РЕШЕНИЕ
№ 753
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300502312 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№9613/09.09.2021г, депозирана от Е. Г. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П, ***, чрез особения представител адв. Е.А. З. – АК-Пловдив,
срещу Решение № 260058/05.07.2021 год., постановено по гр. дело № 193/2020 год. по описа
на Районен съд - Първомай, II състав, с което е признато за установено по реда на чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на основание чл.109 ЗЗО, че Е. Г. Н. дължи на
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 3250 лв., представляваща
стойността на предоставената й медицинска помощ и услуги в периода на болничния и
престой от 09.03.2019г. до 19.03.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 22.01.2020 год. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК в съда, до изплащане на вземането, изключение на периода от 13.03.2020
год. до 08.04.2020 год. вкл, за която сума е издадена Заповед №13/24.01.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№26/2020г. по описа на РС
гр.Първомай, първи с.. Решението се обжалва като неправилно и необосновано, без в
жалбата да се сочат конкретни пороци на акта. В допълнително становище депозирано на
22.11.2021г., особеният представител навежда оплаквания, че болницата не е доказала
успешно редовното уведомяване на длъжника за дължимостта на сумата за извършени
медицински услуги, както и обстоятелството, че жалбоподателката не е заплатила тази сума.
1
Иска се отмяна на обжалваното решение, като вместо това се отхвърлят предявените искове
като неоснователни..
Въззиваемата страна УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, чрез процесуалния си
представител адв. Р.В. изразява становище за неоснователност на въззивна жалба по
съображения подробно изложени в отговора. Моли се да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Пред районния съд е заведен иск по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК с правно
основание чл. 109, ал. 1, изр. 2 във вр. с чл.52 ЗЗО. Ищецът моли да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено, че Е. Г. Н., ЕГН **********, от гр. П., ул. ***,
дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, сумата от 3250 лв.
/три хиляди двеста и петдесет лв./, представляваща стойността на предоставените на
ответницата медицинска помощ и услуги по време на болничния й престой, продължил от
09.03.2019 год. до 19.03.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.01.2020 год. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред Районен съд –
Първомай, до пълното изплащане на задължението. За същото вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 13/24.01.2020 год. по ч.гр.д. №
26/2020 год. по описа на Районен съд – Първомай, I състав.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск ,като е приел че е изпълнен
фактическия състав на разпоредбата на чл. 109, ал. 1, изр. 2 от Закона за здравното
осигуряване.
Недоволен от постановеният съдебен акт, жалбоподателят навежда оплаквания, че не
се установява по безспорен начин, редовното уведомяване на длъжника за дължимостта на
сумата за извършени медицински услуги, както и обстоятелството, че последната не е
заплатила претендираната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./
В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.
ГК/
2
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата
инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради
което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция
доказателства.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК,
с правно основание чл. 109 ал.1 330.
Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1, изр. 2 от Закона за здравното осигуряване
лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
Следователно за да възникне в полза на здравното заведение субективното потестативно
право за получаване стойността на болничната помощ, следва в обективната действителност
да са се осъществили следните материалноправни предпоставки: на пациента да е оказана
медицинска помощ и пациентът да е бил с прекъснати здравноосигурителни права към
момента на приемането му за лечение, като не е заплатил повече от три дължими месечни
осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на
оказаната медицинска помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗО неосигурените лица заплащат оказаната им
медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че в
периода от 09.03.2019 год. до 19.03.2019 год. ищцовото дружество УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД е предоставило на ответницата Е.Н. болнична медицинска помощ от пакета по чл. 45,
ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване, по повод на заболяване с код по МКБ ***.
Предоставянето на медицинските услуги е доказано от събраната по делото медицинска
документация, свидетелстваща за манипулациите, които са извършени на Е.Н..
Спорният по делото въпрос е дали ответницата към момента на хоспитализирането й
е била с прекъснати здравноосигурителни права, съответно дали ответната страна дължи
заплащане на оказаната й медицинска помощ. Режимът на здравно осигуряване, приложим
към ищцата, е определен въз основа разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното
осигуряване и предполага физическото лице ежемесечно да внася осигурителни вноски за
предходния месец. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗЗО „Здравноосигурителните права на лицата,
които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че
лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36
месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.“ В
настоящия случай, по делото са налице доказателства - справки от НАП /л. 29 от делото на
Пър.РС/, според която са налице повече от три, не внесени здравноосигурителни вноски,
поради което лицето е с прекъсната здравно осигурителни права. В този смисъл е и прието
пред първоинстанционния съд писмо от НАП/ л.78 от делото на Пър.РС/, с което е
предоставена информация, че в периода на болничния си престой Е. Г. Н. е била с
прекъснати здравноосигурителни права, като лицето е възстановило здравноосигурителните
си права, след престоя в болничното заведение на 22.03.20-19г., когато е извършено
плащане на задължителните здравни осигуровки. В тази връзка следва да бъде отбелязано,
3
че фактът на заплащането на дължимите вноски към задължителното здравно осигуряване,
няколко дни по-късно след изписването на ответницата, не санира прекъсването им със
задна дата, тъй като има действие единствено занапред. Изложеното обосновава извода, че е
изпълнен фактическия състав по чл. 109, ал. 1 ЗЗО, а именно – на пациента да е оказана
медицинска помощ от страна на лечебното заведение и пациентът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права към момента на приемането му за лечение,
По отношение на възражението, че ответницата, че не е била надлежно уведомена за
дължимостта на сумата, с която да заплати предоставената й медицинска помощ. Според
постоянната съдебна практика /обективирана в определение № 378/14.04.2016 по дело №
903/2016 на ВКС, ГК, IV г. о и др. / разпоредбите на чл. 109 330 не следва да се разглеждат
изолирано от останалите разпоредби в закона, касаещи правата на пациентите. Съществува
връзка /"корелация") между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето
да бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение и задължението му по
чл. 109, ал. 1 330 за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати
здравноосигурителни права. Пациентът следва да е наясно е цената, която ще бъде длъжен
да заплати за оказаното му лечение, за да може да прецени /и с оглед на цената/ дали иска
предоставянето на медицинската услуга или не. Смисълът на уведомяването по чл. 86, ал. 2,
т. 3 ЗЗ на пациента при приемането му в болницата, е лицето да е наясно, че към датата на
постъпване в болничното заведение е с прекъснати здравноосигурителни права, и съответно
информирането му, че ако не възстанови статуса си преди датата на дехоспитализация,
следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. Разпоредбата на чл. 86,
ал. 2, т. 3 ЗЗ цели пациентът да е запознат, че ако не заплати здравноосигурителните си
вноски, ще трябва да заплати за извършените услуги по ценоразписа на лечебното
заведение, като чрез задължението за уведомяване по чл. 86, ал. 2, т. 3 ЗЗ, на пациента се
осигурява възможност да бъдат платени своевременно дължимите здравноосигурителни
вноски.
В конкретният случай, са налице декларации, с които се удостоверява получаването
на информираното съгласие на ответницата / л. 5 до 8 от делото на ПРС/. Съгласно подписаните
от ответницата декларации, пациентът е бил наясно с цената на всяка медицинска услуга,
манипулация, лечение, лекарствени продукти и медицински изделия в ценоразписа на
лечебното заведение /л. 44 от делото на ПРС – касателно ползваната процедура № по ред 25.175/, както
и че в случай на прекъсване на здравноосигурителните й права, ако същите не бъдат
възстановени до края на болничния й престой, Е.Н. дължи стойността на предоставената й
медицинска помощ и услуги. Изложеното обосновава извода, че въззивникът е доказал по
делото и другата предпоставка за уважаване на претенцията му, а именно изпълнение на
задължението по чл. 86, ал. 2, т. 3 ЗЗ за уведомяване. Доколкото в тежест на длъжника е да
установи, че е заплатил процесната сума , а доказателства в тази насока не са ангажирани, то
предявеният иск като основателен и доказан по размер следва да бъде уважен.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи,
поради което постановеният съдебен акт следва да бъде потвърден, а жалбата като
4
неоснователна оставена без уважение.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия се дължат разноски, но доколкото няма
искане за присъждането на такива, съдът не присъжда разноски на страната.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260058/05.07.2021 год постановено по гр. дело №
193/2020 год. по описа на Районен съд - Първомай, II състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5