РЕШЕНИЕ
№ 4380
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110111145 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕООД срещу Р. И. Б., с която са
предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 1800
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен
между „***“ АД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени от „***“ АД на ищеца с
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –08.08.2023 г. до окончателното
плащане, сумата от 643,50 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
от 23.05.2017 г. до 10.11.2018 г., и сумата от 1187,61 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 23.05.2017 г. до 04.08.2023 г., за които суми на 03.11.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44546/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът „***“ ЕООД твърди, че между „***“ ЕАД и ответницата Р. И. Б. е сключен
договор за потребителски кредит № ***/*** г. по електронен път по силата на ЗПФУР, а
именно: като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на
кредитодателя чрез отправяне на предложение чрез използване на средства за комуникация.
Сочи, че на кредитополучателя е предоставена цялата изискуема от закона информация в т.
ч. и Общите условия при спазване на изискванията на ЗПК. Твърди, че по силата на
договора ответникът е получил сумата от 1800 лв., която е следвало да върне чрез 18 броя
вноски от по 135,75 лв. всяка в срок до 10.11.2018 г., съгласно погасителен план,
представляващ Приложение № 1 към него, при фиксиран лихвен процент от 41,24 % и
годишен процент на разходите (ГПР) от 50 %. Допълва още, че с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. и Приложение № 1 към него „***“ ЕАД е
прехвърлил в полза на ищеца вземанията си по договора срещу ответницата, която е била
1
уведомена за извършената цесия с имейл от *** г., с което обосновава и активната си
материалноправна легитимация да претендира процесните вземания. Поддържа още, че
ответницата е неизправна страна по договора за кредит, тъй като до изтичане на крайния му
срок – 10.11.2018 г. не е върнала заемната сума по него. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата Р. И.
Б., с която оспорва предявените искове. Оспорва наличието на облигационни отношения
между страните. Посочва, че претендираната главница е в завишен размер и не са отчетени
направените от нея частични плащания. Поддържа, че договора за цесия да има действие по
отношение на ответницата, тъй като не е получавала уведомление за цесията. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения договор № ***/*** г. и Приложение № 1 към него се установява, че
на посочената дата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „***"
АД, в качеството на кредитодател, се е задължил да предостави на Р. И. Б., в качеството на
кредитополучател, кредит в размер на 1800 лв., срещу поемане от нейна страна на насрещно
задължение за връщане на същия в срок до 10.11.2018 г. съгласно погасителен план.
Уговорено е сумата да се изплаща посредством 18 бр. месечни погасителни вноски всяка в
размер от по 135,75 лв., като кредитополучателят дължи и годишен лихвен процент в
размер на 41,24 % при годишен процент на разходите от 50,00 %, при което общият размер
на всички плащания възлиза на сумата от 2443,50 лв. Съгласно чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от
договора като условие за пораждане на действието му и усвояване на сумата е предвидено
предоставянето на поръчителство от одобрено от „***“ АД юридическо лице в срок от 48
часа от подаване на заявлението за отпускане на кредита или банкова гаранция в срок до 10
дни от подаване на заявлението. Уговорено е, че срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя при предоставяне на обезпечение е 24 часа от предоставянето на
обезпечението, както и че в случай, че в посочения срок кредитополучателят не предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „***“ АД,
съответно договорът няма да породи действие между страните.
Като писмени доказателства по делото са представени и приети още Общи условия за
предоставяне на кредити на „***“ АД, приложими към договорите за предоставяне на
потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити, в който също са посочени параметрите на договора за
потребителски кредит и са положени два подписа срещу „Заемодател“.
Представена е разписка за извършено плащане № *** г., удостоверяваща нареден от
страна на „***“ ЕАД в полза на Р. И. Б. паричен превод в размер на 150,35 лв., както и
справка – извлечение от системата на „***“ ЕАД по договор № ***, според която чрез „***“
АД в полза на Р. И. Б. е заплатена сумата от 150,35 лв. с посочено основание на превода
„превод разлика по нов заем“, както и сумата от 1649,65 лв. с посочено основание на
превода „погасяване на задължения по стар заем с отпусната сума по нов заем“.
