Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.11.2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На двадесет и втори октомври две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 17120 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена от С.П.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, с която претендира да бъде осъдено ***", ЕИК ****, със седалище *** да му заплати сумата
от 20 лева,
частично от 768,41лв. представляваща неплатен
остатък от общо дължимо застрахователно
обезщетение в размер на 1285,44
лв. за щетите по л.а. „***“ с ДК № В *** - увредени външна дясна задна светлина, облицовка задна броня, заден
десен панел, задна престилка и основа задна броня
на собствения на ищеца автомобил
марка, причинени в резултат на реализирано
на 09.06.2018г. ПТП в гр. ***", по вина на водача
на л.а. ***“ с ДК № В ** НВ, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната
лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, от което са
платени доброволно 317,03 лв. и 200 лв. са присъдени
с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 11417/2018 год. на
ВРС.
В исковата молба се сочи, че с влязло в сила решение по гр.д. № 11417/2018 год. на ВРС, ответникът бил осъден на
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца сумата
от 200 лв., представляваща част от неплатен остатък от
застрахователно обезщетение в общ размер на 559,39 лв. за
щетите по „***“ с ДК № В *** ВК, причинени в резултат
на реализирано на 09.06.2018г. ПТП в гр. Варна, *****“, по вина на водача на
л.а. „**** с ДК № В *** НВ, застрахован по договор
за гражданска отговорност при ответното дружество. Част от обезщетението на
стойност 317,03 лв. било платено доброволно. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява
становище, че искът е недопустим, тъй като има идентичност с предмета на гр.д. № 11417/2018 год. на ВРС. Сочи, че вземането е вече
установено по размер и основание, и повторно заведеното дело е лишено от правен
интерес. Твърди, че ищецът възпрепятства плащането на вземането, но не твърди,
че го признава или, че има воля да го плати доброволно. Не се излагат
възражения по същество.
В проведено по делото
открито съдебно заседние на 22.10.2020г. е допуснато на основание чл.
214, ал.1 от ГПК изменение
по размер на предявения иск чрез неговото увеличение от 20
лв. /двадесет лева/ на 502,45
лв./петстотин и два лева и четиридесет и пет стотинки/ - пълен
размер на неплатения остатък от обезщетението дължимо по процесната
застрахователна претенция.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От писмените доказателства – свидетелство за регистрация
част I № *********; двустранен констативен протокол за ПТП; опис на
щетите по претенция № *** бр.; Решение № 1117/18.03.2019г. по гр. д. № 11417/2018г. по описа на ВРС и Решение №
834/03.10.2019г. по в.т.д. № 1071/2019г. по
описа на ВОС, се установява, че: с влязло в сила решение по гр.д. № 11417/2018 год.
на ВРС, ответникът бил осъден на
основание чл. 432 ал. 1 от
КЗ да заплати на ищеца сумата
от 200 лв., представляваща част от неплатен
остатък от застрахователно обезщетение в общ размер на
559,39 лв. за
щетите по „****“ с ДК № В **** ВК, причинени
в резултат на реализирано на 09.06.2018г. ПТП в гр. ***, бул. „***“, по
вина на водача
на л.а. „***** с ДК № В ***
НВ, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество. Част от обезщетението
на стойност 317,03 лв. било платено доброволно.
Съгласно заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа
експертиза, се установява, че уврежданията описани от
застрахователя по средни пазарни цени на сервизи с и без сертификат „ISO“ е 1019,48 лева.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./,
аналогична на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност",
който сключвайки я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От
това следва, че рискът при застраховката
"Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния деликтен
смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и
от безвиновните задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.
( в т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).
В
случая с оглед правната квалификация на иска, ищеца основава твърденията си на
наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД извършен от водача на
застрахования автомобил (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между
двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
на страните е било указано, че следва да
установят фактите и обстоятелствата, на които обосновава исканията и
възраженията си. Ищецът - настъпило ПТП, при което са му нанесени имуществени
вреди от застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното дружество автомобил, както и неправомерното поведение на водача му,
вида и стойността на вредите, причинна връзка между неправомерното поведение и
вредите. Респ. ответникът да установи твърденията си за липса на вина у
деликвента, съпричиняване от пострадалия, както и евентуално при успешно
проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за
претърпените увреждания.
Съобразно т.2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС,
решението по уважен частичен
иск за парично
вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита
на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право.
С горецитираното влязло в сила
съдебно решение на ВРС ответникът е осъден
да заплати 200 лв. - част от неплатеното обезщетение по процесното застрахователно събитие претендирано първоначално в настоящото
производство на обща стойност 1285,44 лв.
При това положение за установени по делото следва да се приемат наличието
на претърпени в резултат на застрахователно събитие
вреди от ищеца, като невиновен водач на МПС участвало в ПТП, настъпило по вина
на водач управлявал МПС, застраховано при ответника по договор за ЗЗ „Гражданска отговорност“, вида
и характера на вредите.
Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този
вид имуществена застраховка, обезщетението следва да покрие
действителната стойност на увредената вещ към деня на причиняване на щетата /чл.386, ал.2 КЗ/. Размерът му се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения размер на претърпяната
в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може
да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, монтаж
и други, без прилагане на обезценка
/чл. 402 КЗ/. В горния смисъл
са и Решение № 115/
09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение
№ 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение
№ 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО, постановени
по реда на
чл. 290 ГПК и съставляващи
съдебна практика и по аналгочините
норми от действащия КЗ. В случая, според
заключението на вещото лице, стойността на частите и ремонтите дейности, с
които увреденото МПС ще бъде възстановено в същия вид и качество отпреди
произшествието е 1019,48 лв. Като се приспадне извършеното плащане на стойност
317,03 лв. и присъдените 200лв., остатъкът е 502,45лв.
Предвид гореизложените правни
доводи и съобразно събраните доказателства по делото, съдът намира за
установено наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ
претендираните права на ищеца, поради което предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ
следва да се уважи изцяло за сумата от 502,45 лева.
Предвид изхода на
спора и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски,
които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване
– договор за правна помощ и вносни бележки за държавни такси
и депозит за екпертиза са в общ
размер от 590 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на
основание чл. 432 от КЗ ****", ЕИК ****, със седалище *** да заплати на С.П.Г., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата от 502,45 лева
/петстотин и два лева
и четиридесет и пет стотинки/ представляваща неплатен остатък от общо дължимо
застрахователно обезщетение
в размер на 1019,48 лв. за щетите по л.а. „****“ с рег. № В *** ВК - увредени външна дясна задна светлина, облицовка задна броня, заден
десен панел, задна престилка и основа задна броня
на собствения на ищеца автомобил
марка, причинени в резултат на реализирано
на 09.06.2018г. ПТП в гр. Варна, бул. „Трети Март", по вина на
водача на л.а. „*****“ с рег. № В *** НВ, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 21.10.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, от което са платени
доброволно 317,03
лв. и 200 лв. са присъдени
с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 11417/2018 год. на
ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ***",
ЕИК ****, със седалище *** да заплати на С.П.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 590 лева, представляващи сторените разноски в производството за държавна
такса, адвокатско възнагарждение и дипозит за експертиза, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: