Определение по дело №2224/2019 на Районен съд - Казанлък

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ …………                                  14.01.2020  г.                                 град  К.        

 

 

К. РАЙОНЕН СЪД                           II   ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 

На четиринадесети януари                                     две хиляди и двадесета година

 

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

   

Председател: С.Г.

 

 

 

като разгледа докладваното от съдията Г.  гражданско дело № 2224 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по  искова молба от „В.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.П.Г., съдебен адрес ***, чрез адвокат Т. Д.  против „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***.

 

Съдът след като се запозна с молбата, приложенията към нея, постъпилия отговор и след като извърши на основание чл.130 ГПК служебна проверка на исковата молба констатира, че предявеният с нея иск е недопустим, а мотивите за този правен извод са следните:

 

Предявен е иск с правно основание  - чл. 124, ал.1 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, ЕИК ***,  че „В.“ ЕООД, не му дължи сумата от 1 962.60 лева представляваща стойността на допълнително начислена  ел. енергия, начислена допълнително за отчетен период от 76 дни, за периода от 01.03.2019 г. до 16.05.2019 г.

 

С предявения иск срещу ответника, се иска установяване на факт с правно значение, което е допустимо, само когато това е предвидено в закон /чл. 124, ал. 4 изр. второ от ГПК/. В случая, обаче, никъде в законодателството не е уреден самостоятелен иск за установяване на факта, че определено количество ел. енергия не е начислено законосъобразно и в съответствие с разпоредбите на законодателството на РБ и ОУ за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН "Б.Е." АД. Подобен факт може да бъде установен само в мотивите на съдебното решение, с което се иска да се признае за установена недължимостта на цената на така начислената ел. енергия, т.е. само в исков процес, който има за предмет претендирано от ответника право, а не - факт с правно значение. На следващо място съдът намира, че следва да отбележи, че не този ответник претендира сумата за допълнително начислената ел. енергия за себе си, а – „Е.  Юг“ ЕАД – П., видно от представената по делото фактура., който е издал фактурата за стойността на същата и на когото се дължи плащане.

 

Като предпоставка за допустимост на установителен иск е изискването за интерес от установяването. За да съществува интерес от установителен иск, е достатъчна да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право.

 

Правният интерес от предявяване на иска е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съответната претенция, като при липса на такъв е безпредметно провеждане на производство по делото, защото дори и при положителен бъдещ изход от процеса за ищеца, той няма да постигне удовлетворяване на правата си, ако искът му е насочен срещу ненадлежен ответник. В настоящия случай е налице, именно, такава хипотеза - искът е предявен срещу страна, която не претендира, че й дължат спорната сума за продадена ел. енергия, а от представените писмени доказателства се установява, че  ответника „Е.Б.Е.” ЕАД с ЕИК *** нито е издал процесната фактура за тази сума, нито е носител на права по повод услугата снабдяване с ел. енергия, за да има правото да търси заплащането на потребена енергия. Носител на такива права е „Е.  Юг“ ЕАД – П.,  ЕИК, което е самостоятелно юридическо лице различно от ответника.

 

По изложените съображения съдът намира, че за ищеца  липсва правен интерес от установяване недължимостта на сумата против ответник, с който няма възникнало валидно правоотношение за снабдяване с ел. енергия и който не претендира дължимостта й. Ищецът действително има правен интерес да установи, че той не дължи цената на начислената му енергия, но претенцията му следва да е предявена надлежният ответник, с който е възникнало правоотношението, по което се дължи стойността на ел.енергията.

 

Ето защо съдът намира, че предявеният от ищеца иск е недопустим. Поради това исковата молба следва да му бъде върната, а образуваното за разглеждането й производство по настоящото дело прекратено на основание чл.130, изр.1 от ГПК.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл.130 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 10679/13.08.2019 г. по описа на Районен съд – К.  и приложенията й на ищеца „В.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.П.Г., съдебен адрес ***, чрез адвокат Т. Д., поради недопустимост на предявения с нея иск с правно основание чл.124 от ГПК против Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2224/2019 г. по описа на Районен съд – К..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – С.

 

                                  

 

                                               

 

                                                            Районен съдия: