№ 1037
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110203164 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от СТ. СТ. ИВ. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 267/08.06.2021г. на зам. кмета на Община Варна, с което на
лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50
лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП.
Жалбоподателят не оспорва фактическите констатации в
наказателното постановление, но счита, че същото следва да бъде отменено
предвид особеностите на мястото, на което е паркирал. Изтъква, че има
платен абонамент за „Синя зона“ и карта за паркиране на хора с увреждания.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично, като поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
1
На 05.05.2021г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка
“Фолксваген” с ДК№ В 5878 НР в гр.Варна. Около 22,00 часа същият
паркирал автомобила на тротоара срещу дом №38, вход „Б“ на ул.“Радко
Димитриев“. Това обстоятелство било забелязано от Ж. Н. СТ.- служител в
група „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна. Същият преценил, че
автомобилът създава пречка за преминаване на пешеходците, поради което на
същата дата издал фиш за налагане на глоба на жалбоподателя. Поради
подадено възражение от страна на последния фишът бил анулиран и на
25.05.2021г. от св.Г. Д. Г.-старши полицай при група „Общинска полиция“
при ОД на МВР-Варна бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на И. за това, че е паркирал върху тротоар на посоченото в
издадения фиш място, без разрешение от собственика на пътя или местната
администрация, с което пречи на преминаването на пешеходците. Актът бил
съставен в присъствието на И., бил предявен и подписан с общи възражения.
Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на съставения акт на 08.06.2021г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 50,00 лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на
свидетелите Г. Д. Г. и Ж. Н. СТ., както и приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. С най-голямо
значение са показанията на св.С., който лично е възприел
местонахождението на паркирания автомобил. Макар и да няма спомени за
конкретния случай, свидетелят познава добре мястото на нарушението и
предоставя необходимата за изясняването на делото информация. Следва да
се отбележи, че жалбоподателят не отрича, че е паркирал лично автомобила
на описаното в НП място, а напротив- и в жалбата, и в депозираното
възражение описва подробно обстоятелствата, при които е извършил
деянието. При това положение и при липсата на доказателства в различен
смисъл съдът приема изложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДП посочва, че за престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
2
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на
оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Съгласно чл. 93, ал. 2 от
ЗДвП, „паркирано“ е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата,
които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата,
свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в
движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на
правилата за движение. От своя страна § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП дефинира
„тротоар“ като „изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци“. Предвид посочените легални дефиниции и
с оглед показанията на св.С. съдът приема, че жалбоподателят действително е
паркирал на тротоар пред посочената в НП сграда-обстоятелство, което както
беше посочено не се оспорва от санкционираното лице. Съдът приема за
безспорно установено, че мястото на извършване на нарушението – тротоар
пред сграда на ул. „Радко Димитриев“ № 38, не е определено от собственика
на пътя - Община Варна, като място за паркиране. За определянето на местата
за паркиране върху тротоар е необходимо наличието на нарочно поставен
знак, като при липсата на такъв паркирането не е разрешено дори да са
спазени останалите въведени с чл. 94, ал. 3 от ЗДвП изисквания. В практиката
си Административен съд-Варна изтъква, че доколкото наличието на такъв
знак представлява благоприятен юридически факт за санкционираното лице,
доказателствената тежест е възложена на последното. След като
жалбоподателят нито е твърдял, нито е доказвал, че мястото е било
разрешено за паркиране върху тротоара, следва да се приеме, че
доказателствената сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е останала
необорена. В този смисъл е Решение № 2432 от 13.12.2019 г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 2497/2019 г., в което се приема също, че при установяване
факта на паркиране върху тротоар на място, което не е определено за целта от
собственика на пътя или администрацията, която го управлява, е налице
нарушение на с чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, като не следва да се изследват
останалите предпоставки на нормата (допустимата максимална маса на
3
превозното средство, как е било паркирано превозното средство спрямо оста
на пътя, разстоянието между паркирания автомобил и сградите), които са
предвидени като изисквания към водачите само в случай, че за съответния
тротоар е определено място за паркиране от съответната община или
администрация. Изложеното становище се споделя изцяло и от настоящия
състав. При това положение съдът приема, че жалбоподателят действително
виновно е нарушила цитираната разпоредба, за което правилно и
законосъобразно е санкциониран с атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят сочи, че процесното място със статут на тротоар е с
дължина на намиращия се там трафопост, както и че продължението на
линията от тротоара към входа на блока е винаги заето с автомобили. Съдът
намира, че изложените обстоятелства не са от естество да обусловят
отпадането на административно наказателната отговорност на лицето. След
като мястото е било оформено като тротоар и не е имало съмнение в неговия
статут, водачът е следвало да се въздържа от паркиране там, независимо от
наличието и на други автомобили, затрудняващи движението на
пешеходците. Наличието на абонамент за „Синя зона“ също не води до
формиране на извод за липса на нарушение, тъй като същият не
оправомощава водачите да паркират върху тротоари, които не са определени
за такива цели. Следва да се отбележи и че сочената от жалбоподателя карта
за паркиране на хора с трайни увреждания е издадена на съпругата на
жалбоподателя и дава право за преференциално паркиране само на нея, но не
и на други лица от семейството. Притежаването на такава карта освен това
също не съдържа разрешение за паркиране върху тротоарите.
От изявленията на жалбоподателя в съдебно заседание става ясно, че
той е съзнавал противоправността на паркирането на процесното място, но
въпреки това е паркирал там поради липса на други места в района. Същият
заявява и че е оспорил издадения му фиш, тъй като е бил афектиран във
връзка с впечатлението си, че на други паркирани там автомобили не са
налагани глоби.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие
на Заповед № 0506/07.02.2020г. на кмета на Община Варна, в шестмесечния
4
преклузивен срок. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно,
като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. В НП
изрично е конкретизирано мястото, на което е извършено нарушението, чрез
посочване на адреса на сградата, пред която е бил паркиран процесния
автомобил, като е пояснено, че същия е бил паркиран върху тротоара и е
създал пречки за преминаването на пешеходците, т.е. изложени са
обстоятелствата, във връзка с които е бил санкциониран жалбоподателя.
За констатираното нарушение жалбоподателят правилно и
законосъобразно е санкциониран по реда на чл.178е от ЗДвП, предвиждащ
санкция за лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини,
детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в
населените места извън разрешените за това места, какъвто е и процесният
случай. Наказанието е наложено в минималния размер, предвиден в закона,
при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация. Следва да
се отбележи, че санкционната разпоредба предвижда наказание за всички
случаи на паркиране върху тротоар извън разрешените за това места, без да
въвежда изискване да са били създадени пречки на пешеходците. Поради това
за административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е без
значение дали автомобилът му е пречел на преминаващите лица.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган
правилно е констатирал наличието на процесното административно
нарушение; надлежно е издирил приложимия закон и относимата санкционна
разпоредба, като е наложил законосъобразно наказание, при спазване на
изискванията на ЗАНН.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН (според който за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно
наказание), тъй като нарушението не се отличава с по-малка тежест от
обичайните такива от този вид. Касае се за формално нарушение, несвързано
с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да бъде
преценена. Поради това за формирането на извода за маловажност на случая е
необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около
извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да
бъде оценена като по-малка от типичната. В случая няма данни за наличие на
подобни обстоятелства, което изключва приложението на цитираната
разпоредба.
Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
5
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Община
Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, като случаят
не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът
намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в
закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №
267/08.06.2021г. на зам. кмета на Община Варна, с което на СТ. СТ. ИВ. от
гр.Варна, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП, е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 лева за
нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА на СТ. СТ. ИВ. от гр.Варна, ЕГН:********** да заплати на
Община Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6