Решение по дело №6/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 208
Дата: 14 април 2025 г.
Съдия: Женя Димитрова
Дело: 20251001000006
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20251001000006 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба вх. №11194/15.11.2024 година от „О анд М“ ЕООД, чрез
адв.М.И. срещу решение №306/10.09.2024 година, постановено по гр.д. №182
по описа за 2022 година на Софийски окръжен съд, II-ри първоинстанционен
граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от „О анд М“ ЕООД
срещу „Уникредит Булбанк“ АД иск за сумата от 25 500 лева, ЧАСТИЧЕН
ИСК от сумата 93374 евро, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на деликт от края на м.януари, 2021 година
/неправомерно получаване от неизвестно лице поради бездействие на
служители на ответника на парични средства в размер на 24250 евро по
банков превод от 20.01.2021 година, нареден от ищеца, ведно със законната
лихва, считано от 09.02.2021 година до окончателното изплащане на
задължението и е осъден да заплати сумата от 1294 лева, направени по делото
разноски.
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като
е необоснован направеният от съда извод, че по делото няма никакви данни, от
които да се направи извод, че към 20.01.2021 година на страните са им били
1
известни обстоятелства, които да поставят под съмнение редовността на
направения банков превод. Този извод е в противоречие с приетото по делото
писмено доказателствено средство, представено от банката. По делото е
приложено писмо от банката до МВР, с което ответникът уведомява
дирекцията, че на 20.01.2021 година е получено запитване от чужда банка
относно изходящ валутен превод като информацията в това писмо е
определена от самата банка като съмнение за интернет измама, като към
писмото е приложена и междубанкова кореспонденция за превода, от което се
установява неизгодния за банката факт, че на 20.01.2021 година е
съществувало запитване от чужда банка, което е довело до известяване на
ответника за съмнителни обстоятелства. Несъответствието между посоченият
като бенефициент и титуляра на сметката е било установено от
чуждестранната банка и тя е изпратила до Уникредит Булбанк първо
запитване за автентичност на превода. По делото няма данни наредителят да е
уведомен, поради което при липсата на своевременен отговор Банка ING,
Нидерландия е заверила откритата от нея банкова сметка с наредената от
българското дружество сума. Липсват доказателства, че банката своевременно
е уведомила ищеца, тъй като едва на 28.01.2021 година. За банката е налице
задължение по чл.99, ал.2 ЗПУПС да уведоми ползвателя на платежни услуги
за описаните в закона обстоятелства, а именно за такива, свързани със
сигурността и създаващи опасността от засягане на финансовите интереси на
дружеството, както и за предприетите мерки. По изложените съображения
счита, че направеният от съда извод, че ответникът не следва да носи
отговорност за претърпените от ищеца вреди е незаконосъобразен.
Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и
постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД е депозирала писмен
отговор, в който се излага, че деликтът чрез бездействие би бил налице ако
банковите служители не са предприели действия в период, когато връщане на
погрешно преведената сума е било възможно. Към 28.01.2021 година това е
било невъзможно, тъй като сумата е била вече изтеглена от сметката на
получателя. Моли въззивният съд да потвърди решението на
първоинстанционния съд и присъди направените по делото разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
2
Предявен е иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „О анд М“ ЕООД твърди, че е клиент на
„Уникредит Булбанк“ АД от 2003 година. На 20.01.2021 година във връзка с
договор за доставка на ламарина е наредил банков превод за сумата от 24 250
евро по банкова сметка IBAN ******** на свой контрагент – индийската
фирма Prabhat Global Colourcoated Pvt. Ltd.. В края на работния ден на
28.01.2021 г. управителят на ищцовото дружество е получил обаждане от И. П.
– акаунт мениджър на дружеството. На 29.01.2024 година, след като върнал
телефонното обаждане е информиран, че е изпратен имейл, съдържащ
съобщение от ING Bank, Амстердам във връзка с банковия превод. Към
имейла е прикачен формуляр, който е следвало да се изпрати до попълнен до
банката в Нидерландия. В 08,45 часа, на същия ден получил този имейл и
разбрал, че служебната му поща е била обект на фишинг измама, при която
имейлът на индийското дружество с приложени към него договор и проформа
фактура е бил подменен с друг имейл с прикачени документи, в които е била
подменена единствено банковата сметка на продавача с друга банкова сметка в
ING Bank N.V. в Нидерландия, контролирана от инициаторите на
компютърната измама. В 08,50 часа се свързал с Дирекция „Международни
преводи“ в централата на „Уникредит Булбанк“ АД, с искане да се
предприемат незабавни действия с цел банката в Нидерландия да блокира
паричния превод. След този разговор управителят на ищцовото дружество се
явил в офис на ответника, което станало около 9,30 – 9,45 ч. на 29.01.2021 г.,
където попълнил формуляр, предназначен за банката в Нидерландия, а на
09.02.2021 г. ищецът узнал, че средствата вече са били усвоени от получателя,
като това било станало още в деня, в който те са били постъпили по сметката в
Нидерландия.
Ищецът твърди, че впоследствие узнал, че твърденията на служителя
на банката не отговарят на обективната действителност. С писмо от 27.02.2021
година „Уникредит Булбанк“ АД ги информира, че на 28.01.2021 година е
получено SWIFT съобщение от Банка ING, Амстердам, с което са уведомени,
че преведените средства са получени, чрез измама. На 02.02.2021 г.
нидерландската банка информирала ответника, че средствата са били
изтеглени и не могат да бъдат върнати. С писмо от 27.02.2021 г. ответникът
информирал ищеца, че на 05.02.2021 г. е уведомил нидерландската банка, че
3
преводът е бил извършен на база компрометирана кореспонденция, както и че
не разполага с полицейски доклад. Ищецът обаче изразява съмнения такова
уведомление да е било пращано. Твърди се също така в исковата молба, че на
15.03.2021 г. ищцовото дружество е получило електронно съобщение от
нидерландската банка за взети превантивни мерки срещу техния клиент, по
чиято сметка са постъпили преведените средства, и за възможността
допълнителна информация да бъде получена от българската банка. Твърди се
обаче, че ответникът не е пожелал да предостави на ищеца останалата налична
информация. Ищецът обосновава, че ответникът като доставчик на платежни
услуги на платеца е забавил дължимото съдействие по чл. 90, ал. 5 ЗПУПС,
което е бил длъжен да окаже на нидерландската банка с цел проверка
автентичността на извършения превод предвид наличието на риск с
конкретната платежна операция. Обосновава, че ответникът не е положил
дължимата грижа по чл. 90, ал. 4 ЗПУПС за възстановяване на сумата по
платежната операция. Видно от доказателствата по делото е, че „Уникредит
Булбанк“ АД е получила от Банка ING запитване за автентичност на
извършения банков превод. Съгласно чл.78, ал.3 ЗПУПС установяването на
автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежна
услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен
инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност.
Системата за вътрешна сигурност на Банката ING e сигнализирала за
наличието на риск с конкретната платежна операция и преведените средства
са били временно блокирани. При тези данни банката е направила посоченото
запитване за автентичност, но поради забавянето от страна на „Уникредит
Булбанк“АД се е стигнало до възможността получателят да изтегли
средствата. При получаване на запитването за автентичност е следвало
служителите на банката да установят несъответствието между името на
бенефициента, който е посочен в платежното нареждане и името на титуляра
на нидерландската банкова сметка, което няма как да съвпада с името на
индийския съконтрагент. В резултат на забавянето и неположената дължима
грижа от страна на ответника, нидерландската банка е валидирала паричния
превод. В резултат на бездействието на българската банка в нарушение на чл.
99, ал. 2 ЗПУПС (допуснатото от нейните служители забавяне от 20.01.2021 г.,
когато е бил нареден паричният превод, до 29.01.2021 г., когато ищцовото
дружество е получило запитването за автентичност) е претърпял пряка загуба
4
в размер на сумата по паричния превод, а именно 24 250 евро. Освен това
ищецът обоснова, че е претърпял и други вреди, представляващи пропуснати
ползи и изразяващи се в нереализирани печалби от неосъществената сделка с
индийския партньор. Твърди, че за да запази репутацията си и мястото си на
пазара, е бил принуден да закупува ламарина от местния пазар на значително
по-високи цени, в резултат на което печалбата му е била твърде занижена.
Определя загубите си на 69 124 евро като разлика между продажните цени на
ламарината на местния пазар (тоест цените, на които самият той е закупил
ламарината от търговци на местния пазар) и разходите за закупуването й от
индийското дружество до достигане на общото количество 100 тона, какъвто е
бил предметът на неосъществената сделка. Моли съдът да постанови решение,
с което уважи предявените искове и присъди направените по делото разноски.
Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД оспорва иска. Не оспорва, че с
ищеца се намират в трайни търговски отношения по силата на Рамков договор
за платежни услуги от 30.05.2013 г., както и, че на 20.01.2021 година , чрез
електронно банкиране ищецът е излъчил платежно нареждане за превод с
референтен номер при „Уникредит Булбанк“ АД за сумата от 24 250 евро по
банкова сметка с IBAN ******** в ING Bank N.V-Амстердам. На 28.01.2021
година /14,15 часа UTC/ по електронен комуникационен канал ING Bank N.V.
отправя запитване с молба за потвърждение на транзакцията, в което се
посочва, че парите не са налични, но има предположение за измама. С обратно
съобщение /15.41 часа, UTC/ „Уникредит Булбанк“ АД излъчва съобщение с
молба за връщане на сумите и уведомява, че плащането е измама. На
02.02.2021 г. нидерландската банка подала информация, че са предприети
мерки по отношение на техния клиент. Потвърдила отново, че „средствата са
били незабавно изтеглени след тяхното получаване“. На същата дата подава
сигнал до ГДБОП. На 05.02.2021 година от „Уникредит Булбанк“ АД е
изпратено съобщение идентично с това от 02.02.2021 година, като в отговор е
информирана, че „сумите са наредени в следствие на компрометирана
кореспонденция“ и не разполага с полицейски доклад.
Основателността на иска по чл.49 ЗЗД предполага доказване на
противоправно поведение на лице, на което длъжникът е възложил действие;
увреждане, представляващо пряка и непосредствена последица от
поведението на това лице. Между страните е сключен договор за платежни
услуги, като по този договор ищецът има задължение да изготвя точно и
5
вярно платежните документи. Съгласно т.6.4 ищецът е длъжен да „пази
тайната на данните за достъп до платежните електронни канали, както и да не
допуска възможността други лица извън оторизираните от него по реда на
този договор и закона да инициират платежни операции по тази сметка“. В
т.6.10 от договора е повторено, че „рискът и последиците от изпълнението на
редовни на външен вид платежни нареждания, които са неистински или
придружени с неистински документи и декларации е резултат на
неизпълнение на задълженията на ползвателя по т.6.4 по-горе и остават за
сметка на ползвателя“. Видно от съдържанието на договора отговорността за
изпълнението на измамни платежни операции се носи от ползвателя-ищец.
Съгласно т.11.4 от договора ползвателят носи всички загуби, които са
вследствие на измама. Не е налице противоправно поведение на служител на
банката, тъй като незабавно след получаване на сигнал за съмнение на
чуждестранната банка на получателя на сумата банковият служител е
информирал ищеца за исканата информация за автентичност на превода.
Видно от съдържанието на първото съобщение на нидерландската банка е, че
към 28.01.2021 година парите не са били налични. Ищецът се позовава на
чл.90, ал.4 и 5 ЗПУПС, но пропуска, че те касаят случаите на невалиден или
грешен идентификатор. В случая Банката е изпълнила нареждането точно. От
изложението в исковата молба е видно, че зловредната намеса е в системите на
продавача, за които банката не може да носи отговорност. Ищецът не е
представил електронното съобщение, към което са били приложени фактурата
и договора с неистинската банкова сметка, като ищецът е следвало да положи
дължимата грижа и забележи, че е променена банковата сметка и банката-
получател. По отношение на иска за пропуснати ползи твърди, че не се
установява пряка причинно-следствена връзка между покупката на по-високи
цени и действията на банката, а по твърдения са обусловени от търговски
съображения. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли
предявените искове и присъди направените разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа страна:
Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на
дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено
6
въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е
приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който
се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден
релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на
въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на
спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/.
Предвид липсата на оплаквания относно фактическата установеност на
спора, въззивният съд възприема следната фактическа обстановка, установена
от първоинстанционния съд.
Не е спорно между страните, а и се установява, че между ищеца и
„Уникредит Булбанк“ АД е съществувало валидно облигационно
правоотношение по рамков договор за платежни услуги от 30.05.2013 година,
по силата, на който доставчикът приема срещу определено възнаграждение да
извършва платежни услуги, които са допустими от приложимото
законодателство и са включени в обхвата на предмета на дейност на
доставчика. В т.2.1.3 е посочена като платежна услуга, извършването на
платежни операции, прехвърляне на средства по платежна сметка на
ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на
платежни услуги.
Липсва спор между страните, а и се установява от представеното
удостоверение /л.14/, че ищецът притежава разплащателна сметка в евро, от
която е извършен на 20.01.2021 г. банков превод от 24 250 евро по банкова
сметка IBAN ******** с получател индийската фирма Prabhat Global
Colourcoated Pvt. Ltd..
Видно от представения договор за продажба и фактура тази банкова
сметка е посочена като сметка на продавача и в двата документа и е обвързана
с доставката на 100мт първокачествени боядисани поцинковани рулони
стоманена ламарина.
Видно от представената електронна кореспонденция е, че на 29.01.2021
година „Уникредит Булбанк“ АД изпраща получено запитване за автентичност
от страна на банката получател ING Bank относно извършеният
трансграничен превод от 20.01.2021 година.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
7
Предявен е иск с правно основание чл.49 ЗЗД. В тежест на ищцовата
страна е да установи, при условията на пълно и главно доказване елементите
на фактическия състав, а именно: действие или бездействие, вреда,
противоправност на деянието, причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и вредата и вина, за която е въведена законова
презумпция, като се предполага до доказване на противното. Отговорността
по чл.49 ЗЗД включва и още един елемент – виновното лице да е причинило
вредите при или по повод изпълнение на възложената работа. Банката
ответник е като една от търговските банки, действащи на територията на
Република България е доставчик на платежни услуги, поради което носи
отговорност за виновните действия или бездействия на своите служители, на
които е възложена работа по предоставяне на платежни услуги.
За да е налице деликтно поведение на служител на банката следва да се
установи неизпълнение на вменено му по закон или договор дължимо
поведение, което да обоснове и наличието на гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя на тази работа, регламентирано от чл.49 ЗЗД.
От данните по делото е видно, че банката е получила нареждане за
превод от сметката на ищеца, които е изпълнила точно, съгласно чл.90, ал.1
ЗПУПС и не може да носи отговорност за това, че сумата е постъпила по
сметка на трето лице, вместо по сметката на контрагента, тъй като в
нареждането е посочена сметка с валиден международен номер, но причината
за посочването на този идентификатор е поради извършена „фишинг атака“
при извършването на платежната операция от платеца. Не може да се приеме,
че това е неразрешена платежна операция по смисъла на чл.70, ал.1, изр.второ
ЗПУПС, доколкото до банката е достигнало и регистрирано като изявление за
плащане подписаното от него платежно нареждане.

Неоснователно е позоваването на ищеца на чл.90 ал.4 и ал.6 ЗПУПС в
търсенето на отговорност от ответника за възстановяването на сумата по
извършената платежна операция. Посочената разпоредба установява
задължение на доставчика на платежни услуги в случай на изпълнена
платежна операция при неточно посочен от ползвателя на платежната услуга
уникален идентификатор /IBAN/, както и при пълно неизпълнение на
платежната операция, поради невалидност на идентификатора, да положи
8
усилия в рамките на дължимата грижа за възстановяването на сумата по
платежната операция, а в случай, че това е невъзможно – да му предостави
цялата налична информация за възстановяването на средствата по общия ред.
Нито една от двете посочени хипотези не е основание за ангажиране на
отговорността на ответника-доставчик на платежните услуги за
възстановяване на сумите по сметката на ищеца за сметка на банката.
Съгласно чл.90, ал.1 ЗПУПС когато платежното нареждане е изпълнено в
съответствие с посочения в него уникален идентификатор, както е в случая то
се счита за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с
уникалния идентификатор, а с разпоредбата на ал.2 на същия член
доставчикът на платежни услуги изрично е освободен изцяло от отговорността
да възстанови преведените по погрешно посочения в нареждането
международен номер на сметка суми. Аналогична е и разпоредбата на чл.43 от
Правилата за преводи и плащания в чужбина между местни и чуждестранни
лица на територията на страната.
С чл. 90, ал.1 и 2 ЗПУПС се транспонират разпоредбите на чл. 88,
параграфи 1 и 2 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на
Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за
изменение на директиви 2002/65/ЕО , 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент
/ЕС/ № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО , в които е
предвидено, че ако платежното нареждане се изпълнява в съответствие с
уникален идентификатор, то се счита за точно изпълнено по отношение на
обозначения с уникалния идентификатор получател, както и че ако
уникалният идентификатор, предоставен от ползвателя на платежни услуги, е
неточен, доставчикът на платежни услуги не носи отговорност за
неизпълнението или неточното изпълнение на платежната операция.
Уникалният идентификатор представлява комбинация от букви, цифри
или символи, която доставчикът на платежни услуги съобщава на ползвателя
на платежни услуги и която трябва да бъде предоставена от ползвателя на
платежни услуги, за да може при платежна операция еднозначно да бъде
установен друг ползвател на платежни услуги и/или платежната сметка на
този друг ползвател на платежна услуга / § 1, т.59 от ДР на ЗПУПС/. Съгласно
чл. 5, ал.2 от Наредба № 13 от 18.08.2016 г. за прилагането на международен
номер на банковата сметка и за БАЕ кодове, доставчикът на платежни услуги
генерира съответния IBAN едновременно с откриването на нова сметка, а
9
съгласно чл. 7, ал.1 от същата наредба в представеното на доставчика на
платежни услуги платежно нареждане клиентът посочва пълно и точно IBAN.
Доставчикът на платежни услуги има задължение да извърши проверка на
коректността на посочената от клиента IBAN сметка на наредителя и
получателя по начина, указан в чл. 8, ал.1 от Наредбата - чрез проверка на
валидността на контролните числа / двете цифри, следващи кода на
държавата/, съгласно метода за проверка на валидност по приложение № 3.
Нито ЗПУПС, нито Наредба № 3 от 18.08.2016 г. вменяват на доставчика на
платежни услуги задължение да следи дали посоченият в платежното
нареждане уникален идентификатор съответства на името на посочения от
платеца получател на плащането.
Не се установява противоправно действие или бездействие в
противоречие с Регламент /ЕС/ 2015/847 на Европейския парламент и Съвета
от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на
средства, тъй като в тези разпоредби не се създава задължение за търговските
банки на територията на Европейския съюз да извършват проверка за
съответствие между посочения от наредителя в преводното нареждане име на
получателя и уникалният идентификатор IBAN на банковата му сметка. В
нормата на чл.7, ал.2 от Регламент 2015/847 е уредено, че „Доставчикът на
платежни услуги на получателя прилага ефективни процедури, включително
ако е целесъобразно последващо проследяване и проследяване в реално време,
за да установи дали не липсва следната информация относно платеца или
получателя“, но тази норма касае доставичкът на платежни услуги на
получателя, като ответникът е изпълнил и задължението си по чл. 99, ал. 2
ЗПУПС, като незабавно е уведомил ищеца като ползвател на платежни услуги
за инцидента, но предвид извършеното от нидерландската банка плащане още
на 20.01.2021 г. българската банка вече е била в невъзможност да ограничи
неблагоприятните последици независимо от предприетите от нея мерки.
Следователно банката не носи отговорност за преводи, изпълнени в
съответствие с посочения от платеца IBAN, стига преводното нареждане да е
изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор, поради
което исковете следва да бъдат отхвърлени, като се отхвърлят и акцесорните
искове за заплащане на обезщетение за забава.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции
10
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Направено е искане за разноски, поради което, с оглед изхода на спора
и представеното доказателство за заплатено възнаграждение „О анд М“
ЕООД, следва да бъде осъдено да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД сумата
от 1294 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №306/10.09.2024 година, постановено по
гр.д. №182 по описа за 2022 година на Софийски окръжен съд, II-ри
първоинстанционен граждански състав.
ОСЪЖДА „О анд М“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к.1434, р-н Витоша, ж.к.Симеоново,
ул.“Симеоновска“, № 22 да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1000, район
Възраждане, пл.“Света Неделя“, 7 сумата от 1294 /хиляда двеста деветдесет и
четири/ лв., разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11