Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

Номер  433     Година  2022, 14.03.    Град  ПЛОВДИВ

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 16.02.2022 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора: ЗДРА­ВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к.а.н. дело но­мер 2955 по описа за 2021 година и като обсъди :

 

      Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г.И.М. *** против решение №1612 от 06.10.2021г. на Районен съд – Пловдив, ХХIV-ти н. състав, постано­вено по а.н. дело №5290 по описа на същия съд за 2021г., с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба Серия К №4465385, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1,т.4 ЗДвП на касатора е наложено админист­ра­тивно наказание “Гло­ба” в размер на 400 лева за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП и същият е осъден да заплати 80 лева разноски на Дирекцията.  

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че об­жал­ваното съдебно решение е незаконосъобразно, при допуснати наруше­ния на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила. Моли за отмяна на съдебния акт и отмяна на издадения електронен фиш.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.  

Участвалият по делото прокурор дава заключение, че жалбата е неос­нователна и предлага на съда да потвърди първоинстанционното решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен про­цесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Предмет на производството пред първоинстанционния съд е бил елект­ронен фиш(ЕФ) за налагане на глоба Серия К №4465385, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на М. в качеството му на управител на юридическо­то лице „Енергийна къща“ЕООД на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1,т.4 ЗДвП е наложена “Глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, тъй като е превишена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***на дата 06.02.2021г. в 14,24 часа при движението му в населе­ното място гр.Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“№1, посока бул. „Менделеев“.

Въз основа на събраните доказателства, районния съд е приел за дока­зана обективираната в ЕФ обстановка и е приел, че при издаване на фиша на са били допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални такива, поради което го е потвърдил.

Доколкото с касационната жалба се правят възражения именно в тази две насоки, то настоящият касационен състав, по конкретните оплаквания на М., следва да  посочи следното.

Неоснователно е посочено в касационната жалба като съществено нару­ше­ние визираната в мотивите дата на нарушението 06.06.2021г., вместо дейст­вително посочената в ЕФ 06.02.2021г., тъй като(освен, че това е посочено в мотивите  на съдебния акт, но не и в диспозитива, с който се произнася по законосъобразността му), то последващо на стр.5 от съдебния акт е посочена и вярната дата 06.02.2021г., т.е. тази еднократна очевидна фактическа грешка не може да повлияе съществено на правилността на съдебното решение.

На следващо място по отношение предпоставките за ангажиране отго­ворността на управителя М. за собственото на ЕООД-то МПС, то следва да се посочи, че ясна е новелата на чл.186 ал.4 ЗДвП, посочена и в ЕФ, че „При нару­шения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или запис­ващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на мотор­ното превозно средство, на собственика, на когото е регистрирано пре­воз­ното средство, а когато то е собственост на юридическо лице - на управи­теля му, се изпраща покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управ­лението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. При неявяване в определения срок или при непосочване писмено на лицето, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство, на собст­веника или на управителя на юридическото лице - собственик на моторното пре­возно средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връ­чен от датата на издаване на фиша“.

Т.е. в случая с М. е процедирано именно така. Идеята на нормата е да се накаже с глоба именно лицето, управлявало МПС на посочената дата и допуснало нарушението, но ако то не бъде открито, то това наказание се нала­га на собственика на превозното средство, а когато то е на юридическо лице – на неговия управител.

В случая М. не е посочил друго лице, което да е управлявал автомо­била, поради което фингирано именно той по силата на изрично записаното в цитирания текст ще понесе отговорността. И тъй като същият е физическо лице, то му се налага и наказание – глоба, а не имуществена санкция.

Твърдението, че нарушението е извършено в присъствие на контролен орган е напълно произволно, тъй като няма никакви данни, че длъжностни лица в момента на заснемане също са възприели всички елементи на нарушението, а освен това кой от способите и ред за санкциониране ще се избере(дали нару­шителят ще бъде спрян и ще му се състави АУАН) не зависи от волята на пос­ледния, нито е задължение на органите, под чийто надзор е било техническото средство при работата му.

Гаранциите за наказване на действителния нарушител са част от зако­новата процедура, но М. като управител не е посочил друго лице. Същият като управител на търговското дружество организира дейността му, като след­ва да е създал организация, която позволяла установяване на лицето, управля­вало ППС на дадената дата, за което би следвало да се налице и писмени следи в счетоводството(пътни листове, командировъчни, документи за зареж­дане на гориво и т.н.). Това че липсва такова организация за проследяване на тези обстоятелства(които са необходими дори при една данъчна ревизия на субекта) лежи изцяло в отговорността на лицето, представляващо и управля­ващо търговското предприятие на ЕООД-то, още повече че М. е бил по това време и едноличен собственик на капитала му.

По отношение на липсващите реквизити, то следва да се посочи, че рек­визитите са такива, каквито ги посочва закона в чл.189 ал.4 ЗДвП, който е бил спазен изцяло.

По отношение датата на ЕФ, с оглед твърдяно прилагане на чл.34 ЗАНН, то следва да се посочи, че ЕФ по своята правна природа замества изцяло НП, но той инкорпорира и в себе и функцията на АУАН, т.е. няма как тук отделно да се преценят сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Очевидно в случая и доколкото датата на нарушението е 06.02.2021г., а жалбата на М. срещу ЕФ е входирана на 16.07.2021г.(т.е. това са по-малко от 6 месеца), то определено не се установяват обстоятелства, които да обосновават уважаване на едно такова възражение.

Що се отнася до липсата на непосочване пред кого и в какъв срок под­лежи на оспорване издаденият ЕФ, то това касае единствено правото на жалба на лицето, т.е. при оспорване дали тя е подадена в срок. Доколкото тук не се поставят такива въпроси, то липсата на такива указания не се е отразило върху други аспекти на правния спор(значението на едно такова непосочване може да се извлече напр. от института на чл.140 ал.1 АПК).

В последната част от касационната жалба се оспорва и решението в част­та за разноските при посочения изход на спора. Сочи се, че неправилно М. е осъден да заплати сумата от 80 лева разноски за осъществена защита от юрисконсулт.

В тази част касационната жалба има характер на искане за изменение на решението на РС в частта за разноските, поради което и на основание чл.248 ГПК, доколкото РС присъжда разноски по реда на АПК, а на основание чл.144 от последния за неуредените му въпроси се прилага ГПК. Или този въпрос пър­во следва да се реши от първостепенния съд, а при недоволство от неговия акт, едва тогава от касационната инстанция.

С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 от НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба в частта, имаща характер на искане по чл.248 ал.1 ГПК, следва да за изпрати на първостепенния съд – за произнасяне.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1612 от 06.10.2021г. на Районен съд – Плов­див, ХХIV-ти н. състав, постано­вено по а.н. дело №5290 по описа на същия съд за 2021г.

ИЗПРАЩА искането  по чл.248 ал.1 ГПК на Г.М. *** за изменение на решението в частта за разноските – на Районен съд – Пловдив за произнасяне.

 РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                                                  

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       

 

 

     ЧЛЕНОВЕ : 1.

  

                                                                                             2.