№ 73
гр. Айтос , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100573 по описа за 2021 година
Предявен е иск с по чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР вр. чл. 124, ал. 4 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. И. М., ЕГН **********, чрез адв. З.Б., със съдебен
адрес: ***, срещу Национален осигурителен институт, ТП- гр. Б., с адрес: гр. Б., ***, с която се
иска установяването на трудов стаж и осигурителен стаж за периода: 01.12.1979г. - 24.01.1984г.
Изложени са твърдения, че CУ С.и." гр.С., звено Д.- работодателя, при който е работила за
процесния период, прекратил дейността си и нямал правоприемник, като ведомостите били
предадени към ТП на НОИ-К.. Твърди, че оcиrypитeлният архив на НОИ не можел да удостовери
дали осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него
дейност. Сочи, че й било отказано отпускане на пенсия за ocигуpитeлeн стаж и възраст no чл.68,
ал.3 КСО. Твърди, че осигурителният институт не зачел придобития стаж в CУ С.и." гр.С., звено
Д. за периодите 01.12.1979г.-31.07.1983г., 01.09.1983г.-30.09.1983г. и 01.01.1984г.-24.01.1984г.
Предвид изложеното иска да се признае по отношение на ответника, че ищцата е работила в СУ
„С.и." гр.С., звено Д., на длъжност *** II р. за периода 01.12.1979г. - 24.01.1984г. на пълен 8 часов
работен ден, с трудово възнаграждение съразмерно със заеманата длъжност пo ведомост, което
време да се зачете за трудов стаж и стаж при пенсиониране - общо 4 години 1 месец и 23 дни.
Претендира разноски.
С постъпил ОИМ искът се оспорва като недопустим поради липса на представено
удостоверение по образец по см. на чл. 5 ЗУТОССР, а също и в частта му за периодите 01.8.1983г.-
31.8.1983г. и 01.10.1983г.-31.12.1983г., доколкото последните били зачетени и взети предвид
относно преценката за правото на ищцата на пенсия. Намира иска за неоснователен в условията на
евентуалност (без да излага конкретни аргументи в тази връзка).
Съдът, като обсъди приобщените по делото доказателства – писмени и гласни, както и
доводите и възраженията на страните, намира следното:
Установява се, че ищцата в миналото си е ползвала и имената А.С.М. и А.И. М.
(съгл.представено удостоверение), както и че в трудовата й книжка са направени следните записи,
съдържащи подпис и печат на дл.лице: че от 01.12.1979г. - 24.01.1984г. е заемала длъжността ***
1
II р. в СУ „С.и." гр.С., звено Д., както и че е вписан всичко трудов стаж: 4 години и 1 месеца и 23
дни.
Установява се, че с удостоверение Обр. УП-13 и обр. УП-17 от 10.9.21 г. на ТП на НОИ-К. е
удостоверено, че във ведомостите за заплати не са посочени начална и крайни дати на трудовото
правоотношение на ищцата с СУ „С.и." гр.С., както и че в осиг.архив на НОИ липсват писм.данни
за положен от лицето трудов/осигурителен стаж за периода 01.12.1979г. - 24.01.1984г. при същия
работодател. Посочено е в уведом.писмо от 2.11.20г. на ТП на НОИ-К., че с ППП от 23.4.15 г. е
извършена приемо-предавателната процедура за съхраняваните от осигурителя разплащателни
ведомости и трудовоправни документи към момента на подаване на заявлението –декларация по
реда на чл. 5, ал. 10 КСО, както и че Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали
осигурителят е предал пълният обем документация за периода на упражняваната от него дейност и
не носи отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица.
С разпореждане от 18.12.2020 г. на ръководител "ПО" –ТП на НОИ–Б. е отказано на осн.
чл.68,ал.1-3 КСО отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца. Така
постановеното разпореждане е оставено в сила с решение от 2.2.21г. на директора на ТП на НОИ–
Б., но липсват данни дали е влязло в сила като необжалвано или е било обжалвано.
Ищецът в нарочна декларация по см. на чл. 8 ЗУТОССР под страх от наказателна отговорност
е декларирал истинността на всички изложени в ИМ обстоятелства.
От показанията на изслушания свидетел К.М. (колега на ищеца от 1979 г. до началото на
1984г. в СУ „С.и." гр.С., ползвал имената К.А.М. и К.А.М. съгл.представено удостоверение),
преценени съобр. чл.172 ГПК, се установява, че свидетелят е работел заедно с нея в
предприятието, като последната заемала твърдяната длъжност. Свидетелят напуснал в края на
1985 г., а ищцата останала на работа. И двамата работели на пълно работно време, срещу
заплащане, като ищцата за известно време излязла в майчинство, но после се завърнала на работа.
Между страните не се спори, че периодите 01.8.1983г.-31.8.1983г. и 01.10.1983г.-31.12.1983г.,
били зачетени и взети предвид от ответника относно преценката за правото на ищцата на пенсия. В
тази връзка ищцата с молба от 31.8.21г. заявява, че поддържа иска за периодите 01.12.1979г.-
31.07.1983г., 01.09.1983г.-30.09.1983г. и 01.01.1984г.-24.01.1984г.
От доказателствата бе установено, че архивите на СУ „С.и." гр.С., в което е работел ищецът,
са приети за съхранение в ТП на НОИ-К., като за процесния период липсват данни за ищеца. Не се
твърди, а и не се установява, работодателят да има правоприемник, като разплащателните
ведомости и трудовоправните му документи са предадени на НОИ, без в тях да се съдържат
писмени данни за претендирания от ищеца стаж за процесния период. Последното обстоятелство е
надлежно удостоверено с удостоверение по см. на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, обуславящо
допустимостта на ИМ. Налице е начало на писмено доказателство, а именно представени писмени
доказателства, удостоверяващи полагането на труд по трудово правоотношение при посочения
работодател не само от ищеца, но и от разпитания свидетел, отнасящи се за претендирания с ИМ
период от време. Поради това събирането на свидетелски показания е допустимо (чл. 6, ал.1 и ал.4
ЗУТОССР). От разпита на свидетеля, чиито показания съдът кредитира като достоверни,
обективни и подкрепящи се от останалите доказателства, бе категорично установено, че за
процесния период ищецът е работел в CУ С.и." гр.С., звено Д., на пълен 8ч. работен ден, срещу
заплащане, изпълнявайки длъжността „*** II р.“. Ангажираните по делото доказателства (писмено
доказателство по см. на чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗУТОССР – трудова книжка, установяваща вероятността
на положения труд и обстоятелствата, установени и с допустими свид. показания, както и предвид
декларацията по чл. 8 ЗУТОССР) обуславят основателност на иска. Не са налице доказателства,
пораждащи съмнение за достоверността и доказаността на ищцовите твърдения, налагащо извод,
че искът за претендираните периоди следва да се уважи.
По разноските: Нормата на чл.9 ал.1 ЗУТОССР предвижда, че държавни такси не се събират
както по делата за установяване на трудов стаж, така и по тези за установяване на осигурителен
2
стаж. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК (и съобразявайки задължителните указания на ТР №2/2015г. на
ОСГК на ВКС) с оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски в размер на 350 лв., които
следва да се възложат в тежест на ответника, доколкото са действително сторени от страната.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. И. М., ЕГН **********, чрез адв. З.Б.,
със съдебен адрес: ***, и Териториално поделение на Национален осигурителен институт- гр. Б., с
адрес: гр. Б., ***, че в периодите от 01.12.1979г.-31.07.1983г., 01.09.1983г.-30.09.1983г. и
01.01.1984г.-24.01.1984г., ищцата е работила като „*** II р.“ в СУ „С.и." гр.С., звено Д., на пълен 8
ч. работен ден.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт- гр. Б., с адрес: гр.
Б., ***, да заплати на А. И. М., ЕГН **********, чрез адв. З.Б., със съдебен адрес: ***, сумата от
350 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ОС Б. в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3