МОТИВИ към присъда № 343/07.06.2012г. по НОХД № 180/12г. по описа на РС – Разград.
Постъпил е обвинителен акт срещу А.Д.З. ЕГН
********** за това, че на 12/13.11.2011 година в град Р.,
община Р. и в село В., община С. противозаконно е лишил от свобода Т.С.И. ***,
като я е превозвал с лек автомобил марка “Ф. Е.” с ДК № ** ** ** ** от град Р.,
община Р. до село В., община С., и я държал в къща, находяща се в село В.,
община С., ул. “Л.” № * – престъпление по чл. 142а, ал. 1 от НК.
Представителят на РП-Р. поддържа обвинението и предлага
осъдителна присъда с налагане на наказание ориентирано около средния предвиден
в НК размер. Счита, че изтърпяването на наказанието лишаване от свобода следва,
да бъде изтърпяно ефективно. Предлага съдът на основание чл.68, ал.1 от НК да
приведе в изпълнение и наказанието на подс. З., наложено му по НОХД №
645/2009г. по описа на РС – Р.. Счита, предявеният граждански иск за
основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде уважен.
Подсъдимият А.Д.З. ЕГН ********** редовно призован не се явява. По отношение на него има
данни, че на 29.01.2012г. е напуснал Р Б., няма данни за завръщането му в
страната е се намира извън пределите на Р Б. и местоживеенето му е неизвестно. Производството
се провежда по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.а от НПК. Назначеният служебен
защитник, счита обвинението за недоказано, моли съда за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Д.З. е роден на *** година в
Република Т., адрес за призоваване град Р., ж. к. “О.” № **, вх. *, ап. **, българско
гражданство, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подс. А.З. се познавал със св. Т.И.. В началото на месец ноември 2011 г. св. И. прекъснала връзката си с него и спряла да отговаря на позвъняванията му по телефона. Въпреки това подс. З. бил твърдо решен да
направи всичко, дори против съгласието на св. И., за да може да разговаря с нея.
На 12.11.2011 г. около 19,00-19,30
часа подс. З. и св. С. били
в заведение „Л." в град Р.. Там се срещнали със св. И. и св. И.. Подс. З.
попитал
св. И. дали
е с кола. Помолил го да
го закара до ж. к. „О.", за да се срещне с приятелката си. Първоначално св. И. отказал, тъй като имал среща със
своята приятелка, но подс. З. обещал да се върнат
бързо. През това време подс. З. накарал св. Д.С. да се обади на св. И. и да поиска да се видят. Св. И. работела като
сервитьорка в клуб „В." в град Р.. Тъй като св. И. била нощна смяна, той й предложил да я закара до работното й място, защото бил с колата на свой приятел. Тримата тръгнали с автомобила на св. И. марка „Ф. Е."
с ДК № ** ** ** **. На паркинга пред блока на св. И. ги чакал св. С.. подс. З. казал св. С. да се качи в колата,
а другите накарал да се скрият и им обяснил, че когато влезе момичето в колата, тогава и те ще се качат.
Св. И. излязла от дома си около 20,15 часа
и тръгнала по улицата покрай заведението „Ш.". Пред входа на блока видяла паркирана кола.
Докато вървяла по улицата, автомобилът бавно я последвал с включени фарове. Когато се изравнил с нея,
автомобилът
спрял. Св. И. се огледала и видяла, че в колата е св. Д.С.. Св. И. му помахала, седнала в колата и затворила вратата.
Започнали да си говорят и бавно потеглили. Подс. З. побягнал след автомобила и св. С. спрял. В този момент се приближили и св. И.И. и св. И.И.. Св. И. издърпал св. С. от шофьорското място. Другата врата до мястото, на
което седяла св. И. отворил подс. З.. Св. И. се
надигнала, провряла ръка през отворената врата и блъснала обвиняемия. Успяла да извади
крака си, но не могла да стъпи на земята, тъй като подс. З. я ударил през
лицето и
я избутал навътре в колата, за да седне. Св. И. възразил на случващото се, но подс. З. казал: „Качвай се в колата и карай! Аз
поемам вината!". Св. И. започнала да плаче. Успяла да извади мобилния си телефон и да се обади на майка си св. А..
Въпреки писъците
на дъщеря
си, свидетелката
успяла да чуе името „А., А." и „Обади се на Полицията!". Докато говО.а по
телефона,
тялото на св. И. се намирало между двете предни седалки, а главата й била назад в купето. Подс. З.
седнал на предната седалка и св. И. се промъкнала на задната седалка. Св. И. успяла да се обади още веднъж на майка
си и бързо обяснила, че са
я качили в някаква кола и къде
се намира в момента. Подс. З. взел телефона от ръцете й и го изключил. Карали по пътя за
град Р..
През цялото време св. И. се молела да я върнат в града и плачела. На бензиностанцията на с. О. спрели, за да
заредят гориво.
Св. И.
се била поуспокоила и поговорила със св. И.. Св. И. помолила да изпушат по една цигара,
след което
да я върнат
в град Р. и всичко да приключи. Първоначално Подс. З. се съгласил, но когато св. И. поискал да тръгнат обратно към град Р., той се разкрещял,
че ако
се върнат ще
имат проблем с Полицията и го накарал да тръгнат към с. В., където била
къщата на
св. И.. Св.
И. не знаела накъде я
карат. Видяла, че преминали през град И. и около 21,30 часа спрели в някакво село, недалеч от града. Пред къщата си в с. В.
св. И. ги
помолил да се разберат по-бързо, тъй като наближавал часът за срещата с приятелката му. Св.
И. ***. Подс. З. й казал,
че само ще
поговорят и ще тръгнат към град Р.. Св. И. отказала да слезе от автомобила, но подс. З. дръпнал ръчката, за да падне
облегалката
на предната седалка и я измъкнал навън. Двамата влезли в къщата. Св. И. ги оставил сами. В
къщата св. И. седнала пред компютъра и влязла във Фейсбук. Видяла, че св. Т.Х. е на линия. Той я поптал къде се намира, тъй
като майка й се тревожела за нея. Св. И. му написала само: „Добре, не знам.", тъй като подс. З. бил до нея. В това
време от РУП-Р. на подс. З. се обадил св. Я.-оперативен работник. Подсъдимият потвърдил, че със св. И. са в с. Д.,
щели да
поговорят и да се върнат в град Р.. Подс. З. включил телефона на св. И. и я накарал да се обади
на майка си и да й
каже,
че е в град
Р. и ще
се прибере след малко. През целия разговор подс. З. държал апарата в
ръка, а св. И. говорила на високоговорител. След това подс. З. поискал да прави секс със св. И., но тя
категорично отказала.
През това време св. И. бил
в клуба на селото, където се срещнал със св. И., който се бил прибрал с такси от град Р. до неговото село Б.. От
там се
придвижил със собствената си кола до с. В..
Двамата пили
кафе и след
около 30-40минути се върнали в къщата. Подс. З. накарал св. И. да обещае, че като отидат в Полицията ще каже, че двамата са гаджета, че само са поговорили
и че няма претенции към него. Направил няколко общи снимки с
мобилния си телефон като доказателство за това. Св. И. предложил да откара подс. З. ***. Тръгнали с неговата кола, но стигнали до с. Б., тъй
като бензинът им свършил.
Там били настигнати от св. И.. Той качил подс. З. и св. И. в колата си и ги
оставил до табелата „Р." на пътя за града и отишъл да се види с приятелката си. Подс. З. и св. И. ***,00 часа на 13.11.2011 г.
Видно от приложената справка с осъжданията на А.З. е, че същият е извършил деянието в
изпитателният срок на влязла в сила присъда по НОХД № ***/****г. по описа на РС
– Р., с която му е наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на 3
месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява пряко от
показанията на свидетелите Т. И., И. И., косвено от показанията на свидетелите С.
А., Ст. С., Я. Я. и С. Б., депозирани
лично и непосредствено пред съда, както и от показанията на св. Т. Х. и Пл. Р.,
приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал.1,т.3 и т.5 от НК и от писмените
доказателства по делото, находящи се в ДП № ***/****г. по описа на РУП – Р.,
приобщени по реда на чл.283 от НПК : Съобщение за престъпление от ОХ, Протокол за предупреждение, Жалба, Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подсъдимия, Справка за съдимост, Справка в централна база
на КАТ, Характеристични Справки на подсъдимия.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното: Обвинението по отношение на подсъдимия е доказано
по несъмнен и категоричен начин: на
12/13.11.2011 година в град Р., община Р. и в село В., община С. противозаконно
е лишил от свобода Т.С.И. ***, като я е превозвал с лек автомобил марка “Ф. Е.”
с ДК № ** ** ** ** от град Р., община Р. до село В., община С., и я държал в
къща, находяща се в село В., община С., ул. “Л.” № *.
Доктрината
и практиката са изяснили въпроса, че изпълнителното деяние на престъплението по
чл. 142а, ал. 1 НК, а именно - противозаконното лишаване от свобода -
обикновено се извършва при съвкупност от действие и бездействие, но може да бъде
извършено и само чрез бездействие. Предвид спецификата на
изпълнителната дейност, това е продължено престъпление, чието начало е първият
момент, в който се осуетява възможността на пострадалия да се придвижва
свободно, по собствена воля, в пространството и приключва с преустановяване на
препятстваната възможност за самостоятелно взимане на решение в такава насока. Казаното,
пренесено на плоскостта на конкретния казус, означава, че когато подс.
З.
не е удовлетворил желанието на св.Т. И. да я остави да слезе от
автомобила, в който я е вкарал противно на
волята й, пред жилищния блок, в който живее, при възможност за
спиране, той целенасочено е реализирал действие по противозаконното й лишаване
от свобода, ограничавайки изпълнението на самостоятелно взетото от нея решение
за собственото й придвижване в пространството. Принуждавайки св. И.
да продължава да управлява автомобила в избрана от него посока при ясно
демонстрирано несъгласие от страна на потърпевшата да остане в него, подс.
З.
е продължил с бездействие по отношение на задължението си да съобрази поведението
си
в съответствие с волята на св. Т. И. и това състояние трае до
възстановяване на дължимото положение. Изпълнителното деяние е финализирано в
момента, когато св. Т. И. е успяла да слезе от процесния
автомобил в началото на гр. Р. и да потърси помощ в Полицията.
В този ред на мисли от анализа на свидетелските
показания, съдът намира тезата на защитата за несъстоятелна. Безспорно е
установено, че подс. З. насила е задържал в автомобила св. Т. И., след
влизането й в него, за което е използвал измамливи действия, карайки св. Д.С.
да седне зад волана и сила. След оставането й в автомобила, св. Т. И. обективно
е била лишена от възможност да слезе от автомобила, притисната на задната
седалка от подс. З. и при положение, че автомобила е с две врати. Това
положение се е запазило до пристигането им в с. В., където противно на волята й
със заплахи и увещания св. Т. И. е принудена да влезе в къщата на св. И., в
която пак против волята си престоява в компанията на подс. З. около
30-40минути, през които се опитвала да подаде сигнал за помощ чрез „ Фейсбук”,
неуспешно, поради упражнявания от подсъдимия контрол върху действията й. През
цялото време от качването си в автомобила до отиването в РУП – Р., св. Т. И.,
противно на твърдението на защитата, не е можела, поради виновното поведение на
подс. З. да упражни правото си на свободно придвижване в пространството,
въпреки, че същата вечер е била на работа.
От субективна страна, подс. З., съзнавайки
противоправното си поведение чрез действие и бездействие е лишил от свобода, от
правото й на свободно придвижване в пространството св. Т. И., като е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици и е целял и постигнал тяхното настъпване –
противозаконно, не по силата на правна норма, да лиши от свобода св. Т. И..
При
определяне на наказанието съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства – че
деянието е извършено в изпитателния срок на влязла в сила присъда и след като
подс. З. е осъждан многократно. Това от своя страна говори, че подсъдимият е
личност с висока степен на обществена опасност, спрямо когото следва да бъде
наложено едно по сериозно по интензитет наказание „ лишаване от свобода”. Съдът, намира
за съответно на извършеното престъпление наказанието лишаване от свобода за
срок от 3години, предвид изброените отегчаващи обстоятелства.
Изтърпяването на същото, не следва да бъде отлагано, предвид предходните осъждания,
които не са осъществили превъзпитателно въздействие върху личността му.
Наказанието на основание ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно в затворническо
общежитие, при първоначален строг режим. На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът
приведе в изпълнение и наказанието наложено на подсъдимия по НОХД ***/****г. по
описа на РС – Р. – лишаване от свобода в размер на 3 месеца, което следва да
изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
По отношение на гражданския иск:
При приознесената присъда и възприетата
от съда правна квалификация на деянието, при съблюдаване съдържанието на
разпоредбите на чл. 52,
вр. чл. 45 ЗЗД
и критериите за справедливост, за репариране на претърпените неимуществени
вредоносни последици от посегателството по чл.142а, ал.1 от НК, съдът съобрази
негативните емоционални преживявания, унижение и стрес при осъщественото
противозаконно лишаване от свобода, понесените страдания и уважи предявеният
граждански иск изцяло като доказан и основателен и осъди подс. З. да заплати на
пострадалата Т.И. сумата 2000.00лева, представляваща обезщетение за причинените
от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
12.11.2011 г. до окончателното изплащане.
НА
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия сумата 80.00лева, държавна
такса върху уважената част от гражданския иск, платима по сметка на
РС – Р..
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: