РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 28.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в
публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесета и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 14557 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на кооперация „К.К.“ срещу
И.Д.П., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК за съществуването на вземания по договор за заем №
174/08 от 27.05.2008 г. и анекс към договора, както следва:
-
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 18534,16 евро –
главница, ведно със законната лихва върху сумата от 26.11.2018 г. до
окончателното плащане;
-
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 2455,22 евро – възнаградителна лихва за
периода 23.02.2016 г. – 31.10.2018 г.;
-
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4964,23 евро – обезщетение за забава (неустойка) върху падежираните вноски за периода
23.02.2016 г. – 31.10.2018 г.;
-
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 426,29 евро – обезщетение за забава (неустойка) върху цялата главница за периода 01.11.2018 г. – 23.11.2018 г.
Претендира разноски в
заповедното производство в размер на 1032,96 лв. – държавна такса и 1299,48 лв.
– адвокатско възнаграждение, както и разноски в настоящото производство.
Ищецът твърди да е сключил с ответника на 27.05.2008 г.
договор за заем № 174/08, с който ищецът
се е задължил да предостави на
ответника заемна сума в размер на 35000 евро за срок от 150 месеца с краен срок
за погасяване 27.11.2020 г. Твърди да е договорена възнаградителна
лихва за ползване на заема в размер на 12% годишно, която се начислява на
месечна база и се дължи върху непогасената част от заема до пълното му
издължаване, както и лихва за просрочие в размер на
0,1% на ден до окончателното плащане на просрочената сума. Твърди ответникът да
се е задължил да погасява заема на месечни вноски по посочена в договора
банкова сметка ***а, размера и начина на изчисляване на лихвите и таксите,
които да се дължат върху предоставената сума, включително и при просрочие на месечната такса. Твърди страните да са
подписали погасителен план от 27.05.2008 г., неразделна част от договора за
заем, съгласно който първата дължима вноска да е с падеж 27.06.2008 г., а последната
– 27.11.2020 г. В договора са уредени и условията за обявяване на заема
за предсрочно изискуем. Уговорената заемна сума е предоставена от ищеца на
ответника на 27.05.2008 г., за което е разписан разходен касов ордер № 46/27.05.2008 г.
Твърди договорът за заем да е изменен с анекс №
1 от 23.12.2014 г., към който да е съставен нов
погасителен план, изменен размерът на годишната лихва, да е предвидено
задължение на заемополучателя да поднови в срок до
18.04.2018 г. учредената договорна ипотека. Твърди да не са погасени вноските с
падежи от 23.02.2016 г. до 23.10.2018 г., последното плащане да е извършено на
08.08.2017 г. в размер на 153,39 евро, от което да са
погасени 92,97 евро лихва с падеж 23.01.2016 г. и главница в размер на 60,42
евро от вноска 13 по погасителен план. Твърди, че поради спиране на плащанията
е обявил заема за предсрочно изискуем с покана, връчена чрез ЧСИ на дата
31.10.2018 г., от която дата заемът следвало да се счита за предсрочно
изискуем. Твърди на 26.11.2018 г. да е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. №74940/2018 г. на СРС,
90 с-в като заповедният съд е присъдил сумите, заявени със заявлението и е
издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист; на основание
издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело №
20199210400185 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921. Твърди длъжникът да е подал
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, с което обосновава правен
интерес от настоящите искове. Твърди
задължението да не е платено. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че на основание
нотариален акт за продажба на недвижим имот от 27.05.2008 г. ищецът му е продал
апартамент, заедно с идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото за сумата от 25556 лв., която сума е платена преди
подписване на нотариалния акт. Заявява, че на 27.05.2008 г. е сключил с ищеца
договор за заем № 174/08 от 27.05.2008
г. На същата дата (27.05.2008 г.) е сключен нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху закупения апартамент в полза за ищеца. За предоставения
заем е издаден разходен касов ордер за валута № 46 от 27.05.2008 г. На
23.12.2014 г. е сключен анекс № 1 към договора за заем. Заявява, че ищецът е
подал заявление от 27.11.2018 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК за вземания по договор за заем № 174/27.05.2008 г., по което е
образувано ч.гр.д. № 74940/2018 г. на СРС и е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 14.12.2018 г. На основание заповедта и изпълнителния лист
е образувано изп. д. № 20199210400185 на ЧСИ С.П.,
вписан под № 921 в регистъра на КЧСИ. Навежда доводи, че ищецът не е представил
пред нотариуса при сключване на договорната ипотека скици и технически книжа за
недвижимия имот, предмет на сделката. Оспорва истинността на съставения РКО за
валута № 46 от 27.05.2008 г. по отношение на съдържанието му като навежда
доводи, че плащания на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лв. се извършват
чрез банков превод или внасяне по платежна сметка. Навежда доводи за нищожност
на учредената ипотека поради това, че е учредена върху част от недвижимия имот.
Твърди, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е изтекъл десетгодишния срок на вписването на договорната
ипотека и навежда доводи, че с прекратяване на действието на вписването е
прекратено и ипотечното право. Оспорва обявяването на заема за предсрочно
изискуем. Навежда доводи, че представеният нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот от 27.05.2008 г. не е редовен от външна
страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на
заявителя в размер на 26379,89 евро.
Съдът, след като
обсъди основанията, изложени в исковата молба и отговора, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от писмените доказателства,
че на 26.11.2018 г. кооперация „К.К.“ е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу И.Д.П. за
вземанията си по договор за заем, инкорпориран в нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот №107, том I, рег. №2702, дело №88 от
27.05.2008 г. на н-с Е.И., с рег. № 207 на регистъра на НК. По заявлението е
образувано гр.д. №20181110174910 по описа за 2018 г. на СРС, 90 с-в. Искането
на заявителя е изцяло уважено като на 14.12.2018 г. срещу длъжника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 18534,16 евро –
главница по договор за заем № 174/08 от
27.05.2008 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 26.11.2018 г. до изплащане
на вземането, възнаградителна договорна лихва в
размер на 2455,22 евро за периода 23.02.2016
г. – 31.10.2018 г., наказателна лихва върху падежиралите
вноски за периода 23.02.2016 г. – 31.10.2018 г. в размер на 4964,23 евро за периода 23.02.2016 г. – 31.10.2018 г., наказателна лихва върху цялата главница в размер на 426,29
евро за периода 01.11.218 г. – 23.11.2018 г. и разноски по делото в размер на
2332,44 лв., от които: 1032,69 лв. – държавна такса и 1299,48 лв. –
възнаграждение за адвокат. Не е спорно също и се установява от писмените
доказателства, че на основание издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20199210400185 по описа на ЧСИ С.П., с рег. №
921 на КЧСИ. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника с поканата
за доброволно изпълнение. На 15.03.2019 г. длъжникът в срок е подал възражение
срещу заповедта. На 16.10.2019 г. заповедният съд е
уведомил заявителя за подаденото възражение и му е указал в едномесечен срок да
представи доказателства за подаден установителен иск
относно вземанията. Следователно, за заявителя е възникнал правен интерес от
предявяване на положителен установителен иск за
установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на оспорените вземания.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е наличието на
вземания на основание, посочено в заповедта за незабавно изпълнение, а именно –
процесния договор за заем и анекса към него. Поради
това, доводите на ответника за липса на ипотечно право не следва да се
разглеждат в настоящото производство. Разпореждането за незабавно
изпълнение не подлежи на проверка в исковия процес, поради което, не следва да
се разглеждат и възраженията за ответника за нередовност на документа от външна
страна (същите е можело да бъдат наведени в производството по чл. 419 ГПК).
По иска с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.
1 ТЗ за сумата от 18534,16 евро – главница по договор за заем № 174/08 от
27.05.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.11.2018 г. до
окончателното плащане:
Не е спорно по делото и се установява от писмените
доказателства, че на 27.05.2008 г. между ищеца и ответника е сключен договор за
заем № 174/08 г., в който страните са се уговорили, че ищецът предоставя на
ответника заем в размер на 35000 евро за срок от 150 месеца (т. 1 от договора
за заем). Уговорено е за предоставения заем заемополучателят
да заплаща годишна лихва в размер 12% върху неизплатената част от главницата
като лихвата се начислява на месечна база и е платима на датите, посочени в
приложен погасителен план, неразделна част от договора за заем. Лихвата се
дължи върху непогасената част от заема до пълното му издължаване (т. 2 от
договора за заем). Уговорено е заемът да се погасява с месечни вноски, платими
в брой в касата на ищеца или по разплащателните й сметки, според погасителен
план, неразделна част от договора за заем (т. 3). При просрочие
на погасителна вноска, неиздължената изискуема част от заема се олихвява с
лихва за просрочие в размер на 0,1 % на ден до
окончателното изплащане на просрочената сума (т. 5). Когато заемополучателят
не издължава редовно месечните погасителни вноски, всички извършени от него
плащания се отнасят, като следва: за погасяване на наказателна лихва, за
погасяване на главница и за погасяване на договорна лихва (т. 6). В т. 10 от
договора са предвидени условията, при които заемът става предсрочно изискуем, а
именно: заемополучателят да е нарушил което и да е от
условията по настоящия договор и/или приложенията към него, както и при
допуснато просрочие на една вноска по заема и/или
начислените лихви за всеки един от договорените падежи според приложения
погасителен план (т. 10.1.); откриване на процедура или обявяване в
неплатежоспособност на заемополучателя (т. 10.2.);
някои от документите, предоставени от заемополучателя
във връзка със сключването на настоящия договор или с неговото изпълнение, се
окажат неверни или невалидни към всеки един момент от действието на договора
(т. 10.3.); заемополучателят не плати своевременно
други свои задължения или заеми към заемодателя, когато те станат изискуеми (т.
10.4.). Договорено е, че за всички такси, комисионни и други разходи, свързани
със сключването, регистрирането и изпълнението на договора, както и с
извършването на независими експертни оценки, учредяването, вписването,
изменението и заличаването на обезпечението, включително съхранението и
управлението на последното, са за сметка на заемополучателя
(т. 13). Като условие за предоставянето на заема е предвидено заемополучателят да учреди в полза на заемодателя ипотека
върху описания в договора за заем недвижим имот – апартамент (т. 7).
С нотариален акт от 27.05.2008 г. за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 107, том I, рег. № 2702,
дело № 88 от 2008 г. на н-с Е.И., с рег. № 207 на
регистъра на НК е учредена ипотека върху описания в договора за заем недвижим
имот (т. II от нотариалния акт). В т. I от
нотариалния акт е посочено, че ищецът се е задължил да предостави на ответника
заем съгласно договора за заем от 27.05.2008 г. като са повторени някои от
уговорките в договора за заем 27.05.2008 г. (договорена заема сума – 35000 евро, срок за
погасяване на предоставения заем, размер на възнаградителната
лихва, размер на лихвата за просрочие, просрочието на една вноска по заема и/или начислените лихви
като условие за предсрочна изискуемост на вземането).
По дефиниция договорът за заем е реален договор (арг. чл. 240 ЗЗД), т.е. за да се счита сключен е необходимо
предаване на заемната сума на заемополучателя.
От приложения по делото разходен касов ордер № 46/27.05.2008 г.
за предоставен заем по договор № 174/08 се
установява, че кооперация „К.К.“ е предоставила на И.Д.П.,
който се е подписал като получил, сума в размер на 35000 евро по договора за
заем, с левова равностойност 68454,05 лв. По оспорване от ответника истинността
на разходния касов ордер е проведено производство по чл. 193 ГПК. От приетото
по делото заключение на съдебно-почерковата
експертиза се установява, че разходният касов ордер е подписан от И.Д.П..
