РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Русе, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20244500500336 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез адв. Д. К. ВТАК
против решение № 140/09.02.2024 г., постановено по гр. д. № 4124/2023 г. на
Русенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на
дружеството, че Б. Г. С. не дължи, поради изтичане на погасителна давност, сумата от
14 425,16 лв.- част от общата сума в размер на 15675,16 лв.- главница, за която е
издаден изп. лист от 15.01.2019 г. по гр. д. № 96/2009 г. по описа на РРС в полза на
Банка ДСК ЕАД, което вземане е цедирано от Банката в полза на „ОТП Факторинг“
ЕАД, които от своя страна са го прехвърлили на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за
цесия от 30.10.2017 г. Жалбоподателят намира решението за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. В жалбата са
изложени оплаквания за недопустимост на предявения иск поради липса на правен
интерес. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което
предявеният против него иск да бъд отхвърлен.
Въззиваемата страна Б. Г. С. чрез адв. К. Б. е депозирала отговор по реда на чл.
263 ГПК, с който взема становище за неоснователност на жалбата и прави искане тя да
не се уважава. Претендира разноски.
1
Русенският окръжен съд намира, че въззивната жалба е процесуално допустима
като подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, поради което
може да бъде разгледана по същество.
Съдът, предвид пределите на въззивното производство, очертани с
въззивната, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа и правна страна:
Производството по гр. д. № 4124/2023 г. по описа на РРС е образувано по
предявен от Б. Г. С. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД отрицателен установителен иск
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 14 425,16 лв., частично от 15675,16 лв.
главница, за която е издаден изп. лист от 15.01.2019 г. по гр. д. № 96/2009 г. по описа
на РРС в полза на Банка ДСК ЕАД, което вземане е цедирано от Банката в полза на
„ОТП Факторинг“ ЕАД, които от своя страна са го прехвърлили на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД с договор за цесия от 30.10.2017 г. Ищецът твърди, че за останалата част от
главницата в размер на 1250 лв. през 2022 г. предявил против същия ответник -„ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД отрицателен установителен иск за недължимост на сумата поради
погасяване по давност на вземането на кредитора, който е уважен с влязло в сила
решение, постановено по гр. д. № 7/2022 г. на РРС. Заявява, че предявява настоящия
иск за остатъка от главницата. Позовава се на т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г., постановено
по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Обоснова правния си интерес с
обстоятелството, че и към настоящия момент изп. лист не е обезсилен и че
извънсъдебно сумите по него се претендират от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД оспорва
допустимостта на иска, аргументирайки се, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяването му. Излага съображения, че вече е налице произнасяне по спорното
право, като се позовава на ТР 3/2016 г. и на решението по първоначално предявения
частичен иск по гр. д. № 5007/2022 г. Възразява, че изп. д. № 297/2009 г. по описа на
ЧСИ И. Х., образувано въз основа на процесния изп. лист против ищеца е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Заема позиция, че ново изп. дело не е образувано
и действия по удовлетворяване на взеването не са предприемани. Дългът на ищеца е
отписан счетоводно от системата на ответника и е подадена информация към ЦКР.
Заявява, че не е станал повод за завеждане на иска и го признава, поради което иска
претендираните от ищеца разноски да останат в негова тежест, на основание чл. 78, ал.
2 ГПК.
С обжалваното в настоящото производство решение № 140/09.02.2024 г. на РРС
предявеният частичен отрицателен установителен иск е уважен, като върху ответника
2
са възложени сторените от ищеца разноски. За да постанови този резултат,
първоинстанционният съд приел, че възраженията за недопустимост на предявения
частичен иск поради липса на правен интерес са неоснователни, за което изложил
подробни съображения, а по същество, че искът е основателен, тъй като вземането е
погасено по давност.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че
Решение № 140/09.02.2024 г., постановено по гр. д. № 4124/2023 г. на Русенския
районен съд е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща
със събрания доказателствен материал, а правните изводи са прецизни и правилни,
поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При разглеждането на спора не са допуснати процесуални нарушения,
правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен
материалния закон. Първоинстанционният съд е изградил преценката си за
основателност на предявения отрицателен установителен иск въз основа на задълбочен
анализ на всички доказателства по делото, събрани по надлежния ред, и обосновано е
приел, че предявеният частичен иск е основателен и следва да се уважи.
По наведените в жалбата оплаквания и доводи, следва да се отбележи следното:
Безспорно е установено, че по гр. дело № 96/2009 г. по описа на РРС в полза на
Банка ДСК е издаден изп. лист против ищеца 15675,16 лв. – главница; 2124,34 лв. –
просрочена лихва; законова лихва върху главницата от 09.01.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането и 851,98 лв. – разноски в производството. Въз основа на него е
образувано изп. дело № 20098320400297 по описа на ЧСИ И. Х., рег. № *** в КЧСИ, с
район на действие РОС на 10.03.2009 г. Взискателят „Банка ДСК” ЕАД при
образуването възложил изрично правомощия на ЧСИ И. Х. по чл. 18 от ЗЧСИ за
предприемане и извършване по свое на действия по изпълнението. С постановление на
ЧСИ от 17.04.2014 г., изпълнителното дело е прекратено по отношение на Банката,
като на нейно място бил конституиран „ОТП Факторинг” ЕАД въз основа на договор
за цесия от 04.06.2012 г. С Постановление от 12.07.2018 г. изпълнителното дело е
прекратено по отношение на „ОТП Факторинг” ЕАД, като на негово място е
конституиран ответникът „ЕОС Матрикс” ЕООД въз основа на сключен договор за
цесия, с който вземанията по процесния изпълнителен лист са му прехвърлени. По
изпълнителното дело към 22.10.2018 г. са постъпили плащания от наложен запор върху
трудовото възнаграждение на другите двама солидарни длъжници по делото,
3
последното от които на 29.03.2013 г., като размерът на непогасената главница по
процесния изпълнителен лист бил 15675,16 лв. С Решение № 517/18.04.2023 г. по гр. д.
№ 20224520105007/2022 г. по описа на РРС, съдът признал за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 1250 лв., предявена като частичен иск от сумата от
15675,16 лв. – главница, за която бил издаден изпълнителен лист от 15.01.2009 г. по гр.
дело № 96/2009 г. по описа на РРС в полза на „Банка ДСК” ЕАД, и което вземане по
било цедирано от Банката на „ОТП Факторинг” ЕАД, което пък от своя страна било
прехвърлено на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за цесия от 30.10.2017 г.
От приложения към настоящото производство препис от изп. д. № 297/2009 г. по описа
на ЧСИ И. Х. е видно, че продължава да е висящо, като не са предприемани изп.
действия от 09.01.2014 г. Възражението на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД, че
процесното му вземане против ищеца е отписано от ЦКР е недоказано.
Спорният по делото въпрос е правен и се свежда до допустимостта на
постановеното от първоинстанционния съд решение, като според жалбоподателя то е
постановено при липса на правен интерес.
Правилно районният съд е приел, че за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за останалата част от главницата, която
не е била предмет на предходно воденото между страните гр. д. № 5007/2022 г., тъй
като е налице необезсилен изп. лист, образуваното изп. дело въз основа на който
продължава да е висящо. Неоснователни са възраженията на ответника, че по него не
са предприемани изп. действия, т. е. то е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и
поради това искът е недопустим. Тази перемпция не изключва принудителното
изпълнение. Ако кредиторът поиска, съдебният изпълнител не може да откаже
извършването на изп. действия по представения изп. лист. Само давността може да
изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позовава на нея и съответно съдебният изпълнител не може да я зачете. В
този смисъл е и съдебната практика, на която се позовава ищеца- Решение №
60282/19.01.2022 г., постановено по гр. д. 903/2021 г. на ВКС, ІІІ Г. О. В тази връзка,
въззивният състав отчита обстоятелството, че оригиналът на изп. лист продължава да
се намира към момента на приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция в кориците на образуваното пред ЧСИ И. Х. изп. дело и в този смисъл пред
взискателя продължава да стои възможността да предприеме принудително
изпълнение след прекратяване на висящото и образуване на ново изп. дело.
Възраженията на ответното дружество за недопустимост на предявения втори
поред, за остатъка от главницата, частичен отрицателен установителен иск,
поддържани в производството пред районния съд, а понастоящем и пред въззивната
инстанция, не се споделят от настоящия състав. Тези възражения не отчитат
обстоятелството, че в случая се касае до частичен установителен иск. Действително,
4
при отхвърляне на частичния отрицателен иск силата на присъдено нещо на
отхвърлителния диспозитив разпростира действието си и за непредявената част,
защото това означава, че цялото оспорвано от ищеца вземане съществува в пълен
размер. При решение обаче, с което се уважава частичен отрицателен установителен
иск, диспозитивът не разпростира действие за непредявената част, защото отричането
на част от задължението, не налага извод за съществуването или несъществуването на
останалата част от него. В този смисъл е Определение № 60521/28.09.2021 г.,
постановено по т. д. № 1532/2020 г. на ВКС, І Т. О.
Предвид гореизложеното, силата на присъдено нещо на постановеното по гр. д.
№ 5007/2022 г. Решение № 517/18.04.2023 г. на РРС не е обхванала другата част от
главницата, предмет на настоящото производство. Дори и ответникът „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД да не предприема действия за принудителното й събиране поради
самия факт, че тази останала част не се счита за погасена по давност, доколкото не е
била предмет на предходното дело и доколкото позоваването на изтекла погасителна
давност може да стане само пред съд и то не служебно, а чрез изрично волеизявление
на заинтересованата страна, ищецът разполага с правен интерес с оглед установяване
на конкретна правна сигурност в отношенията си с ответника, че няма да бъде адресат
на всякакви бъдещи претенции, включително и извънсъдебни такива.
Предвид съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, в тежест на въззивника следва да се възложат
сторените от въззиваемия разноски пред настоящата инстанция. Такива се претендират
от страна на адв. К. И. Б. за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство на ищеца- въззиваем по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА в настоящото
производство в размер на 1700 лв.
Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер без възможност на съда да прецени
вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени
икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в
гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член
101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-
438/22 на СЕС. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. По изложените
съображения, нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно
на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за
5
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената
на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото. Настоящият състав намира, че в полза на адв. К. Б. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Б. С. като
неин близък по реда на чл.38, ал.1, т. 3 ЗА в размер под минималния по наредбата. За
определянето му съдът съобразява, че оказаната правна помощ е за производство при
материален интерес от 14425,16 лв., по което от процесуалния представител е подаден
отговор на въззивна жалба, както и писмено становище без явяване в съдебно
заседание, при което претендираният размер от 1700 лв. е прекомерен и
непропорционален спрямо извършената работа. Делото не се отличава с фактическа
или правна сложност, поради което дължимото от „ЕОС Матрикс“ ЕООД
възнаграждение на адв. К. Б. възивният състав определя в размер на 300 лв. за
въззивното производство.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 140/09.02.2024 г., постановено по гр. д. №
4124/2023 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., кв. „М. д.“, ул. „Р. П. к.“ 4-6 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К.
И. Б., ЕГН **********, служ. адрес: гр. С., ул. „Г.“ № **, офис-партер 300 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за оказана от нея безплатна правна помощ
на въззиваемия Б. Г. С., ЕГН ********** пред настоящата инстанция, на основание чл.
38, ал. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6