Разпореждане по дело №494/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

4594

Година

10.6.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

03.17

Година

2015

Председател:

Секретар:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба депозирана от П. О. Т, с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „П против Агенция „М“, с адрес: [населено място], ул. „Г, представлявано от Директора на Агенция „" П. Т., с посочено ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да бъде признато за незаконно извършеното от ответника уволнение и да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 2744/30.04.2014 г., издадена от Директора на Агенция „М, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и е прекратено трудовото му правоотношение; На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ се иска да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – специалист /контрольор/ в отдел „Приходи, пътни такси и разрешителен режим“ в М... и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ се иска да бъде осъден ответника – Агенция „М“, с адрес: [населено място], ул. „Г, представлявано от Директора на Агенция „М.“ П. Т., да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа вследствие незаконното уволнение за шест месеца, считано от 09.05.2014 г. - датата на прекратяване на трудовото му правоотношение в размер на сумата от 3 780 лв. (три хиляди седемстотин и осемдесет лева), изчислено върху последното получавано от него брутно трудово възнаграждение в размер на 630.00 лв., както и законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира се да бъдат присъдени и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен с ответника трудов договор, ищеца работил по трудово правоотношение в Агенция „М.“, М.Ю., на длъжност специалист /контрольор/ в отдел „Приходи, пътни такси и разрешителен режим“. Твърди се, че от момента на пораждане на трудовото му правоотношение до неговото прекратяване обичайното място на полагане на труда му било в М. Ю.. Договорът бил сключен за неопределено време, при пълно работно време - 8 часа. Основното му месечно трудово възнаграждение било определено в размер на 630.00 лв., като общо прослуженото от него време в предприятието на ответника е около 5 г., като през този период се твърди, че ищеца изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, като срещу него не са били водени дисциплинарни производства и не са му били налагани дисциплинарни наказания.

Посочва се, че на 30.04.2014 г., от страна на Директора на „Агенция“ М. е издадена Заповед № /30.04.2014 г., с която на основание чл. 188, т. 3 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Като причина за налагане на дисциплинарното наказание в обстоятелствената част на заповедта е посочено, че във връзка с контрола по спазване на изискванията на Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, със Заповед № 690/25.11.2013 г., и.д. началник на М Ю е определена комисия в състав: Н. Я. - инспектор в А „М“, отдел „Приходи, ПТРР“ и И. И. - старши счетоводител в отдел "Финансово - счетоводни дейности, управление на собствеността и изпълнително производство", която да извърши всеобхватна проверка на дейностите по контрол на пътни такси и разрешителен режим, на служителя П. О. Т -специалист /контрольор/, за периода от 01.10.2013 г. до момента на издаване на заповедта. Посочено е, че въз основа на резултатите на извършената проверка, отразени в доклад, вх. № 3300 -0476/29.11.2013 г. на Т. , било установено, че за проверявания период са генерирани 35 лични отчета, от тях 32 лични отчета със статус „приет“, а 3 лични отчета със статус „не приет“, като последните са на обща стойност 1 675 евро и 911 лева. В доклада било отразено, че на 17.11.2013 г., когато ищецът бил нощна смяна, 22.11.2013 г. - дневна смяна и 21.11.2013 г. - нощна смяна на МП З не е генерирал лични отчети, въпреки че на същите дати е пуснал квитанции на обща стойност: 656.00 лв. и 688.00 евро. Твърди се, че общата сума, която е следвало да преде на отчетника до 29.11.2013 г. евро и 1 567 лв., от които 1675 евро и 911 лв. от генерирани отчети и 688 евро и 656 от издадени квитанции без генерирани отчети. На следващо място, е, посочено, че във връзка с писмо на директора на Агенция „М.“, рег. индекс 91/17 от 21.12.2013 г. на Ц. са били дадени указания на началниците на митниците за пакетирането и отчитането на останалите наличности при приключване на продажбите на винетни стикери с валидност за 2013 г. и подготовката за връщането на непродадени количества, за което били определени комисии. Посочено е, че въз основа на резултатите от извършената проверка, определената комисия за Митнически пункт Златарево е констатирала невърнати от страна на ищеца 174 бр. винетни стикери на обща стойност 7 969 лв., които са му били зачислени с приемо – предавателни протоколи.

Въз основа на посоченото в заповедта е прието, че за периода от 01.10.2013 г. до 29.11.2013 г. ищецът не е предал на отчетника събраните суми по 3 генерирани лични отчета на обща стойност 1765 евро и 911 лева, с което е нарушил разпоредбите на Раздел V /отчетност/, чл. 11, т. 11.3 от „Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим“, утвърдени със Заповед № ЗАМ - 841 от 03.12.2012 г. на Директора на Агенция „М“, и т. 12 от раздел VII (отговорности, свързани с организацията на работата управление на персонала и ресурсите) от длъжностната си характеристика, подписана на 01.08.2012 г.

На следващо място в заповедта е посочено, че на 17.11.2013 г., 20.11.2013 г. и 21.11.2013 г., след приключване на работните си смени, ищецът не е генерирал лични отчети и не е предал на отчетник събраните суми от издадени квитанции в размер на 688 евро и 656 лева, с което е прието, че е нарушил разпоредбите на Раздел V /Отчетност/, чл. 11, т. 11.1 от „Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим“, утвърдени със Заповед № ЗАМ - 841 от 03.12.2012 г. на Директора на Агенция „М.“, както и на т. 12 от Раздел V (Преки задължения), т. 9 и т. 12 от Раздел VII от длъжностната си характеристика.

Сочи се, че в периода от 28.12.2012 г. до 31.12.2013 г. ищецът не е положил необходимата грижа за съхранението на 174 бр. от зачислените му с протоколи винетни стикери, за които било установено, че липсват, с което е прието, че е нарушил т. 5.2.2., ал. 6 от Правилника за вътрешния трудов ред в Агенция „М.“, утвърден със Заповед № . - 895 от 28.12.2012 г. на Директора на Агенция „М.“, с която се е запознал на 13.02.2013 г.

С оглед на горното в заповедта е посочено, че с действията си ищецът е нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл. 124, чл. 125 и чл. 126, т. 4, т. 7, т. 8, предложение първо, и т. 13 от КТ, които представлявали дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 3, предложение първо, т. 7, т. 9 и т. 10 от КТ, и чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1, предл. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във връзка с чл. 107а , ал. 19 от КТ. По посочените съображения му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 от КТ „уволнение“. Посочено е още, че на основание чл. 221, ал. 2 от КТ дължи обезщетение в размер на една брутна работна заплата. Като на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. чл. 195, ал. 3 от КТ трудовото му правоотношение се прекратява от датата на връчване на заповедта. Видно от отбелязването направено върху същата е, че му е връчена на 09.05.2014 г., считано от която датата трудовото му правоотношение с ответника е прекратено.

В исковата молба се посочва, че със заповед № 2744/30.04.2014 г., издадена от Директора на Агенция „М.", неправилно и незаконосъобразно на ищеца е наложено дисциплинарно наказание ,,уволнение“.

Излагат се съображения, че при издаване на заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, ответникът не е спазил преклузивните срокове регламентирани в чл. 194 от КТ. Съобразно чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението. За първите две нарушения, изразяващи се според ответника в негениринане на лични отчети за 17.11.2013 г., 20.11.2013 г. и 21.11.2013 г. и неотчитане на събрани суми по 3 генерирани лични отчети за периода от 01.10.2013 г. до 29.11.2013 г., съобразно отразеното в обстоятелствената част на заповедта нарушенията били установени въз основа на извършена проверка, отразена в доклад, вх. № 3300 - 0476/29.11.2013 г., от 29.11.2013 г. е започнал да тече 2 - месечния срок за налагане на дисциплинарно наказание. Подобно е и положението и по отношение на третото посочено според ответника нарушение неполагане на необходимата грижа за съхранение на 174 бр. винетни стикери в периода от 28.12.2012 г. до 31.12.2013 г. Според застъпените в Заповедта доводи, нарушението е било установено в докладна, вх. № . г. на Т. Ю. съставена от комисия за извършване на проверка, назначена със Заповед № . г., т.е. от 17.01.2014 г. е започнал да тече 2 - месечния срок за налагане на дисциплинарно наказание и по отношение на това прието за осъществено нарушение. Видно от отбелязването, направено върху заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение е, че същата му е връчена на 09.05.2014 г., т.е. след изтичането на преклузивния срок за нейното издаване. Така отразеното в заповедта, че ищецът е бил в отпуск за периода от 12.12.2013 г. до 15.04.2014 г., поради което по смисъла на чл. 194, ал. 3 от КТ, давността е спряла да тече, не отговаря на действителността. В тази връзка, ищеца твърди, че не е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност през целия посочен в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение период. Счита, че неспазването на сроковете регламентирани в чл. 194, ал. 1 от КТ за издаване на заповедта е самостоятелно основание за нейната отмяна. В тази насока е и възприетото в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК - Решение №. от 24.06.2013 г. по гр. д. № ./2012 г. на Върховен касационен съд.

На следващо място, е изложено, че при налагане на дисциплинарното му наказание, от страна на ответника в качеството му на работодател не е спазена процедурата по чл. 193 и сл. от КТ. В тази връзка в чл. 193 от КТ са уредени задълженията на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание. Съществен елемент от тази процедура е изслушването на работника или приемане на писмените му обяснения от работодателя, преди налагане на дисциплинарното наказание. Работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения относно дисциплинарното нарушение, неспазването, на което изискване е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за уволнение. Сочи, че в конкретния случай, това изискване не е спазено от страна на работодателя. В заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение са изложени неверни твърдения, че с писмо рег. № /587 от 26.02.2014 г. на Ц. ищеца е бил поканен в еднодневен срок от получаване на писмото да се яви в дирекция „Организация и управление на човешките ресурси“, за запознаване с материалите по образуваната дисциплинарна преписка и даване на писмени обяснения по случая. От една страна, така дадения му еднодневен срок от работодателя за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ е твърде кратък и ограничава защитата му в образуваното без негово знание дисциплинарно производство и в този смисъл се равнява на липсата на поискани обяснения. От друга страна, се твърди, че дори и да е получил покана към 12.03.2014 г., то същата няма нищо общо с нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. С оглед на посоченото, счита, че съществено е затруднено правото му на защита срещу обжалваната заповед за уволнение. Счита, че неспазването на императивното изискване на чл. 193, ал. 1 от КТ е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за уволнение по смисъла на чл. 193, ал. 2 от КТ.

На следващо място, е изложено в исковата молба, че така издадената Заповед № ..../30.04.2014 г. от Директора на Агенция „М.. не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа, на който се налага. Конкретните факти са мотивите за налагане на дисциплинарното наказание. От изложеното в обстоятелствената част на заповедта изобщо не става ясно какво нарушение ищеца е извършил. Освен това, така описаното нарушение, (ако изобщо може да се приеме, че има такова описание), не съответства на посочените дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина, за които му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение". Дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност не са конкретизирани по очертания в закона начин - чл. 195 от КТ. Изброените нарушения в заповедта са общи и неагрументирани. Посочва се, че в заповедта е прието, че е нарушил чл. 187, т. 3, пр. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 от КТ, като не е посочено в какво точно се изразява неизпълнението от негова страна на възложената му работа и кои точно законови нареждания на работодателя не е изпълнил. Не е посочено и с кои точно действия е довел до увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини енергия и други средства, квалифицирано като нарушение по т. 9 на чл. 187 от КТ. По отношение на посоченото нарушение на чл. 187, т. 10 от КТ неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други подзаконови нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, е изразено становище, че определено не представлява описание на нарушение на трудовата дисциплина простото препращане към Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим. С оглед на посоченото, ищецът твърди, че заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение е немотивирана. Излагането на мотиви досежно основанието, посочено в писмения акт за прекратяване на трудовото правоотношение представлява абсолютна предпоставка за законосъобразност на уволнението. Само въз основа на изложени конкретни мотиви може да се установи дали са се осъществили в обективната действителност релевантните за спора факти към датата на прекратяването на трудовото правоотношение на това основание. Липсата на мотиви е процесуално нарушение при налагане на дисциплинарно наказание и е достатъчно основание да се приеме, че в посочената част заповедта е незаконосъобразна.

На следващо място, твърди, че отразеното в процесната заповед не съответства на обективната истина. В тази връзка, заявява, че не е извършил посочените в същата нарушения на трудовата дисциплина. Счита, че ответника неправилно не е съобразил дадените от него обяснения, отразеното, в които говори за липсата на осъществен състав на нарушения на трудовата дисциплина както от обективна, така и от субективна страна.

Отделно от посоченото, излага че е налице и явно несъответствие между приетото за осъществено нарушение на трудовата дисциплина и наложеното от работодателя му дисциплинарно наказание. В тази насока, счита, че ответника не е съобразил при налагане на дисциплинарното наказание разпоредбата на чл. 189 от КТ, тъй като не е взето предвид тежестта на нарушението /ако изобщо може да се приеме, че е налице такова/, обстоятелствата при които е било извършено, както и поведението на работника или служителя.

Изложеното по - горе обосновава достатъчна основателност на предявените обективно съединени искове при правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания.

С разпореждане № .../07.07.2014 г. съдията-докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 04.08.2014 г. на ю.. М. Е..

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 03.09.2014 г. е депозиран писмен отговор по заявената искова молба от ответника.

В отговора към исковата молба ответникът оспорва по основание и по размер предявените искове.

Не се оспорва, че ищецът П. О. Те бил в трудово-правни отношения с Агенция „М.“ от 17.10.2009 г., съгласно сключен трудов договор № . за неопределено време, като служителят е назначен на длъжност младши специалист /контрольор/ в М. К. /закрита/ . С допълнително споразумение за промяна на трудовото правоотношение № 16/07.07.2011г., на служителя е определено мястото му на работа в сектор „Пътни такси и разрешителен режим“, отдел „Приходи“, специализирана администрация, Митница Югозападна на длъжност - младши специалист /контрольор/.

Сочи се, че със Заповед № .от 30.04.2014 г. на директора на А. „М.“, връчена на 09.05.2014г., е прекратено трудовото правоотношение с П. О. Т, поради това, че със своите действия/ бездействия / подробно описани в заповедта/ същият е нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл.124, чл.125 и чл.126, т.4, т. 7 и 8, предложение първо и т. 13 от КТ, които представляват дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 3 , предложение първо, т.7 , т.9 и т. 10 от КТ и чл.5, ал.2 и чл. 6, ал.1, предл. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във вр. с чл. 107 а, ал. 19 от КТ.

Излага се в отговора, че е установено, че в периода от 01.10. 2013г.-29.11.2013г./ видно и от приложена справка - отчет от системата БИМИС - модул ПТРР/, ищецът не е предал на отчетника събраните суми по 3 генерирани лични отчета на обща стойност 1675 евро и 911 лева, с което е нарушена разпоредбата на раздел V /отчетност/, чл.II, т.3 от „Правилата за работа на служителите при изпълняване на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим“ / Правилата /, утвърдени със Заповед № ЗАМ-841 от 03.12.2012г. на директора на Агенция „М" , както и т.12 от раздел V /преки задължения/, т.9 и т. 12 от раздел VII от длъжностната характеристика, с последна актуализация от 01.08.2012 г.

Твърди се, че на 17.11.2013г., 20.11.2013г. и 21.11.2013г., след приключване на работните си смени, служителят не е генерирал лични отчети и не е предал на отчетник събраните суми от издадени квитанции в размер на 688 евро и 656 лева/ вж. Справка за квитанции за периода 17.11.201 Зг.-29.11.201 Зг./ , с което е нарушил разпоредбите на раздел V /отчетност/, чл. 11, т. 11.1 от Правилата, както и т.12 от раздел V /преки задължения/, т.9 и т.12 от раздел VII от длъжностната характеристика. Твърди се, че е установено, че в периода от 28.12.2012г. - 31.12.2013г. ищецът не е положил необходимата грижа за съхранението на 174 бр. от зачислените му с приемо-предавателни протоколи винетни стикери, за които е установено, че липсват. Видно и от разпечатка от 21.02.2014г. от модул „ПТРР" на , горепосочените винетни стикери не са върнати от служителя за отчисляване и към същата дата все още са в състояние „зачислена". С горното е нарушена т. 5.2.2, ал.6 от Правилника за вътрешния трудов ред в Агенция „М", утвърден със Заповед № от 28.12.2012г. на директора на Агенция „М", с която служителят се е запознал на 14.02.2013 г., видно от декларация.

Излага се, че нарушенията, които ищецът е реализирал са подробно описани и диференцирани в издадената Заповед на директора на Агенция „М". В хода на извършените проверки на дейността на лицето и констатирането на нарушенията е събран всеобхватен доказателствен материал, включващ докладни записки от отчетника при МП З/ където ищецът е изпълнявал трудовите си задължения /, Доклад, вх. № 3300­0476/29.11.2013г. в Т. Ю на комисия, извършила проверка в системата ПТРР за периода 01.10.2013г.- 29.11.2013г. относно генерирани отчети и издадени квитанции от служителя П. Т както и Докладна, вх. № /0032/17.01.2014г. в Т. Югозападна относно доставени, продадени и върнати на доставчика винетни стикери за 2013г., ведно с извлечения и справки от системата Б, както и снетите писмени обяснения от 21.01.2014г., вх. № 3300-0041/21.01.2014г. в Т. Ю. Всички резултати от извършените проверки са систематизирани и обобщени в Докладна записка, рег. № 44268587/26.02.2014 г. от директор на дирекция „“ до директора на А „М“, с която е направено и предложение за образуване на дисциплинарно производство и търсене на имуществена отговорност на служителя П. Т. Същата е резолирана от директора на Агенция „М" с указание за извършване цялостна проверка на дейността на служителя.

Твърди се, че в хода на образуваното дисциплинарно производство, в изпълнение на разпоредбата на чл. 193, ал.1 от КТ на ищеца е връчено писмо, рег. № 4426/587 от 26.02.2014г. на Ц. на 12.03.2014г., с което същият е поканен в еднодневен срок от получаването на писмото да се яви в дирекция “, Ц. за запознаване с материалите по дисциплинарна преписка , рег. № 4426/587 от 2013/2014г. на Ц. и даване на писмени обяснения. На 13.03.2014г., ищецът Т се запознал с материалите по преписката и представил писмени обяснения до директора на Агенция „Митници“, заведени с рег. №//13.03.2014г. на Ц.. В събраните по реда на чл. 193, ал.1 от КТ обяснения, П. Т не сочи обстоятелства, факти и доказателства, опровергаващи констатациите по извършените от него дисциплинарни нарушения.

Сочи се в отговора, че дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за грубо нарушаване на трудовата дисциплина по чл. 187, т.3, предложение първо, т.7, т.9 и т. 10 от КТ, извършено виновно, от което са последвали множество неблагоприятни последици за работодателя, поради което е наложено и най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. Издадената Заповед № /30.04.2014г. на директора на Агенция „М“ е връчена лично на служителя на 09.05.2014г. Ответникът счита за неоснователни твърденията в исковата молба за незаконосъобразност на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че същата съдържа всички законови реквизити , по смисъла на чл. 195 от КТ, с ясно посочване на нарушителя, описание на нарушенията и периодите в които са констатирани, както и правното основание за издаването й. Издадена е от компетентен орган- директора на Агенция „М". Ответникът възразява по отношение на изложеното в исковата молба твърдение, че при издаването на заповедта не са спазени сроковете по чл. 194 от КТ и по - специално 2 месечния преклузивен срок от откриване на нарушението. В исковата молба се сочи, че 2 месечният срок е започнал да тече от 29.11.2013г. , от която дата е изготвеният доклад, вх. № /29.11.2013г. до и.д. началника на МЮ Видно обаче от писмените доказателства, които прилагат, директора на А „М е бил сигнализиран за извършената проверка и изготвения доклад / съдържащ данни само за част от нарушенията на трудовата дисциплина от служителя П. Т/ с Писмо, рег. инд. 6600-0642/09.12.2013г. на Т. регистрирано в А „М“, Ц. с рег. № 4426/587/12.12.2013г. По същия начин, некоректно е цитирана в исковата молба датата 17.01.2014г., на която е регистрирана изготвена Докладна до началника на М Ю/ съдържаща данни за друго извършено нарушение/, с вх. № 3300/0032817.01.2014г., изпратена до директора на Агенция „Мс писмо, изх. № 6600-0642/13/23.01.2014г. на Т. Ю рег. № 91/7/27.01.2014г. на Агенция „М. Твърденията на ищеца са неточни, неправилни и неоснователни по следните съображения.

Посочва се, че съгласно чл. 194, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Краткият 2 месечен срок тече от откриване на нарушението - това е узнаването му от субекта на дисциплинарна власт / директора на Агенция „М /. То трябва да обхваща пълна информация относно субекта на извършването му, време, място и начин на осъществяване, всички обективни и субективни признаци отнасящи се до нарушението. Само получаването на достатъчно данни, позволяващи установяването на всички негови съществени признаци и квалифицирането му като дисциплинарно нарушение, може да бъде определено като откриване. / В този смисъл Решение № от 03.01.2013г. по гр. д. №918/2012г. на ВКС , Решение от 16.07.2007 г., Трето г.о./. С оглед на сложния фактически състав на дисциплинарното нарушение, за дата на узнаване на извършените деяния от служителя Т в отговора се твърди, че следва да се приеме датата, на която е регистрирана Докладна записка, рег. № /587/26.02.2014г. на Ц., изготвена от директор на дирекция „ОУЧР" до директора на А „М", в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган. Цитираната докладна съдържа обобщени и систематизирани данни относно всички извършени нарушения от служителя Т, позволяващи квалифицирането им като дисциплинарно нарушение. Именно датата 26.02.2014г. е началната дата, от която започва да тече 2 месечният преклузивен срок, считано до датата на издаване на заповедта / респ. връчването й. Срокът не е изтекъл, с оглед и на обстоятелството, че в периода до издаване на заповедта / видно от приложени болнични листове/ лицето Т е ползвал своя законоустановен отпуск, през което време сроковете за налагане на дисциплинарни наказания не текат, съгласно разпоредбата на чл. 194, ал.3 от КТ.

