Р Е
Ш Е
Н И
Е
№ 4284
гр. Пловдив, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на единадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 18305 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124, ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „А1 България”
ЕАД против Х.Д.Ц., с която се иска да бъдат присъдени следните суми: сумата в
размер на 176.86 лева, от които 84.88 лева, представляващи ползвани и
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги №…... за периода 16.02.2015 г. 15.04.2015 г. и 91.98
лева - представляващи ползвани и незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №….. за периода 09.08.2016
г. до 08.12.2016 г., както и сумата в общ размер на 454 лева - неустойки, от
които 37.75 лева, незаплатен остатък от неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № …….. и 416.25 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги №……
Твърди се че вземанията са с настъпил падеж. Претендират се разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, с който се оспорва исковата претенция.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл.92 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да
докаже наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна
страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги, съдържанието на правоотношенията,
уговорена клауза за неустойка при
предсрочно прекратяване на договорите по вина
или инициатива на ответника в претендирания размер, прекратяване на договорите по вина на ответника,
размер на дължимите абонаментни такси, на неустойката. В тежест
на ответницата е да проведе насрещно доказване по
тези факти. При установяване на горните предпоставки
от ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си.
По иска с правна квалификация с чл.79, ал.1 ЗЗД
От договор за мобилни услуги
от 17.10.2014 г. и Приложение № 1 към него /л.8 и л.10/ се
установява, че същият е сключен между ответника Х.Ц., в качеството на потребител
и „Мобилтел“ ЕАД /сега „А1
България“ ЕАД/, за предоставяне на мобилни услуги с конкретно посочен телефонен
номер. Ответникът не е оспорил, че между страните е възникнало посоченото
облигационно отношение по договор от 17.10.2014 г. с индивидуален потребителски
№ .., който съответства на приложения към исковата молба. не се твърди и между
страните да съществува друго правоотношение по друг договор.
От договор за мобилни услуги от
15.12.2014 г. и Приложение № 1 към него /л.15 и л.17/ се
установява, че същият е сключен между ответника Х.Ц., в качеството на
потребител и „Мобилтел“ ЕАД /сега „А1
България“ ЕАД/, за предоставяне на мобилни услуги с конкретно посочен телефонен
номер. Ответникът не е оспорил, че между страните е възникнало посоченото
облигационно отношение по договор от 15.12.2014 г. с индивидуален потребителски
№ …, който съответства на приложения към исковата молба.
По договора от 17.10.2014 г. се
претендира сума в общ размер на 84.88 лева, представляваща предоставени мобилни
услуги за отчетен период 16.02.2015 г. до 15.04.2015 г, а по договора от
15.12.2014 г. - сума в размер от 91.98 лева за периода от 09.08.2016 г. до
08.12.2016 г. За всеки един от месечните отчети по договорите е издадена
фактура /л.25-26 по първия договор и л.27 – 29 – по втория договор/, в която е
отразено как е начислявана месечната такса по договора и какво включва същата,
а именно сбор от месечна такса и ползван мобилен интернет, каквито са уговорени
в договора. Ответникът не твърди през процесния период договорът да е бил
прекратен. Не е оспорил и обстоятелството, че е ползвал предоставените от ищеца
услуги в процесните периоди в посочения обем.
Срокът
за заплащане се урежда от Общите условия. Съгласно чл.26.5 от Общите условия заплащането се извършва въз основа
на месечна фактура, издадена на името на абоната, като срокът
за плащане 15-дневен от датата на издаване
на фактурата. Видно от приложените по делото фактури, всяко едно от вземанията е с
настъпил падеж.
Предвид изложеното съдът приема,
че исковете за заплащане на сума в размер на 84.88 лева, представляваща
предоставени мобилни услуги за отчетен период 16.02.2015 г. до 15.04.2015 г. по
договор №….. и за сумата в размер на91.98 лева, представляваща предоставени
мобилни услуги за отчетен период 09.08.2016 г. до 08.12.2016 г. по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги №…. за доказани по основание и размер,
поради което ще се уважат.
По иска с правна квалификация чл.92 ЗЗД
От ищеца се
претендира неустойка в общ размер на 454 лева за прекратяване на сключените с ответника договори по негова вина, от
която 37.75 лева, незаплатен остатък от неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №….. и 416.25 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги №. .
В чл.7.3.1 от
Приложение № 1 към договор от 17.10.2014 г. и в чл.6.3.1 от Приложение № 1 към
договор от 15.12.2014 г. е предвидено, че при прекратяване на услугите,
предоставени от ищеца по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти /без отстъпки/, дължими до края на срока на договора.
На първо място
ищецът не доказа, че цитираните по-горе договори са прекратени по вина или
инициатива на потребителя, въпреки изрично указаната в тази насока доказателствена тежест.
Наред с това съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза, каквото възражение е навел и ответника
в становището си депозирано в съда в първото по делото съдебно заседание, което
като правен довод е допустимо и своевременно напарвено.
В този смисъл решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год.
на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и
др., както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на
ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д.
№ 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г.
по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.
Съдът намира, че предвидените в договорите
клаузи за неустойка при прекратяване на договора по вина или инициатива на
потребителя противоречат на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност
се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II
т. о./.При тази преценка следва да се изходи преди всичко
от характерните особености
на договора за услуга и вида на насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни
вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен,
но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече,
доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса /без
отстъпки/, а не въз основа на индивидуално договорената между страните
преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните
функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане
на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.
26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната
практика на ВКС: Решение
№110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение
№ 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г.
по т.д.
№ 203/2015г. на ВКС , I т.о.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от
договорите.
В този
случай няма как неустойката да бъде намалява и да се присъжда трикратния размер
на месечните абонаментни такси, доколкото съдът приема, че клаузата е изначално
недействителна, поради противоречие с добрите нрави, а не прекомерна.
Ето защо претенцията за неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите по вина или инициатива на потребителя в размер на 454 лева, от които 37.75 лева, незаплатен остатък от неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
№…. и 416.25 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги №…. ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на
клаузите от договорите на добрите нрави.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски
се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски: 100
лева, платена държавна такса, 300 лева – платен депозит за особен представител
и 180 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което е
представено доказателства – разписка /л.6/. Общо разноски в исковото
производство в размер на 580 лева.
От
тези суми и на основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част от претенциите,
на ищеца следва да му бъде присъдена сума в общ размер на 162.60 лева.
Ответникът
е участвал в производството чрез особен представител, няма доказателства за
направата на разноски, поради което и такива не му се дължат.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.Д.Ц., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Илинден,
ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А.В.Д. и М. М.
сумата в общ размер на 176.86 лева, от които 84.88 лева,
представляващи ползвани и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги № ... за периода 16.02.2015 г. до
15.04.2015 г. и 91.98 лева - представляващи ползвани и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
№ ... за периода 09.08.2016 г. до 08.12.2016 г., както и сумата в размер на 162.60
лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумата в общ размер на 454 лева, от
които 37.75
лева, незаплатен остатък от неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги № ... и 416.25 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
№..., като неоснователни.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП