№ 2142
гр. Варна, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110105659 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от "****" ООД гр.Варна,
ул.****, ЕИК **** представлявано от ****-Управител чрез пълномощник юрисконсулт
Пламенка Василева, против Ф. М. Ф., ЕГН**********, адрес гр.Варна, ж.к.“****“ бл.404,
вх.7, ап.36 иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде
признато за установено по отношение на ответника, в качеството му на потребител на В и К
услуги, ползвани на адрес гр.Варна, жк.**** бл.404, вх.7, ап.36, дължи на „****" ООД
следните суми: сума в общ размер на 471.70 (четиристотин седемдесет и един лева и 70ст.),
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от
21.02.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по партида с абонатен номер ****, ведно със
законната лихва върху тези главници, считано от 15.02.2021г. до окончателното плащане,
както и сумата от 42.26лв. (четиридесет и два лева и 26ст.), представляваща сбор от
обезщетения за забава за плащане на главницата от 471.70лв. за периода от 27.04.2019г. до
07.02.2021г.; сума в общ размер на 178.02лв. (сто седемдесет и осем лева и 02ст.),
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от
25.03.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по партида с абонатен номер ****, ведно със
законната лихва върху тези главници, считано от 15.02.2021г. до окончателното плащане,
както и сумата от 11.44лв. (единадесет лева и 44ст.), представляваща сбор от обезщетения за
забава за плащане на главницата от 178.02лв. за периода от 11.05.2019г. до 07.02.2021г., за
които суми е издадена заповед № 261203 от 16.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 2197/2021 г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното
производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК № 261203 от 16.02.2021г., а именно: заплатена държавна такса в размер на от 25.00лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.
1
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения: Твърди се, че
„****" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.),
предоставя В и К услуги на Ф. М. Ф., за имот на адрес гр.Варна, жк.**** бл.404, вх.7, ап.36.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партиди с абонатен номер **** и
номер ****. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД потребителите са длъжни да
заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33,
ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните
В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той
изпада в забава.
Твърди се, че на 15.02.2021г. В и К операторът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Ф. М. Ф., въз основа
на което било образувано ЧГД № 2197/2021г. по описа на ВРС, ГК-49 състав. Твърди се, че
на 16.02.2021г. съдът издал заповед № 261203 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която разпоредил на длъжника да заплати на кредитора (сега ищец) сума в
общ размер на 471.70 (четиристотин седемдесет и един лева и 70ст.), представляваща сбор
от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 21.02.2019г. до
14.01.2021г., отчитани по партида с абонатен номер ****, ведно със законната лихва върху
тези главници, считано от 15.02.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от
42.26лв. (четиридесет и два лева и 26ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава за
плащане на главницата от 471.70лв. за периода от 27.04.2019г. до 07.02.2021г.; сума в общ
размер на 178.02лв. (сто седемдесет и осем лева и 02ст.), представляваща сбор от
незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 25.03.2019г. до 14.01.2021г.,
отчитани по партида с абонатен номер ****, ведно със законната лихва върху тези главници,
считано от 15.02.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 11.44лв. (единадесет
лева и 44ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от
178.02лв. за периода от 11.05.2019г. до 07.02.2021г., както и сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на
25,00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.
Твърди се, че на 12.03.2021г. ответникът депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител е депозирал в
съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Не оспорва, че е абонат на ищцовото
дружество, както и че е собственик на водоснабдения имот. Оспорва реалната доставка и
ползване на ВиК услуги през сочения период. Оспорва се реалното отчитане на СТИ от
представител на ищеца, както и служебното начисляване, поради изтичане на
метрологичната годност на СТИ. Оспорва се приложената справка за недобор.
В проведено открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител
поддържа исковите претенции.
В проведено открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител
поддържа отговора и направените възражения.
Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. №2197/2021г. на Районен съд-
гр.Варна-49-ти състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата
страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в
настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 16.02.2021 г. Въз
основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 261203/16.02.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника Ф.
М. Ф., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.Варна, ж.к.“****“ бл.404, вх.7 ап.36
ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „****“ ООД ЕИК/БУЛСТАТ **** , със седалище и адрес:
2
Област Варна, Община Варна, гр.Варна, ул. „****“ № 33, чрез законен представител **** –
Управител, следните суми: сумата от 471.70 лв./четиристотин седемдесет и един лева и
седемдесет ст./, дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен №
**** за периода от 21.02.2019 г. до 14.01.2021 г. и сумата от 178.02 лв./сто седемдесет и осем
лева и две ст./, дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен №
**** за периода от 25.03.2019 г. до 14.01.2021 г., за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“****“
бл.404, вх.7 ап.36, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
15.02.2021 г. до окончателното плащане на задължението, сумата от 42,26 лв./четиридесет и
два лева и двадесет и шест ст./, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
471,70 лв., дължима за периода от 27.04.2019 г. до 07.02.2021г., сумата от 11,44
лв./единадесет лева и четиридесет и четири ст./, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 178,02 лв., дължима за периода от 11.05.2019 г. до 07.02.2021г., ведно
със сумата от 25.00 лв./двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса, както и сумата от
50.00 лв./петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78 от ГПК.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: ползвани и
незаплатени В и К услуги по партида с абонатен № **** за периода от 21.02.2019 г. до
14.01.2021 г. и ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен № **** за
периода от 25.03.2019 г. до 14.01.2021 г., за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“****“ бл.404,
вх.7 ап.36.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното
производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в
полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение
срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е
предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба в
заповедното производство.
С оглед на гореизложеното и предвид наличието на идентитет по отношение на
вземанията , които са предмет на заповедното и исковото производство, съдът намира, че
настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и
съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени
доказателства: ОУ на ВиК, ведно с извадка от решение № ОУ - 09 от 11.08.2014 г. на
ДКЕВР, ведно с два броя обяви, извадка от Решене № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР, ведно
с два броя обяви, извадка от Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г., на КЕВР, ведно с два броя
обяви, извадка от Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви,
справка за недобора на частен абонат № **** до 07.02.2021 г., справка за недобора на частен
абонат № **** до 07.02.2021г., фискален бон от 03.06.2020 г. за заплатени ел и ВиК услуги,
разписка № 0400011033477350 от 03.06.2020 г., разписка № 0400011033477376 от 03.06.2020
г., фискален бон от 03.03.2021 г. за заплатени ел и ВиК услуги, разписка №
0400012620793001 от 03.03.2021 г., разписка № 0400012620797143 от 03.03.2021 г.,
фискален бон за заплатени ел и ВиК услуги, разписка № 0400010888398489 от 07.05.2020 г.,
фискален бон от 01.12.2020 г. за заплатени ел. и ВиК услуги, разписка № 0400012228697851
от 31.12.2020 г., разписка № 0400012228697893 от 31.12.2020 г., фискален бон от 04.02.2021
г. за заплатени ел и ВиК услуги, разписка № 0400012442209442 от 04.02.2021 г., разписка №
0400012442217270 от 04.02.2021 г., фискален бон от 06.07.2020 г. за заплатени ел и ВиК
3
услуги, разписка № 0400011210011576 от 06.07.2020 г., разписка № 0400011210011600 от
06.07.2020 г., фискален бон от 03.08.2020 г. за заплатени ВиК услуги, разписка №
0400011361228185 от 03.08.2020 г., разписка № 2100012588598003 от 26.02.2021 г., разписка
№ 0400011588087588 от 12.09.2020 г., разписка № 0400011711034556 от 05.10.2020 г.,
разписка № 0400010580043086 от 06.03.2020 г., разписка № 0400010736263307 от 07.04.2020
г., разписка № 0400011917155957 от 10.11.2020 г., разписка № 0400010242776404 от
07.01.2020 г. и разписка № 0400010427878728 от 08.02.2020 г., ч. гр.д. № 2197/2021 г. по
описа на ВРС, 49 състав, опис на отчети по двата абонатни номера **** и ****,
Уведомително писмо № ********** за изтекла метеорологична годност на водомера и
констативен протокол № 039/2021 г., Удостоверение от Община Варна район „****“ относно
броя на регистрираните лица по постоянен и настоящ адрес на процесния адрес№
РД21022326131-001131 от 02.11.2021г.
