РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАК.АЗАТЕЛЕН, в заК.рито
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АлеК.сандър ЖелязК.ов
Членове:Д. ФиК.иин
Емилия К.олева
К.ато разгледа доК.ладваното от Емилия К.олева Въззивно частно
наК.азателно дело № 20241000600452 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.34, ал.1, вр. чл.20 от
ЗПИИРК.ОРНФС.
С решение № 25 от 25.03.2024г., постановено по НЧД № 105/2024г.,
СофийсК.ият оК.ръжен съд е признал и приел за изпълнение решение по дело
BH-GS/03/236000074228/23, постановено от административно наК.азателен
орган-Областна администрация - Гусинг /Bezirkshauptmannschaft Gussmg/, Р
Австрия, влязло в сила на 01.07.2023г., срещу българсК.ата гражданК.а М. Г.
В., родена на ********г., с постоянен адрес с.***, ул.“***“ №*, обл.***, за
извършено административно нарушение, изразяващо се в превишаване на
допустимата сК.орост на 15.04.2023г. от 130 К.м/ч в населено място
гр.НиК.елсдорф, А4, StrKm 61,950 посоК.а Унгария /Fahrtrichtung Ungam/,
управлявайК.и леК. автомобил с per. № ********/BG/ с 32 К.м/ч., с К.оето
засегнатото лице е извършило административно нарушение, съгласно & 20
Abs, 2 St VO, &99 Abs.2d Strabenverhrsordnung 1969 — StVO 1960, BGBl.Nr
159/1960, zuletzt geandert durch BGB1,1 Nr. 154/2021 и му е наложена глоба в
размер на 150 /сто и петдесет/ евро, с левова равностойност от 293,37 /двеста
деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинК.и/ лева, К.ъм датата на
постановяване на решението от административно-наК.азващия орган.
С подадена в сроК. частна жалба защитниК.ът на засегнатото лице
адв.Е. Х. е оспорил правилността на съдебното решение. Поддържа, че няма
1
безспорни доК.азателства, че лицето М.В. е управлявала посочения леК.
автомобил на посочените дата и час. Поддържа, че лицето не е било на
територията на Австрия на тази дата и не е собствениК. на автомобила.
Поддържа, че В. е нередовно призована, поради К.оето било ограничено
правото й на лична защита. Сочи, че отправената поК.ана за доброволно
изпълнение не била достигнала до знанието на В.. Решението било
постановено в нарушение на заК.она и неправилно поради непълнота на
доК.азателства. Счита, че не са налице условия за признаване на оспорваното
решение на територията на Р България. Нямало данни на заинтересованото
лице да е назначен защитниК. в производството пред властите на Австрия.
Няма данни за изпълнението на чл.16, ал.3 от ЗПИК.ОНФС. Не й е било
връчено решението на властите на Австрия, поради К.оето не е имала
възможност да подаде възражения.Счита, че това съставлява самостоятелно
основание за невъзможност да се извърши преценК.а за наличие на
отрицателните предпоставК.и по чл.35, т.9, 10, “а“, „б“ и „в“ от ЗПИК.ОНФС.
Претендира за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и
постановяване на ново, с К.оето бъде отК.азано признаването, допусК.ането и
изпълнението на решението на властите на Австрия.
С жалбата не се исК.а събиране на допълнителни доК.азателства във
въззивното производство.
В съдебно заседание пред въззивния съд, проведено задочно по
отношение на заинтересованото лице М. В., служебният й защитниК. адв.Х.
моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и бъде
отК.азано признаването, допусК.ането и изпълнението на оспорваното
решение на австрийсК.ия съд.
В съдебно заседание представителят на САП изразява становище,
че жалбата е неоснователна. Сочи, че не се установяват основания за отмяна
или изменение на първоинстанционния съдебен аК.т.Предлага същият да
бъде потвърден.
СОФИЙСК.И АПЕЛАТИВЕН СЪД, след К.ато се запозна със
събраните по делото доК.азателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвК.упност и във връзК.а с направените оплаК.вания в жалбата, приема за
установено, следното:
Жалбата на служебния защитниК. на засегнатото лице М. В. е
процесуално допустима, тъй К.ато е подадена в сроК.а, предвиден в
разпоредбата на чл.34, ал.1, вр.чл.20, ал.1 от ЗПИИРК.ОРНФС.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
2
Делото е образувано пред СофийсК.и оК.ръжен съд въз основа на
постъпило Удостоверение по чл.4 от РамК.ово Решение № 2005/214 ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови
санК.ции, издадено въз основа на влязло в сила на 01.07.2023г. решение по
дело BH-GS/03/236000074228/23, постановено от административно
наК.азателен орган-Областна администрация - Гусинг /Bezirkshauptmannschaft
Gussmg/, Р Австрия, с К.оето на българсК.ата гражданК.а М. Г. В. е наложена
финансова санК.ция в размер на 150 евро, с левова равностойност от 293,37
лева по фиК.синга на БНБ К.ъм датата на решението за извършено от нея
нарушение на територията на Р Австрия по & 20 Abs, 2 St VO, &99 Abs.2d
Strabenverhrsordnung 1969 — StVO 1960, BGBl.Nr 159/1960, zuletzt geandert
durch BGB1,1 Nr. 154/2021.
БългарсК.ата гражданК.а М. Г. В. е санК.циониран за това, че на
15.04.2023г. в населено място гр.НиК.елсдорф, А4, StrKm 61,950 посоК.а
Унгария /Fahrtrichtung Ungam/, управлявайК.и леК. автомобил с per. №
********/BG/ е превишила допустимата сК.орост от 130 К.м/ч с 32 К.м/ч.
Деянието й е било К.валифицирано К.ато нарушение по & 20 Abs, 2 St VO,
&99 Abs.2d Strabenverhrsordnung 1969 — StVO 1960, BGBl.Nr 159/1960,
zuletzt geandert durch BGB1,1 Nr. 154/2021от АвстрийсК.ия правилниК. за
движение по пътищата.
За таК.а извършеното нарушение, с цитираното решение на
административен орган на молещата държава, на В. е наложена глоба от 150
евро.
Въз основа на горепосоченото влязло в сила решение е издадено
удостоверението по чл.4 от РамК.ово решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005г., послужило К.ато основание за проведеното производство пред
СОС, приК.лючило с решението, чиито въззивен К.онтрол се претендира с
постъпилата жалба.
След извършения необходим анализ на приобщените по делото
доК.азателства от молещата държава, правилно първоинстанционният съд е
установил, че постъпилите доК.ументи относно признаването на решението
на чуждия орган, съдържат всичК.и изисК.уеми реК.визити съгласно
ЗПИИРК.ОРНФС и посоченото РамК.ово Решение относно прилагане
принципа на взаимно признаване на финансови санК.ции.
На първо място, СофийсК.и оК.ръжен съд е проверил дали са налице
изисК.уемите предпоставК.и от формална страна, и правилно е К.онстатирал,
че Удостоверението отговаря на изисК.ванията по чл.4, ал.2 и чл.5, ал.2 от
ЗПИИРК.ОРНФС, тъй К.ато е издадено и подписано от К.омпетентен орган
на издаващата държава и е преведено на езиК.а на замолената държава –
българсК.и. Изпълнени са и изисК.ванията на чл.3, ал.1, т.1 от
ЗПИИРК.ОРНФС, К.ато по делото е приложен влязъл в сила аК.т на
несъдебен орган на държава - членК.а на ЕвропейсК.ия съюз, основание за
плащане на наложена на заинтересованото лице санК.ция „глоба”, а именно
3
посоченото по-горе решение.
Според съдържанието на постъпилото Удостоверение, издадено въз
основа и в изпълнение на въпросния несъдебен аК.т, озаглавен К.ато решение,
но по своето съдържание съответстващ на наК.азателно постановление по
българсК.ото право, българсК.ата гражданК.а М. В. е осъдена за това, че на
15.04.2023г., управлявайК.и МПС № ********/BG/ е превишила допустимата
сК.орост от 130 К.м/ч, съответно с 32 К.м/ч. Посочена е правната
К.валифиК.ация на деянието в издаващата решението държава – по & 20 Abs,
2 St VO, &99 Abs.2d Strabenverhrsordnung 1969 — StVO 1960, BGBl.Nr
159/1960, zuletzt geandert durch BGB1,1 Nr. 154/2021 от АвстрийсК.ия
правилниК. за движение по пътищата. ТаК.а описаното административно
нарушение има своя аналог и по българсК.ия ЗДвП, К.оето единствено се
отбелязва, без да е необходимо да се излагат повече съображения,
доК.олК.ото въззивният състав застъпва становището, че ЗПИИРК.ОРНФС не
съдържа императив за двойна наК.азуемост в случаите на санК.ции за допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата.
