РЕШЕНИЕ
№ 17925
гр. *****************, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20211110158557 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Т. Г. Г. против
З********************“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от
08.02.2021 г., реализирано в гр. ***************** около 22,40 часа на бул.
*******************“ около 120 м. след кръстовището с бул.
„*********************“, ведно със законната лихва считано от 13.10.2021 г.
погасяване на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 08.02.2021 г.,
реализирано в гр. ***************** около 22,40 часа на бул.
*******************“ около 120 м. след кръстовището с бул.
„*********************“, получила телесни увреждания. В исковата молба и
уточнителна молба от 19.11.2021 г. ищцата твърди, че се возила на дата
08.02.2021 г. в МПС ************************** на задната седалка, като
бегло познавала водача. При неизяснени обстоятелства МПС при движение
на бул. *******************“ около 120 м. след кръстовището с бул.
„*********************“ се отклонило вдясно и самокатастрофирало в
мантинела и метален стълб на улично осветление, при което се обърнало на
лявата си страна и се върнало на платното за движение. Ищцата не познава
добре водача и се возила на задната седалка, като водачът напуснал мястото
на ПТП. Ищцата получила увреждания вследствие на ПТП – комоцио със
загуба на съзнание, контузия на главата с обширен подкожен хематом в
1
челната област, отток и кръвонасядане на двете устни, охлузване на
лигавицата, контузия на гръдния кош с кръвонасядане на гърба в ляво, болков
синдром, кръвонасядане на лявата подбедрица. Вследствие на това в
продължение на 2-3 месеца изпитвала болки в главата, което налагало да
приема лекарства за обезболяване; налагало се при приготвяне на храна,
чистене и домакински дейности да й помагат други хора; наложило се да
понесе медицинска експертиза. Виновен за причиняване на ПТП е водачът на
МПС **************************, чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП е застрахована при ответника по задължителна застраховка ГО
на автомобилистите. Сочи, че е отправил към застрахователя писмена
претенция, по която получила отказ.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете изцяло. На първо място сочи, че
въпреки указанията по ликвидационната преписка, ищцата не е посочила
сметка по смисъла на чл. 380 КЗ, поради което ответникът не би могъл да
изплати обезщетение, тъй като не е изпаднал в забава. Оспорва механизма на
ПТП, вида и размера на вредите и причинната връзка. Оспорва ищцата
изобщо да се возила в МПС, понеже в протокола за ПТП е посочено друго
пострадало лице с различно име. Твърди, че е налице съпричиняване, понеже
на първо място ищцата е била без поставен предпазен колан; на второ място
твърди, че ищцата е знаела, че се вози при водач, употребил алкохол и/или
наркотични вещества, съгласила се е доброволно да се вози при него и е
поела риска да настъпи ПТП. Оспорва иска по размер. Твърди, че самата
ищца е употребила алкохол преди настъпването на ПТП; не е съобщила за
гадене и повръщане. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
По допустимостта на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията
пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ /по аргумент от чл. 432, ал. 1 КЗ/.
Видно от представената като доказателство по делото застрахователна
претенция с вх. № 5776/29.04.2021 г. ищецът е предявил пред ответника
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди по доброволен ред, като в срока по чл. 496 КЗ не с
спори, че ответникът се е произнесъл, като е отказал да изплати обезщетение
за претърпени неимуществени вреди.
Ето защо, по арг. от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ искът с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ е допустим.
По основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:
За основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди
следва да се установи от ищеца, че в причинна връзка със събитие,
2
съставляващо покрит риск по сключената от ответника застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, и настъпило вследствие от
противоправното поведение на застрахования при ответника водач, е
претърпял неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на делинквента.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът
е частично основателен. Съображенията за това са следните:
Безспорно обстоятелство по делото е, че към датата на настъпване на
процесното ПТП /08.02.2021 г./ лек автомобил марка
„*************************, e бил застрахован в ответното дружество с
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което
обстоятелство не се оспорва от ответника.
На следващо място, съдът приема, че наличието на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД по отношение на водача на увреждащия
автомобил марка „*************************, се установява, както от
събраните по делото писмени доказателства /констативен протокол за ПТП №
К – 49/08.02.2021 г./, така и от приетата по делото СAТЕ, че управлявания от
******************** лек автомобил марка „*************************,
поради движение с висока скорост, несъобразена с пътните условия се
отклонява и самокатастрофира в предпазната мантинела с последващ удар в
метален стълб на улично осветление, след което автомобилът се преобръща
на лявата страна и се връща на платното за движение. В т.8 от приетата САТЕ
се посочва, че ударът бил предотвратим при положение, че автомобилът се е
движил със скорост, съобразена с пътните условия. В този смисъл водачът на
процесния лек автомобил е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал.1 и чл. 21,
ал.2ЗДвП, като причината за настъпването на процесното ПТП е именно
противоправното му поведение.
От показанията на св. **************** /майка на ищцата/ се
установява, че разбрал за процесното ПТП след като й се обадили по
мобилния телефон вечерта на 08.01.2021г. Установява се, че свидетелят
посетил същия ден дъщеря си в болницата във ВМА, като след направени
изследвания на ищцата била освободена за домашно лечение. Свидетелката
споделя, че дъщеря й имала охлузвания по лицето, била подута. Няколко дни
след катастрофата започнали да излизат синини на различно място по тялото.
От показанията на свидетелката се установява, че е помагала при обличането
на дъщеря си, тъй като изпитвала болки при движение на крайниците.
Посочва, че това продъжило две седмици, но не преживяният стрес. Споделя,
че ищцата се будила посред нощ и й споделяла, че изпитва страх. Споделя, че
получавала паник атаки, поради което се консултирала психиатър.
От обясненията на ищцата дадени по реда на чл. 176 ГПК се установява,
че към момента на настъпване на процесното ПТП седяла на задната седалка
посредата, като от двете й страни имало други пътници. Ищцата споделя, че
към момента на удара не била поставен обезопасителен колан, тъй като на
3
средната седалка нямало колан или поне тя не намерила такъв.
От неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на
08.02.2021 година около 22:40 часа в град ***************** при движение
на МПС Мерцедес G500 с рег.№ СВ 3777 КХ, управляван от
******************** се е движил по бул. България с посока на движението
от бул. Гоце Делчев към Околовръстен път и на около 120 метра след
бул.Тодор Каблешков поради движение с висока скорост, несъобразена с
пътните условия, при констатация на наближаван пред него автомобил,
водачът с промяна посоката на движение чрез кормилната уредба на
автомобила, се отклонява в дясно и самокатастрофира в предпазна мантинела
в дясно с последващ удар в метален стълб за улично осветление, след което
последва преобръщана на автомобила на лявата страна и се връща на
платното за движение. Посочва се, че причината за настъпване на ПТП е
управлението от страна на водача ******************** с несъобразена
скорост, като след настъпилия удар в мантинелата автомобилът уврежда
около 33 метра предпазна мантинела, след което следва удар в стълб на
уличното осветление, след което автомобилът се отклонява и преобръща на
лявата си страна с приплъзване от около 60 метра.
От заключение на СТЕ се установява също, че произшествието е било
предотвратимо от водача на лекия автомобил, при условие, че автомобилът се
е движил със скорост, съобразена с пътните условия.
Установява се също, че при настъпване на произшествието на
08.02.2021 година ищцата се е возила в л.а.******************
***************** с рег.№ *********************** като пътник на
задната седалка и е седяла в средата на задната седалка, без поставен
обезопасителен колан.
От отговора на въпрос IV.11. от приетото заключение се установява, че,
лекият автомобил в който пътувала ищцата е оборудван от завода-
производител с предпазни обезопасителни колани на предните и задните си
седалки.
От отговора на въпрос IV.12. се установява, че при правилно поставен
обезопасителен колан тялото на пътника в едно моторно превозно средство
има ограничено движение при възникване на челен удар, като придвижването
може да бъде от 3 до 7 см в зависимост от тялото на пътника, неговото
облекло и позиция.
На следващо място, от неоспореното от страните заключение на СМЕ,
изготвено въз основа на медицинската документация по делото, се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания, а именно: контузия на лявата задушна област па
главата /е обширен подкожен хем атом в челната област и Клинични данни за
сътресение на мозъка/, контузия на гръдния кош, отляво /е кръвонасядане на
гърба/ и контузия на тазовата област, отдясно /причиняващи ограничени и
4
болезнени движения на гръдния кош и снагата/ - била е ограничена
функцията на гръдния кош и снагата /тялото/, оток, охлузване и
кръвонасядания по устните на устата и лявата подбедрица поради което на
ищцата било причинено също временно разстройство на здравето, не опасно
за живота.
От заключението на СМЕ, което съдът кредитира като компетентно и
обективно, се установява, че причинените при процесното ПТП травми на
ищеца са реализирали критериите на медико – биологичния признак болка
или страдание, като периодът на възстановяване на пострадалата е около три
седмици, без да са налице трайни последици за здравословното й състояние.
От заключението на СМЕ се установява също, че между механизма на
причиняване па травматичните увреждания на ищцата и механизма на
процесното ПТП е налице пряка причипно-следствена връзка.
Допълнително се установява, че при ищцата не са установени т.нар.
„коланни травми", което, заедно с наличието на множество увреждания по
различни области /глава, лице, гръден кош, таз. крака/ и повърхности /предна,
задна, дясна, лява/ на тялото недвусмислено сочат за липса па задържащото
действие на поставен предпазен колан и свободно движение на тялото й в
салона на автомобила, и множество контакти с детайли и предмети в салона
на автомобила.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че в полза на ищеца срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е възникнало
вземане за обезвреда на причинените с деликта неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, настъпили в причинна връзка със
застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение настоящият състав
намира, че следва да бъде съобразени: характера и вида травматични
увреждания, причинени при ПТП: контузия на лявата задушна област па
главата /е обширен подкожен хем атом в челната област и Клинични данни за
сътресение на мозъка/, контузия на гръдния кош, отляво /е кръвонасядане на
гърба/ и контузия на тазовата област, отдясно /причиняващи ограничени и
болезнени движения на гръдния кош и снагата/ - била е ограничена
функцията на гръдния кош и снагата /тялото/, оток, охлузване и
кръвонасядания по устните на устата и лявата подбедрица поради което на
ищцата било причинено също временно разстройство на здравето, не опасно
5
за живота. Възстановителният период – около 3 седмици след инцидента,
липсата на последващи усложнения в процеса на възстановяване, което е
протекло нормално, както и липсата на хоспитализация, негативното
отражение на инцидента за пострадалия - преживяния стрес от случилото се,
преживеният страх, настъпилите паник атаки, както и възрастта на ищеца към
момента на настъпване на инцидента - 18 г., съществуващите в страна
обществено-икономически условия към датата на непозволеното увреждане,
индиция за която са както нормативно определената минимална работна
заплата / МРЗ в размер на 650 лева за 2021 г./, така и лимитите на
застрахователно покритие, без те да имат самостоятелно значение /в този
смисъл решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение
№ 95 от 24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 57
от 01.08.2018г. по т.д. № 677/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 28 от
09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т.о./, както и създаденият в
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, съдът приема,
че справедливото обезщетение, което ищецът има право да получи за
претърпените неимуществени вреди е в размер на 3 000 лв. Обезщетение в по-
висок размер би довело до нарушаване на критериите на чл. 52 ЗЗД за
справедливо възмездяване на вредите, с оглед техния вид, характер и
интензитет и неоснователно разместване на имуществени блага.
По отношение на направеното от ответника възражение за
съпричиняване, настоящият съдебен състав намира за основателно поради
следните съображения:
В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в
създадената по новия съдопроизводствен ред на чл. 290 ГПК практика
/решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т.
д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010
г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о. и др. /, Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Както е
посочено в решение № 169 /28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т.
о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
6
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди. Във
всички случаи, съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. С ТР № 1/2014 г. на ОСГК на ВКС по
т. д. № 1/2014 г. се прие, че "Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за
вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения-
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
В конкретния казус се установи, че ищцата е била без поставен
обезпопасителен колан, като от приетата по делото СМЕ се установи, че в
случай на използване на обезопасителен колан ищцата не би получила същите
по вид, степен и характер увреждания, а те биха били значително по-малко на
брой и по-слаби по интензитет.
В случая ищецът не попада в кръга на лицата по чл. 137а от ЗДВП които
не са задължени да поставят предпазен колан. Именно противоправното
поведение на ищеца е допринесло за настъпване на по-голямата част от
вредите. Аналогично разрешение на спорния въпрос - за приноса на
пострадалия за причиняване на вредата, макар и да няма принос за
настъпване на ПТП-то, е дадено с т. 7 от ТР № 1820-15 г. по т. д. № 18/2005 г.
на ОСГТК на ВКС, с което се прави разграничение между допринасянето на
пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като
правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и
приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също се
приема да води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Както се изяснява в
посоченото ТР на ВКС, във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за
настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата, като се сочи, че дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
При така установеното настоящият състав на СГС приема, че
съпричиняването е в размер на 60%.
Предвид приетия размер на обезщетението – 3 000 лв. и размера на
съпричиняването – 60 % дължимото обезщетение възлиза на 1800 лв.
По изложените по – горе съображения, искът по чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до
размера на сумата от 1800 лв., като за разликата до пълния предявен размер
от 12000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
7
По разноските:
Процесуалният представител на ищеца претендира разноски на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА. Ответната страна също
претендира разноски.
Предвид изхода на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати адвокат Т. И. П. САК, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА
сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца, определено съгласно чл. 7, ал. 12, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 63,75 лв., представляваща направени разноски за
държавна такса, депозит за вещи лица от ищеца, като сумата следва да се
присъди, като се съобрази уважената част от иска, която възлиза в размер на
15.00% от размера на предявената претенция.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 408 лв.,
(380 лв. разноски по делото + 100 лв. юрк. възнаграждение=480-15%=408лв.)
представляваща направени разноски за депозит за вещи лица от ответника,
както и юрк. възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З********************“ АД, ЕИК: *******************,
със седалище и адрес на управление: гр. *****************,
бул.“*******************“ № *************, да заплати на Т. Г. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *****************, ул. „***********“ №
*********************, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата
от 1800 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП, настъпило
на 08.02.2021 г., в гр. ***************** около 22,40 часа на бул.
*******************“, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2021 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 12 000 лв.
ОСЪЖДА З********************“ АД, ЕИК:
***********************, със седалище и адрес на управление: гр.
*****************, бул.“С*******************, да заплати на Т. Г. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *****************, ул. „************ №
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 63,75 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****************,
8
ул. „***************“ №******************, да заплати на
З********************“ АД, ЕИК: ********************, със седалище и
адрес на управление: гр. *****************, бул.“*****************, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 408 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА З********************“ АД, ЕИК: ************ със
седалище и адрес на управление: гр. *****************,
бул.“****************** да заплати на адвокат Т. И. П. от САК, с адрес на
кантората: гр. *****************, ул. ******************* сумата от 480
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на Т. Г. Г., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9