№ 1863
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20221100101254 по описа за 2022 година
Делото е образувано по предявен от В. Н. Р. срещу П. на Р. Б. гр. София
иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от обвинение на ищеца в извършване на
престъпление по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. 1, по което ищецът
бил оправдан с влязла в сила присъда.
Ищецът В. Н. Р. излага, че по досъдебно производство № 1899/2013 г.
на 04 РУ СДВР, пр.пр. 27909/2013 г. на СРП му било повдигнато обвинение
за това, че на 18.08.2013 г. около 21:30 ч. в гр. София в съучастие като
съизвършител с неустановено лице извършил грабеж на чужди движими
вещи, собственост на Н.П.Г. – престъпление по чл .198 ал. 1 във вр. с чл. 20
ал. 2 от НК. След приключване на досъдебното производство, същото било
внесено обвинителен акт в Софийския районен съд, където било образувано
НОХД № 3781/2015 г. Делото приключило с оправдателна присъда на
07.11.2018 г. Срещу присъдата бил подаден протест от СРП, по който било
образувано ВНОХД № 5856/2018 г. на СГС. С решение № 238 от 11.03.2019 г.
въззивният съд потвърдил оправдателната присъда.
Ищецът твърди, че повдигането на обвинение и съпроводилата го
мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от осем месеца, както
и превръщането му в подсъдим ограничило комуникативността му, нарушило
целия му жизнен стереотип, предизвикало в него усещане за страх в очакване
на решението на съда. Ищецът бил препятстван да се яви на зрелостни изпити
и да завърши средното си образование. Чевствал се затормозен психически,
ограничил контактите си, непрекъснато говорел за делото и за възможната
осъдителна присъда. Близките му били в постоянна тревога, мъка и чувство за
безсилие от задържането и обвинението му. Честта и достойнството му били
сринати от обвинението, а оправдателната присъда не можела да заличи
тежките последици за ищеца.
1
На основание изложените обстоятелства, в исковата молба е направено
искане до съда да осъди ответника П. на Р. Б. да заплати на ищеца В. Н. Р.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, ведно със
законна лихва от 11.03.2019 г. – датата на влизане на присъдата в сила до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът П. на Р. Б. оспорва иска със следните възражения:
- възражения за недоказаност на твърденията за повдигнато на ищеца
обвинение;
- възражение за недоказаност на неимуществените вреди и причинната
връзка между твърдените вреди и действията на органите на П. и
разследващите органи;
- възражение за неоснователност на твърденията му за уронване на
престижа му следствие обвинението, предвид предходните му осъждания;
- възражение за законосъобразност на действията, извършени от
разследващите органи;
- за завишеност на размера на претендираното обезщетение.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
На 18.08.2013 г. в IV РУ на МВР гр. София започнало досъдебно
производство за престъпление по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. С
постановление на разследващ полицай от 19.08.2013 г. ищецът бил привлечен
като обвиняем за това, че на 18.08.2013 г. в гр. София в съучастие като
съизвършител с неизвестен извършител отнел чужди движими вещи от
владението на Н.П.Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – престъпление по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл .20 ал. 2 от
НК. Постановлението било предявено на ищеца с участието на упълномощен
защитник, като след предявяването ищецът е получил възможност да даде
обяснения. По указание на наблюдаващия прокурор, на 05.08.2014 г.
(сгрешена дата 05.08.2013 г. – том I л. 265) разследващият полицай съставил
ново постановление за привличане на обвиняем, които предявил на същата
дата на ищеца с участието на защитник – майката на ищеца. На ищеца е
дадена възможност да даде обяснения, което същият отказал. По указание на
наблюдаващия прокурор, са проведени очни ставки между ищеца Р. и М.В.Н.
и между ищеца Р. и пострадалия Н.П.Г.. С постановление от 09.12.2014 г.
(сгрешена дата 09.12.2013 г. – том II л. 5) на ищеца било предявено обвинение
за същото деяние, с посочване стойността на вещите, за чието отнемане е
обвинен. Постановлението било предявено на същата дата с участието на
защитник и на обвиняемия е дадена възможност да даде обяснения.
Досъдебното производство е било предявено на ищеца на 16.12.2014 г. и
изпратено на П. с мнение за предаване на съд на 18.12.2014 г.
На 11.03.2015 г. прокурор в СРП внесъл в Софийския районен съд
обвинителен акт, ведно с ДП № 1899/2013 г., по обвинение на ищеца В.Н.в Р.
в престъпление по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. По обвинителния
акт било образувано НОХД № 3781/2015 г. на Софийския районен съд. С
2
разпореждане от 13.03.2015 г. съдията докладчик извършил действията по чл.
252 и чл. 254-257 (отм.) от НПК и насрочил далото за разглеждане на
08.06.2015 г. Делото било разгледано в заседания на 08.06.2015 г. (недаден
ход поради неявяване на защитника) 27.07.2015 г. (даден ход на делото и ход
на съдебното следствие), 02.11.2015 г., 25.01.2016 г. (недаден ход поради
неявяване на защитника), и 30.03.2016 г., 20.06.2016 г. (недаден ход поради
неявяване на подсъдимия), 12.10.2016 г. (недаден ход поради неявяване на
защитника), 14.12.2016 г. (недаден ход поради неявяване на защитника),
01.03.2017 г. (недаден ход поради неявяване на съдебен заседател), 22.05.2017
г. (недаден ход поради неявяване на защитника), 04.10.2017 г. (недаден ход
поради неявяване на свидетелите), 06.12.2017 г. (недаден ход поради
неявяване на свидетелите), 14.02.2018 г. (недаден ход поради неявяване на
защитника), 02.04.2018 г. (недаден ход поради неявяване на защитника),
09.05.2018 г., (недаден ход поради неявяване на подсъдимия), 01.10.2018 г. и
07.11.2018 г. (приключено съдебното следствие и изслушани съдебни
прения). С присъда от 07.11.2018 г. съдът признал ищеца за невинен и го
оправдал по обвинението в престъпление по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2
от НК. Присъдата е влязла в сила на 11.03.2019 г., потвърдена с решение №
238 от 11.03.2019 г. по ВНОХД № 5856/2018 г. на СГС.
Срещу ищеца са взети следните мерки за административна и
процесуална принуда:
При започването на досъдебното производство ищецът бил задържан
същия ден за 24 часа със заповед рег. № 04/2234 от 18.08.2013 г. на служител
в IV РУ на МВР. След привличането му като обвиняем, с постановление от
19.08.2013 г. на младши прокурор в Софийска районна П. ищецът бил
задържан за 72 часа за внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“. На 20.08.2013 г. прокурорът е внесъл в Софийския
районен съд искане по чл. 64 ал. 1 от НПК, по което било образувано ЧНД №
14681/2013 г. на СРС. С протоколно определение от 20.08.2013 г. районният
съд взел на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Определението било потвърдено с протоколно определение от 27.08.2013 г.
по ВНЧД № 3899/2013 г. на СГС. Мярката за неотклонение била изменена в
„подписка“ с определение от 14.04.2014 г. по НЧД № 7601/2014 г. на СРС,
влязло в сила на 22.04.2014 г. До приключване на разследването и в съдебната
фаза на наказателното производство ищецът е бил с мярка за неотклонение
„подписка“. Мярката за неотклонение била отменена с определение в съдебно
заседание на 07.11.2018 г. по НОХД № 3781/2015 г. на СРС.
По делото са разпитани като свидетели А.Т.К. и Р.Я.К.. Според
показанията на свидетелите обвинението и задържането се отразили
отрицателно върху състоянието на ищеца, същият станал затворен, ограничил
социалните си контакти, имал тежки емоционални преживявания и
здравословни проблеми.
Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на
първоинстанционния съд:
Нормите, съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят
3
основанията и обема на отговорността на държавата по този закон. Съгласно
цитираните разпоредби, държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, причинени от изброените в чл. 2 ал. 1 актове и
действия, които вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато
основанието за отговорността на държавата е привличане на лицето като
обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо действията на
съответните органи и лица да са били изначално порочни. Отговорността на
държавата се основава на последвалата оправдателна присъда на лицето по
повдигнатото му обвинение, влязла в сила на 11.03.2019 г.
С привличането на лицето като обвиняем започва наказателно
преследване срещу него, което безспорно рефлектира върху част от неговите
права. Вероятността лицето да понесе наказателна репресия, е обстоятелство,
което се отразява на неговата личност, на емоционално-психическото му
състояние и неговото поведение. Следва да се има предвид и тежестта на
престъплението, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем: грабеж,
извършен в съизвършителство с неизвестно лице, което престъпление е
наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 10 години. От значение в
конкретния случай са и взетите по отношение на ищеца мерки за
административна и процесуална принуда. Ищецът е бил задържан
първоначално от органите на МВР за 24 часа, а впоследствие от прокурора за
72 часа, за внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане
под стража“. Мярка за неотклонение „задържане под стража“ му е била взета
на 20.08.2013 г. и е изменена на 14.04.2014 г. Вземането на мярка за
неотклонение “задържане под стража“ ограничава правото на свободно
придвижване, което е едно от основните права на ищеца според чл. 35 от
Конституцията. Периодът на задържането му – приблизително осем месеца,
усилва тежестта на нарушението на неговите основни права, които следва да
се отчете като увреждане. Безспорно като причинена вреда следва да се счита
и препятстването на ищеца, поради задържането му, да се яви на зрелостни
изпити, което се установява от показанията на свидетелката А.К. Тези
обстоятелства дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 8000 лева. Искът с правно
основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е основателен до този размер.
Върху така определената сума ответникът дължи заплащане на законна
лихва от 11.03.2019 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда,
до окончателното изплащане на сумата.
Искът с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е неоснователен в
частта му над тази сума до предявения размер от 70 000 лева. Не се доказаха
претърпени неимуществени вреди с по-голяма тежест от приетите от съда.
Неотносими към претърпените от ищеца вреди са твърденията за тежък шок,
изпитан от членовете на семейството му. Съдът не приема за основателни и
твърденията на ищеца, че са му били накърнени честта, моралът и
достойнството му. Действията на разследващите органи и прокурора не са
били с характер да увредят честта, морала и достойнството на ищеца, а при
преценката на тези твърдения следва да се отчете и обстоятелството, че
4
ищецът е бил четирикратно осъждан за кражби, извършени през 2012 г.
(справка за съдимост – ОХ л. 16-25). Поради това искът следва да се отхвърли
в частта му над 8000 лева до предявения размер от 70 000 лева.
Ответникът следва да заплати на ищеца разцноски в общ размер 308,94
лева, според уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда П. на Р. Б. гр. София адрес: гр. София бул. „******* да заплати
на В. Н. Р. ЕГН **********, адрес: гр. София ул. *******, сумата от 8000
(осем хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
обвинение в извършване на престъпление по чл. 198 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК,
повдигнато с постановления за привличане на обвиняем от 19.08.2013 г.,
05.08.2014 г. и 09.12.2014 г., по което е бил оправдан с присъда от 07.11.2018
г. по НОХД № 3781/2015 г. на СРС 104 състав, влязла в сила на 11.03.2019 г.,
ведно със законната лихва от 11.03.2019 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля предявения иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ в
частта му над тази сума до предявения размер от 70 000 лева.
Осъжда П. на Р. Б. да заплати на В. Н. Р. разноски по делото в размер
на 308,94 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5