По делото са представени Общите условия за предоставянето на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „****" ООД.
Приобщени са Решение № Ц-34/15.12.2017г. на Комисия за енергийно и водно
регулиране, ведно с два броя обяви и Решение № Ц-20/28.12.2018г. на Комисия за
енергийно и водно регулиране, ведно с два броя обяви, ведно с два броя обяви, с които
решения са одобрени общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Видно от приобщените към доказателствения материал обяви, Общите условия за
предоставянето на ВиК услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД са
публикувани в два ежедневника.
Представени са справки за недобора на частен абонат с клиентски №**** за издадени
фактури на абоната Ф. М. Ф. за периода от 21.02.2019г. до 14.01.2021г., както и на частен
абонат с клиентски №**** за издадени фактури на абоната Ф. М. Ф. за периода от
25.03.2019г. до 14.01.2021г.
Доколкото в отговора на исковата молба ответникът Ф. М. Ф. не оспорва, а изрично
потвърждава, че е собственик на процесния водоснабден имот, както и че е титуляр на двете
партиди с клиентски №**** и с клиентски №****, както и че не е изискал провеждането на
периодична проверка на водомерите, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от
доказване тези обстоятелства.
От приложено по делото Удостоверение от Община Варна район „****“ относно броя
на регистрираните лица по постоянен и настоящ адрес на процесния адрес №
РД21022326131-001131 от 02.11.2021г. се установява, че на процесния адрес, като
обитаващи го по постоянен и настоящ адрес са регистрирани шест лица.
По делото са приобщени електронен карнетен лист на абонат №**** за отчетен
период 24.01.2019г. до 14.01.2021г. и електронен карнетен лист на абонат №**** за отчетен
период 24,01.2019г. до 14.01.2021г., в които като потребител е посочен Ф. М. Ф., който не
оспорва, че е потребител на ВиК услуги в този обект.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-счетоводна
експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява след проверка в счетоводните документи, находящи се в ищеца, че общият
размер на месечните задължения за заплащане на ВиК услуги за ползвани В и К услуги по
партида с аб. №**** за периода от 21.02.2019г. до 14.01.2021 г. на процесния абонатен
номер е в размер на 471,70 лв., а лихвата за забава върху всяко едно от месечните
задължения за периода от 27.04.2019г. до 20.02.2021г. е в размер на 42,39 лв. След справка в
счетоводството на ВиК - Варна ООД експертизата констатира, че не е налице плащане по
процесните фактури.
Вещото лице установява, че общият размер на месечните задължения за заплащане на
ВиК услуги за ползвани В и К услуги по партида с аб. №**** за периода от 25.03.2019г. до
14.01.2021 г. на процесния абонатен номер е в размер на 178,02 лв., а лихвата за забава
върху всяко едно от месечните задължения за периода от 11.05.2019г. до 20.02.2021г. е в
4
размер на 11,55 лв.
Видно от Уведомително писмо № **********/17.04.2018г. до клиент Ф. М. Ф., ВиК -
Варна ООД уведомява, че е изтекла валидността на метрологична проверка и на двата
водомер, монтирани в имота, съответно с аб. №**** и с аб. №****, като абонатът следва да
предприеме необходимите действия по монтиране на нов водомер.
Приобщен по делото е Констативен-двустранен протокол за проверка на
индивидуален водомер №39 от 21.05.2021г., в който е посочено, че двата монтирани в
обекта водомери са с изтекла метрологична годност, поради което се отчитат на средна
консумация.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на
съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за
установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия
размер. В тежест на ответника е да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане.
Съгласно пар.1,т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично
съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на ищцовото дружество.
Съдът намира, че ответника притежава качеството „потребител на ВиК услуги” по
смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и по
смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД.
Видно от приетите по делото писмени доказателства и изричното изявление на
ответника, той се явява ползвател на процесното жилище, представляващо апартамент,
находящ се в гр.Варна, жк.**** бл.404, вх.7, ап.36, поради което притежава качеството
„потребител на ВиК услуги” досежно процесния обект на потребление по партида с
абонатен номер съответно аб. №**** и аб. №**** за процесния период. Видно от справката
от НБД Население в имота са регистринани шест лица.
Видно от приобщения към доказателствения материал електронен карнетен лист,
касаещи процесния период, за част от периода са извършени реални отчети, а за друга част,
след изтичане метрологичната годност на съответното СТИ, съответно за аб. №**** след
14.07.2020г., а по отношение аб. №**** след 11.06.2020г. е извършено служебно
начисляване на консумация на Вик услуги.
От приложените от ответника писмени доказателства се установява, че той е правил
плащания към ищцовото дружество през процесния период. В същото време се установява,
че доколкото не е посочвал изрично кои свои задължения заплаща, ищцовото дружество е
отчитало сумите за стари негови задължения, съгласно нормата на чл. 76 от ЗЗД, който
гласи: „Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не
е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и
най-после главницата“.
Съдът приема, че с факта на извършените плащания през процесния период и при
съзнанието, че заплаща съответното настояща консумация, самият ответник признава
5
задължения към ищцовото дружество и съответно ползването на ВиК-услуги. С оглед на
така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице правоотношение по
предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител на жилище.
В същото време ответникът оспорва реалното потребление на претендираните ВиК
услуги през периода от м.февруари 2019г. до м.юни 2020г., като твърди, че никой не е
отчитал реалното потребление и показанията на двете СТИ. По отношение на претенцията
за заплащане на суми за консумирана, но незаплатена вода по партида с абонатен № **** за
периода от 21.02.2019 г. до 11.06.2020 г., както и за по партида с абонатен № **** за
периода от 21.02.2019 г. до 11.06.2020 г. съдът намира, че тя е неоснователна поради липса
на годни доказателства да установят консумацията на твърдените от ищеца количества.
Всички доказателства представени от ищеца за консумираните количества вода
представляват частни, изходящи от него документи, които установяват благоприятни за
ищеца обстоятелства и нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. От
представените от ищеца материали може да се установи, че за процесният период, по
отношение на процесният имот и абонати е било въведено отчитане с електронен карнет.
Доколкото обаче има пълно оспорване на дължимите суми за периода м.февруари 2019г. до
м.юни 2020г. (в отговора на ИМ), а представената справка за консумация на водомер от
електронен карнет също е частен документ, както и след като не се откриха нормативни
изисквания в законов и подзаконов нормативен акт за отчитането чрез електронен карнет
съдът намира, че в доказателствена тежест на ищеца е било да установи начинът на снемане
на данните от електронният карнет и как се констатират отчитаните чрез него количества. В
този смисъл независимо, че за тях не важи изискването за подпис от страна на потребителят
на В и К услуги по чл.23, ал.4 от ОУ, при оспорване на дължимите количества ищецът
водоснабдително дружество е следвало да установи каква е била методологията по
отчитането на посочените количества.
С оглед изложеното твърденията на ищеца за дължимост на суми по партида с
абонатен № **** за периода от 21.02.2019 г. до 11.06.2020 г. в размер на 381.65лв., както и
за по партида с абонатен № **** за периода от 21.02.2019 г. до 11.06.2020 г. в размер на
87.97 лв. се подкрепят единствено от изходящи от него частни документи. Счетоводни
отчитания и записи, които нямат обвързваща съда доказателствена сила. Съдът не споделя
изложеното прав процесуалният представител на дружеството, който твърди, че фактурата
не е нужно да бъде подписана от страна на задълженото лице. Действително, за да е редовна
една фактура няма изискване за подпис нито от издалото я лице, нито от лицето, което се
ползва от услугата – чл.114, ал.1 от ЗДДС, но това е единствено с оглед нуждите на фиска и
воденето на счетоводството на търговците. За да може по годен начин да установи наличие
на договорни отношения фактурата следва да носи подписи и на двете страни по
договорното отношение – в тази насока – Р №20/25.03.2013 г. по т. д. №206/2012 г. на І ТО
на ВКС. В този смисъл твърдението на ищеца в тази част се явява недоказано.
По отношение служебно начислените суми, след изтичане метрологичната годност на
СТИ:
От приложените писмени доказателства безспорно се установява, че лично ищецът е
получил и положил подпис под Уведомително писмо № **********/17.04.2018г. до клиент
Ф. М. Ф., с което ВиК - Варна ООД го уведомява, че е изтекла валидността на метрологична
проверка и на двата водомер, монтирани в имота, съответно с аб. №**** и с аб. №****, като
абонатът следва да предприеме необходимите действия по монтиране на нов водомер, както
и Констативен-двустранен протокол за проверка на индивидуален водомер №39 от
21.05.2021г., в който е посочено, че двата монтирани в обекта водомери са с изтекла
метрологична годност, поради което се отчитат на средна консумация.
Приложими в случая са нормите на Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В чл.18, ал.3 от ОУ е вменено задължение за всеки потребител,
когато се касае за сграда етажна собственост или такава с повече от един потребител, да
постави индивидуален водомер. Съгласно чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата, поставянето,
6
поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на потребителите.
Тяхно е и задължението /чл. 24 ОУ, идентичен на чл. 35 от Наредба 4/2014г./ да осигуряват
свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за извършване отчети
на водомерите. Съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредбата операторът на водоснабдителната
система монтира, поддържа и контролира само водомерите, монтирани на водопроводните
отклонения или така наречените общи водомери. Задължение на оператора на
водоснабдителната система е само да пломбира холендъра на индивидуалните водомери към
водопроводната тръба при това за сметка на потребителя. В този смисъл са Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги от ответното дружество, съгласно които всеки потребител
поставя индивидуални водомери, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и
ремонтът на същите се извършва от и за сметка на потребителя. Съгласно чл.16, ал.5 ОУ
всяка от страните може да повдигне въпроса за метрологичните характеристики на
средството за техническо измерване като за целта инициира проверка на средството чрез
метрологична експертиза. По делото липсват данни за провеждане на тази процедура. В чл.
34а, ал. 2 от Наредба №4/2004г., аналогична на чл.16, ал.4 ОУ, е предвидено, че
периодичните проверки на инидивидуалните водомери като средства за измерване и
разпределение на изразходваното количество вода в сгради- етажна собственост, се
извършват през 10 години и същите са за сметка на потребителите. В чл. 34а, ал. 5 е
предвидено, че когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени
индивидуални водомери, т. е. изминали са повече от 10 години от монтажа на водомера или
последната му проверка, срокът за извършване на проверката е три месеца, а в случай че
след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредбата. Съгласно
чл. 21 ОУ, когато представителят на ВиК оператора установи потребители с непроверени
индивидуални водомери съгласно чл. 16, ал. 4, същият прави предписание на потребителя за
извършване на периодична проверка, със срок за изпълнение три месеца. В случай, че след
изтичането на този срок, не е извършена периодична проверка, количеството изразходвана
вода се начислява по реда на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 ОУ, т.е. ВиК операторът начислява
служебно изразходвано количество питейна вода от по 5куб. м при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател, като същото се завишава на всяко тримесечие с 1куб. м. за всеки
обитател. Такава е и уредбата на чл. 34а, ал. 5 от Наредбата. В настоящия случай ответникът
е уведомен лично на 17.04.2018г. от оператора, че е изтекла метрологичната проверка на и
на двете СТИ отчитащи потреблението в имота му. Следователно, срокът в който той е
следвало да предприеме действия за извършване на последваща проверка на СТИ е бил до
17.07.2018г.
В същото време съдът приема, че ищецът не доказва по категоричен начин правото
си да начисли служебно процесните количества вода, на основание чл. 34а, ал.5 във връзка с
ал.1 във връзка с чл. 39, ал.5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. От представеното уведомително писмо, не става ясно че ответникът е уведомен, че
следва да смени водомерът си поради изтичане на неговата метрологична годност и то в
определен затова срок, като е предупреден, че при неизпълнение, ще се счита, че е налице
липса на водомер и количествата вода ще се начисляват служебно. В уведомителното писмо
е отразено, че е водомерите са с изтекла валидност на метрологичната проверка. В същото
време липсват каквито и да са доказателства за това твърдение.