Посочва се, че без фактическо и правно основание са и наведените твърдения в исковата молба за неспазване процедурата по чл. 193 от КТ, както и липсата на покана за запознаване с материалите по образуваната дисциплинарна преписка и даване на писмени обяснения по случая в еднодневен срок от получаването й. Видно от писмените доказателства, които са приложени към отговора се посочва, че служителят П. Те надлежно поканен с Писмо, рег. № 4426/587 от 26.02.2014г. от директора на А „М" в еднодневен срок от получаване на писмото да се яви в дирекция „ОУЧР" Ц. за запознаване с материалите по преписката и да представи писмени обяснения, връчено на служителя на дата 12.03.2014г. / видно от оформена разписка към писмото /. В определения срок лицето се е явило в Агенция „ М", Ц. и се е запознало с преписката, видно от отбелязване върху същата от дата 13.03.2014г. и е депозирало писмени обяснения по случая, приети от работодателя с рег. № /587/13.03.2014г. на Ц.. От обясненията е видно , че служителят ясно е съзнавал същността на образуваното срещу него дисциплинарно производство и търсената отговорност, което красноречиво сочи, че правото му на защита не е накърнено. От друга страна, предоставеният еднодневен срок за явяване и даване на обяснения по случая е достатъчен, с оглед и на липсата на изричен законов текст, който да урежда това.

В отговора е заявено възражение, че е неоснователно твърдението, че издадената заповед не отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ.Противно на изложените твърдения се сочи, че процесната заповед съдържа всички законови реквизити, визирани в чл. 195 , ал.1 от КТ, а именно - подробно изложени мотиви за налагане на дисциплинарното наказание , с ясно описание на извършените нарушения по дати и периоди на извършване, с изчерпателно посочване на нарушения законов текст , въз основа на което е и наложеното дисциплинарно наказание - уволнение. Излага се становище, че е несъстоятелно е и твърдението в исковата молба, че отразеното в заповедта не съответства на обективната истина.Всички факти и обстоятелства, изложени в процесната заповед са базирани на надлежни писмени доказателства /Заповеди, официални писма, докладни/, изготвени по установения вътрешноведомствен ред, както и на анализ на данни и извлечения от информационната система - модул „ с която служителят непосредствено е работел.

Възразява се срещу изложеното твърдение за явно несъответствие между приетото за осъществено нарушение на трудовата дисциплина и наложеното дисциплинарно наказание. Противно но твърденията на ищцовата страна счита, че наложеното дисциплинарно наказание е адекватно на констатираните множество нарушения от уволнения вече служител, с оглед както на грубото нарушаване на установения трудов ред, така и с изключително голямата тежест на извършените нарушения. Извършените нарушения са свързани с неизпълнение на основни трудови задължения на служителя.

Въз основа на всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, отчитайки тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, степента на вината, обясненията на работника, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че е извършено нарушение на трудовата дисциплина, , поради което на основание чл.188, т.3 на КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Ответникът оспорва изцяло предявените обективно съединени искове, на основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на лицето П. Т, като неоснователни и недоказани.

Оспорва основанието и размера на иска с правно основание чл.225 ,ал.1 от КТ. Счита за неоснователен така предявеният иск за изплащане на обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа. Предвид акцесорния характер на този иск, същият предпоставя наличието на незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, а Заповед № 2744 /30.04.2014г. е правилна и законосъобразна, поради което предявеният иск се явява недопустим и неоснователен. Претендира се обезщетение, предпоставките за присъждане на което не са налице, тъй като обезщетението се отнася за бъдещ период. Не се сочат доказателства, удостоверяващи оставането без работа на ищеца след връчването на заповедта, респективно назначаването му на по-нископлатена работа, поради което искът като недоказан следва да бъде отхвърлен.

В случай, че бъде уважен иска на ищеца, в условията на евентуалност се прави възражение за прихващане на претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ с изплатените на ищеца суми за обезщетения по чл.224 от КТ в размер на 548.14 лв. и на основание чл.221, ал.2 от КТ в размер на 661 лв., която ищецът не е заплатил все още или в общ размер на 1209.14 лв.

С разпореждане № 5963/04.09.2014г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, съобщил е на страните доклад и се е произнесъл по доказателствените им искания.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищецът поддържа исковете и моли съда да ги уважи. Сочи гласни и писмени доказателства в подкрепа на претенцията си.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства в подкрепа на заявената в отговора позиция.

ПО делото са събрани представените от страните писмени доказателства, проведен е разпит на допуснатите свидетели и са приобщени заключения по изотвените съдебно- компютърна, съдебно – счетоводна и съдебно- графическа експертиза.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът П. О. Т е бил в трудово-правни отношения с Агенция „М“ от 17.10.2009г., съгласно сключен трудов договор № за неопределено време, като служителят е назначен на длъжност младши специалист /контрольор/ в Митница ... и с основно месечно трудово възнагражение в размер на 360 лв. /л.158 от делото/

С допълнително споразумение за промяна на трудовото правоотношение № 16/07.07.2011г., на служителя е определено мястото му на работа в сектор „П.т. и разрешителен режим“, отдел „Приходи“, специализирана администрация, М Ю на длъжност - младши специалист /контрольор/. /л. 163 от делото/

Със Заповед № 741/27.01.2011г. на ищеца е определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 550 лв.

Със Заповед № от 30.04.2014г. на директора на А „М, връчена на 09.05.2014г. на ищеца, е прекратено трудовото правоотношение с П. О. Т, поради това, че със своите действия / бездействия / подробно описани в заповедта/ същият е нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл.124, чл.125 и чл.126 , т.4, т. 7 и 8 , предложение първо и т. 13 от КТ, които представляват дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 3, предложение първо, т.7, т.9 и т. 10 от КТ и чл.5, ал.2 и чл. 6, ал.1, предл. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във вр. с чл. 107 а, ал.19 от КТ.

Като му е наложено дисциплинарно наказание уволнение.

На основание чл. ал.2, т.6 от КТ, във вр. с чл. 195, ал.3 от КТ, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено от работодателя без предизвестие, считано от датата на връчване на заповедта. /л. 5-8 от делото/

Със заповед № 235/09.05.2014г. на А Ме наредено да бъде прекратен сетификат на електронен подпис за служебни цели, считано от 10.05.2014г. на митнически служител Т

Видно от длъжностна характеристика на длъжността „С” връчена на ищеца на 01.08.2012г., основната цел на длъжността е да осъществява дейността по събиране на пътни и винетни такси, контрола на разрешителните на международни превози на пътници и товари на П. с българска и чужда регистрация на ГКПП, контрола на маршрута, общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС. Като преки задължения на ищеца е посочено събирането по установен ред на винетни такси за ползване на пътната инфраструктура в съотвествие със Закона за пътищата и др. нормативни актове.

По делото са приети като доказателства приемо предавателни протоколи / в копие и оригинал/ за зачисляване на винетни стикери, лични отчети, Правилник за вътрешния трудов ред в АМ и приемо предавателен протокол за отчисляване на винетни стикери № 42906/08.01.2014г. на който липсва подпис на Тв графа предал.

С писмо изх.№ /09.12.2013г. И.Д.Началник на М Юе уведомил Директора на Агенция Митници, че във връзка с извършена проверка в изпълнение на Заповед № 690/25.11.2013г. констатациите от която са отразени в доклад с вх.№ 3300-476/29.11.2013г. на М Ю е установено следното: извършена е проверка в системата за периода от 01.10.2013г. -29.11.2013г. относно генерираните отчети и издадените квитанции от служителя П. Т– специалист /контрольор/ изпълняващ длъжността на МП З като са установени следните резултати: общата сума която служителя е следвало да предаде на отчетника до 29.11.2013г. е 2363 евро и 1567 лв. Установено е, че за периода лицето не генерира личните си отчети в края на работната смяна съгласно чл.11, т.1.1.1 от Заповед ЗАМ – 841/03.12.2012г. на Директора на А М, а на по – късна дата. Предложено е да бъде извършена проверка с цел ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

По делото е приобщен доклад изпратен до И.Д.Началник на М Ю и входиран на 29.11.2013г. относно извършена проверка в системата Бимис – ПТРР за периода от 01.10.2013г. -29.11.2013г. относно генерираните отчети и издадените квитанции от служителя Т – специалист /контрольор/ от Н. Я. и И И., като са посочени резултатите, а именно констатирани са 3 лични отчети в статус „неприет” на обща стойност 1675 евро и 911 лв., както и че лицето не генерира личните си отчети в края на работната смяна. Към доклада са посочени и приложени всички проверени документи.

По делото е приобщена докладна записка от Д. Д. Директор на Дирекция „Организация и управление на човешките ресурси” адресирана до Директора на Агенция М..., в която е обобщена информацията от извършената проверка на ищеца. Горната докладна липсва дата на която е изготвена, върху същата е поставен рег.№ за входиране в А Мна 26.02.2014г.

С писмо рег.№ 4426/587/26.02.2014г. изпратено от Директора на А.М. ищеца е уведомен че срещу него е открита процедура по ангажиране на дисиплинарната му отговорност . Във връзка с това и на основание чл.193, ал.1 от КТ е поканен, в еднодневен срок от получаване на писмото да се яви в Дирекция „Организация и управление на човешките ресурси” Ц. за запознаване с материалите по преписка рег.№ 4426/587 от 2013г. и 2014г. на Ц. и да представи писмени обяснения за извършеното от него нарушение. Ищеца е уведомен, че неявяването в определения срок ще се счита, като отказ по смисъла на 193, ал.3 от КТ. Видно от разписка, горното писмо е връчено на ищеца на 12.03.3014г. срещу подпис.

С дата 21.01.2014г. са входирани в Т. Ю. писмени обяснения от ищеца относно забавяне предаването на лични отчети, непредадени винетни стикери валидни за 2013г. и негенерирани отчети в информационна система Б.

Ищеца е депозирал и обяснение което е входирано в А.М. Ц., 13.03.2014г.

С писмо от 04.03.2014г. ищеца е предал два годишни винетни стикера К1 които успял да открие, като е поискал да му бъде даден срок в който да възстанови сумите от липсващите винетни стикери и негенерирания личен отчет.

С уведомително писмо входирано в А. М., изпратено от Началника на Митница Ю., е посочено, че по отношение на т.4.1 от докладна записка № 4426/587/26.02.2014г. на Ц. всички суми по генерирани лични отчети за периода от 01.10.2013. до 29.11.2013г. са погасени, за което е изпратено и уведомително писмо от 22.01.2014г. Относно т.4.2 от процесната докладна за непогасени суми по две дежурства за които не са генерирани лични отчети за сумите в размер на 656 лв. и 688 евро е направено предложение за реалзиране на ограничена имуществена отговорност по смисъла на чл.210 от КТ.

С дата 05.02.2014г. за констатираното е сигнализирана РП П..

По делото е приобщена Заповед № 690/25.11.2013г. на И.Д. Началник на Митница Ю., с която е назначена комисия която да извърши всеобхватна проверка на дейностите по контрол на пътни такси и разрешителен режим залегнали в длъжностна характеристика на служителя П. Т. за периода от 01.10.2013г. до настоящия момент. Изискани са писмени обяснения от служителя относно причините за забавяне на представяне на лични отчети в срок до 27.11.2013г. , като е посочено за резултатите комсията да изготви доклад в срок до 29.11.2013г.

Приет като доказателство е бял лист със саморъчно написване „Запознах се с преписката” П. Т. като датата е нечетлива и се съдържа негов подпис.

По делото е приобщена като доказателство и докладна от Е. М. – старши специалист на МП З.в която е отразила, че от последните няколко месеца изпитва затруднение с отчитането в срок на събраните суми от пътни и винетни такси от служителите на .на пукта, поради заксънение на Тв предаването на отчетите, със закъснение.

Видно от С. бележка 20683/19.09.2014г. и служебна бележка изх. № 91/20.02.2015г. от Агенция по заетостта, ищеца е реистриран като търсещ работа лице , като считано от 05.08.2014г. е безработен.

Приобщен като доказателство по делото е фиш за заплати за месец май 2014г. и бюджетно платежно нареждане, от които се установява, че на ищеца е начислено и изплатено обезщетение по чл.224 от КТ в размер на сумата от 548,14 лв.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът е назначил и изслушал съдебно компютърна – техническа експертиза, съдебно графическа/графологична експертиза и съдебно-счетоводна експертизи, чиито заключения приема като компетентни и обективно дадени.

От изготвеното и неоспорено заключение на назначената съдебно компютърна – техническа експертиза, се установява по отношение на представените 35 /тридесет и пет/ броя лични отчети, както и всички приложени извлечения МОДУЛ (пътни такси и разрешителен режим), че тъй като първо е налице физически електронен подпис (електронна карта), а второ налице П. код, за който код се твърди, че се знае само от картодържателя, няма как друг да има достъп и до двете, т.е с други думи се посочва, че злоупотреба с електронен подпис е недопустима, освен и ако двете не са предоставени доброволно от притежателя - служител с точно определен и ограничен достъп до информационната система. Установява се, че на базата на направения от вещото лице оглед ,,П ПТРР“ в М Ю на място, както и от направените справки на всички 35 /тридесет и пет/ броя лични отчети и всички приложени извлечения от Б МР е, че същите са подписани от служителя П. О. Т /л.468 от делото/

Изслушано в о.з. на 16.12.2014 г. вещото лице Е. Т. твърди, че поддържа представеното по делото писмено заключение. Сочи, че от това което направила като проверка, справките в А ,,М“ Юи всички справки в зададения период, които видяла на място, констатира, че тези 35 броя лични отчети и приложените извлечения от тях, които приложила и към своята констатация, потвърждава, че са изготвени от лицето П. Т

Вещото лице посочва, че по делото са приложени копия от оригиналите, а при него излизат извлечения от квитанции. Твърди, че един път имат пълния отчет за зададения период, след това всеки един е извлечение. Посочва, че отворила всяко едно извлечение, като посочва, че към датата излизат 35 броя квитанции, всяка една била отворена, за да се види вътре кой е предал, кой е приел сумите – всичко подробно, като приложените по делото лични отчети, пише преглед на лични отчети, защото това се прави във време след като те са вече изготвени и предадени. Сочи, че това е когато се прави справка назад във времето и констатацията й е на база това на това което е видяла, което е направено и отразено в системата. Твърди, че справката по данни с приети лични отчети на страница 23, това са суми в евро и стойността им в лева. Сочи, че на страница 476 по делото, към заключението на вещото лице, е приложен документ - справка за пуснатите от Т отчети. Твърди, че това е част от зададения период за всичките 35 отчета, са трите страници. Сочи, че излизат само тези които са от Т и затова излизат от различни дати, за това не са последователни. Твърди, че на 17.11.2013 г. е пуснат отчета на стойност 567 евро и 280 лв.

От изготвеното заключение на назначената съдебно графическа експертиза, изготвена от вещото лице В. П. се установява, че ППП № 36566/26.06.2013 г. и 37014/11.07.2013 г. са без подпис за ,,приел“. Установява се, че подписите за ,,приел“ в ППП № г., 33 г., 3 г., 3 г., 3 г., 3 г., са изписани от П. О. Т Вещото лице установява, че подписите за ,,приел“ в ППП № 31404/04.01.2013 г., 32790/06.02.2013 г. и 33650/08.03.2013 г. не са изписани от П. О. Т, а от друго лице. /л.517 от делото/ Предвид оспорване на заключението е допусната и назначена повторна съдебно графическа експертиза.

От изготвеното и неоспорено заключение на назначената съдебно- графологическа експертиза, изготвено от вещото лице Д. Ц. се установява, че подписите за ,,приел“ в долния ляв ъгъл на приемо предавателни протоколи за зачисляване на винетни стикери със следните номера: № 3 г., 3 г., 3 г., 3 г., г. и г. са положени от П. О. Т. Вещото лице установява, че подписите за ,,приел“ в ППП № г., 3 г. и г. не са положени от П. О. Т. Установява се, че в долния ляв ъгъл на ППП № г. и г. не е положен подпис. Вещото лице установява, че в копията на приемо предавателни протоколи с номера г., 3 г., г., г. и г. липсват отпечатани щемпели на протоколи. Установява се, че по отношение на положените подписи има пълно съответствие между оригиналите и копията на приемо предавателните протоколи. Вещото лице установява, че върху всички 35 броя лични отчети най-отгоре със синя химикалкова паста са изписани техните номера, а върху лични отчети № и № допълнително е изписан със синя химикалкова паста текста ,,ОХДР – 5 лв.“ и ,,НАПИ – 34 лв.“ /л. 563 от делото/

От изготвеното и неоспорено заключение на назначената съдебно- техническа експертиза, основна и допълнителна изготвена от вещото лице Д. Ц. се установява, че отпечатъците от личен митнически печат № 1807 в края на приемо предавателни протоколи № г., г., г., г., г., 36566/26.06.2013 г. и г. са положени от оригиналния личен митнически печат на П. О. Т. Установено е, че между оригинала и копието на приемо предавателен протокол/28.12.2012 г. има разлики в стойността на сумите на винетните стикери, които се посочени със стрелки на фото 1…10. Вещото лице установи, че между оригиналите и копията на останалите приемо предавателни протоколи не се установили разлики в текстово отношение.

Изслушано в о.з. на 03.02.2015 г. Вещо лице Д. Ц. твърди, че поддържа представеното по делото писмено заключение. Поддържа извода в експертизата, като посочва, че няма какво да допълни или промени, а за да бъде категоричен сочи, че се е обосновал подробно в заключението, съобразно поставените му задачи.

Вещото лице твърди, че веднага не може да заяви дали има положени митнически печати върху представените му два протокола, посочени в т. 5. Сочи, че ако види протоколите веднага ще отговори, по направените снимки и оригинали.

Вещото лице твърди, че към приложената експертиза към заключението е приложил копия от тези два протокола. Сочи, че видно от същите, както е отбелязал, не са положени подписи, но са положени митнически щемпели. Твърди, че това са щемпели с един и същи номер 1807, като посочва, че са положени два щемпела. Сочи, че от гледна точка на експертната наука, когато се изследват отпечатъци на печати, на щемпелите се поставят задачи. Твърди, че когато става въпрос за кръгли печати, се наричат кръгли печати, а всички останали правоъгълни форми наричат щемпели, от гледна точка на експерта.

Вещото лице твърди, че на поставения въпрос дали между копията на протоколите и оригиналите има несъответствие сочи, че е описал най-общо, че при копията липсва личен митнически печат. Сочи, че при всички оригинали на протоколи, самият подпис, който е огледален образ, на тези копия е наличен, няма митнически печат, на всички копия няма митнически печат, който да съответства на оранжевия печат, положен върху оригиналите. Твърди, че такава задача да се изследва съдържанието на копията с оригиналите не е поставяна, но въпреки всичко, за да е сигурен, че става въпрос за копия от самите оригинали, освен в частта за подписите, се интересува дали там има разминаване. Сочи, че направил някои сравнения в началото на страницата, в края на тези цифри, които съответстват на номера на винетки, и други, но не могъл да установи разликата.

Вещото лице твърди, че протокол № 35072 от 30 април 2013 г., материализиран на лист 471 от делото, не е изследвал относно припокриването на съдържанието.

Вещото лице сочи, че на ППП за зачисляване на винетни стикери № 35072 от 30 април 2013 г. на стр. 3 от протокола в колона първа и втора е видно, че има изписване върху първоначално изписани цифри, има изписване на други различни от първоначално изписаните цифри, има изписвани на други различни цифри.

Сочи, че върху копията на същия този протокол, приложен по делото, върху всички негови страници няма корекции, цифрите са изписани еднократно, няма повторения.

Съдът кредитира заключението като компетентно пълно и обосновано.

От изготвеното и неоспорено заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. Т. се установява, че за периода от 28.12.2012 г. до 11.07.2013 г.вкл. зачислените винетни стикери на името на ищеца са 2 347 броя за 57 450 лева по 11 броя приемо-предавателни протокола. За периода от 17.11.2013 г. до 21.11.2013 г. вкл. размерът на събраните суми от издадени квитанции /посочени от експертизата по ден, дата и час на издаване/, които ищецът не е предал на отчетника е: 688 евро и 656 лева. Вещото лице установява, че стикерите, все още в компютърната система за отчитане на винетни стикери, се водят на името на ищеца са 174 бр. Установило е, че за посочения период ищецът е генерирал 35 броя лични отчета на стойност 12 876 евро и 6 436 лева – суми, които е предал на отчетника. Експертизата счита, че с малки изключения, всички суми са предадени със закъснение от около месец. Установи се, че непредадените суми на отчетника са: 688 евро и 656 лева, които се установяват от компютърна система за отчитане на винетни стикери, издадени приходни квитанции. Същите не са включени в личен отчет на ответника, тъй като такъв не е създаден от същия. Вещото лице установява, че винетните стикери, зачислени на ищеца, само по приемо-предавателни протоколи, съдържащи подписа на ищеца са 1 699 броя на 37 680 лева. Установи се, че върнатите от ищеца винетни стикери за отчисляване, съобразно предадените му с процесните 11 броя стикери са както следва:

- 6 броя за 1200 лв. – стикери, които е получил по ППП без подпис за ,,получил“

- 9 броя за 2 643 лева – стикери, които е получил по ППП с подпис за ,,п“

В Експертизата вещото лице и посочило, че недостатък и нарушение на счетоводното законодателство е съставянето на приемо-предавателни протоколи без наличие на подпис между страните.

Нарушение е също така сумите по личните отчети да се отчитат и предават от контрольора на отчетника със срок на закъснение от един месец след като същите са събрани. Вещото лице е посочило, че причината е неупражнен контрол от страна на отчетника.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обосновано, всестранно изготвено и компетентно.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели.