Приет е Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., ведно с Приложение №
1 към него, между „***“ ЕООД, в качеството на поръчител, и Р. И. Б., в качеството на
потребител, с който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „***“
ЕАД, по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на
всички негови задължения, възникнали съгласно договор за потребителски кредит с
отпусната сума от 1800 лв. и краен срок на погасяване – 10.11.2018 г., срещу което
потребителят се е задължил да заплати месечно възнаграждение в размер от по 106,19лв.
Съгласно чл. 3, ал. 1, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „***“ ЕАД
2
да заплати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски
кредит, след уведомяване на потребителя за постъпилото искане за плащане и предоставяне
на информация за общия размер на задълженията (чл. 3, ал. 2). Страните са постигнали и
съгласие, че поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронна поща за
извършеното плащане в срок от два работни дни, считано от плащането, както и да му
предостави информация за общия размер на извършеното плащане и за това кои задължения
са погасени с него (чл. 3, ал. 4). Договорът за предоставяне на поръчителство не носи подпис
за страните по него.
Приет е и Договор за поръчителство от *** г. между „***“ АД и „***“ ЕООД, по
силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с ответника за изпълнение
на задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит с отпусната сума от 1800
лв. и краен срок на погасяване – 10.11.2018 г.
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г.
сключен между „***“ ЕАД, наречен в договора „***“, „***“ ЕООД наречен в договора
„Цедент 2“ и „***“ ЕООД, наречен в договора „Цесионер“, „Цедент 1“ продава в полза на
цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и незаплатени договори за
кредит на физически лица, сключени между „Цедент 1“ в качеството на кредитодател и
физическите лица, в качеството им на кредитополучатели, индивидуализирани в
Приложение № 1 към договора, които към 23.02.2021 г. са в размер на 1 217 129,93 лв. По
силата на договора „Цедент 2“ продава възмездно на цесионера свои парични вземания,
произтичащи от встъпване на поръчителя „***“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор
по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между
първоначалния кредитор „Цедент 1“ като кредитодател и физическите лица –
кредитополучатели, както и вземанията на „Цедент 2“ по договорите за предоставяне на
поръчителство по потребителски кредити на „***“ ЕАД, ведно с техните привилегии,
обезпечения и другите им принадлежности, включително и с начислените лихви.
Предвидено е още, че вземанията на „Цедент 1“ са посочени в Приложение № 1 към
договора, а вземанията на „Цедент 2“ са индивидуализирани в Приложение № 1 към него,
които към 23.02.2021 г. са в размер на 11 494 818,60 лв. Уговорено е, че Приложение № 1 се
изготвя и подписва на хартиен носител от двете страни при сключване на договора и
съдържа поотделно описание на вземанията на „Цедент 1“ за всеки отделен договор за
потребителски кредит, вземанията на „Цедент 2“, произтичащи от встъпване на поръчителя
„***“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за
кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор „Цедент 1“ като
кредитодател и физическите лица – кредитополучатели, както и вземанията на „Цедент 2“.
Изрично е посочено, че прехвърлянето и фактическото предаване на вземанията, предмет на
договора, настъпва с подписването му. Отразено е, че неразделна част от договора за цесия
са Приложение № 1 – списък на индивидуализираните и прехвърлени вземания,
Приложение № 2 – приемнопредавателен протокол, Приложение № 3 – пълномощно в полза
на цесионера за уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания съгласно чл. 99 ЗЗД
и Приложение № 4 – Рамков договор за поръчителство между „Цедент 1“ и „Цедент 2“,
ведно с приложенията и анексите към него.
По делото е прието Уведомление за цесия от „***“ ЕООД до Р. И. Б., с което
последната е уведомена, че „***“ ЕАД е прехвърлило вземанията си, произтичащи от
договор за кредит № ***/*** г., ведно с начислените лихви, такси и разноски на „***“
ЕООД, в полза на което дружество следва да бъдат извършвани последващи плащания. Няма
данни уведомлението да е получено от ответницата.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът, кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в полза на
ответницата Р. И. Б. е отпуснат заем в размер на 1800 лв., от които 1649,65 лв. са отнесени за
3
погасяване на задължения за главница по предходен заем, а 150,35 лв. са получени чрез
„***“ на 23.05.2017 г. Експертът е установил, че в счетоводството на „***“ ЕАД не са
отразени постъпили плащания по процесния договор за потребителски кредит № ***/*** г.
В периода от след договора за цесия от 02.03.2021 г. са извършвани плащания от страна на
ответницата към ищеца „***“ ЕООД в размер на 2070 лв., но няма данни дали и какво е
погасявано с тази сума. Според вещото лице размерът на годишния процент на разходите по
процесния договор, изчислен без да се включва възнаграждението за поръчител е 49,99 %, а
при включването му – 271,90 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: възникването на валидно облигационно правоотношение между
„***“ ЕАД и Р. И. Б. по силата на процесния договор за потребителски кредит № ***/*** г. с
твърдяното съдържание; изпълнение на задължението на „***“ ЕАД за предоставяне на
заемната сума по договора, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за
връщане на усвоената заемна сума; валидно постигната уговорка за връщане на кредита с
надбавка лихва; настъпване на изискуемостта на вземанията към длъжника и ищеца и
уведомяване на ответницата за извършената цесия; изпадане на ответницата в забава;
размера на претендираните суми.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже
погасяване на процесните вземания.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Договорът за потребителски кредит
следва да се сключи в писмена форма на хартиен или друг траен носител със
задължителното му съдържание по чл. 11 ЗПК. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен
носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до
него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
В ЗПК е предвидена възможност договорът за потребителски кредит да бъде
сключен от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително и само средства за комуникация от разстояние - едно или
повече.
Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна
4
информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и, че е получил
съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления –
Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата редакция/.
В конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е
била изключително по електронен път, поради което приложение към същата намират
нормите на ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
знаци/. Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 22.11.2017 г., електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител,
който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и ал.
4 ЗЕДЕП съдът достига до извод, че законът придава значението на подписан документ само
на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис,
допускайки страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП
електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
Доказателствената сила на така създадения електронен документ е такава, каквото законът
признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението – арг. чл. 180 от ГПК, а ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава
доказателствената стойност на документа, без да му придава материална доказателствена
сила, каквато имат само подписаните официални документи – чл. 179, ал. 1 ГПК.
Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде
инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на понятието
по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано
в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
В случая, по делото е представен в писмен вид договор за потребителски паричен
кредит № ***/***г.и договор за поръчителство от *** г., като възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.
Представеният по делото препис, заверен от страната, е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и за съдържанието му /арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК/. Преписът има
значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи, които
съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална
доказателствена сила за авторството им. Ако другата страна не поиска предоставяне на
документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на волеизявлението и съдържанието му (в този смисъл е Решение №
70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV г. о.). Същият съдържа електронно
изявление (попълнен електронен формуляр), като доколкото не съдържа характеристиките
на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по см. на чл. 13, ал. 2 и 3
ЗЕДЕУУ, то следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис
– част от електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на документа,
като съдържат информация за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията –
трите имена на ответницата, адрес, телефон, ЕГН, сметка и други. Действително значение на
подписан
5
саморъчен документ е придадено само на този електронен документ, към който е прибавен
квалифициран електронен подпис, но разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска
страните да се съгласят в отношенията им помежду им да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен.
В случая с оглед ангажираните по делото писмени доказателства – договор за
потребителски кредит № ***/****г., общи условия към него, договор за поръчителство от
*** г., съдържащи подробна информация относно личните данни на ответницата Р. И. Б., в т.
ч. и три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, с която информация няма основание да се
счита, че кредитодателят, респ. поръчителят биха разполагали в случай, че същата не им е
била предоставена именно от кредитополучателя, респ. поръчителя, съдът приема, че
процесните договори са били сключени именно от ответницата, която се е съгласила на
отправеното предложение от насрещната страна по тях, предоставяйки своите лични данни.
Предвид това, съдът намира за доказано по делото, че „***“ ЕАД /тогава АД/, в качеството
си на кредитодател и доставчик на финансови услуги, респ. „***“ ЕООД, в качеството си на
поръчител, са получили съгласието на заемополучателя, респ. потребителя Р. И. Б. за
сключването на двата договора от 23.05.2017 г. по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Касае се
за информация, предоставена в електронна форма, логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство – арг. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. Ето защо, съдът
намира, че е спазена формата за действителност както на договора за потребителски кредит,
така и на договора за предоставяне на поръчителство. Нещо повече, ответницата Р. Б. не е
оспорила и факта относно получаването от нея на сумата от 1800 лв., отпусната в нейна
полза по силата на процесния договор за потребителски кредит № ***/*** г., за което
свидетелства представената разписка за извършено плащане № *** г., справка – извлечение
от системата на „***“ ЕАД по договор № ***, както и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, от което се установява, че част от отпуснатата сума от 1800лв. е
преведена в нейна полза, а останалата такава от 1649,65лв. е послужила за погасяване на
нейно предишно задължение. Ето защо, съдът приема, че кредиторът „***“ ЕАД е изпълнил
задължението си за предоставяне на заемната сума в полза на кредитополучателя Р. И. Б.,
поради което за нея е възникнало насрещното задължение за връщане на същата в срок до
10.11.2018 г. съгласно погасителния план.
Установи се по делото, че между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД е сключен договор за
поръчителство от ***г., по силата на който поръчителят е поел задължение за сключване на
договор за поръчителство с Р. И. Б., въз основа на който да отговаря пред кредитора
солидарно с ответницата за изпълнение на всички поети от нея задължения, произтичащи от
договор за потребителски кредит в размер на 1800 лв. със срок за погасяване –10.11.2018 г.
Съдът намира, че по същество сключеният договор за предоставяне на поръчителство
представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, тъй като довереникът
„***“ ЕООД се е задължил да извърши за сметка на доверителя възложените му от
последния действия /сключване на договор за поръчителство/ срещу уговорено
възнаграждение. Установи се още, че в изпълнение на чл. 4, ал. 1, пр. 2 от договор за
потребителски кредит № *** от *** г. между „***“ ЕООД и Р. И. Б. е сключен договор за
поръчителство от *** г., срещу което тя дължи месечно възнаграждение в размер от по
109,19 лв. Следователно, по силата на посоченото съглашение от страна на „***“ ЕООД е
било предоставено лично обезпечение – поръчителство спрямо поетите от ответницата Р. Б.
задължения към кредитора „***“ ЕАД.
По отношение действителността на процесния договор за кредит и договорите за
поръчителство към него, приложение намират разпоредбите на Закон за потребителския
кредит и на Закон за защита на потребителите.
Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
6
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/.
Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител /чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин.
В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41, 24 %, като
не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и общата сума,
дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора,
посочен е и годишният процент на разходите –50 %. Изготвен е и погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК. Предвидена е и
възможността кредитополучателят да се откаже от кредита в определен срок, налице е
информация за размера на лихвения процент на ден /чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК/. Установен е
фиксиран лихвен процент, изключващ необходимостта да се съдържа методика за
изчисляване на референтен процент, съгласно чл. 33а ЗПК /чл. 11, ал. 1, т. 9а/.
Настоящия съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК (в сила от 23.07.2014 г.), според
която годишният процент на разходите не може да бъде по - висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси. Съгласно т. 2 „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница.
Към датата на сключване на договора за потребителски кредит размерът на законната
лихва е 10 % при основен лихвен процент, определен от БНБ 0 % плюс 10 пункта отгоре. В
случая формално определения в договора размер на ГПР не надвишава пет пъти размера на
законната лихва /арг. от чл. 19, ал. 4 ЗПК/. Месечният размер на вноската е определен като
7
сбор от части от главница и договорна лихва, както и горница ежемесечно дължима вноска
за възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Същевременно това възнаграждение
за допълнителна услуга не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от
50 %, въпреки, че е включено в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване
на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на
възнаграждението за предоставяне на поръчителство като несъмнен разход, действителният
ГПР би бил значително завишен (271,90 % според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза), което заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посоченият разход за
възнаграждение за предоставено поръчителство подлежи на разсрочено плащане, ведно с
погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито
допълнително възнаграждение на кредитора, което не е посочено при определяне на
годишния процент на разходите. От служебно извършената справка в Търговски регистър
по партида на кредитора и поръчителя, се установява, че същите са свързани дружества по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, предвид обстоятелството, че едноличен собственик на
капитала на поръчителя „***“ ЕООД е кредитодателят „***“ ЕАД. Несъмнено вменяването
на ответницата Р. Б. на задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на
поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга,
която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояването му, в
какъвто смисъл е клаузата чл. 4, ал. 2 от същия.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките,
макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Характерът на
вземането за възнаграждение за предоставено поръчителство, предполага включването му в
ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвид изложеното, съдът намира, че
в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, а в случай, че бъдат
включени същите биха надвишили многократно нормативно установения размер от 50, %,
поради което следва да се приеме, че процесният договор за потребителски кредит №
***/*** г. е сключен в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
е недействителен.
В този случай съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита – в процесния случай в размер на сумата 1800 лв., като не
дължи лихва или други разходи по кредита.
За да обоснове активната си легитимация в процеса, ищецът „***“ ЕООД излага
твърдения, че има качеството на цесионер, възникнало в резултат на прехвърляне на
вземането от кредитодателя „***“ ЕАД, позовавайки се на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. С договора за цесия се осъществява промяна в
субективната страна на едно съществуващо облигационно правоотношение, чрез
прехвърляне на конкретно притезателно субективно право от досегашния му носител на
трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор е каузален, неформален и консенсуален и
има за предмет вземане, което следва да съществува към момента на сключване на договора
и да е прехвърлимо. Със сключването на договора, т. е. с постигане на съгласие между
страните вземането преминава от цедента (стария кредитор) върху цесионера
(приобретателя на вземането). Именно в този момент във вътрешните отношения между тях
цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне договорът се счита за
изпълнен. Вземането, предмет на договора за цесия, освен прехвърлимо, следва да бъде
индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез своя носител, насрещно задължено
лице, правопораждащ юридически факт и съдържание.
В конкретния случай по делото не се доказва процесните вземания, чийто носител е
8
кредитодателят по договора за потребителски кредит, реално да са прехвърлени в полза на
ищеца – „***“ ЕООД. Това е така, тъй като видно от съдържанието представения договор за
продажба и прехвърляне на вземания от *** г. вземанията, предмет на същия, са описани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, в което следва да са описани
всеки един от отделните кредитополучатели. Действително по делото е представен и приет
като писмено доказателство самият договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021 г., но в същото време от страна на ищеца не е представено никое от
приложенията към него в т. ч. и Приложение № 1 – списък на индивидуализираните и
прехвърлени вземания, за да може да се извърши преценка дали предметът на извършената
цесия обхваща и вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит №
***/*** г., сключен с ответницата Р. И. Б.. Наред с това, от съдържанието на самия договор
за цесия не става ясно конкретно кои вземания са предмет на транслативната сделка,
доколкото същите не са индивидуализирани по съдържание, насрещно задължено лице и
правопораждащия ги юридически факт. Посочен е единствено общият им размер, както и, че
произтичат от необслужвани договори за кредит на физически лица, без конкретизация. Ето
защо, съдът приема, че ищецът не е доказал своята активна материалноправна легитимация
в процеса, а именно, че е носител на вземанията.
От друга страна, дори да се приеме, че ищецът е материалноправно легитимиран да
претендира процесните вземания, от приетите като писмени доказателства платежни
нареждания (л.133-163 от делото), както и от заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, се установява, че в периода след договора за цесия от 02.03.2021 г.
ищцата е заплатила на ищцовото дружество сума в общ размер на 2070 лв.
Предвид изложеното, предявените установителни искове, в т.ч. и този за главницата в
размер на 1800 лв. се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответницата Р. И. Б.. Същата претендира и доказва такива в размер на 500 лв. – за адвокатско
възнаграждение, като представя доказателства за заплащането му в брой, видно от Договор
за правна защита и съдействие от 14.10.2024 г. (л. 170 от дело). Размерът на адвокатското
възнаграждение е съобразен с минималния такъв съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на
което и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ищеца, е неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, срещу Р. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва:
сумата от 1800 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/***
г., сключен между „***“ АД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени от „***“ АД
на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –08.08.2023 г. до
окончателното плащане, сумата от 643,50 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 23.05.2017 г. до 10.11.2018 г., и сумата от 1187,61 лв., представляваща
9
мораторна лихва за периода от 23.05.2017 г. до 04.08.2023 г., за които суми на 03.11.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44546/2023 г. по описа на СРС,
61 състав.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на Р. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.
***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10