидент, станал на 30.01.2020 г. в гр. К. в пункт за изкупуване на
метали, верижен багер, управляван от неправоспособния В. Н. К. застъпил с дясната си
верига тяхната майка А. М. Р. и тя починала. Смъртта на майката на ищците била
вследствие на непредпазливо и неправомерно поведение на водача на багера. За това
моторно превозно средство не била сключена задължителната застраховка “Гражданска
отговорност”, поради което легитимиран да носи отговорност за настъпилите за ищците
неимуществените вреди от смъртта на майка им бил Г. ф.. ГФ отказал да изплати
обезщетение, поради което ищците отправили до съда искане, уточнено с молба от
04.11.2020 г., да бъде осъден фонд да заплати на всеки от тях: (1) обезщетение за
3
неимуществени вреди в размер на 250 000 лв.; (2) законна лихва върху обезщетението
съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ от датата на уведомяване на ГФ 14.05.2020 г. до окончателното
изплащане и (3) законната лихва на осн. 497, ал. 1, т. 1 КЗ върху общия размер на
дължимото застрахователно обезщетение, включващо обезщетението за неимуществени
вреди и лихвата по чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от 05.06.2020 г. (денят, следващ изтичането на
15 работни дни от уведомяването на ГФ) до окончателното изплащане.
Ответникът ГФ оспорил претенциите, като възразил, че не са установени
механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП и че не са налице
предпоставките за отговорността му. Възразил срещу претендираните размери на
обезщетение. Възразил, че пострадалата е съпричинила увреждането, като е поставила в
опасност живота и здравето си и е застанала в опасна близост до работното оборудване.
Привлякъл като трето лице-помагач водачът на багера В. Н. К. с оглед хипотетичен бъдещ
регресен иск срещу него.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че всеки от ищците има
право на справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 120 000 лв, което
следва да се намали с 30 % заради съпричиняване, и присъдил в полза на двамата ищци
обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 84 000 лв. заедно със законната лихва,
считано от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане. В останалата част претенциите били
отхвърлени като неоснователни.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части - допустимо.
По съществото на спора относно противоправното и виновно поведение на водача
на багера, настъпилите вреди и причинно-следствената връзка между деЯ.ето на водача и
вредоносния резултат, както и относно наличието на предпоставките за ангажиране
отговорността на Г. ф., решението е правилно, като на осн. чл. 272 ГПК настоящият
въззивен състав препраща към мотивите му.
В допълнение и по повод на конкретните оплаквания във въззивната жалба на
третото лице-помагач В.К.:
Неоснователно е оплакването за липса на предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника ГФ. Не намира опора в закона виждането на третото лице-
помагач, че застраховка “Гражданска отговорност” е задължителна за собствениците и
ползвателите на верижни багери само тогава, когато те се придвижват по пътища, отворени
за обществено ползване. Съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. Верижният багер е моторно
4
превозно средство по смисъла на чл. 481, ал. 1 вр. ал. 2 КЗ. Макар и явяващ се самоходна
машина, процесният багер е с мощност над 10 kW, поради което подлежи на регистрация и
за собственика му е задължителна застраховката “Гражданска отговорност” на осн. чл. 461,
т. 1 КЗ и чл. 477, ал. 1 вр. чл. 481 КЗ. Без значение при това положение е дали процесният
инцидент се явява пътно-транспортно произшествие или не, дали мястото, на което е станал,
е път или не, дали багерът е пътно превозно средство.
Водачът на самоходната машина К. е извършил неправомерни действия, довели до
смъртта на майката на ищците. На територията на притежаван и управляван от него пункт
за изкупуване на черни и цветни метали той е управлявал самоходната машина, без да
притежава правоспособност за това, без да вземе мерки за обезопасяване и сигнализиране
обхвата на стрелата , без да е проведен инструктаж на работещите на обекта, които са били
без сключени трудови договори, без работно облекло и каквито и да е предпазни средства.
Фаталната за майката на ищците на маневра е била предприета от К., когато тя се е
намирала в непосредствена близост до машината и въпреки че малко преди това той е
възприел движение от нейна страна. Тези действия са неправомерни, тъй като са в
нарушение на ЗЗБУТ и ЗРЗКТГ, а настъпилата смърт е тяхно пряко следствие. Съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Деликвентът, който едва във въззивната жалба е оспорил
наличието на вина, не е ангажирал доказателства, оборващи тази презумпция.
При установените факти с правно значение: липсваща застраховка “Гражданска
отговорност” на самоходната машина и причинени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на тази машина, Г. ф. съгласно по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. “а” КЗ дължи
изплащане на обезщетение от Фонда за незастраховани МПС.
По съществото на спора относно размера на обезщетението и съпричиняването:
Не се спори между страните за това, че вследствие смъртта на тяхната майка ищците,
съответно на 15 г. и на 5 г. към датата на събитието, са претърпели значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в силен психически и емоционален стрес от загубата
на най-близкото за всяко дете същество - тяхната майка. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да определи по справедливост.
Понятието “справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от обективните
икономически условия в страната, индиция за които са нормативно определените лимити на
застрахователните покрития. За да определи паричния еквивалент на понесените от ищците
емоционални и психически травми, съдът съобрази възрастта им, обстоятелството, че те са
били отглеждани и обгрижвани през целия си живот от тяхната майка и че са останали
лишени от нейната обич, ежедневни грижи, внимание, помощ и подкрепа, както и
заключението на извършената по делото съдебно-психологическа експертиза за наличието
5
на силен стрес и високи стойности на депресия при Е. и за рисковете от израстване без
майка при по-малката Д.. При тези данни съдът намира, че за обезщетяване на
неимуществените увреждания на децата ще е справедливо обезщетение в размер на по 150
000 лв. за всеки от тях.
По повод възражението за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на
вредите от страна на пострадалата следва да се вземе под внимание формираната казуална
съдебна практика на ВКС, основана на ППВС № 17/1963 г. и ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. №
1/2014 г. на ОСТК, например: решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ІІ ТО,
решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ІІ ТО, решение № 151/12.11.2010 г. по т.
д. № 1140/11 г. на ІІ ТО, решение № 169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ІІ ТО, решение
№ 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на І ТО, решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/12
г. на І ТО, решение № 256/21.04.2015 г. по т. д. № 3557/2013 г. на I ТО, решение №
36/02.05.2019 г. по т. д. № 1354/2018 г. на II ТО, решение № 137/20.11.2020 г. по т. д. №
1775/2019 г. на II ТО, и др. Според нея за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан
по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от въвелата възражението
страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
реализиране на вредоносния резултат. Намаляване размера на обезщетението следва да се
извърши въз основа на комплексна преценка относно степента на каузалност на действията,
както на делинквента, така и на пострадалия. Преценка е необходима и относно степента на
тяхната обективна вредоносност.
В случая въвелата възражението за съпричиняване страна, Г. ф., не е провела пълно и
главно доказване на конкретните действия, извършени от пострадалата и тяхната обективна
вредоносност. В заключението на извършената по делото съдебна-автотехническа
експертиза, отговорила и на формулирани от ответника въпроси, не се съдържат ясни и
категорични данни за конкретно поведение на А. Р., без което не биха настъпили вредите.
Такива данни не могат да се извлекат и от показанията на разпитаните свидетели А. Д.а,
дъщеря на починалата, и Я. К., син на деликвента. Единственият безспорно установен факт
е, че А. Р. се е намирала в близост до багера, когато К. го е задвижил и я е засегнал. За това
как и защо тя се е озовала толкова близо до машината, не са събрани категорични
доказателства. Свид. Д.а обяснява, че майка по указание на свид. Я. К. се е придвижила
напред, за да хвърли едно желязо на купчината, докато багерът работел; водачът В.К. я
забелязал и спрял за няколко секунди, но после запалил отново и продължил да работи, при
което застъпил А. със задната част на едната верига. Свид. Я. К. описва по-различна
ситуация: А. е стояла зад него, когато машината работела, но без свидетелят да я види, тя
минала зад багера. При липсата на категорично установени действия на пострадалата, които
да бъдат преценени като обективно вредоносни, възражението за съпричиняване остава
6
недоказано Размерът на обезщетението не може да бъде намалено само въз основа на факта,
че пострадалата е била в близост до машината, защото това би означавало изводът за
съпричиняване да почива на предположение.
По горните съображения съдът намира оплакванията на въззивника К. за
неоснователни, а оплакванията на въззивниците-ищци относно размера на обезщетенията за
частично основателни. Крайният извод по главните искове е, че в полза на ищците следва да
се присъдят обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв.
Така присъдените обезщетения се дължат заедно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от 05.06.2020 г., на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 558, ал. 1,
изр. 2 КЗ. Виждането на ищците, че наред с това обезщетение за забава им се дължи и друго
- на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ - не намира опора в закона. В съответствие с общото правило (чл.
86, ал. 1 ЗЗД) при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В случая Г. ф., чиято отговорност е функция
на отговорността на деликвента, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
каквото дължи и деликвента, но с начален момент, определен в чл. 497 КЗ. Няма законово
основание ГФ да дължи второ, различно обезщетение за собствената си забава заедно с това
по чл. 497 КЗ.
В заключение: исковете са основателни до размер от по 150 000 лв. за всеки от ищците
заедно със законната лихва от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане.
Първоинстанционният съд е стигнал до различен извод относно размера на обезщетението,
което налага в съответната част решението му да бъде отменено и в полза на всеки от
ищците да се присъди допълнително по 66 000 лв.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК имат право на разноски
съразмерно с уважената част от исковете. Те претендират само разноски за адвокатско
възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, което при уважения размер възлиза на общо
7530 лв. за всяка инстанция. Ето защо в полза на адв. Н.Х. следва да се присъди
допълнително сумата 1430 лв. - възнаграждение за първата инстанция, както и сумата 7530
лв - възнаграждение за въззивната инстанция.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът съразмерно с уважената част от исковете дължи
общо: държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 12 000 лв и
разноски за експертизи в размер на 1130 лв. Съобразно с вече присъдените от окръжния съд
суми, ответникът ще се осъди да плати допълнително: 1) държавна такса за производството
в размер на 5280 лв. и 2) разноски за експертизите 185,32 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 445 от 05.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1973/2020 г. по
описа на Окръжен съд - Бургас, в частта с която са отхвърлени исковете на Е. С. Д., ЕГН
**********, и Д. А. Р., ЕГН *****, против Г. ф., ЕИК *****, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания във връзка със
смъртта на А. М. Р., настъпила на 30.01.2020 г., за размера над присъденото обезщетение от
по 84 000 лв. на всеки от тях до обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. ф., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г.И. №
2, ет. 4, да заплати допълнително на Е. С. Д., ЕГН **********, със съгласието на неговия
баща С. Д. Д., ЕГН **********, и на Д. А. Р., ЕГН *****, (с имена съгласно удостоверение
за раждане от **** г. - Д. С. Д.а), представлявана от своя баща и законен представител С. Д.
Д., ЕГН **********, двамата ответници със съдебен адрес: гр. София, ул. Х.Б. № 2, четвърти
полуетаж, офис 4, чрез адв. Н.Д., сума в размер на по 66 000 лв за всеки от тях,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания във връзка със смъртта на А. М. Р., настъпила на 30.01.2020 г., причинена при
инцидент по време на управление на верижен багер Хюндай с рег. № **** от В. Н. К., ЕГН
**********, без сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, заедно със
законната лихва от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника Г. ф. - В. Н. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. О. № 1, и съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. Р. № 2, чрез адв. С. К..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 445 от 05.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1973/2020
г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. ф., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Г.И. № 2, ет. 4, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адвокат Н.А. Х., ЕГН ******, с адрес на
кантората: гр. София, ул. Х.Б. № 2, както следва: (1) допълнително сумата 1430 лв. -
възнаграждение за първоинстанционното производство и (2) сумата 7530 лв -
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г. ф., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Г.И. № 2, ет. 4, на осн. 78, ал. 6 ГПК да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - Бургас, както следва: (1) допълнителна държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 5280 лв. и (2) допълнително разноски за
експертизите в размер на 185,32 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
8
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9