Свидетелските показания на свидетеля Р. К. сочат, че познава всички служители, включително и ищецът Т, за който посочва, че е на работа в М Ю от 2009 г., когато било извършено прехвърлянето на службата към А“М. Твърди, че почти през целия период до 2013 г. той изпълнявал служебните си задължения на МП “З”. Сочи, че в конкретния случай началото било получаването на докладната от отчетника на МП “Златарево”, с която ги информирал, че има забавяне на отчитането на суми по генерирани лични отчети в системата, електронната система М /Пътни такси разрешителен режим/, както и негенерирани лични отчети, по които сумите не били отчетени. Твърди, че във връзка с тази докладна била съставна и негова докладна, с която уведомил началника на М Ю за случая, като предложил съответно служителят временно да не бъде допуснат до изпълнение на служебните си ангажименти, към този момент, с цел изясняване на случая и била създадена комисия, която подробно да установи какви са нарушенията. Сочи, че впоследствие, в началото на 2014 г., при извършването на годишните отчети за продажбите на винетните стикери, които били валидни до 31.01., се установило, че има допълнително и липси на винетни стикери от г-н Т. Твърди, че на г-н Т му били дадени срокове, били изискани обяснения от служителя и му бил даден срок, в който той да представи не върнатите винетни стикери, или да заплати съответно сумите както по генерираните, така и по негенерираните лични отчети. Сочи, че след изтичането на тези срокове, междувременно се чували няколко пъти по телефона с Т, тъй като били получавали съответно обещания, че нещата ще бъдат възстановени от негова страна. Твърди, че след като изминали сроковете, които му били дадени, били предприети други процедури, в случая уведомяване и на П, и съответно дисциплинарното му наказване, което се движи от Ц М у. Свидетелят сочи, че с това на практика приключили нещата, които трябвало да придвижва като пряк ръководител. Твърди, че една от основните задачи на ищеца е продажба на винетни стикери, които включват наименованието на самия отдел и действията, които следва да извършват в три направления:

- първо направление – проверка на винетни стикери;

- второ направление – контрол на извънгабаритни товари;

- трето направление - спазване на разрешителния режим на превозвачите, преминаващи през границата на Р Б

Твърди, че правилата са утвърдени със Заповед на Директора на Агенция Митници № 841 от 2012 година, и за да не да не пропусне нещо, тъй като са разписани всички правила, всяко едно преминаващо превозно средство подлежи на контрол - наличие на валиден винетен стикер, допустимост на натоварванията, съответно на маса, на ос и габаритни размери, както и разрешителния режим, като посочва, че в самите правила, разписани от директора на Агенция “М” са посочени и точно стъпките, по които се извършва това и задължителното електронно въвеждане на всички тези данни в системата Сочи, че работата на контрольорите, задължително, е свързана основно с електронен регистър, като всички данни се въвеждали по електронен начин в системата, а изключение правело само когато имало обективни причини, т.е. форсмажорни обстоятелства, настъпили по време на работа, като буря, спиране на ток или спиране на И. връзка. Твърди, че за конкретния период ищецът не го е уведомявал нито писмено, нито устно за възникнали технически проблеми, още повече, че те имали задължението при възникване на такива ситуации да пишат или докладна до прекия си ръководител, или да съобщават в сървисдеска за възникналите проблеми, като посочва, че съобщения се изписват за настъпили проблеми в системата, които незабавно следвало да се отстранят от IT /ай-ти/ отделите, които обслужват съответните отдели в рамките на М“Ю”. Сочи, че такова съобщение не е изписвано от ищеца П. Т

Свидетелят твърди, че ищецът не е съобщавал за възникнали технически проблеми. Сочи, че практика е хартиеният носител на отчета да бъде предаван с подпис на отчетника на съответния митнически пункт. Следва да бъдат разписвани от отчетника на съответния митнически пункт. Твърди, че отчетник през този период е свидетелката Е. М.. Сочи, че зачисляването на винетните стикери става с протоколи, в които са описани съответно номера и бройката по категория и видове винетни стикери. Твърди, че лицето, което извършва предаването на винетни стикери на контрольора е Е. М., а процедурата е следната:

Отчетникът на самият митнически пункт следи продажбите и наличността на винетни стикери за целия пункт и за всички служители, които изпълняват функциите си по контрол там. В момента, в който се направи анализ, че даден вид винетни стикери намаляват, а се продават в количества, заявяват се чрез отдела в Б. съответните количества и видове винетни стикери, които са необходими. Заявката се изпълнява от Ц. и се доставят с куриерски пратки като ценна пратка и се получават от отчетника на съответния пункт. При постъпване на работа или при отстъпване по преценка на самия отчетник се зачисляват с ППП винетките на отделните служители по видове и по категории. Чрез приемането на личните отчети на митническите служители при изготвянето на общ отчет на определен период от време отчетникът на пункта следи продажбите на винетните стикери и съответно зареждането с допълнителни стикери. Твърди, че гореизложеното е процедурата, която се спазва, т.е. лицето, което пряко има отношение по зачисляването, отчисляването и приемането на сумите, които са от продажба на винетни стикери това е отчетника на митническия пункт. Сочи, че има каси във всеки един пункт, където да се съхраняват винетни стикери. Твърди, че в конкретния случай не може да каже дали има каса за лицето П. Т.

Свидетелят твърди, че не е имал забележки по отношение работата на служителят П. Т. Сочи, че по отношение на допуснатите нарушения Т обяснил следното - негенерирането на лични отчети впоследствие след като бяха задвижени процедурите и бяха издадени вече докладни и бяха извършени проверки от комисията бяха, че ще ги възстанови сумите по така генерираните лични отчети в най-кратко време. Твърди, че завършването на една работна смяна на един служител става с генериране на лични отчети, в който са отразени всички операции извършени по време на смяната, като сумата разбита в две колони в лева и в евро за съответните операции, издадени квитанции. Сочи, че съобразно този отчет следва да внесе тази сума при отчетника. Твърди, че за тези суми имали уговорка, че той е поел задължение да ги върне. Сочи, че действително били изчистени някои от сумите, но останала една значителна сума в порядъка около 2 или 3 хиляди лева, която не била върната от Т. Твърди, че останалите суми са от невърнати винетни стикери, които се приключват през месец януари следваща в периода който отчитат. Свидетелят твърди, че в обясненията си пред него, относно винетните стикери, ищецът П. Т. казал, че са изгубени. По повод не върнатите суми, по генерирани отчети, казал, че ще ги върне, но не се стигнало до възстановяване на сумите. Свидетелят твърди, че тези лични отчети, в самите отчети са изписани всички квитанции, те се генерират от самата система, които са в електронен вид въведени, те не се въвеждат ръчно, всичко е автоматизирано, въведено. Сочи, че самите винетни стикери са описани в самите квитанции, те са дадени като номера в самия отчет. Свидетелят сочи, че в Личен отчет, матеирализиран на лист 332 от делото се съдържат сумите, които са по отделни копюри във видове валута. Твърди, че по този личен отчет, когато се влезе в регистъра, се дадени абсолютно всички квитанции, които той е генериран. Сочи, че тези суми съответстват на съответните продажби на винетните стикери, така също и на всички, които са събрани, всеки един личен отчет има съответен номер, който касае точно изброените видове операции, които са извършени, и те са извършени в електронна форма. Твърди, че не е имал забележки относно работата на ищеца Т.

Свидетелските показания на свидетелката Е. М. сочат, че на М. “З.” съвместява длъжността отчетник на пътни такси и разрешителен режим, поради това, че приходите не са толкова много като на другите пунктове, имайки предвид, че не е толкова голям пункт. Твърди, че задачата й е да приема събраните приходи от пътни такси и продадени винетни стикери от контрольорите, работещи към отдел “П.” на МП “З.”. Сочи, че по искане на счетоводния отдел към М. “Ю.” отчетността за всеки предходен месец следва да става съответно от 5 към 7 число на всички събрани такси за предходния месец. Твърди, че на основание на това, че Т. от няколко месеца не предавал навреме личните отчети написала докладната, в която е изразила да се отреагира, защото Т не отчитал събраните такси навреме. Сочи, че това била първата реакция от нейна страна. След която докладна Т. бил преместен от М.. “З.” на К. не може с точност да каже кога. Твърди, че впоследствие, след като бъде преместен от едно работно място на друго, всички винетни стикери, които са му зачислени и са остатък, трябвало да ги предаде веднага, а не със закъснение, което мисли, че станало протокол от месец януари. Сочи, че това е нещото за което лично е докладвала и за което е трябвало да алармира съответно началниците на М Ю. Твърди, че за винетните стикери, тези които Т ги връща като наличност, е длъжна да пусне протокол по системата за отчисляване на винетните стикери, които ги връщат на доставчика, от който ги взимат. Сочи, че през месец януари те нямат стойност, тъй като те са от година за година. Твърди, че всеки месец януари излиза З от АМ, в която се прави един протокол, с който всичко останало като винетни стикери се връща на банката доставчика, която им ги доставя. Сочи, че недостига и липса на тези винетни стикери се установил от комисията, която бе назначена за отчетността през 2012 г. Твърди, че се оказало се, че липсват винетни стикери, които са зачислени на П. Т, а разпечатката, която е представила към документа, я направила лично, мисли, че броят им е 150 винетни стикери по вид и по цена, както и има негенерирани от лицето Т лични отчети. Сочи, че може да приеме сумите, които ищецът е събрал под формата от пътни такси или винетни стикери, само когато са генерирани в личен отчет. Твърди, че при ищеца имало суми, които не са генерирани от лични отчети, като към онзи момент били висящи като суми. Сочи, че при всички случаи имат квитанции, но на практика към личните отчети, които генерират отчетниците не се прилагат квитанции за всяка една операция на продажба на винетен стикер или налагане на някаква глоба. Твърди, че за сумите, които стоят като не приети, като негенерирани като личен отчет, трябва да имаш достъп до системата, за да се види от какво са. Сочи, че в тези суми може да влизат и пари от събрани глоби, може да влизат и от винетни стикери, но трябва да имаш достъп до системата, който достъп няма. Твърди,че може да види това, когато е в личен отчет, когато отворя отчета, има този достъп, на контролни функции от МП З. Сочи, че когато отвори отчета, до този достъп, до МП “Златарево”, има достъп до вижда кое е глоба, като посочва, че то излиза само когато е генерирано в личен отчет, лично има такъв достъп. Твърди, че личните отчети по заповед на А М се генерират след всяка смяна, дневна или нощна, а контрольора е длъжен да генерира личен отчет. Сочи, че изключения може да стават само когато има някакъв технически проблем в самата система, в модула на пътни такси, а на другата смяна контрольора е длъжен да генерира отчета със задна дата. Свидетелката твърди, че предаването на личните отчети по Заповед става след всяка смяна, но поради това, че контрольорите са на 12-часов режим на работа, на 24 часа почивка, а тя е на редовна смяна, може да ги забавят по дни, защото може да не се засекат, но в рамките на 2-3 дежурства може да ги предадат. Сочи, че това било причината да напише докладна, а това значело, че Т не ги е предавал в рамките на 2-3 дежурства, като затова изготвила и докладна записка. Твърди, че това се отразява и върху нейната работа пряко, като посочва, че изготвяла обобщени отчети, което е голямо затруднение, като посочва, че когато се занимаваш с финанси е голяма отговорност, а тя била притискана от счетоводен отдел, от главния счетоводител, че е единствения отчетник, който не е отчел навреме сумите. Сочи, че това се дължало на факта, че имала в системата суми, които са събрани в предходен месец, а не са й предадени. Твърди, че може да види кой не го е направил поименно, като посочва, че всички лични отчети в системата са поименни. Сочи, че в личния отчет има номер, който генерира системата, името на този който е съставил личния отчет, дата и час, както и сумите, които са събрани по личния отчет и по това от какво са събрани тези суми. Твърди, че в Банка отчитането от отчетниците става чрез инкасо, като има събрани суми специално на Златарево. Сочи, че тъй като сумите не са големи, на седмица, по преценка на отчетника може да извика инкасо един или два пъти седмично. Свидетелката твърди, че предава сумите лично, а контрольорите нямат никакво отношение, нямат пряк контакт с Б. Сочи, че зачисляването на винетни стикери става – контрольорите трябва да имат всички видове винетни стикери. Твърди, че когато ги продадат те заявяват - казват еди кой си вид ми трябва, еди кой си вид не ми трябва, а според това когато е на работа и те са, в такива дни им зачислява винетни стикери, каквито са поискани. Сочи, че по същия начин модула на Пътни такси генерира автоматично номер на протокол за зачисляване на винетни стикери. Твърди, че протоколите се разписват от нея, може и печат да се сложи, но системата на въпросния протокол автоматично отдолу генерира името, приел и предал. Сочи, че системата генерира името автоматично, приел три имена се изписват на лицето и предал съответно името й на МП “З”. Твърди, че протокол за предаване на винетни стикери няма кой да разпише освен лицето, което ги получава. Сочи, че на МП “З” работили с 4 контрольори на смяна по един. Твърди, че до този момент оплаквания и проблеми с протоколи, с загубени винетки до сега не са имали, включително и с лицето П. Т който дълго време е работил там. Сочи, че не може да каже на какво се дължат тези настъпили проблеми постфактом. Твърди, че винетките по протокола, които липсват 157 на брой, на нея лично не са върнати. Свидетелката сочи, че като влиза в системата, те си стоят на името на П. Т. Свидетелката твърди, че отчисляването на винетните стикери става по същия начин, както зачисляването с ППП /приемо-предавателен протокол/, като посочва, че той също се генерира в системата автоматично. Сочи, че се разпечатва и се подписва от служителя само с ръкописен подпис, не с електронен подпис. Твърди, че не би трябвало друго лице да върне винетни стикери, които са били зачислени на лицето П. Т. Сочи, че молили и търсили Т, като посочва, че го издирвали за тези винетни стикери. Твърди, че той е длъжен да ги предаде в момента, когато излиза от МП “З”. Сочи, че той бил в нарушение до момента, когато той не предал тези стикери, които донесъл с два месеца закъснение. Твърди, че последните отчислени не ги дал месец ноември, а ги върнал със закъснение от два месеца – месец януари. Сочи, че като бройка не може да каже, а към момента в докладната, която писала за предходния месец Т. не бил предал нито един личен отчет, и това го отразила в докладната, преди съставянето на докладната. Твърди, че в този личен отчет по номера на квитанции ако се търси нещо по номер на квитанция може да се види конкретно, но има една З., която стартира от няколко години да не се прилагат квитанции по личните отчети. Сочи, че тези квитанции са в системата онлайн, всеки може да ги види. Твърди, че в съдържанието на личния отчет пише за какво се отнася като такса, винетни, пътни и други, като посочва, че това са трите опции, които излизат и валута. Сочи, че само това пише на личните отчети. Твърди, че по електронен път този личен отчет, може единствено и само да го пусне лицето, което си е сложило електронния подпис в системата. Свидетелката сочи, че не може да създаде личен отчет на друго име. Посочва, че отваря отчета, отива на опция приети, в момента когато натисне опция приети, и то излиза в системата на състояние „приет”. Твърди, че тези лични отчети е задължен Т. да ги принтира след всяка смяна. Свидетелката сочи, че тези лични отчети дори не трябва да ги събира, а те трябва да й ги предават. Твърди, че на МП „Златарево” няма такава възможност, като посочва, че се разминават като смени, а когато се засичат на дневна смяна й ги предават. Сочи, че всеки път лицето лично парите й ги предава. Твърди, че парите се предават само на ръка на нея, а къде са ги държали, незнае. Сочи, че под каса, в държавно ведомство се разбира да ти бъде зачислена каса, и номер. Твърди, че каса имам само тя, но контрольорите от както пътните такси са при тях нямат каси. Сочи, че всеки преценява самостоятелно как да съхранява парите, носят ли си ги в тях и какво ги правят не може да каже, и винетните стикери, които са им зачислени. Твърди, че технически проблеми е имало при всички случаи. Сочи, че всички контрольори имат връзка с фирмата, тя е от П., която поддържа модула да се алармират технически данни когато модула спре, не работи, ако трябва да се мине на работа на така наречената аварийна процедура, ще рече, че трябва да се премине към ръчно изписване, а по телефона се алармира за проблемите. Твърди, че на ГКПП К. има един служител, който поддържа системата. Свидетелката твърди, че през месеца, през който Т не е генерирал личните отчети не може да каже дали е имало технически проблеми. Сочи, че на практика има такива проблеми. Твърди, че когато идват нощна смяна, има периоди, когато модула е натоварен, а ако това се случи може контрольора да го пусне на следващия ден, но само с неговия електронен подпис. Сочи, че парите, които им ги предават се предават на инкасо в Б.. Твърди, че имат изискване към контрольорите да не се взимат скъсани или измачкани пари, като посочва, че не е имала такъв проблем да й се предават такива пари до момента. Сочи, че Т. доста е работил на МП “З.” спрямо някои други негови колеги. Твърди, че преди този период не е имала забележки към П. Т. дори би казала, че бил добър служител. Сочи, че не знае на какво се дължат тези нарушения от негова страна.