Следователно, оспорването на документа не е доказано. От разходния касов ордер
се установява, че заемополучателят е получил от
заемодателя договорената заемна сума. Фактът на предоставяне на заемната сума
от заемодателя на заемополучателя се установява и от
приетото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (вж.
отговора на зад. 1). Предоставянето на заемната сума се установява и от анекс №
1 от 23.12.2014 г. към договора за заем, в който страните са се съгласили, че заемополучателят е спрял редовното изплащане на заема и е
посочен размера на задълженията за главница и лихви. Следователно, установено
е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за заем и за заемополучателя е възникнало задължение да върне
предоставената заемна сума съгласно условията и сроковете, уговорени между
страните.
С анекс № 1 от 23.12.2014 г. към договора за заем страните са
уговорили, че към датата на анекса задължението за главница е в размер на
31194,34 евро (т. 1 от анекса) като заемополучателят
се е задължил да изплати задължението по т. 1 по следния начин – 10194,34 евро
в дена на подписване на анекса, 21000 евро с месечни погасителни вноски
съгласно погасителен план към анекса (т. 2 от анекса). Страните са уговорили,
че заемополучателят дължи годишна лихва в размер на
6% годишно върху неизплатената част от задължението по т. 1 (главницата), която
се дължи на месечна база, съгласно погасителния план към анекса (т. 3 от
анекса). Уговорено е също заемополучателят да поднови
ипотеката, обезпечаваща договора за заем (т. 4 от анекса).
Относно
предсрочната изискуемост на вземането:
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че след 23.01.2015 г. ответникът е плащал със забава дължимите по
погасителния план вноски – плащането на вноска с падеж 23.01.2015 г. е забавено
с 4 дни, плащането на вноска с падеж 23.02.2015 г. е забавено с 9 дни,
плащането на вноска с падеж 23.03.2015 г. е
забавено с 4 дни, плащането на вноска с падеж 23.06.2016 г. е забавено с 1 ден,
плащането на вноска с падеж 23.07.2015 г. е забавено с 4 дни, плащането на
вноска с падеж 23.08.2015 г. е забавено с 3 дни, плащането на вноска с падеж
23.09.2015 г. е забавено с 6 дни, плащането на вноска с падеж 23.10.2015 г. е
забавено с 350 дни, плащането на вноска с падеж 23.11.2015 г. е забавено с 402
дни, плащането на вноска с падеж 23.12.2015 г. е забавено с 533 дни, плащането
на вноска с падеж 23.01.2016 г. е забавно с 563 дни като последната вноска е платена
с посоченото закъснение само частично. След частичното погасяване на
задължението по вноска с падеж 23.01.2016 г. не е имало погасяване на
задълженията по договора за заем с изключение на суми, събрани по образуваното
срещу ответника изпълнително дело при ЧСИ С.П. (вж. по-долу). Установява се
също, че към датата на обявяване на заема за предсрочно изискуем (31.10.2018
г.) по договора за заем е имало непогасени сума за главница в размер на
18534,16 евро, възнаградителна лихва в размер на
2455,22 евро за периода 23.02.2016 г. – 23.10.2018 г. (вноски № 14 до № 46 по
погасителния план към анекса), наказателна лихва в размер на 4964,23 евро,
начислена към 31.10.2018 г. върху непогасените падежирали
вноски. Следователно, към 31.10.2018 г. са налице обективните факти, обуславящи
настъпването на предсрочната изискуемост на заема, а именно - допуснато просрочие на вноски по заема и начислените лихви (т. 10.1.
от договора за заем).
Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
заемодателя, че ще счита целия заем или непогасения остатък от заема за
предсрочно изискуеми и има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на заемодателя, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й (вж. т. 18 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на
ОСГТК, ВКС). От писмените доказателства се установява, че на 31.10.2018 г.
ищецът, чрез ЧСИ С.П., с рег. №921 на КЧСИ, е връчил на ответника уведомление
за обявяване на заема за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на
задълженията по договора. От разпореждане от 31.10.2018 г. на ЧСИ С.П. се
установява, че съгласно справка ЕСГРАОН на адресата посоченият в поканата адрес
за връчване съвпада с постоянния и настоящ адрес на И.Д.П.. От разписката за
връчване се установява, че са спазени изискванията по чл. 47, ал. 1 ГПК –
адресът е посетен четири пъти с интервал от повече от една седмица между всяко
от тях, едно от посещенията е в неприсъствен ден като е констатирано, че не е
открит никой от живущите на адреса. Връчителят е
залепил уведомление на вратата на апартамента, изрично е посочено, че няма
пощенска кутия. Следователно, заемодателят е приложил необходимата грижа за
получаване на уведомлението от заемополучателя,
спазени са изискванията за връчване на уведомление чрез залепване и
следователно, връчването на уведомлението за обявяване на заема за предсрочно
изискуем е надлежно извършено.
Следователно, към 31.10.2018 г., са били налице предпоставките
на обявяване на заема за предсрочно изискуем съгласно т. 10.1. от договора за
заем и е извършено връчване на уведомлението за обявяването на заема за
предсрочно изискуем. Следователно, заемът валидно е направен предсрочно
изискуем.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК непогасената главница по процесния договор за
заем е в размер на 18534,16 евро. Установява се
също, че в хода на изпълнителното производство по изп.
д. № 20199210400185 на ЧСИ С.П., образувано на основание изпълнителния лист,
издаден в заповедното производство, са събрани суми в размер на 63497,41 лева.
Същите са преведени по банкова сметка *** процесния
договор за заем. С част от постъпилата сума е погасено изцяло задължението за
главница в размер на 18534,16 евро.
Следователно, процесното вземане е съществувало към
датата на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и към
момента на осъщественото принудително изпълнение,
но е погасено с плащане към момента на приключване на съдебното дирене.
Съгласно общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът вземе предвид всички
факти, които са от значение за спорното право и в конкретния случай, това
погасяване на вземането със събрани суми в изпълнителното производство към
момента на приключване на съдебното дирене. Поради това, искът за установяване
съществуването на вземането следва да бъде отхвърлен поради погасяването му със
събрани суми в изпълнителното производство към момента на приключване на
съдебното дирене.
По акцесорния
иск за законна лихва, считано от 26.11.2018г.
(датата за заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК):
Тъй като по делото е установено
съществуването на вземането на ищеца за главница към датата на заявлението в претендирания размер, до погасяването му със суми, събрани
в хода на изпълнителното производство, то е съществувало и вземането за законна
лихва върху главницата за периода от 26.11.2018 г. до плащането на главното
задължение. От заключението на вещото лице се установява, че в хода на
изпълнителното производство по изп. д. №
20199210400185 на ЧСИ С.П. е погасена изцяло сумата, начислена за законна лихва
върху главницата. Следователно, искът за законна лихва върху главницата следва
да бъде отхвърлен като погасен със събрани суми в изпълнителното
производство към
момента на приключване на съдебното дирене.
По иска с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ
за сумата от 2455,22 евро – възнаградителна
лихва за периода 23.02.2016 г. – 31.10.2018 г.:
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК непогасената възнаградителна лихва за периода
23.02.2016 г. – 31.10.2018 г. е в размер на 2455,22 евро като сумата е погасена
изцяло в хода на производството със сумата, събрана по изп.
д. № 20199210400185 на ЧСИ С.П. и преведена на 06.11.2020 г. на ищеца.
Следователно, предявеният иск за възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлен като погасен
със събрани суми в изпълнителното производство към момента на приключване на
съдебното дирене.
По иска с
правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 4964,23 евро –
обезщетение за забава (неустойка) върху падежираните вноски за
периода 23.02.2016 г. – 31.10.2018 г.:
От приетото заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че не са погасявани вноски за
периода 23.02.2016 г. – 31.10.2018 г. От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводната експертиза се установява, че непогасената
наказателна лихва върху падежираните вноски за периода 23.02.2016 г. – 31.10.2018
г. е в размер на 4964,23 евро като сумата е
погасена в хода на процеса със сумата, събрана по изп.