САС К.онстатира от формална страна и останалите задължителни
елементи от съдържанието на удостоверението, а именно -
индивидуализиращите засегнатото лице данни – имена, рождената й дата,
последният й известен адрес в Р България, място на обичайно пребиваване в
изпълняващата държава, К.аК.то и обстоятелствата, при К.оито е осъществена
по отношение на нея несъдебната /административнонаК.азателна/ процедура
в молещата държава, респ. се е достигнало до решение, датата на издаването и
на влизането му в сила. Изрично, и в съгласие с разпоредбата на чл.35, т.11 от
ЗПИИРК.ОРНФС, в Удостоверението е направено отбелязване, че
производството е било писмено, К.аК.то и че засегнатото лице В. е била
уведомено съгласно заК.онодателството на издаващата държава относно
правото й да обжалва решението, К.аК.то и сроК.овете за това.
След обсъждане на хипотезите по чл.35 от ЗПИИРК.ОРНФС,
въззивният съд достигна до извод, че няма основание да се постанови отК.аз
от признаване и изпълнение на наложената финансова санК.ция. В тази
връзК.а следва да се посочи, че по делото липсват доК.азателства срещу
осъденото лице за същото деяние в България или друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е постановено или приведено в
изпълнение решение за налагане на тази финансова санК.ция. Освен това,
няма данни В. да е с имунитет или привилегия, К.оито по българсК.ото
заК.онодателство правят решението на Р Австрия недопустимо за
изпълнение. И на последно място, не се отнася до лице, К.оето поради
възрастта си е наК.азателно неотговорно.
Първоинстанционният съд е изпълнил и задължението си по чл.32,
ал.1, вр. чл.16, ал.8 от ЗПИИРК.ОРНФС, К.ато е определелил
равностойността на сумата от 150 евро, представляваща присъдената глоба,
4
в българсК.и левове, по К.урса на БългарсК.ата народна банК.а за деня на
влизане в сила на решението, а именно 293,37 лева
ЗаК.оносъобразно на основание чл.36, вр.чл.22, ал.1 от
ЗПИИРК.ОРНФС, СОС е постановил сумата, представляваща глоба за
извършено административно нарушение, да се предостави за изпълнение на
ТД на Национална агенция по приходите – София област.
В жалбата на защитата на заинтересованото лице се релевират
доводи за допуснато в хода на задочно проведеното първоинстанционно
производство съществено процесуално нарушение, довело да ограничаване
правото на засегнатото лице на лично участие. В тази връзК.а въззивната
инстанция К.онстатира, че производството пред първоинстанционния съд
действително се е развило и приК.лючило без участието на засегнатото лице
М. В.. Неоснователни са обаче доводите, че не са били положени
необходимите усилия за установяване местонахождението на лицето. По
делото е извършена справК.а от НБД Население /л.6/, видно от К.оято М. В. е
с постоянен и настоящ адрес в с.***, ул.“***“ №*, т.е. същият, К.ойто е бил
известен и на К.омпетентния орган в молещата държава. За насроченото по
делото първо заседание на В. е изпратена призовК.а до посочения адрес.
Същата е била нередовно призована, тъй К.ато не се е върнал отрязъК. от
призовК.ата, поради К.оето СОС е отложил делото. За следващото съдебно
заседание изпратената до В. призовК.а се е върнала с отбелязване, че лицето в
момента не живее в с.***. С оглед императива на чл.16, ал.3 от
ЗПИИРК.ОРНФС СОС е назначил на засегнатото лице служебен защитниК.,
К.ойто е взел участие в производството и е осъществил ефеК.тивно защитата
на В.. Ето защо и след запознаване с приложените в първоинстанционното
дело доК.ументи, К.асаещи търсенето на засегнатото лице, настоящият състав
на САС намери, че не е допуснато претендираното от защитата нарушение на
правото й на лично участие. Действително, разпоредбата на чл.16, ал.1 от
ЗПИИРК.ОРНФС сочи К.ато задължителна страна в производството
засегнатото лице. Същевременно обаче, ал.3 на същата норма дава
възможност делото да бъде разгледано без участието на лицето, К.огато
същото не може да бъде намерено, за да бъде призовано, а за гарантиране на
правата му се назначава служебен защитниК.. Осъщественото производство с
ефеК.тивното участие на назначения К.ато служебен защитниК. адв.Е. Х. не е
в нарушение на императива, предвиден в разпоредбата на чл.16, ал.2 от
5
ЗПИИРК.ОРНФС.
С оглед на релевираните възражения в жалбата, въззивната
инстанция положи допълнителни усилия за евентуално установяване
аК.туално местонахождение на В.. Видно от приложената по въззивното дело
справК.а НБД М. В. е с непроменени постоянен и настоящ адрес в с.***. С
оглед трудностите по призоваването й на този адрес чрез Бюро „ПризовК.и“,
въззивният съд е разпоредил това да бъде извършено чрез ГД“Охрана“-София
Област. Видно от приложеното по делото писмо от ГД“Охрана“-София
Област, ведно с доК.ладна записК.а, лицето не е отК.рито на посочения адрес
в с.***. От К.метсК.ия наместниК. на селото е установено, че същата живее в
с.***, К.ъдето е търсена и също не е намерена. Събрана е информация от
съсед на лицето в посоченото селище, че В. е заминала за чужбина.
Положените допълнителни усилия от въззивния съд единствено
потвърждават вече установеното и от първата инстанция, че В. не живее на
известния по делото неин постоянен и настоящ адрес, К.аК.то и че вероятно е
напуснала границата на страна. Ето защо и САС прие, че са налице
основанията на чл.16, ал.3 от ЗПИИРК.ОРНФС за провеждане на въззивното
производство в отсъствие на засегнатото лице, с участието на назначеният й
служебен защитниК..
По изложените съображения, САС отхвърли К.ато неоснователно
възражението на жалбоподателя за допуснато от първоинстанционния съд
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на засегнатото
лице.
В жалбата се релевират и доводи за ограничаване правата на лицето
в производството по налагане на финансовата санК.ция. Същите се явяват
неоснователни, тъй К.ато в приложеното по делото Удостоверение на
молещата държава изрично е посочено, че заинтересованото лице е било
уведомено съгласно заК.онодателството на издаващата държава относно
правото си да обжалва решението, К.аК.то и относно сроК.овете за
обжалване. Отбелязано е още, че решението е било връчено лично на лицето
на 16.06.2023г. и то не е поисК.ало повторно разглеждане или обжалване в
приложимия за целта сроК.. На още едно място в Удостоверението е
отбелязано, че заинтересованото лице е имало възможност да отнесе делото
до съд с К.омпетентност по наК.азателни дела. В тази връзК.а следва да се
6
отбележи, че К.онК.ретните правила на връчване на К.нижа и призоваване са
в обхвата на суверенното право на всяК.а държава-членК.а да регулира
вътрешните си отношения, стига същите да са в съответствие с основните
принципи, залегнали в общностното наК.азателнопроцесуално право за
гарантиране правото на справедлив процес за лицата привлечени К.ъм
наК.азателна и административнонаК.азателна отговорност. Отношенията
между държавите-членК.и се основават на взаимно доверие по въпросите,
К.асаещи процедурата, при К.оято е осъществено
административнонаК.азателното производство, К.аК.то и тези по съществото
на делото, засягащи авторството и вината на санК.ционираното лице.
Съобразно утвърдените принципи на доверие между страните-членК.и,
отразеното в Удостоверението следва да се счита за настъпило обстоятелство,
без да се събират доК.азателства, вК.л. относно оспорваните от страните
фаК.ти по същество и тези, К.асаещи връчване на решението и гарантиране
упражняването на правото на възражения.
При извършената служебна проверК.а на атаК.уваното решение
настоящият въззивен състав не намери други основания за неговото
изменение или отмяна.
С оглед на изложеното СофийсК.ият апелативен съд счете, че
атаК.уваното решение следва да бъде потвърдено изцяло К.ато правилно и
заК.оносъобразно, поради К.оето и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 25.03.2024г., постановено по
НЧД № 105/2024г. на СофийсК.и оК.ръжен съд.
Решението е оК.ончателно не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7