При проведения допълнителен разпит проведен на 03.02.2015 г., свидетелските показания на свидетелката Е. М. сочат, че по отношение на Протокол от 08.01.2014 г., същият не е подписан от Т. като посочва, че това е повода за изготвяне на тази докладна. Твърди, че е описала, че лицето Т. бил изпратил остатъка от винетни стикери. Сочи, че Т. не донесъл лично остатъка от винетните стикери, затова не е разписан Протокола, като посочва, че той ги оставил в кабинката на работното място на М пункт З, на кантара. Твърди, че колегата К. Я., който бил на дневна смяна, същият ден й се обадил, а като слязла в тяхната канцелария видели винетните стикери. Сочи, че те били поставени в някаква чантичка /кесия/, и в кутийки имало, в които си получавали винетните стикери, картонени. Твърди, че този приемо-предавателен протокол /ППП/ се генерира автоматично от системата, генерира го самият модул. Сочи, че първо видели с К. Я. колко са винетните стикери, за да има човек с нея, който да види колко са на брой, след това в системата маркира една по една винетките, по номер, като посочва, че всяка има фабричен номер и този номер, който е при нея маркира, а той автоматично се отчислява. Твърди, че в момента, е който свърши отчисляването, системата в момента на маркирането дава номер на протокол. Сочи, че търсила Т по много поводи, но не могла да го намери. Твърди, че към този момент той имал да дава още лични отчети, но не идвал. Сочи, че на практика тези винетни стикери Т следвало да ги даде още на 24 или 25 октомври или ноември, като посочва, че по закон е така, всеки който напуска едно работно място е длъжен да ги даде, защото на практика те са могли да се продават и от други колеги, като се оставят и се прехвърлят на друг колега. Сочи, че не е срещала затруднения при подписване на други документи от страна на П. Т в по-ранен период.

Свидетелката твърди, че това е единственият протокол за отчисляване на винетни стикери. Сочи, че протокола който визира за отчисляване е от 08.01.2014 г., като посочва, че ако някъде съдържа в доклада 07.01.2014 г. това е техническа грешка.

Свидетелката твърди, че от поставения към нея въпрос – на какво се дължи пренабиването на цифри в протокола, предявения й в съдебно заседание № 35072 от 30 април 2013 г. лист 420-421 от делото, и отразява ли се това след това върху крайната стойност, посочена в протокола като брой винетки и стойност не може да си обясни, незнае на какво се дължи, като посочва, че това не се отразява на стойността, не го е забелязала. Сочи, че това е дневна винетка, която никога не се дава по 10 или 20 бройки, а винаги се дава по цяла кутийка, която е от номер до номер 100, като фабричните номера са подредени. Има предвид, че при принтирането, самият принтер ги принтира в момента, когато ги зачислява. Твърди, че на практика системата съхранява протоколите. Сочи, че не допускат втори път да разпечатват от системата протокол. Твърди, че на оригинала има нейния оригинален подпис, или на този който ги е приел. Сочи, че няма практика да се разписват всички страници на протокола.

Свидетелката твърди, че в началото когато търсила Т бил в болничен, а след това изпратил винетките, през следващата година. Сочи, че след това Т, от момента, в който е излязъл болничен, не е дошъл на МП ,,З“. Твърди, че е имало и други случаи, в които не са й предавани лично от контрольорите отчети за винетни стикери. Сочи, че не може да отговори за кога се отнася, но е имало такива случаи. Твърди, че винетните стикери били поставени в найлонова чантичка /кесийка/, най-обикновена.

Свидетелката твърди, че опаковката на винетните стикери представлява вътре 10 пакетчета по 10 бройки, като посочва, че това е фабрично опаковане на всички винетни стикери. Сочи, че на МП ,,З“ се получава най-масово дневен винетен стикер, който започва с число 27.

Твърди, че другият вид с число 61, това е седмична винетка за леки автомобили, който са най-масово продавани. Сочи, че от другия вид получава по 10, по 20, по 50 бройки, които дават в по-малко бройки. Твърди, че те са поставени в кутийки, като всяка вътре съдържа по 10 бройки, по поредни номера. Сочи, че на поредния номер съответстват шестте цифри, като последните две цифри са контролирани, а поредният номер е с шест цифри.

Свидетелските показания на свидетеля Н. Я. сочат, че е изготвила доклад за периода от 01.10.2013 г. до 29.11.2013 г., относно дейността на П. Т съгласно заповед.

Свидетелката твърди, че Заповед № 690 й е връчена от Началника на Агенция ,,Митници“, в която изрично е посочено, че й е връчена, която била наредена от Началника на отдел ,,П. такси“, тъй като има достъп до системата, като отчетник да провери състоянието на отчетите на служителя П. Т. Сочи, че след гореописаната заповед установили, че съществуват 3 /три/ неприети отчета и след по обстойна проверка установили, че това са отчетите от предходна дата. Твърди, че вътре, във всеки отчет може да се проверят квитанциите, които са издадени, от коя дата са. Сочи, че със старши счетоводител И.И. засекли сумите, които са преведени по сметка на А. ,,М.“, а след това засекли плановия реализиран график и установили, че не са издадени в края на работния ден, не са генерирани отчетите, които съгласно заповед на Директора на А. ,,М.“, в която изрично е посочено, че след края на работния ден следва да се генерират личните отчети. Също така установили и сумите, които трябва да бъдат предадени на отчетника Е. М., това било. Свидетелката твърди, че изготвила справката, тъй като има достъп до системата, след създаване на определен период от време, а системата директно извежда статут ,,приет“ и ,,неприет“. За отчетите, които не са приети, посочва, че за тях сумата е изчислена директно в системата. Твърди, че за генерираните общи лични отчети от лицето П. Т. не си спомня колко били на брой, като посочва, че те са посочени в докладната. Сочи, че статут ,,неприет“ означава, че отчетът е генериран, но не е предаден на отчетника. Посочва, че установили за кои квитанции лицето не е генерирал отчет, както в момента, в който им била дадена заповедта, като посочва че при слизането от системата се изписват квитанциите, които са издадени за определен период, с дата, от който се вижда, че за тези дати, за които е трябвало да бъде на работа не е издал лични отчети, тест посочва, че има издадени квитанции за определена сума, която сума системата изчислява автоматично, но не са предадени на отчетника. Твърди, че справката квитанции, която е приложена към доклада е изготвена от нея. Сочи, че сумите посочени в горния ляв ъгъл на справката са в лева и евро.

Свидетелката твърди, че това се суми, които не са предадени на отчетника. Сочи, че това са суми по издадените квитанции и срещу всяка квитанция има дата и час на издаване.

Свидетелката твърди, че документът, находящ се на лист 299 по делото, е справка от системата ,,пътни такси“ за квитанциите, които са издадени от П. Т., като посочва, че отгоре на документа е посочена сумата, която е в общ размер и трябва да се преде на отчетника и това са .лв. и . евро. За тези суми мисли, че не са генерирани лични отчети, тъй като тези суми трябвало да са в личен отчет, а те са за период, в който няма издаден отчет.

Твърди, че на базата на тази справка е направила констатациите по докладната.

Свидетелката твърди, че отчетникът Е. М. отразява статута ,,приет“ и ,,неприет“. Сочи, че в момента, в който отчетите се предадат на отчетника в системата тя отбелязва. Не може да каже как става самото предаване на сумите. Твърди, че за тези суми й е известно, че всеки ден трябва да се генерира личен отчет, съгласно Заповед ., на Директора на А. ,,М.“, но как се предава фактически няма представа. Сочи, че отчетът трябва да се генерира всеки ден, но как се предават сумите не й е ясно. Доколкото знае, когато има проблеми в програмата, не може да даде експертно мнение, се отразява в сърварите и няма представа дали в същия момент е имало проблеми с програмата. Няма впечатление за работата на ищеца.

Свидетелката твърди, че справката за личните отчети мисли, че я издали на 28.10.2013 г., за която дата не е сигурна. Сочи, че в системата излиза, че към тази дата личните отчети на лицето П. Т. не са били приети, все още. Твърди, че това излиза в системата, като посочва, че отгоре в левия ъгъл е изписана датата и часа на справката и всички статуси - ,,приет“ и ,,неприет“, и съответно към тази дата и час отчети не са били приети.

Свидетелката твърди, че не са приети три отчета.

Свидетелката сочи, че от справката може да се види датата на тези отчети. Твърди, че има справка лични отчети, има номер на отчета и дата на приемане, като посочва, че мисли, че тя е на отделен лист. Сочи, че може да изготви заключение отчетът от кой ден не е приет. Твърди, че в системата има възможност да следи всички квитанции, които съществуват в отчета. Посочва, че с колежката й забелязали отчети, на които датата на квитанцията не съответства на датата на изготвяне на отчета.

Съдът кредитира показанията на свидетелите доколкото са в синхрон с останалия събран доказателствен материал.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е конститутивен за отмяна на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание на ищеца "дисциплинарно уволнение" и е прекратено трудовото правоотношение и признаването му за незаконно. Същият е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, съединен с искове за възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение в размер на 3780 лв. за срок от 6 месеца, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Исковете са допустими, предявени от лицето, на което единствено принадлежи правото да оспори заповедта – работникът, срещу работодателят, при спазване на изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсата на процесуални пречки за неговото разглеждане.

За да бъде уважен главният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението, съобразно критериите за посоченото прекратително основание. В процесния случай, трудовото правоотношение на ищeцa е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. За да е правомерно уволнението на посоченото основание, в тежест на работодателя е да докаже, че е установено по безспорен начин и документирано допуснатото от работника или служителя нарушение, че е извършена преценка на тежестта на нарушението и досегашното поведение на работника или служителя с оглед избор на съответстващия му вид дисциплинарно наказание. В чл. 190 от КТ са посочени нарушенията на трудовата дисциплина, които дават право на работодателя да наложи дисциплинарно уволнение. В тежест на работодателя е да докаже надлежно връчване (срещу подпис) на писмена покана от работодателя до работника или служителя в определен от работодателя кратък срок да даде устни или писмени обяснения за допуснатото нарушение. Тази разпоредба не се прилага, ако обясненията на работника или служителя не са изслушани или не са били дадени по негова вина, както и съблюдаването на срока за налагане на дисциплинарно наказание – до два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ установява два срока за налагане на дисциплинарните наказания. Те се различават по своя начален момент и по продължителността си. Краткия двумесечен срок тече от деня на откриване на нарушението, а едногодишния от деня на извършване на нарушението. Тези срокове се намират в определено съотношение по между си, което се изразява в поглъщането на двумесечния срок от едногодишния. Тези срокове са преклузивни и тяхното пропускане погасява дисциплинарната отговорност на работника. За спазването на сроковете съдът следи служебно. Началния момент на двумесечния срок е узнаването от субекта на дисциплинарната власт на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина.

Съществена особеност на дисциплинарното наказание „уволнение“ е, че неговото налагане означава прекратяване на трудовите отношения. Но сама по себе си издадената заповед за налагане на дисциплинарно уволнение не представлява заповед за прекратяване на трудовия договор. Тя е основание за прилагане на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, което е специалното правно основание за едностранно и без предизвестие прекратяване на трудовия договор – поради дисциплинарното уволнение. Следователно, за да бъде прекратяването на правоотношенията оформено законосъобразно, работодателят трябва да издаде и заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като в нея посочи издадената заповед за дисциплинарното наказание уволнение. Практиката допуска двете заповеди – за налагането на дисциплинарното уволнение и за прекратяването на трудовия договор – да бъдат оформени общо, с един акт на работодателя. Прекратяването на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е посочено в чл. 333 от КТ като основание за прилагане на предварителната закрила при уволнението. Тя се прилага само спрямо посочените в чл. 333 от КТ работници или служители. Ако лицето попада в някоя от изброените категории, работодателят трябва, преди да връчи заповедта за уволнение, да е поискал и да е получил писменото поименно съгласие на съответната териториална инспекция по труда.

Преди налагане на дисциплинарно наказание, съществен елемент на дисциплинарната процедура е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя. Затова когато работодателят уведомява работника/служител за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя да прецени отношението на работника/служител към нарушението.

Нормата на чл.195 от КТ предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст въз основа на който се налага. Заповедта се връчва срещу подпис на работника като се отбелязва датата на връчване на работника.

В контекста на изложеното на първо място, съдът намира, че при издаване на заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение", ответникът е спазил преклузивните срокове регламентирани в чл. 194 от КТ. Съобразно чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага не по късно от два месеца от откриване на нарушението. За първите две нарушения, изразяващи се според ответника в негениринане на лични отчети за 17.11.2013 г., 20.11.2013 г. и 21.11.2013 г. и неотчитане на събрани суми по 3 генерирани лични отчети за периода от 01.10.2013 г. до 29.11.2013 г., съобразно отразеното в обстоятелствената част на заповедта нарушенията са установени въз основа на извършена проверка, отразена в доклад, вх. № - 0476/29.11.2013 г., т.е. от 29.11.2013 г. е започнал да тече 2 - месечния срок за налагане на дисциплинарно наказание. Подобно е и положението и по отношение на третото посочено според ответника нарушение неполагане на необходимата грижа за съхранение на 174 бр. винетни стикери в периода от 28.12.12г. до 31.12.2013 г. Според застъпените в Заповедта доводи, нарушението е било установено в докладна, вх. № 3300/0032/17.01.2014 г. на Т. Ю съставена от комисия за извършване на проверка, назначена със Заповед № 0005/08.01.2014 г., т.е. от 17.01.2014 г. е започнал да тече 2 - месечния срок за налагане на дисциплинарно наказание и по отношение на това прието за осъществено нарушение. Видно от отбелязването, направено върху заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е, че същата е връчена на ищеца г. Видно от отразеното в заповедта, че ищецът Т е бил отпуск по болест за периода от г. до поради което по смисъла на чл. 194, ал. 3 от КТ, давността е спряла да тече. С оглед на това не е налице нарушение на разпоредбата на чл.194 от КТ.

Съдът намира, че при налагане на дисциплинарното наказание, от страна на ответника в качеството му на работодател не е спазена процедурата по чл.193 от ГПК.

В заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца са изложени твърдения, че с писмо peг. № 4426/587 от 26.02.2014 г. на Ц. Т е бил поканен в еднодневен срок от получаване на писмото да се яви в дирекция „Организация и управление на човешките ресурси", за запознаване с материалите по образуваната дисциплинарна преписка и даване на писмени обяснения по случая.

От една страна, така определеният на работника от работодателя еднодневен срок за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ е твърде кратък и ограничава защитата на ищеца в образуваното дисциплинарно производство и в този смисъл се равнява на липсата на поискани обяснения.

На следващо място обясненията от работодателя само формално са изискани от ищеца Т. Това е така, тъй като на ищеца като служител срещу който е водено дисциплинарно производство не е предоставено достатъчно време за да упражни адекватно и пълноценно своето право на защита. Определеният от работодателя еднодневен срок за даване на обяснения е твърде кратък и недостатъчен за излагане на подробна и обоснована защита, за събиране на доказателства, които да бъдат предоставени на работодателя. Ето защо следва да се приеме, че е нарушена разпоредбата на чл. 193 от КТ. Тази разпоредба е винаги нарушена и при наличие на формално изискани обяснения, които обаче са с единствена цел да не бъде изслушан работника /служителя, респективно да не бъдат приети неговите обяснения, за да изрази последния своята позиция по повдигнатите му обвинения, а само да се „симулира" приложението на нормата на чл. 193 от КТ.

От друга страна, е нарушена процедурата по чл. 193 от КТ и тъй като на практика поисканите от работодателя обяснения не касаят „дисциплинарните нарушения", за които в последствие и с атакуваната заповед му е дисциплинарно наказание „уволнение". Връчената на ищеца към 12.03.2014г. покана няма изобщо посочено за какви нарушения, ще бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца Т.

В обстоятелствената част на процесната заповед № 2744/30 04 2014г на Директора на Агенция „Митници", е посочено, че в хода на образуваното дисциплинарно производство и в изпълнение на изискването на чл. 193 от КТ на служителя Т на 12.03.2014г. е връчено писмо с peг. № 4426/587 2013г. и 2014г. на Ц.. Цитираното от работодателя писмо е приложено по делото. Със същото (peг. № 4426/587 от 26.02.2014г., ищецът Т е уведомен, че срещу него има открита процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Във връзка с горното и на основание чл. 193 от КТ, служителят Т е поканен в еднодневен срок да се яви в дирекция „Организация и управление начовешките ресурси" „Ц. м. у." за запознаване с материалите по преписката и за даване на обяснения за „извършеното" от него „нарушение". Така работодателят изисквайки писмени обяснения за неконкретизирано „нарушение е нарушил разпоредбата на чл. 193 от КТ. Съгласно съдебната практика, работодателят следва да уведоми работника че срещу него е образувано дисциплинарно производство, както и че го кани да го изслуша за извършено дисциплинарно нарушение. В писмото, с което са поискани обяснения, не е конкретизирано дисциплинарното нарушение /нарушения/, вменено/и на служителя.

Горното е самостоятелно основание за отмяна като незаконосъобразна на заповедта на работодателя и за признаване на уволнението за незаконно. В тази насока е и съдебната практика, намерила израз в следните съдебни актове -Р. № ./23.11.2010г. по гр.д.№ ./2009, IV г.о. на ВКС и др.

На следващо място, така издадената Заповед № /30.04.2014 г от Директора на А „М" не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ Съгласно чл. 195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа, на който се налага. Конкретните факти са мотивите за налагане на дисциплинарното наказание. От изложеното в обстоятелствената част на заповедта изобщо не става ясно какво нарушение е извършил ищеца и за какво деяние, квалифицирано като „нарушение" е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Посочване единствено на текстове от КТ и от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, не изпълва изискването да е посочено кое от нарушенията кой от съставите на дисциплинарно нарушение покрива.

Отделно от това, така описаното нарушение, не съответства на посочените дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина, за които е наложено наказание „дисциплинарно уволнение". Дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност не са конкретизирани по очертания в закона начин - чл. 195 от KТ. Изброените нарушения в заповедта са общи и неаргументирани.

В заповедта е прието, че ищецът е нарушил чл. 187, т. 3, пр. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 от КТ като не е посочено в какво точно се изразява неизпълнението от страна на Т на възложената му работа и кои точно законови нареждания на работодателя не е изпълнил. Не е посочено и с кои точно свои действия ищецът е довел до увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини енергия и други средства, квалифицирано като нарушение по т. 9 на чл. 187 от КТ. По отношение на посоченото нарушение на чл. 187, т. 10 от КТ неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други подзаконови нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, определено не представлява описание на нарушение на трудовата дисциплина простото препращане към Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим. С оглед на посоченото, заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и е прекратено трудовото правоотношение е немотивирана. Излагането на мотиви досежно основанието, посочено в писмения акт за прекратяване на трудовото правоотношение представлява абсолютна предпоставка за законосъобразност на уволнението. Само въз основа на изложени конкретни мотиви може да се установи дали са се осъществили в обективната действителност релевантните за спора факти към датата на прекратяването на трудовото правоотношение.