д. № 20199210400185 на ЧСИ С.П. и преведена на 06.11.2020 г. на ищеца.
Следователно, предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като погасен със
събрани суми в изпълнителното производство към момента на приключване на съдебното дирене.
По иска с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 426,29 евро – обезщетение за забава (неустойка) върху
цялата главница за периода 01.11.2018 г. – 23.11.2018 г.:
От приетото заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода 01.11.2018 г. –
23.11.2018 г. размерът на неустойката върху главницата е в размер на 426,29
евро като сумата е погасена в хода на процеса със сумата, събрана по изп. д. № 20199210400185 на ЧСИ С.П. и преведена на
06.11.2020 г. на ищеца. Следователно, предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като погасен със
събрани суми в изпълнителното производство към
момента на приключване на съдебното дирене.
Относно
разноските в настоящото производство:
Съдът следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство (вж. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК). Тъй като, към датата на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, са съществували вземанията на ищеца, на ищеца му се
дължат разноски за заповедното производство в размер на 2332,44 лв., от които:
1032,96 лв. – държавна такса и 1299,48 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. От заключението на вещото лице към съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че присъдените в заповедното производство разноски са
погасени със сумата, събрана в хода на изпълнителното производство. По
изложените по-горе съображения, касаещи процесните
искове, по арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК претенцията не
следва да бъде уважавана.
На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 3932 лв., от
които: 1782 лв. – съдебно-деловодни разноски и 2150 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените, на основание чл. 422 ГПК искове, че И.Д.П., ЕГН **********, дължи на КООПЕРАЦИЯ „К.К.“,
ЕИК*********, суми, произтичащи от договор за заем №
174/08 от 27.05.2008 г. и анекс № 1 от 23.12.2014
г. КАТО ПОГАСЕНИ СЪС СЪБРАНИ СУМИ В ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, а именно:
-
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 18534,16 евро – главница, ведно със законната
лихва върху сумата от 26.11.2018 г. до окончателното плащане,
-
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата от 2455,22 евро – възнаградителна лихва за периода 23.02.2016 г. – 31.10.2018
г.,
-
на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 4964,23 евро – обезщетение за забава (неустойка) върху падежираните
вноски за периода 23.02.2016 г. – 31.10.2018 г.,
-
на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 426,29 евро – обезщетение за забава (неустойка) върху цялата главница за периода
01.11.2018 г. – 23.11.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.12.2018
г. по ч.гр.д. №74940/2018 г. на СРС,
90 с-в,
ОТХВЪРЛЯ
искането И.Д.П., ЕГН ********** да плати на КООПЕРАЦИЯ К.К., ЕИК*********, разноски в заповедното производство в
размер на 2332,44 лв., от които: 1032,96 лв. – държавна такса и 1299,48 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.12.2018 г. по ч.гр.д. №74940/2018 г. на СРС, 90 с-в КАТО ПОГАСЕНИ СЪС СЪБРАНИ СУМИ В ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
ПРИЗНАВА
ЗА НЕДОКАЗАНО, на осн. чл. 194, ал. 2 ГПК, вр. чл. 193, ал. 2 ГПК, направеното от И.Д.П., ЕГН ********** оспорване на
представения от КООПЕРАЦИЯ К.К., ЕИК*********, разходен касов ордер № 46/27.05.2008 г. за предоставен заем по
договор № 174/08
в частта относно авторството на подписа на И.Д.П..
ОСЪЖДА
И.Д.П., ЕГН ********** да плати на КООПЕРАЦИЯ К.К., ЕИК*********, разноски в исковото производство размер на 3932 лв., от които:
1782 лв. – съдебно-деловодни разноски и 2150 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се уведомят страните.
СЪДИЯ: