Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260006 / 13.04.2021
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя
Ангелова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Административно
дело номер 17 по описа за 2020 година; взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК, вр. §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по
повод жалба с вх. рег. № 5777/30.03.2020
г., подадена от С.М.С. с ЕГН ********** ***; против заповед № 323/ 03.02.2020
г. на Кмета на Община Хасково. Жалбоподателят твърди, че е собственик на
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.733.13 по КК на гр. Хасково, който
имот закупил през 2009 г. от Д.П.Х. и С.П.З.. Ето защо атакуваната заповед била
незаконосъобразна, а и издадена без основание, при което била и нищожна. На
същите основания, жалбоподателят оспорва и заповедта на Областния управител №
ДС–28–1/ 11.06.2019 г., с която бил одобрен планът на новообразуваните имоти /ПНИ/
със същите мотиви. Той оспорва истинността на заявеното в заявление № 51020 и
последвалото решение № 36–51/ 01.04.1998 г. на ОСЗГ, с което се признавало
правото на наследниците на А.И.И. на собственост върху земя, а именно
претендираната нива от 13 дка, пета категория, находяща се в землището на гр.
Хасково в местност „**“. В същото решение не били индивидуализирани нито номер,
нито съседи на претендираните имоти, при което не било възможно да се прецени,
дали признатите за собственост земи са идентични с тези, които се възстановяват,
и на какво основание наследниците претендират собственост. Земите, предмет на
двете атакувани заповеди, не били идентични със заявените, като наследодателят И.
никога не бил притежавал процесния имот. Имотът на жалбоподателя не попадал в
терен по §4 от ЗСПЗЗ, което обосновавало нищожността на заповедта на Областния
управител за одобряване на плана за новообразуваните имоти, а оттам и
нищожността, респективно незаконосъобразността, на обжалвания акт на Кмета на
Община Хасково. Тези терени по §4 от ЗСПЗЗ се определяли с план по реда на
чл.18г ал.1 т.1 от ППЗСПЗЗ, който план заедно с помощния план и регистърът към
него следвало да бъдат използвани при изработването на ПНИ. Към момента на
издаването на заповедта, не били налице предпоставките на §4 ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ
за възстановяване на правото на собственост, тъй като имотът на жалбоподателя нямал
имал статут на земеделска земя. Ето защо, следвало да се упражни инцидентен
контрол върху нищожността, респ. неоснователността на заповедта на Областния
управител, с която се одобрявал ПНИ. Предвид изложените съображения,
жалбоподателят иска, съдът да постанови решение, с което да отмени
горепосочените две заповеди, като незаконосъобразни и издадени без основание. Това
си искане той поддържа в открито съдебно заседание, лично и чрез пълномощник -
адвокат.
Ответникът се
представлява от пълномощник – юрисконсулт в открито съдебно заседание, който оспорва
жалбата изцяло и иска отхвърлянето й. Атакуваната заповед на кмета била
законосъобразна и като такава следвало да се потвърди. По делото се установило,
че налице бил влязъл в сила ПНИ, при което и според съдебната практика, в
заповедта кметът следвало единствено да отрази този ПНИ, както
било и в случая. Назначената по делото експертиза установила, че имотът по
заповедта отговарял на графичната част на влезлия в сила ПНИ. Ответникът
оспорва, че срокът за оспорване на законосъобразността на заповедта на
Областния управител изтекъл отдавна, а и в настоящото производство, според
съдебната практика, не можел да се упражни косвен съдебен контрол на тази
заповед. Той иска, да му бъдат присъдени деловодни разноски.
Заинтересованата страна Д.П.Х. се явява лично в открито съдебно заседание, като сочи, че на времето Общината продала тези земи и
те вече били частна собственост. 50 години това място било тяхно.
Заинтересованите
страни С.П.З., Н.Т.Д. и А.Д.Л. не се явяват и не се
представляват в открито съдебно заседание, не вземат и писмени становища по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Атакуваната заповед
№ 323/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково се сочи за издадена, на
основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, вр.
§4б ал.1 изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ за местност «**»,
землище на гр. Хасково, одобрен със заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на
областния управител на област Хасково, решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ №
36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 51020 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4085/27.01.2020
г. С нея е наредено
възстановяването на правото на собственост, при условията на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследниците на А.И.И. върху недвижим
имот, представляващ, както следва: новообразуван имот извън строителните
граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000
г. на Общински съвет – Хасково, с идентификатор 77195.733.13, местност «**», землище на гр.Хасково, с площ от 814 кв.м., при граници и
съседи: 77195.733.497, 77195.733.11, 77195.733.17 и 77195.733.681; без
ограничения на собствеността. Ответникът не ангажира доказателства, да е
съобщил заповедта на жалбоподателя в настоящото производство. По делото се
представи цитираната в обжалваната заповед - заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на областния управител на област Хасково.
Същата се сочи за издадена на основание §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.32 ал.1 от
ЗАдм и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8. на заповед №
РД-46-494/ 22.08.2003 г. на МЗГ /заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ/
за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по
§4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Със същата е одобрен ПНИ в М 1:1000 на жилищни райони
«Орфей», «Изгрев», «Куба-1» и местност «** – юг»; в землището на гр. Хасково,
приети от комисията по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ. Тази заповед е била обнародвана
в ДВ бр.51/28.06.2019 г., като по отношение на процесния ПИ не е била обжалвана
и е влязла в сила на 12.07.2019 г., според предоставените за това данни на съда
от областния управител на област Хасково. По делото се представи и цитираната в
обжалваната заповед - скица № 4085/27.01.2020 г. на процесния
новообразуван имот № 77195.733.13 по ПНИ на местност «**», землище на гр. Хасково, одобрен със заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019
г. на областен управител на област Хасково. В нея се сочи, че същият е собствен
на наследници на А.И.И. и на П.Д.Д.. Наследниците по закон
на двамата са заинтересованите страни в настоящото производство, видно от удостоверения за
наследници с изх. № ГРАОН-1025/ 23.04.2019 и с изх. № СЛУЖЕБНО – 146/04.03.2020
г., двете издадени от Община Хасково, а именно съответно: Н.Т.Д. и А.Д.Л. на първия
наследодател и Д.П.Х. и С.П.З. на втория наследодател. На 18.12.2009 г.
последните двама са се снабдили с констативен нотариален акт за правото си на
собственост по давност и наследство върху процесния ПИ с идентификатор 77195.733.13; видно от нотариален акт № 1461
том VІІІ рег. № 8097 дело № 908/2009 г. на нотариус с № 081. Същия ден те са
продали този имот на жалбоподателя в настоящото производство, за което е бил
съставен нотариален акт № 1464 том VІІІ рег. № 8100 дело № 911/ 2009 г. на
нотариус с № 081. В представеното извлечение от регистър на новообразуваните
имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за местност «** – юг», гр. Хасково,
ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно предназначение земеделска, НТП на имотите –
„За земеделски труд и отдих” – на съответен ред фигурира процесният
новообразуван имот № 77195.733.13 с площ от 814 кв.м.,
идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или
имот в границите на стария имот; със стар № по КП, одобрен със заповед № 969/88
г. - № 13; без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на
ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на собственика към
датата на приемане на помощния план – А.И.И. и на П.Д.Д., с акт за собственост
към датата на приемане на помощния план – договор от 1961 г.; без данни за
удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по §62
ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по
чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот- № по заявление 51020, с име на стария
собственик А.И.И., решение на ПК/ОСЗ № 36-51/01.04.1998 г., пореден № по
решението на ПК/ОСЗ– 3, номер по помощен план– 3, площ по помощен план 12 731
кв.м. По делото се представи още цитираното в атакуваната заповед - решение № 67 от
протокол № 6 от заседание на Общински съвет - Хасково, проведено на 29.02.2000
г. Със същото, на основание чл.105 ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстният
полигон на земите по ал.2 § 4 от ЗСПЗЗ, като селищно образувание „Кекличево
стопанство” /т.1/, както и е одобрен околовръстният полигон на земите по ал.3 §
4 от ЗСПЗЗ, като в строителните граници на гр. Хасково се включват зоните – „Кенана”,
„Куба”, „Орфей”, „Изгрев” и „Каменец”.
Обсъждането на
останалите, събрани по делото писмени доказателства, както и заключението на
назначената по делото експертиза, не е необходимо за разрешаването на настоящия
правен спор.
При така
установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът достига до следните правни
изводи:
Преди всичко, съдът
намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно активно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването на акта, както и в рамките
на законоустановения 14-дневен срок по чл.149 ал.1 от АПК /доколкото процесната
заповед въобще не е била връчвана на жалбоподателя/. Разгледана по същество, тя
се явява неоснователна. Оспорената заповед е
издадена от лице с установена материална компетентност за това, като същата е
законосъобразна, т.к. съответства на приетия план на новообразуваните имоти и
регистъра към него. В случая е било изпълнено изискването на разпоредбата на
чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ относно точното съдържание на атакуваната заповед с
всички изискуеми индивидуализиращи имота характеристики, като към нея е била
приложена и скица на процесния имот. Процесната заповед е издадена на основание
§4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, според които разпоредби -
възстановяването, съответно придобиването, на правото на собственост върху
новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, въз основа на влязъл в
сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.4 от ППЗСПЗЗ. Така в настоящото
производство предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената
заповед на кмета за конкретния имот с влезлия в сила план на новообразуваните
имоти. Съгласно § 4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се
одобрява от областния управител. Заповедта се обнародва в "Държавен
вестник", разгласява се чрез средствата за масово осведомяване,
включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с
публичен достъп в сградите на общината и кметството. Жалби срещу одобрения план
на новообразуваните имоти могат да се подават пред административния съд в
14-дневен срок от обнародването на заповедта в "Държавен вестник". По
делото не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят или друго
заинтересовано лице са оспорили плана на новообразуваните имоти, поради което
по отношение на предвиденото в него той е влязъл в сила. Заповедта, издадена по
реда на §4 т.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен
записванията в плана на новообразуваните имоти. Съгласно посочените като
основание за издаване на процесната заповед разпоредби на § 4к ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, кметът действа при условията на обвързана
компетентност, като е длъжен да издаде заповед за възстановяването, съответно
придобиването, на правото на собственост върху новообразуваните имоти, съответстваща
на данните от влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Такова пълно
съответствие е налице и в случая. Всички възражения на жалбоподателя по
същество относно посочените в заповедта собственици на имота, не могат да стоят
на разглеждане в настоящото производство по оспорване на тази заповед. При
наличие на спор за материално право за новообразувания имот, същият не може да
се разреши в административното производство, а е предмет на разглеждане от
гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно § 4к ал.8
т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
В гореизложения смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС, в т.ч. по
решение № 17039/ 22.12.2012 г. по адм. д. № 11334/2010 г., решение № 3090/01.03.2012
г. по адм. д. № 7585/ 2011 г. и решение № 46/04.01.2008 г. по адм. д. №
9333/2007 г.
Що се отнася до искането на жалбоподателя, в настоящото производство да се упражни
инцидентен контрол върху нищожността,респ. неоснователността на заповедта на
Областния управител, с която се одобрявал ПНИ, послужила като основание за
издаване на заповедта на кмета – същото е процесуално недопустимо. Възможност
да упражнява косвен съдебен контрол за валидност на
административен акт по реда на чл.17 ал.2 от ГПК има само общият съд в рамките на
общото гражданско производство, но не и административният съд по реда на
препращащата норма на чл.144 от АПК. Това е така, тъй като АПК в чл.149 ал.5
предвижда, че всяко лице с правен интерес може да оспори всеки административен
акт с искане за обявяване на неговата
нищожност без ограничение във времето. Съществува изрична норма в АПК, уреждаща оспорването на административни актове с твърдения за
тяхната нищожност, поради което цитираната разпоредба на ГПК не е приложима, тъй
като не сме изправени пред "неуреден въпрос", по смисъла на чл.144 от АПК. В този смисъл е и трайната
съдебна практика, в т.ч. и посочената от ответника по решение № 6052/
30.04.2013 г. на ВАС по адм.
дело № 7888/
2012 г.,
III о.; и решение № 14454/ 05.11.2013 г. на ВАС по адм. дело №
7659/2013
г., VII о. Евентуалната
неоснователност на заповедта на Областния управител, на която се позовава
жалбоподателят, би могла да е предмет на разглеждане в отделно производството по реда на чл.145 и сл. от АПК, образувано в законоустановения
за това срок; но не и в рамките на настоящото производство под формата на косвен съдебен
контрол. Тази възможност обаче в случая е вече
преклудирана, доколкото както се посочи, процесната заповед на областния управител
на област Хасково, по отношение на процесния ПИ, не е била обжалвана и е влязла
в сила на 12.07.2019 г.
Предвид изложените съображения, жалбата като неоснователна следва да се
отхвърли. С оглед на това и на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.143 ал.4 и чл.144 от АПК, вр. Тълкувателно решение №
3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС, жалбоподателят следва да бъде
осъден, да заплати в полза на ответника деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определен от съда по правилото на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
вр. чл.37 ал.1 от ЗПрП.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 пр. посл, вр. ал.1
от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. рег. № 5777/30.03.2020 г., подадена от С.М.С. с ЕГН ********** ***;
против заповед №
323/ 03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН ********** ***;
ДА ЗАПЛАТИ на Община
Хасково, пл. „Общински“ № 1, Булстат *********, представлявана от кмета
Станислав Насков Дечев - сумата от 100 лв.
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщението и връчването му
на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Г.А.!