Налице е и явно несъответствие между приетото за осъществено нарушение и наложеното ддисциплинарно наказание. В тази насока, ответника не е съобразил при налагане на дисциплинарното наказание разпоредбата на чл. 189 от КТ, тъй като не е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е било извършено, както и поведението на работника или служителя.

В тази насока следва да се има предвид, че от събраните по делото доказателства, в каквато насока са и показанията на разпитаните свидетели безспорно се установи, че ищецът е работил в един продължителен период при работодателя - в предприятието на ответника, като през този период срещу него не са били водени дисциплинарни производства, не са му били налагани дисциплинарни наказания и не са били констатирани нарушения.Преценката на работодателя за тежесттта на нарушението подлежи на съдебен контрол при разглеждане на иска за отмяна на уволнението.

В Решение № 418, по гр.д. № /2009 год. на ВКС, ГК, ІV г.о. и Решение № по гр.д. № /2009 год. на ВКС, ІІІ г.о. , постановени при условията на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер е прието, че преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид –тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено , както и поведението на работника или служителя. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени. В случая се установи, че работодателя изобщо не е изложил съображения в оспорваната заповед досежно това защо е наложил най - тежкото по вид дисциплинарно наказание, което препятства и съда да извърши преценка относно съответствието на наказанието с вида на нарушението.

При така установеното съдът намира, че работодателят, при извършване на преценката по чл. 189 КТ е процедирал незаконосъобразно като съдът намира, с оглед липста на предходни нарушения на трудовата дисциплина, поведението на служителя който е съдействал и предал наличните в него винетни стикери, наложеното наказание не съответства на тежестта на извършените нарушения, поради което са налице предпоставки за отмяна на заповедта и предявения иск следва да се уважи.

Отделно от горепосочените формални основания за отмяна на заповедта за уволнение, ответника при условията на пълно и главно доказване не установи с надлежни доказателствени средства, ищецът да е осъществил от обективна страна съставите на вменените му нарушения на трудовата дисциплина.

Така на практика, работодателят е приел, че ищецът е извършил следните нарушения:

_ - за периода от 01.10.2013 г. до 29.11.2013 г. ищецът не е предал на отчетника събраните суми по 3 генерирани лични отчета на обша стойност 1765 евро и 911 лева, с което е нарушил разпоредбите на Раздел V /отчетност/, чл. 11, т. 11.3 от „Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим", утвърдени със Заповед № - 841 от 03.12.2012 г. на Директора на А „М", и т. 12 от раздел VII (отговорности, свързани с организацията на работата управление на персонала и ресурсите) от длъжностната си характеристика, подписана на 01.08.2012 г.

на 17.11.2013 г., 20.11.2013 г. и 21.11 2013 г.. след приключване на работните си смени, ищецът не е генерирал лични отчети и не е предал на отчетник събраните суми от издадени квитанции в размер на 688 евро и 656 левя. с което е прието, че е нарушил разпоредбите на Р V /О/, чл. 11, т. 11.1 от „Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим", утвърдени със Заповед № ЗАМ - 841 от 03.12.2012 г. на Директора на А „М", както и на т. 12 от РV (П.з.), т. 9 и т. 12 от Раздел VII от длъжностната си характеристика.

в периода от 28.12.2012 г. ло 31.12.2013 г. ищецът не е положил необходимата грижа за съхранението на 174 бр. от зачислените му с протоколи винетни стикери, за които било установено, че липсват, с което е прието, че е нарушил т. 5.2.2., ал. 6 от Правилника за вътрешния трудов ред в А. „М.", утвърден със Заповед № . - 895 от 28 .12.2012 на Директора на А. М. с която ищецът се е запознал на 13.02.2013г.

На първо място по делото се установи, че не всички от приемо предавателните протоколи с които се твърди на ищеца да са зачислени винетни стикери са подписани от него. По отношение на друга част от отчетите въобще липсва подпис на приел. С оглед на това и след като не е безспорно установено винетните стикери да са зачислени на ищеца с процесните приемо предавателни протоколи не може да се установи по безспорен начин че ищецът е извършил вменените му нарушения.

Не е установено на ищеца да са зачислени процесните винетни стикери, за да се държи в последствие последния отговорен по пътя на дисциплинарното производство по КТ за липса на част от същите /винетните стикери/, по отношение на които стикери се и твърди ищецът да не е положил необходимата грижа.

След като не е установено на ищеца да са зачислени всички от посочените в протоколите стикери, не е ясно по какъв начин, на какво основание и защо ищецът се държи отговорен за това, че не бил предал на отчетника събрани суми по три генерирани лични отчета, както и че не е генерирал лични отчети и не бил отчел парични суми.

Отделно от това, се установи по делото, че не винаги смените на контрольорите и на отчетника М. са се засичали, поради което е могло сумите да се предадат и по късно. Ето защо не може да се приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина— вмененото такова на ищеца досежно това, че на дати на г., г. и г., след приключване на работните си смени, ищецът не само не бил генерирал лични отчети, но и не предал на отчетник събраните суми от издадени квитанции в размер на 688 евро и 656 лева;

Все поради тази причина и това фактическо установяване по делото като практиката при ответника досежно работата на контрольра и на отчетника, не може да се приеме и че описаното в заповедта като: „за периода от г. до г. не е предал на отчетника събраните суми по 3 генерирани лични отчета на обща стойност евро и 911 лева" съставлява нарушение на трудовата дисциплина.

Следва да се отбележи, че вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза във връзка с констатираните несъответствия, сочи, че те се дължат на „неупражнен контрол от страна на отчетника".

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за признаване на наложеното дисциплинарно наказание за незаконно е основателен и доказан поради което следва да бъде уважен.

С оглед основателността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, основателенни и доказани се явяват и обективно кумулативно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2, т. 3 от КТ за възстановяване на ищеца на работата, от която същият е незаконно уволнен и за осъждане на работодотеля да заплати на незаконно уволнения работник/служител обезщетение за оставането му без работа.

При надлежно заявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ необходима предпоставка за неговото уважаване е признаване на уволнението за незаконно.

По иска с правно основание с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, основателността му предполага наличието на следните предпоставки - отмяна на уволнението като незаконно, оставането без работа като негова последица и пропусната полза за работника в размер на брутното му трудово възнаграждение за не повече от шест месеца, считано от датата на прекратяване на правоотношението.

Тежестта за доказване на този иск е на работодателя. В казуса, отделно от изложените по-горе доводи за основателност на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, ищецът при условията на пълно и главно доказване установи оставането си без работа за процесния претендиран с исковата молба период от време, както и установи и размера на обезщетението. Последното получено от ищеца Т брутно трудово възнаграждение в предприятието на ответника е в размер на 630.00 лв. Съгласно нормата на чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето през което е останал без работа поради уволнението, но не за повече от 6 месеца. Общият размер на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 344, ал. 1, ал. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ изчислено върху получаваното от него брутното трудово възнаграждение /в размер, на 631 лв. за период от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение възлиза на сумата от 3 780 лв. Поради което иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му размер. По арг. на чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението, в частта, с която е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

По отношение на заявеното от ответната страна възражение за прихващане:

Съдът намира, че възражението за прихващане на обезщетението при уволнение по чл.225, ал.1 от КТ с изплатено от работодателя на ищеца обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 548,14 лв. за неизползван платен отпуск е неоснователно. По естеството си то е сурогат на неползвания от уволненото лице платен годишен отпуск за периода преди уволнението, но заплащането му е обусловено от неговата правомерност. С решението по конститувните искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ трудовото правоотношение се възстановява във вида в който е съществувало преди уволнението, но само за в бъдеще, каквото е действието на конститутивните съдебни решения. При успешно провеждане на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, възстановяването на трудовоправната връзка е обусловено от явяване на уволнения служител в срока по чл.345, ал.1 от КТ да заеме длъжността, на която е възстановен, и ако той не стори това трудовото правоотношение се прекратява на основание чл.325, ал, т.2 от КТ. Със заплащане на обезщетение по чл.224 , ал.1 от КТ правото на служителя реално да ползва отпуска, за който му е изплатено се погасява поради което и при евентуалното му връщане на работа, той не може да го ползва. Затова с отмяната на уволнението като незаконно изплатената на това основание сума не подлежи на връщане, а от там липсва активно по компенсация вземане на работодателя годно да бъде прихваното с това на работника по чл.225, ал.1 от КТ.

Възражението на ответника за съдебно прихващане на сумата от 3780 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за исковия период със сумата от 661 лв. дължимо на ответната страна от ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ е неоснователно. Не е осъществен фактическият състав на чл. 103 от – не са налице две насрещни вземания, с оглед приемане уволнението за незаконно. Претендираното от ответника обезщетение се дължи при дисциплинарно уволнение, което в настоящия случай следва да се отмени като незаконно.

Предвид изхода от спора, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед направеното искане и представения списък по чл.80 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 650 лв. направени по делото разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съобразно чл.78, ал.6 от ГПК когато делото е решено в полза на лице освободено от държавна такса, осъденото лице в случая ответника следва да бъде осъдено да заплати всички дължими такси и разноски в полза на РС Благоевград, а именно сумата от 251,20 лв. държавна такса и сумата от 775 лв. изплатени възнаграждения на вещите лица.

С оглед изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за незаконно извършеното от ответника уволнение и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № /30.04.2014 г., издадена от Директора на А „М“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и е прекратено трудовото му правоотношение;

На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ВЪЗСТАНОВЯВА П. О. Т, с ЕГН [ЕГН], на заеманата преди уволнението длъжност – специалист /контрольор/ в отдел „Приходи, пътни такси и разрешителен режим“ в М Ю

ОСЪЖДА – А „М“, с адрес: [населено място], ул. „, представлявано от Директора на А„М В. Т., да заплати на П. О. Т с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „, обезщетение за оставането му без работа вследствие незаконното уволнение за шест месеца, считано от 09.05.2014 г. - датата на прекратяване на трудовото му правоотношение до 09.11.2014г. в размер на сумата от 3 780 лв. (три хиляди седемстотин и осемдесет лева), изчислено върху последното получавано от него брутно трудово възнаграждение в размер на 630.00 лв., както и законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба 07.07.2014г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ без уважение като НЕОСНОВАТЕЛНО възражението за прихващане направено от А "М" на присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ с изплатената на ищеца сума за обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 548.14 лв. и на основание чл.221, ал.2 от КТ със сумата в размер на 661 лв., дължима от ищеца, или в общ размер на 1209.14 лв.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА Предварително изпълнение на Решението, в частта му относно присъдения размер обезщетение по чл.225, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА – А „М“, с адрес: [населено място], ул. „ представлявано от Директора на А „М“ В. Т., да заплати на П. О. Т, с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „, сумата от 650 /шестстотин и петдесет лева/ направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА – А „М“, с адрес: [населено място], ул. „, представлявано от Директора на А „М В. Т., да заплати по сметка на РС Б сумата от 251,20 /двеста петдесет и един лева и двадесет стотинки/ представляваща държавна такса върху уважения размер от исковете и сумата от 775 /седемстотин седемдесет и пет лева/ възнаграждения на вещи лица, както и 5 /пет/лв. – държавна такса, за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред БОС, считано от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: