РЕШЕНИЕ
№ 679
гр. Бургас, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120107246 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Образувано е по искова молба на „Еос матрикс” ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от Р.И.М.Т., с която се моли съда да приеме за
установено, че ответникът П. Д. Д., ЕГН **********, адрес: * дължи на ищеца сумите от
1842,90 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски паричен
кредит № 4341381/05.11.2020 г. за периода 21.06.2021 г. – 14.03.2022 г. вкл., 883,20 лева
договорна лихва за периода от 21.06.2021 г. до 14.03.2022 г. вкл., 150,50 лева лихва за забава
върху претендираната главница за периода от 21.06.2021 г. до 14.04.2022 г., законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението 15.04.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
1256/18.04.2022 г. по ч. гр. д. № 2417/2022 г. на БРС.
Ищецът чрез процесуален представител твърди, че на 05.11.2020 г. е сключен
договор за кредит между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитодател и П.
Д. като кредитополучател. По силата на договора кредиторът е отпуснал кредит в размер на
21120 лева. Кредитът е с краен падеж на 21.10.2028 г. В настоящото производство се
претендира плащане на вноски с настъпил падеж от 21.06.2021 г. – 14.03.2022 г. вкл.
На 17.12.2021 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземане между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Еос Матрикс“ ЕООД, по силата на който
задължението е изкупено от ищеца. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за
цедирането на дълга.
Моли, в случай че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да
постанови неприсъствено решение, с което да уважи исковата молба и присъди на ищеца
сторените съдебно-деловодни разноски.
1
В законовия едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен, не
е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по исковата молба и не е ангажирал
доказателства. Не е изпратил представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното
от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да
постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил негов представител в съдебното заседание по делото, като не е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Налице са предпоставките на чл.
239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл.
131 ГПК и с призовките за съдебно заседание на ответника са указани последствията от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени
доказателства – договор за потребителски паричен кредит от 05.11.2020 г., сключен между
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД от една страна и от друга Г.М. Д.а –
кредитополучател и П. Д. Д. – солидарен длъжник, общи условия и погасителен план към
него, договор за цесия от 17.12.2021 г. между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и
„Еос матрикс“ ЕООД, които доказателства не са оспорени от насрещната страна, както и
липсата на доказателства за плащане на задълженията по процесния договор от страна на
ответника, съдът намира, че искът е вероятно основателен. В този смисъл БРС счита, че са
налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения
установителен иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание
чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото и заповедното производство
съдебно-деловодни разноски в общ размер от 353,72 лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по отношение на П. Д.
Д., ЕГН **********, адрес: *, че дължи на „Еос матрикс” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: *, представлявано от Р.И.М.Т., сумите от 1842,90 лева, представляваща
дължима главница по договор за потребителски паричен кредит № 4341381/05.11.2020 г. за
периода 21.06.2021 г. – 14.03.2022 г. вкл., 883,20 лева договорна лихва за периода от
21.06.2021 г. до 14.03.2022 г. вкл., 150,50 лева лихва за забава върху претендираната
главница за периода от 21.06.2021 г. до 14.04.2022 г., законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1256/18.04.2022 г. по ч. гр.
д. № 2417/2022 г. на БРС.
ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН **********, адрес: *, да заплати на „Еос матрикс” ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Р.И.М.Т., сумата от 353,72
лева (триста петдесет и три лева и седемдесет и две стотинки), представляващи направени в
настоящото и заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
2
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може
да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3