Р Е
Ш Е Н
И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІV- Б въззивен състав, в закрито
заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Андрей Георгиев
като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева ч. гр.
дело № 4142 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод подадена от „Г.К.Н.“
АД- ***- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу постановление за разноските, обективирано в
разпореждане на ЧСИ от 16.02.2018 г., постановено по изп. дело № 20189240400005
на ЧСИ Г.К.- с рег.№ 924 на КЧСИ и район на действие- СГС, с което е отказано
намаляване на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, начислена от ЧСИ за
събрано в полза на присъединения взискател НАП публично вземане. С доводи, че от
ЧСИ не били извършени действия по събиране на сумата в полза на НАП, която
жалбоподателят заплатил доброволно по образувано през 2017 г. при публичен
изпълнител изпълнително дело, се иска отмяна на обжалваното постановление.
По делото не е постъпило писмено
възражение от взискателя по изпълнението Софийски районен съд.
Частният съдебен изпълнител Г.К. е
изложил мотиви по обжалваното действие- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа съображения за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените в жалбата доводи
и мотивите на ЧСИ, намира следното:
Жалбата на длъжника по изпълнението е
процесуално допустима, а по същество- основателна.
Изпълнителното производство по изп.
дело № 20189240400005 на ЧСИ Г.К., рег.№ 924 на КЧСИ и район на действие- СГС,
е образувано въз основа на постъпило на 18.12.2017 г. в кантората на ЧСИ възлагателно
писмо с приложен Изпълнителен лист от 6.12.2017 г., издаден по гр.д.№ 8204/ 2016
г. на СРС, 61 състав, за сумата 482.86 лв.- държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК,
присъдена срещу „Г.К.Н.“ АД- *** в полза на СРС.
На 18.01.2018 г. ЧСИ К. е отправил до
НАП искане за издаването на документ относно размера на публичните задължения
на длъжника- съгласно чл.191, ал.4 ДОПК.
В отговор на това искане по
изпълнителното дело е получено удостоверение за наличие или липса на задължения
и обезпечителни мерки, според което и според приложеното от длъжника
удостоверение задълженията на „Г.К.Н.“ АД- *** към НАП възлизат на 115 654.70
лв.
На 8.02.2018 г. длъжникът е получил съобщение
за образувано изпълнително дело, в което са отразени задължението по издадения
на 6.12.2017 г. в полза на СРС изпълнителен лист и посочените по- горе задължения
към присъединения взискател НАП.
На същата дата по изпълнителното дело
са постъпили платежни нареждания, отразяващи плащане на длъжника „Г.К.Н.“ АД на
сумата 482.86 лв.- към взискателя СРС, и плащане на сумата 115 654.70 лв.-
към присъединения взискател НАП.
За така събраните вземания ЧСИ е
начислил пропорционални такси по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 189.95 лв. /с ДДС/-
за събраното в полза на СРС вземане, и в размер на 6 645.76 лв. /с ДДС/-
за изплатеното от длъжника към НАП публично задължение.
С Разпореждане на ЧСИ от 16.02.2018 г.,
постановено по повод молба на длъжника, е „отказано намаляване“ на
пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, начислена върху заплатеното в полза на
присъединения взискател НАП публично вземане, възлизаща на 6 645.76 лв.
Това постановление на ЧСИ по
разноските е неправилно и незаконо-съобразно и следва да бъде отменено.
Въпросът за разноските се поставя във
всяко производство по ГПК, поради което и уредбата му е в част първа "Общи
правила"- чл.79 ГПК, в която е уредено задължението на длъжника за
разноски в изпълнителното производство.
Нормата на чл.458 ГПК регламентира, че
Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника
публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния
изпълнител до извършване на разпределението, като за тази цел съдебният
изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко
започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. С оглед на това Държавата
се явява присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания по
силата на закона.
Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума. Под "парично вземане" по
смисъла на т.26 се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, въз основа на който
е образувано изпълнителното производство, което в случая възлиза на 482.86 лв. Същевременно според Забележка 3 към т.26
на ТТРЗЧСИ таксата върху постъпилите суми при присъединяване на взискатели се
събира само от съдебния изпълнител, събрал
сумата на присъединените взискатели.
В случая сумата 115 654.70 лв.,
представляваща публично задължение на длъжника по изпълнението, е събрана по
образуваното по описа на ТД на НАП- Пловдив изпълнително дело, а не от ЧСИ Г.К.,
като същата е платена по банков път от длъжника. Като основание за плащане в
приложеното платежно нареждане от 6.02.2018 г. е посочено „ИД № *********/
2017“, което именно е посочено и в изпратеното от ТД- НАП- Пловдив
удостоверение за наличие или липса на задължения към фиска. Плащането е
извършено директно на кредитора в срока за доброволно изпълнение, като не се
касае в случая за възлагане за събиране на вземане по смисъла на чл.2, ал.2 ЗЧСИ, а за присъединяване на взискателя Държавата- в лицето на НАП, при
условията на чл.458 ГПК- въз основа на представено удостоверение по чл.191,
ал.4 ДОПК, според което длъжникът има непогасено задължение към ТД на НАП-
Пловдив в горепосочения размер. От страна на ЧСИ К. не са предприети
изпълнителни действия, нито приложени изпълнителни способи за принудителното
събиране на посоченото публично задължение, поради което и такса по т.26 ТТРЗЧС
за реализацията на такива в настоящия случай не му се дължи. Разясненията,
дадени с Решение № 640 от 04.10.2010 г. по т. д. № 920/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО, постановено
по реда на чл.290 ГПК, на което ЧСИ К. се позовава, не намират приложение в настоящия
случай, тъй като решението е постановено преди измененията на ТТР към ЗЧСИ.
По изложените съображения обжалваното постановление
за разноски, с което в полза на ЧСИ е начислена пропорционална такса по т.26
ТТРЗЧСИ върху заплатеното доброволно от длъжника в полза на присъединения
взискател НАП публично задължение, възлизаща на 6 645.76 лв., като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на „Г.К.Н.“ АД- *** /ЕИК *******/-
длъжник по изпълнението, постановление
за разноските, обективирано в разпореждане на ЧСИ от 16.02.2018 г.,
постановено по изп. дело № 20189240400005 на ЧСИ Г.К. с рег.№ 924 на КЧСИ и
район на действие- СГС, с което в тежест на „Г.К.Н.“ АД- *** /ЕИК *******/ е
начислена пропорционална такса по т.26
ТТРЗЧСИ в размер на 6 645.76
лв.- за изплатено в полза на присъединения взискател НАП публично задължение
от 115 654.70 лв., респ. е отказано намаляването на тази такса от ЧСИ.
Решението
не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.