№ 216
гр. Пловдив, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20235001000200 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №21/20.01.2023г., постановено по търг.д. №167/2022г. по
описа на окръжен съд Пловдив, ЗД „БИ“ АД ЕИК ****** е осъдено да
заплати на В. И. Б. ЕГН ********** сумата от 100 000лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и 3 848.40лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 25.06.2021г.,
осъществено около 18.20 часа на път ********* км 4+100 м, община П.,
причинено от Т. А. С. при управление на л.а. марка „Б.“, модел „***“ с рег. №
*****, с валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилисти,
сключена с ответника, със застрахователна полица №ВG******** с период на
действие от 18.08.2020г. до 17.08.2021г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законна лихва върху главницата от 29.07.2021г. до изплащане на
сумата, като са отхвърлени исковете за разликата над уважения размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 100 000лв. до предявения от 120
000лв. и за разликата над уважения размер на обезщетението за имуществени
вреди от 3 848.40лв. до предявения от 10 754,78лв., както и за обезщетението
за забава върху отхвърлените главници от 29.07.2021г.
1
ЗД „БИ“ АД ЕИК ****** е осъдено да заплати на адвокат Г. Й. Й. от АК
София, ЕГН **********, на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв възнаграждение от
7 903,86лв.
ЗД „БИ“ АД ЕИК ****** е осъдено да заплати на Окръжен съд Пловдив
ДТ от 4 153,92лв. и разходи за вещи лица от 600лв.
В. И. Б. ЕГН ********** е осъдена да заплати на ЗД „БИ“ АД ЕИК
****** разходи за отхвърлената част от исковете от 1 606.40лв.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство – В. И. Б.. Въззивната жалба е срещу тази
част от решението, с която искът за имуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 1 121,40лв. до 5 745,78лв. – разходи за проведено лечение.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие със
събраните доказателства е приел, че твърдените от ищцата имуществени
вреди за проведено лечение са недоказани по произход. В тази насока са
изложени подробни доводи, анализирани са депозираните по делото писмени
доказателства. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и да
се постанови друго, с което исковата претенция за имуществени вреди,
представляващи разходи за извършено лечение, да бъде уважена в пълния
предявен размер – 5 745,78лв.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна ЗД „БИ“ АД. С депозирано за ОСЗ писмено становище се оспорва
изцяло подадената от В. Б. въззивна жалба.
Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното
производство - ЗД „БИ“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от
решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над
70 000лв. до 100 000лв. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната
част е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния и
процесуалния закон. Изложени са подробно доводи за прекомерност на
определеното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди, като
несъобразено с принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД.
Жалбоподателят счита че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение не е съобразено с характера, степента и интензитета на
претърпените от ищцата травматични увреждания. В тази насока се позовава
на заключението от съдебномедицинската експертиза, съгласно което
2
възстановяването е приключило в обичаен период, без данни за трайни
двигателни дефицити. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени
вреди да бъде отхвърлен за разликата над 70 000лв. до 100 000лв.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната
страна В. Б. се оспорва изцяло подадената от ЗД „БИ“ АД въззивна жалба.
С въззивните жалби и постъпилия отговор не са предявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Ищцата в първоинстанционното производство – В. И. Б., е изложила
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: при ПТП от 25.06.2021г., осъществено около 18.20ч. на път
********* км 4+100 м, община П., причинено от Т. А. С. при управление на
л.а. марка „Б.“, модел „***“ с рег. № *****, е получила тежки травматични
увреждания – подробно описани. Подробно са описани продължителността на
лечението, етапите на възстановителния период. Твърди се, че в резултат на
уврежданията, получени от процесното ПТП, Б. е претърпяла силни болки и
много страдания, които се отразили негативно и в психологичен аспект. В
резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, ищцата
твърди, че е претърпяла и имуществени вреди в размер на 5 745,78лв. – за
заплащане на проведените оперативни интервенции и закупуването на
3
медицински изделия, както и в размер на сумата от 5 000лв., представляваща
тотална увреда на собствения й лек автомобил, които счита, че също й се
дължат.
Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по застрахователна полица №ВG******** с период на
действие от 18.08.2020г. до 17.08.2021г. Пред ответника – застраховател,
ищцата заявила застрахователни претенции с молба от 29.07.2021г.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответникът ЗД „БИ“ АД да бъде осъден да й заплати 120 000лв. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди и 10 754,78лв. обезщетение за
претърпени имуществени вреди - 5 745,78лв. – за заплащане на проведените
оперативни интервенции и закупуването на медицински изделия, както и в
размер на сумата от 5 000лв., представляваща тотална увреда на собствения й
лек автомобил, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва
върху главницата от 29.07.2021г. до изплащане на сумата, /като по отношение
на последната претенция - 5 000лв., представляваща тотална увреда на
собствения й лек автомобил, решението не е обжалвано и е влязло в сила, и
тази претенция не е предмет на настоящето производство/.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът ЗД „БИ“ АД оспорва иска за неимуществени вреди по размер.
Изразено е становище за неоснователност на иска над сумата от 70 000лв., с
доводи, идентични на съдържащите се във въззивната жалба. По отношение
на иска за имуществени вреди - 5 745,78лв. - разходи за заплащане на
проведените оперативни интервенции и закупуването на медицински изделия,
се твърди, че приложените към исковата молба писмени доказателства не
установяват разходи в такъв размер.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в
полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
4
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установени и неспорни в първоинстанционното производство и в
настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ:
Ищцата В. Б. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, вследствие на телесни
увреждания, причинени при ПТП от 25.06.2021г. и изразяващи се във
фрактура на телата и израстъците на 4-ти и 5-ти лумбални прешлени,
счупване на IV-то, V-то, VI-то и VII-то ребро в дясно отпред, контузия на
главата с краткотрайна загуба на съзнанието, контузия и отток по предна част
на дясна подбедрица с екскуриации /съгласно заключението от
съдебномедицинската експертиза/. Вредите са причинени виновно, в резултат
на противоправно поведение на виновния водач на лекия автомобил марка
„Б.“, модел „***“ с рег. № ***** – Т. С.. Извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и
обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязла
в сила на 27.04.2022г. присъда №8/11.04.2022г. по НОХД №28/2022г. на РС
П.. С посочената присъда Т. А. С. е признат за виновен в това, че на
25.06.2021г. в община П., област П., на републиканския път *********, км 4,
в посока от гр.П. за с.Б., при управление на МПС лек автомобил Б. - *** с рег.
№ *****, е нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП и
ППЗДвП - чл.5 ал.1 т.1, чл.16 ал.1 т.1, чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.63 ал.1 и
ал.2 т.1 ППЗДвП, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице - на Б. Г. Б. и на ищцата В. И. Б., като
5
при нея изразяваща се в счупването на тялото и десните странични израстъци
на Л4 и многофрагментно счупване на тялото на Л5, причинило трайно
затрудняване на движенията на снагата, по смисъла на чл.129 от НК, за около
11 -12 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ
оздравителен процес, и счупването на десните ребра 4, 5, 6, 7, причинило
трайно затрудняване на движенията на снагата, по смисъла на чл.129 от НК,
за около 1,5 - 2 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно
протичащ оздравителен процес, което е признато за престъпление по НК и за
е наложено съответно наказание. Установено е и неспорно в настоящето
производство е наличието на причинна връзка между противоправното
поведение на водача на лекия автомобил и причинената вреда. Не е спорен и
специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1
от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието
на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица
№ВG******** с период на действие от 18.08.2020г. до 17.08.2021г.
С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба на
жалбоподателя - ответник, очертаният спорен въпрос, пренесен и пред
въззивната инстанция, е въпросът относно справедливото обезщетение за
репариране на понесените от ищцата неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
6
възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите.
Относно интензитета и степента на претърпените от ищцата болки и
страдания вследствие така посочените увреждания, като критерий при
определяне на техния паричен еквивалент, относими са депозираните при
първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства, както и
заключението от допуснатата съдебномедицинска експертиза и
съдебнопсихиатрична експертиза.
От показанията на свидетелката И. Б. – дъщеря на ищцата, притежаваща
непосредствени впечатления от понесените от пострадалата негативни
изживявания, се установява, че след инцидента същата е бил със силно
влошено физическо и психично състояние за продължителен период от
време, изключително влошено през болничния престой. Първоначално
ищцата е била в интензивно отделение в гр. П. – за седем дни, с риск за
живота, според обясненията на лекарите, била е в изцяло неподвижно
състояние. Ищцата имала множество счупени ребра, два счупени прешлена,
множество охлузвания и хематоми. Била транспортирана много трудно до
болницата с линейката поради силните болки от счупените ребра,
невъзможността да диша самостоятелно, поради което е била на апаратно
дишане. Фрактурите се свеждали до натрошени ребра на парчета с опасност
парче от реброто да се забие в белия дроб, поради което ищцата била
обездвижена напълно. Счупването на ломбален прешлен затруднило
движението на цялата горна част на тялото. Имало няколко хематома, един в
областта на бъбреците, за който първоначално не можели да установят какво
е. След интензивно отделение В. Б. е преместена в неврохирургично
отделение за операция, за която е било нужно изчакване зарастване на
ребрата поради трудности при всяко местене. Обяснено било, че за
операцията е нужно обръщане от гръб на корем, при което съществувала
опасност парче от реброто да се забие в белите дробове, и това също
наложило изчакване. При втори скенер констатират както нуждата от
фиксация на гръбначния стълб, така и счупване на парче от прешлен, тръгнал
към гръбначния канал, наложило по спешност оперирането й с фиксация и
7
поставяне на инпланти. Операцията била извършена по спешност и със
специалист - неврохирург от гр. София. Болничният престой продължил
около месец. През този период ищцата имала необходимост от пълно
обслужване за всичко - хранене, тоалетна, личен тоалет - измиване,
изкъпване, обръщане, В. Б. била напълно неподвижна и зависима от чужди
грижи на персонала на болницата, на близки и познати, които я посещавали.
Тази пълна зависимост от чужда помощ продължила и през следболничния
период, в домашни условия – за около 10 дни. След 10 - ия ден ищцата
започнала самостоятелно движение в дома, а след около месец след
изписване от болницата започва рехабилитация. В началото, поради
поставените инпланти, процедурите били трудни, изчаквало се. Ищцата
посещавала рехабилитатор всеки ден в гр. Пловдив, като след
рехабилитационните процедури В. Б. се чувствала изтощена като близо месец
след излизане от болницата поддържала температура, чувствала се
изключително отпаднала физически. Възстановителният период продължил
5-6 месеца, след което ищцата се върнала на работа, като работата й е
свързана със стоене на стол 8 часа на ден, което създавало затруднения,
защото много бързо се уморявала в гръбначния стълб и се нуждае от почивка,
защото започва да изпитва болки. В. Б. провела множество рехабилитации,
въпреки които и понастоящем не е възстановена. Жизнена и активна преди
ПТП-то, със социални контакти и всеотдайна към семейството си, ищцата
била лишена от ежедневните си навици. Преживяното се отразило
негативно и психически – изпитва страх да шофира, включително и да се вози
в кола, чувства се несигурна във всяко положение, страда от безсъние,
получава аритмия и предсърдечно мъждене, за което била хоспитализирана и
са й изписани медикаменти.
Показанията на свидетелката И. Б., преценени и съобразно разпоредбата
на чл.172 от ГПК, се кредитират напълно като непосредствени и убедителни и
преди всичко, като изцяло подкрепящи се от останалите доказателства –
медицинска документация /подробно изброена в мотивите на обжалваното
решение, към която част от мотивите, на основание чл.272 от ГПК, въззивната
инстанция препраща/ и преди всичко от заключението от
съдебномедицинската и съдебнопсихиатричната експертиза.
Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза,
вследствие на ПТП-то ищцата е получила горепосочените увреждания.
8
Приета е в Хирургично отделение за наблюдение и стабилизиране на
състоянието. Провеждана е консервативна терапия. Изписана е на
01.07.2021г. и е насочена към Неврохирургично отделение, където постъпва
същия ден. След направена предоперативна подготовка е оперирана на
06.07.2021г. под обща анестезия със заден достъп: извършена е
лумбосакрална, метална, задна стабилизация. След сваляне на конците
започнало ранно раздвижване и се изписва на 17.07.2021г. с указания да
провежда балнеосанаториално лечение. Ищцата провежда ЛФК и
физиотерапия в гр.Пловдив от 09.08.2021г. и от 26.08.2021г. Провежда
лечение и в санаториален комплекс с. Б., К.. Ищцата е била в отпуск по
болест до 31.10.2021г. При извършен от в.л. М. клиничен преглед на
29.09.2022г. в УМБАЛ „Св. Г.“ е установено, че в момента на прегледа
ищцата е напълно възстановено, с изключение на известно ограничение на
свиването на гръбначния стълб - липсва т.нар. „котешки гръб“ поради
наличие на паравертебрална регидност и ограничения на движенията от
металната остеосинтеза в областта на Л - 4 и С - 1. Има оплаквания от болка и
по - лесна уморяемост при по - продължително натоварване и промяна на
времето. Съгласно заключението на вещото лице обездвижването на участъка
на гръбначния стълб ще остане такова без промяна /дефинитивно е/. Има като
траен белег оперативен цикатрикс в областта на лумбалните прешлени с
големина 20 см. На ищцата са били причинени болка със силно изразен
характер. Травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали бавно с
времето. Интензитетът им е бил най - силен по време на травмата, след
оперативните интервенции и след започване на рехабилитация, като болките
отшумяват след постигане на добър резултат от раздвижването. Изтърпените
страдания са били силно изразени поради затрудненото обслужване и
придвижване, било е нужно ползването на корсет по време на лечението.
Търпените болки и страдания са били в периода на възстановяване от 4 - 5
месеца.
Освен констатациите на вещото лице – д-р М., видно от решение на
ТЕЛК от 25.11.2021г. на ищцата е определена 50 % трайно намалена
работоспособност за период от три години.
Доколкото неимуществените вреди са негативни промени в
психоемоционалната сфера на индивида, следва да се вземат предвид и
9
констатациите на вещото лице – психиатър от допуснатата при
първоинстанционното разглеждане на делото съдебнопсихиатрична
експертиза. Съгласно заключението психическото състояние на ищцата търпи
сериозна промяна след преживяното ПТП. Непосредствено след ПТП Б. е
била в състояние на остър стрес от понесената психическа и физическа
травма, преминал в разстройство на адаптацията. Това състояние е
продължило няколко месеца, с интензивни периоди на обостряне на
ситуацията, свързана с поредица от медицински интервенции.
Непосредствено след ПТП при ограничено физическо състояние ищцата е
изпитвала емоции от негативния спектър и невротични симптоми.
Състоянието е съотносимо към преживяното и покрива клиничните критерии
на Посттравматично стресово разстройство, което възниква като закъснял или
протрахиран отговор към стресогенно събитие. При проведения от вещо лице
психиатричен преглед на 06.10.2022г. - повече от година и половина след
травмата, вещото лице е констатирало наличие на данни за настъпило
постравматично стресово разстройство. ПТСР настъпва след период на
дезадаптация повече от два - три месеца на устойчиви и задълбочаващи се
симптоми - настойчиво, повтарящо се припомняне или възпроизвеждане на
събитието в спомените, представите или в сънищата. Често са налице
изразена емоционална лабилност, плачливост, нервни кризи и притъпяване на
чувствата и избягване на стимули, които могат да възбудят спомени за
травмата като тези изживявания водят до промени във функционирането на
три нива - личностново, трудово и социално. Променен е изцяло начинът на
живот с ограничена физическа активност, промяна в начина на поддържане на
хигиена, вид, ограничени контакти, принудителни пози и в домашна среда.
Вещото лице е констатирало и че ищцата изпитва значима тревожност като
пътник.
Казаното относно вида и характера на уврежданията, интензитета на
търпените болки и страдания от пострадалата, продължителността на
оздравителния период и степента на възстановяване е относимо досежно
размера на дължимото се обезщетение за репапиране на претърпените вреди и
тези обективни предпоставки са правилно преценени от първоинстанционния
съд. При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от
ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
обстоятелството, че се касае за множество комплексни средни телесни
10
повреди, продължителния болничен престой – повече от един месец и
проведена наложителна оперативна интервенция под обща анестезия,
продължителността на оздравителния процес – около половин година, както и
че през времетраенето на целия оздравителен процес Б. е изпитвала болки и
страдания; обстоятелството, че за период около два месеца ищцата е била в
неподвижно състояние, зависима от чужда помощ, трудоспособната възраст
на ищцата към момента на инцидента – на 55 години, а вследствие на
инцидента е с 50% призната по надлежния ред намалена трудоспособност,
прогнозите за пълно възстановяване, както и че, като последица от инцидента,
същата не е възстановила качеството си на живот, следва да се приеме, че
сумата от 100 000лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените от В. Б.
страдания, както правилно е определена и от първоинстанционния съд. Вярно
е, че съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза и както е
посочено от жалбоподателя – ответник - в момента на прегледа ищцата -
29.09.2022г. – т.е. – година и половина след инцидента, ищцата е напълно
възстановено, но с изключение на известно ограничение на свиването на
гръбначния стълб. Не може да не се отчете и казаното от вещото лице, че
обездвижването на участъка на гръбначния стълб ще остане такова без
промяна /дефинитивно е/. Доброто възстановяване вследствие ПТП-то е
отчетено от първоинстанционния съд като основание за отхвърляне на
претенцията до претендирания размер /от 120 000лв./. От субективна страна
от значение е и личното възприятие на инцидента и последвалото го телесно
увреждане – негативните последици в психологичен аспект.
Не на последно място, като база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие,
респективно - нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не са критерий,
както и база за определяне размера на обезщетението, но са от значение при
определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за
икономическата конюнктура. А предвидената в чл.492, т.1 от КЗ минимална
застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица. При съобразяване с конкретния обем преживени
11
болки и страдания от ищцата, затрудненията и неудобствата, които е
претърпяла и продължава да търпи, въззивната инстанция намира, че
окръжният съд правилно е приложил материалноправната норма – чл.52 от
ЗЗД.
Първоинстанционният съд е оценил всички релевантни за спора факти
и житейския смисъл на понятието справедливост при определяне размера на
обезщетението, както и всички общи и специфични обстоятелства,
отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищцата неимуществени
вреди. Съобразени са и са анализирани по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства и окръжният съд е формирал правилни
изводи за релевантните за спора факти. Ето защо въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник се явява неоснователна, а решението в
обжалваната от него част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Частично основателна е въззивната жалба на жалбоподателката – ищца
срещу тази част от решението, с която е отхвърлен искът за имуществени
вреди за разликата над 1 121,40лв. до 5 745,78лв. – разходи за проведено
лечение. Основателно е оплакването на жалбоподателката – ищца, че от
мотивите на обжалваното решение не става ясно защо е приета за основателна
и доказана сумата от 1 121,40лв. Първоинстанционният съд само е посочил,
че имуществената претенция за платени медицински разходи, с оглед
представените по делото документи и заключението на СМЕ, се доказват до
сумата от 1 121.40лв., до който размер следва да се присъдят, като за
разликата над тази сума до заявената стойност от 5 745.78лв. остават
недоказани. Вярно е, че съгласно заключението от съдебномедицинската
експертиза /т.9/, направените разноски за медицински консумативи и
медицински такси са били напълно необходими и са били препоръчани и
предписани от лекуващите лекари, за което са представени фактури и касови
бележки. В исковата молба са изброени, като представени доказателства
фактури, които обаче не фигурират по делото. Като доказателства,
установяващи извършени разходи /които, съгласно заключението от СМЕ са
присъщи и необходими за проведеното лечение/ са представени: Протокол за
извършени услуги по профилактика и рехабилитация от 14.10.2021г. – на
стойност 498,40лв. /л.24/; фактура от 20.08.2021г. на стойност 440лв. /л.34/;
фактура от 04.10.2021г. на стойност 192лв. и фискален бон /л.35/. Тези
доказателства установяват извършени разходи на стойност 1 130,40лв. Други
12
доказателства за извършени разходи по делото не са представени от носещата
доказателствената тежест страна – ищцата. Ето защо първоинстанционното
решение следва да бъде отменено само в частта, с която искът за
имуществени вреди - разходи за проведено лечение, е отхвърлен за разликата
над 1 121.40лв. до 1 130,40лв. и да се присъдят допълнително 9лв., ведно със
законната лихва, считано от 29.07.2021г.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
От ищцовата страна са претендирани разноски по реда на чл.38 ал.2 от
ЗА. В договор за правна помощ и съдействие между ищцата и адв. Г. Й. - САК
/л.188/ е уговорено безплатно процесуално представителство по реда на чл.38
ал.1, т.2 от ЗА. При исков материален интерес 130 745,78лв. минималното
адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
9 879,83лв. Съразмерно с уважената част от претенциите /с оглед изхода от
спора пред въззивната инстанция – 103 857,40лв./ се дължи адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 7 848лв., като
присъденото от първостепенния съд /7 903,86лв./ е в по-голям размер от
горепосоченото.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.91/
ответникът е сторил разноски в общ размер от 6 360лв. – адвокатско
възнаграждение с ДДС /изплетено в брой съгл. договори за правна защита и
съдействие л.92-л.94/. Съразмерно с отхвърлената част от претенциите
ищцата дължи на ответника разноски в размер на 1 307,96лв. Тези разноски
обаче са повече от определените от първоинстанционния съд 1 272лв. –
адвокатско възнаграждение. Неправилно върху тази сума окръжният съд е
добавил и допълнително ДДС, тъй като видно от трите договора за правна
помощ изплатеното адвокатско възнаграждение е с ДДС.
Първоинстанционният съд е присъдил и разноски, сторени от ответника за
експертиза /80лв./, които обаче не са включени в списъка по чл.80 от ГПК. От
страна на ищцата обаче не е поискано изменение на решението в частта за
разноските по чл.80 от ГПК, при което решението в тази част не следва да се
изменя от въззивната инстанция.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати
допълнително държавна такса за първоинстанционното производство в
13
размер на 0,36лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.50/
жалбоподателката – ищца е сторила разноски в размер на 6 000лв. –
адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгл. договор за правна защита
и съдействие /л.49/. Процесуалното представителство е осъществено по двете
въззивни жалби. При обжалваем материален интерес по въззивната жалба на
жалбоподателя – ищец – 4 624,38лв. и обжалваем материален интерес по
въззивната жалба на жалбоподателя – ответник – 30 000лв. /общо
34 624,38лв./, съразмерно с уважената част от въззивната жалба на
жалбоподателя – ищец и неуважаването на въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник, последният дължи на жалбоподателката – ищца
разноски в размер на 5 200,21лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.40/
жалбоподателят – ответник е сторил разноски в размер на 4 680лв. –
адвокатско възнаграждение, с ДДС, от което – 3 720лв. – адв.
възнаграждение, с ДДС, заплатено в брой съгл. договор за правна защита и
съдействие /л.41/ за процесуално представителство по въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник и 960лв. - адв. възнаграждение, с ДДС, заплатено в
брой съгл. договор за правна защита и съдействие /л.42/ за процесуално
представителство по въззивната жалба на жалбоподателя – ищец; представен
е и списък на разноските /л.13/ за заплатена държавна такса. Тъй като
въззивната жалба на жалбоподателя – ответник е неоснователна, следва да се
преценяват само разноските от 960лв. - адв. възнаграждение, с ДДС за
процесуално представителство по въззивната жалба на жалбоподателя –
ищец. Възражението на жалбоподателя – ищец, съдържащо се в молба вх.
№4021/17.05.2023г., за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е
неоснователно. При обжалваемия материален интерес по въззивната жалба на
жалбоподателката – ищца - 4 624,38лв., минималното адвокатско
възнаграждение по чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 762лв., а с ДДС /като са
представени доказателства за регистрация по ЗДДС – л.43/ - 914лв.
Заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение от 960лв. надвишава
незначително минималното такова, при което не е прекомерно. Съразмерно с
14
неуважената част от въззивната жалба на жалбоподателката – ищца, същата
дължи на жалбоподателя – ответник разноски за въззивното производство в
размер на 958,13лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК жалбоподателят - ответник следва да
заплати ДТ за въззивното производство съобразно уважената част на
въззивната жалба на жалбоподателя – ищец – в размер на 0,18лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №21/20.01.2023г., постановено по търг.д.
№167/2022г. по описа на окръжен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от В. И. Б. ЕГН ********** срещу ЗД „БИ“ АД ЕИК ****** иск
за разликата над 1 121.40лв. до 1 130,40лв., ведно със законната лихва,
считано от 29.07.2021г., представляваща обезщетение за имуществени вреди -
разходи за проведено лечение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда ЗД „БИ“ АД ЕИК ****** да заплати на В. И. Б. ЕГН
********** сумата от 9лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди -
разходи за проведено лечение, настъпили в резултат на ПТП от 25.06.2021г.,
осъществено около 18.20 часа на път ********* км 4+100 м, община П.,
причинено от Т. А. С. при управление на л.а. марка „Б.“, модел „***“ с рег. №
*****, с валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилисти,
сключена с ответника, със застрахователна полица №ВG******** с период на
действие от 18.08.2020г. до 17.08.2021г., ведно със законна лихва, считано от
29.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №21/20.01.2023г., постановено по търг.д.
№167/2022г. по описа на окръжен съд Пловдив в останалата обжалвана част /с
която ЗД „БИ“ АД ЕИК ****** е осъдено да заплати на В. И. Б. ЕГН
********** обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 70 000лв. до
100 000лв. и с която е отхвърлен искът на В. И. Б. срещу ЗД „БИ“ АД за
сумата над 1 130,40лв. до 5 745,78лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди - разходи за проведено лечение/.
15
ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД ЕИК ****** да заплати на В. И. Б. ЕГН
********** разноски за въззивното производство в размер на 5 200,21лв.
ОСЪЖДА В. И. Б. ЕГН ********** да заплати на ЗД „БИ“ АД ЕИК
****** разноски за въззивното производство в размер на 958,13лв.
ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД ЕИК ****** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт допълнително държавна такса за производството пред
първата инстанция в размер на 0,36лв., както и държавна такса за въззивното
производство в размер на 0,18лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16