По делото не бяха приложени протоколи за монтаж на СТИ, от които да се установи
от кога са били монтирани в обекта и какво е било тяхното състояние. Не бяха представени
и доказателства за последващ метрологичен контрол на СТИ, който да индикира изтичане на
период за последваща проверка. На практика не бе установено, че към датата на връчване на
уведомителното писма – 17.04.2018г. двете СТИ на ответника действително са били с
изтекла валидност на метрологична проверка. Обстоятелството че това е отразено от
инкасатор само по себе си не означава, че е вярно. Освен това в уведомителното писмо е
посочено, че е необходимо да се предприемат действия съгласно текста на гърба на писмото,
ако е налице някое от условията, но в същото време този гръб на писмото, евентуално
7
доказващ какви действия е следвало да предприеме ответника не е представен, т.е. липсват
доказателства, че ответника е бил уведомен за такова свое задължение, а освен това за самия
съд е неясно какво точно е трябвало да извърши ответника. По делото липсва и доказване на
действията, които е следвало да предприеме потребителя и неблагоприятните последици,
които ще възникнат за него в случай на неизпълнение. От представеното по делото
уведомително писмо не се установява, че водомерът, ползван от потребителя за процесния
период е с изтекла метрологична годност, което да обосновава извод за служебно
начисляване на процесните количества вода, на основание чл. 34а, ал.5 във връзка с чл. 34а,
ал.1 във връзка с чл. 39, ал.6 и 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Такъв извод не може да се направи и от съвкупния анализ на уведомителното
писмо и констативния протокол от 21.05.2021г., в който единствено е отразено, че към тази
дата в обекта се ползват същите СТИ, без да са посочени данните за преминала през тях
вода.
Изслушаната експертиза не установява релевантните за спора факти, а сочи
единствено липсата на плащане както и отделните размери на главниците по месеци и
начислените лихви за забавено плащане съобразно ОУ, при това въз основа единствено на
справката за недобора, които нямат доказателствена стойност относно служебното
начисляване на количествата вода за процесния период. От съвкупния анализ на всички
събрани по делото доказателства не се установява фактът на наличието на основания за
служебно начисляване на процесните количества вода за процесния период.
С оглед гореизложеното от събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност не се установява, че е налице доказване на основанията както за
реално потребление, така и за служебно начисляване в процесния период от страна на
ищеца, поради което главната искова претенция подлежи на отхвърляне. Предвид
отхвърлянето на главната искова претенция на отхвърляне подлежи и акцесорната такава.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответното дружество има право на сторените по делото
разноски, съгласно представените доказателства за адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева. В същото време процесуалният представител на ищеца прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение при интерес до 1000 лв. следва да бъде
определено в размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "****" ООД гр.Варна, ул.****, ЕИК **** представлявано
от ****-Управител чрез пълномощник юрисконсулт Пламенка Василева, против Ф. М. Ф.,
ЕГН**********, адрес гр.Варна, ж.к.“****“ бл.404, вх.7, ап.36 иск с правно основание чл.
422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение
на ответника, в качеството му на потребител на В и К услуги, ползвани на адрес гр.Варна,
жк.**** бл.404, вх.7, ап.36, че дължи на „****" ООД следните суми: сума в общ размер на
471.70 (четиристотин седемдесет и един лева и 70ст.), представляваща сбор от незаплатени
главници за ползвани В и К услуги за периода от 21.02.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по
партида с абонатен номер ****, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от
15.02.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 42.26лв. (четиридесет и два лева
и 26ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от
8
471.70лв. за периода от 27.04.2019г. до 07.02.2021г.; сума в общ размер на 178.02лв. (сто
седемдесет и осем лева и 02ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани
В и К услуги за периода от 25.03.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по партида с абонатен
номер ****, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 15.02.2021г. до
окончателното плащане, както и сумата от 11.44лв. (единадесет лева и 44ст.),
представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от 178.02лв. за
периода от 11.05.2019г. до 07.02.2021г., за които суми е издадена заповед № 261203 от
16.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2197/2021 г. по описа на ВРС,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Район „****”, ул. „****” № 33, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. М. Ф., ЕГН**********, адрес гр.Варна,
ж.к.“****“ бл.404, вх.7, ап.36, сумата от 300 лева, представляваща направени съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9