РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Враца,18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.01.2020 г.
/двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
галина
герасимова
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
КАН дело № 775 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Н.В.К.“ ЕООД ***, представлявано от * П. Б., против Решение № 118/09.10.2019 г.,постановено
но АНД № 213/2019 г. по описа на Районен
съд – Мездра, с което е потвърдено
издаденото против дружеството
Наказателно постановление № 06-001122/30.05.2019 г. на Директора на Дирекция “ИТ” гр. Враца, за налагане на
наказание „имуществена санкция“ от 1500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 от КТ,
за нарушение на чл. 415, ал. 1 от същия кодекс.
В жалбата като касационни основания за отмяна на решението като
неправилно са посочени противоречие с материалния закон, съществени нарушения
на процесуалните правила и необоснованост. Развиват се съображения за
превратно възприемане на фактите, липса на преценка от
административнонаказващия орган за причините,
довели до минимално закъснение на изпълнението на задълженията по КТ, както
и необсъждането на възможността
за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая. Прави
се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде
отменено изцяло обжалваното наказателно
постановление.
Ответникът по
касационната жалба чрез процесуалния си представител* М. К. в писмена защита и
в съдебно заседание оспорва същата и иска отхвърлянето й като неоснователна,
като изтъква съображения, че решението на Районния съд е правилно и при
постановяването му не са допуснати твърдените
в касационната жалба нарушения.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на
жалбата, а решението на Районния съд намира за правилно. Изводите на съда, че
се касае за отделни случаи на административни нарушения и за неприложимост на
чл. 28 ЗАНН, с оглед специалната разпоредба на КТ са правилни и моли оспореното
решение да бъде оставено в сила.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Предмет на делото е
Решение № 118/09.10.2019 г., постановено по АНД № 213/2019 г. на Районен съд –
Мездра, с което е потвърдено НП № 06-001122/30.05.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Враца. С
последното на дружеството – касатор е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева за това, че не е изпълнил даденото му с протокол № 1913122 от
19.04.2019 г. задължително предписание да изплати дължимите обезщетения на основание
чл. 224 ал. 1 от КТ на П. В. М.-Й. след
прекратяване на трудовото ѝ правоотношение в срок до 13.05.2019 г. В
оспореното решение е прието, че в производството по съставяне на АУАН и издаване
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по съществото на
спора, касаторът е осъществил състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 от
Кодекс на труда, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на посоченото в НП правно
основание. Районният съд е развил доводи, че наложеното наказание е в
предвидения от закона минимален размер, както и, че случаят не е маловажен по
смисъла на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, която като норма от специален
закон изключва прилагането на общата такава, предвидена в чл. 28 от ЗАНН. В
тези насоки въззивният съд е изложил подробни мотиви, в резултат на които е
приел, че оспореното пред него НП е законосъобразно и с постановения от него
съдебен акт го е потвърдил в неговата цялост.
Касационната
инстанция не споделя тези изводи на Районния съд. От събраните доказателства се
установява, че с протокол за извършена проверка на 16 и 19 април 2019 г. ПР
№1913122 са констатирани нарушения,
изброени в 24 точки и се съдържат
предписания, дадени също в 24 точки за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения,
обезщетения по чл. 224 ал. 1 от КТ, чл. 220 от КТ, чл. 222 ал. 3 от КТ и чл.
221 от КТ, с конкретно изброени лица с прекратени трудови правоотношения, с еднакъв
срок за изпълнение – 13.05.2019 г. С протокол за извършена проверка на 14 и 16 май 2019 г. ПР №1915546 е установено неизпълнение на дадените
предписания в 23 точки и изпълнение само на даденото в т.1 предписание за
изплащане на трудови възнаграждения. На съда е служебно известно, че въз основа
на тези констатации са съставени АУАН и са издадени НП
съответно на броя точки, в които е описано неизпълнението на предписанията.
Даването на
задължителни предписания по КТ е вид принудителна мярка, която се обективира в
съответния административен акт, в случая Протокол ПР№ 1913122. Дадените
предписания за изплащане на дължимите обезщетения, макар и конкретизирани в
отделни точки, представляват един административен акт и
административнонаказващият орган е
следвало да проведе само една
административнонаказателна процедура със
съставянето на един АУАН и съответно издаването на едно НП, като в съответствие с тежестта на
нарушението е следвало да определи
размера на санкцията. След като е дадено едно предписание, макар и разбито в
отделни точки, пълното или частично неизпълнение на същото следва да се счита
за едно нарушение и да се наложи една
санкция. Издаденото НП за неизпълнение само на част от даденото предписание
противоречи на материалния закон и на неговите цели, поради което следва да бъде отменено на
това основание.
Освен това, нито в
АУАН, нито в НП е посочено мястото на извършване на деянието, което е
задължителен реквизит съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 3 и чл. 5,7 т. 5 от ЗАНН и съставлява самостоятелно основание за
отмяна на НП като незаконосъобразно.
Като не е констатирал тези нарушения на административно-наказателната
процедура при съставянето на АУАН и издаването на НП и е потвърдил последното,
въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, поради неправилно прилагане
на материалния закон.
По изложените по-горе
съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да
бъде отменено, а с постановеното от касационният състав решение същият следва да се произнесе по съществото
на спора, тъй като не се констатираха съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за
които писмените доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе
съображения оспореното НП следва да бъде отменено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 118/09.10.2019 г., постановено по
АНД № 213/2019 г., по описа на Районен съд Мездра, с което е потвърдено НП №
06-001122/30.05.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Враца
и вместо него
П О С Т А Н О В Я
В А :
ОТМЕНЯ НП № 06-001122/30.05.2019 на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” Враца, с което на „Н.в.к.“ ЕООД *** е наложена
имуществена санкция от 1500 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.