РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 65793
гр. София, 08.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно гражданско
дело № 20241110122283 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ …/ …
08.05.2024г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
08.05.2024г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №22283 по описа за
2024г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
В съда е постъпило по подсъдност заявление относно издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, в полза на цесионера „*** срещу Ю. Г. С., за парични суми,
произтичащи от договор за паричен заем, сключен с цедента *** и заемополучателя-
длъжник, в които се включва задължение за главница, възнаградителна лихва,
възнаграждение за допълнителни услуги и мораторна лихва по договора за заем.
Претендират се сторени съдебни разноски.
1
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението,
съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за посоченото
вземане на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.
Заявлението се явява процесуално допустимо и частично неоснователно, на основание
разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК. Съображенията за това са следните:
На основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК противоречието на искането с добрите нрави
представлява основание за неиздаване на заповед за изпълнение. Съгласно Тълкувателно
решение №1/2009г. на ОСТК на ВКС, т.3, неустойката е нищожна поради накърняване на
добрите нрави и когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност на неустойката е конкретна. Съдът следи
служебно за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Върховната съдебна
инстанция е извела и критерии, от които се изхожда при извършване на тази преценка.
Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, в случаите
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това заповедният съд не издава заповед за изпълнение.
Съгласно легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, /ЗЗП/, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че
всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от
неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.5 на същата норма, неравноправна
клауза е тази, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправната клауза в
договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както
и всички останали клаузи на договора.
В процесния случай следва да се приеме, че искането на заявителя за заплащането на
суми за неустойка и такси противоречи както на изискванията на добрите нрави, така и на
изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители. Неустойката
е обусловена от степента на риска, който поема заемодателя. Така уговорените условия по
кредитното правоотношение водят до извод за неравностойност на насрещните задължения
по договора. Тридневният срок за предоставяне на обезпечение и възникването на
задължение за заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за
съответни на обществените разбиранията за нравственост и справедливост. Претендираните
от заявителя сума за такси следва да се приемат за вид неустоечна клауза, тъй като разходите
за извънсъдебното изпълнение се взимат предвид от съдебния изпълнител в образуваното
изпълнително производство. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит
/ЗПК/, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед на горното искането за издаване на
заповед за изпълнение се явява частично основателно и заповед за изпълнение следва да се
издаде единствено за останалите суми, представляващи главница, възнаградителна лихва и
обезщетение за забава.
Така мотивиран, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
2
372375/28.12.2023г. подадено от „***, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***, срещу Ю. Г. С., ЕГН:**********, в частта за следните суми: сума от
568,17 лв., представляваща начислени такси по Тарифа за разходи за събиране на вземането
поради забава в плащането и сума от 1 157,10 лв., представляваща начислена неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис на заявителя.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3