МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 226/2019 год. на РОС.

 

Против подс. Ю.А.Х. е повдигнато обвинение по чл. 115, от НК, за това, че на 18.08.2018г. в село Г. В., обл. Р., умишлено умъртвил другиго – Х. К. К. ЕГН ********** ***.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе, в съдебно заседание поддържа обвинението, така както е предявено и настоява подс. Х. да бъде признат за виновен по него и да му бъде наложено наказание, около средатана предвиденото в закона наказание изразяващо се в лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно.

Подсъдимият Ю.А.Х. от с. Г. В., Рс. област, в съдебно заседание дава обяснения по повдигнатото му обвинение и желае делото да се разгледа по глава ХХVІІ съкратено съдебно следствие с приложение на чл. 58а ал.1 от НК и да му бъде наложено по леко наказание.

Неговият договорен защитник адв. П.П. от РАК, не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Същата счита, че престъпното поведение на неговия подзащитен е съставомерно по чл. 115 от НК, поради което настоява подс. Х. да бъде признат за виновен в извършване на това престъпление и да му бъде наложено наказание под предвидения в закона минимум.

Окръжният съд, след като извърши цялостна преценка на всички събрани в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, приема за установено следното:

По фактите.

Подсъдимият Ю.Х. е роден на *** ***. С постоянен адрес ***. Той е български гражданин. Има завършено основно образование. Не е женен. Не работи по трудов договор. Не е осъждан – реабилитиран по право, след осъждане за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда. С Определение № 153/21.05.2008 г. по НОХД № 1243/2008 г. на Районен съд – Русе му било наложено наказание Пробация за срок от 6 месеца. Определението влязло в сила на 21.05.2008 г., а наказанието било изтърпяно на 12.12.2008 г.

През лятото на 2018 г. подс. Ю.Х. живеел в с. Г. В.. Той бил първото дете в семейството на майка си – Р.Ш. и баща си А. Ш.. Роден бил след нормално протекла бременност. Посещавал детска градина, а след това и местното училище в селото. Завършил осми клас, но не продължил да учи, тъй като родителите му изпитвали финансови затруднения. Помагал им в домакинството, а след това отбил редовна военна служба в гр. П. и гр. К., където бил разпределен в щурмова рота. Физически бил едър и силен. След края на службата се върнал в с. Г. В. и през различни периоди работил като гладач, изработвал и монтирал дограма и извършвал сезонна работа в селското стопанство. До 2014 г. живеел заедно с родителите си и баба си Х. К. К. ЕГН ********** ***. Баба му била вдовица. Родителите й били починали. Имала един брат и една сестра, които също били починали. Самата тя имала три дъщери – Р.Ш., Ю. О. и Ф. Ю.. От трите била жива само Р.Ш., която била майка на подс. Ю.Х. и св. Х.Х.. Ю. О. нямала деца до смъртта си, а Ф. Ю. имала две дъщери – св. Н.С. и Ш.Е., която живеела постоянно в чужбина.

Подсъдимият известно време живял без граждански брак с жена, от която им се родило дете, но по-късно починало и те се разделили. Същият понесъл тежко тази загуба и започнал да злоупотребява с алкохол. С напредването на възрастта баба му Х. К. променила отношението си към тях. Станала заядлива, раздразнителна, започнала да настоява да си намерят друга къща, тъй като тази била само нейна. При един от скандалите се стигнало до там, че бабата изхвърлила вещите на родителите на подсъдимия пред къщата. Това ги принудило да си наемат квартира и заживели под наем в друга къща в селото. Подсъдимият Ю.Х. бил привързан към баба си Х. К. и останал да живее при нея, за да й помага в домакинството. Той пазарувал, готвил, чистел, купувал й лекарствата и поддържал къщата. Въпреки това тя му отправяла клетви на турски език, като пред майка му Р.Ш. му казвала: „да гниеш в гроба, добре, че умря детето ти“ и др.

През 2015 г. подсъдимият заживял на съпружески начала с друга жена – със св. С. М. И. от с. П., обл. Р.. Тя се преместила при него на ул.****. Бабата на подсъдимият не я приела добре. Постоянно се оплаквала от нея на подсъдимият – че не работи, не изкарва пари, не се грижи добре за домакинството, което ставало повод за скандали, тъй като подсъдимият бил силно привързан към баба си. Докато го нямало в къщи тя търсила повод да се скара с младата жена, обиждала я, наричала я „българка“, защото не говорила на турски език, разпилявала на земята храната, която тя приготвяла и т. н. Проклинала нея и подсъдимия, като ги заричала да нямат деца! В такива ситуации подсъдимият натрупвал негативни емоции и излизал от къщата. Отивал на гости в съседите или се разхождал докато се успокои и тогава се прибирал. През месец февруари 2018 г. Х. К. получила мозъчен кръвоизлив и била оперирана в болницата в гр. Р.. Подсъдимият помолил св. С. И. да се грижи за нея и тя прекарала 5 денонощия в отделението. Помагала й с храната, лекарствата и тоалета. Когато я изписали подс. Ю.Х. я прибрал в къщата в с. Г. В. и продължил да се грижи за нея. Постепенно Х. К. се възстановила, но продължила да се отнася зле с тях. Постоянно се оплаквала от св. С. И., а подсъдимият започвал да се кара с нея. На няколко пъти посегнал и да я удря, тъй като винаги защитавал баба си. На 14.08.2018 г. св. С. И. не издържала на лошото отношение, събрала си багажа и напуснала подсъдимия. Той се разстроил, но баба му се опитала да го убеди, че „без нея е по-добре“. На 17.08.2018 г. подсъдимия помагал в дома на свой съсед от ранните часове на деня, тъй като температурите били много високи. Като приключили работа се почерпили с алкохол и около 14 часа подсъдимият се прибрал в къщи, за да си почине. През цялото време баба му вдигала шум и му пречила да заспи. Започнала да му обяснява, че без С. е по-добре и ще си намери друго момиче. Подсъдимият още изпитвал тъга от липсата й. Той знаел, че го е напуснала заради лошото отношение на баба му към нея. За пореден път се ядосал от приказките на баба си и по навик излязъл от къщи. Отишъл в магазина на св. В. Я. и си купил една бутилка мастика от 200 мл. Изпил я и отишъл до другия магазин в селото, откъдето си купил още една бутилка мастика от 200 мл. и изпил и нея. След това се преместил в кафенето на св. С. С., където изпил и няколко литра бира.

При такива предпоставки на след 02 часа – на 18.08.2018 г. заведението затворило. Подсъдимият вече се чувствал повлиян от изпития алкохол. С. С. С. го откарал до дома му с колата и го оставил пред пътната врата. Подсъдимият влязъл в двора и видял, че баба му Х. К. е седнала на стъпалата пред къщата. Вдигнал я на ръце, пренесъл я в първата стая в дясно от вратата и я сложил на леглото. Чул я, че отново нещо мърмори. В резултат на изпития алкохол и натрупаните негативни преживявания той се ядосал и започнал да й нанася удари с юмруци. Х. К. се опитала да се защити с ръце и част от ударите попаднали по двете мишници, двете предмишници и двете предкитки на ръцете й. Силата на ударите на подсъдимия била значителна и преодоляла тази съпротива. Последвали най-малко осем тежки удара с юмруци, които попаднали в лицето, главата и шията й. След това подсъдимият я хванал с ръце за главата в областта на ушите, разтресъл я силно и я съборил на пода. После я вдигнал с ръце и я поставил обратно на леглото. От носа и ушите на баба му започнала да тече кръв и следи от нея й останали по одеялото, халата, калъфките на възглавниците, дрехите и бельото й. В резултат на така упражнената сила Х. К. получила тежка черепно-мозъчна травма в съчетание с шийна травма, следствие от счупване на VІІ-ми шиен прешлен, кръвонасядания в меките тъкани на шията и по задната стена на хранопровода. Подсъдимият легнал до нея на леглото и заспал. На сутринта се събудил и видял, че лицето й е окървавено и подуто, а тя вече не е контактна. Почистил го от кръвта с един парцал и отишъл до квартирата на майка си, за да потърси помощ. Казал й, че баба му се е наранила сама и телефонирали на спешна помощ. На място пристигнал медицински екип, който откарал Х. К. до болницата в гр. Р.. Подсъдимият я придружил с линейката и изчакал да я настанят в спешното отделение. След това се прибрал в с. Г. В.. Въпреки положените медицински грижи, в 13, 41 часа на 18.08.2018 г. Х. К. починала. На 21.08.2018 г. в дома й бил извършен оглед и били иззети вещите със следите от кръвта й. Подсъдимият признал деянието си, обяснил мотивите си и бил задържан.

При извършената аутопсия на тялото на пострадалата К. било установено следното:

Тежка черепно-мозъчна травма – субдурален кръвоизлив в ляво теменно, слепоочно и тилно, в средна и задна леви черепно-мозъчни ямки; субарахноидален кръвоизлив в ляво теменно, слепоочно и тилно и в дясно теменно върхово; контузии на мозъка в ляв теменен и ляв слепоочен дял с кръвоизливи и с пробив в ляв латерален вентрикул; кръв във вентрикулната система; кръвонасядания на меката черепна покривка по срединна линия и в ляво от нея. Кръвонасядане в теменно-тилната област; оток, кръвонасядания, охлузвания и разкъсно-контузна рана на лява ушна мида; кръвонасядане и оток на носа, кръвонасядания на дясната буза и в областта на десния мандибуларен ъгъл; кръвонасядания и повърхностно увреждане на предно-лявата повърхност на шията и лявата ключична област.

Установено било счупване на VІІ-ми шиен прешлен; кръвонасядания в меките тъкани на шията; кръвонасядания по задната стена на хранопровода.

Констатирани са и множество наранявания по тялото и крайниците на пострадалата. Те са довели само до увреждане на повърхностния слой на кожата и/или подкожните кръвоносни съдове, без силата и интензитета им да са достатъчни, за да доведат до разкъсване на кожата, увреждане на вътрешни органи или счупвания на кости.

По делото е назначена и съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства. От заключението на експерта-биолог се установява следното: Кръвната група на пострадалата Х. К. по системата AB0 е А(b). По намерените на мястото на престъплението и предадени вещи е доказано присъствие на човешка кръв с наличие на бета-аглутинини и А аглутиногени и липса на алфа аглутинини и В аглутиногени по следните: одеяло, халата, калъфки за възглавници, гащи, чифт чорапи, пола, обтривки от тъмно-червеникаво-кафеникави люспи и долнище на анцуг. Груповата принадлежност на кръвта по тях съответства на груповата принадлежност на кръвта на пострадалата и е възможно да е оставена от нея.

Прието е заключение и на съдебно психиатрична и психологична експертиза, от което се установява, че:

Подсъдимият Ю.Х. е в нормално психично състояние, не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет. Макар да не страда от психични дефицити той е склонен да кумулира агресивни тенденции. По време на деянието механизмът на поведението му бил определен от натрупаните негативни преживявания, кумулираните агресивни тенденции и употребата на алкохол, който допълнително е снижил фрустрационния му толеранс, без обаче това да повлиява качествено на поведенческите му годности. Подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи своите постъпки.

По доказателствата.

Съдът приема гореизложената фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин, от събрания по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на Р.Ш., В. Я., С. С., С. И., Х.Х. и Н.С., както и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, протоколи за предаване на вещи по реда на чл. 159 от НПК, протокол за доброволно предаване, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, удостоверения за наследници и удостоверения за родствени връзки, справки в Регистър „Население“, медицинска документация, колективна съдебномедицинска експертиза, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, свидетелства за съдимост със справка за изтърпяване на предишно наказание, автобиография, декларация.

В съдебно заседание подс. Х. дава обяснения по фактите и обстоятелствата визирани и в обвинителния акт и се признава за виновен.

По делото са били назначени множество съдебни експертизи, чиито заключения страните и съдът преценява по отделно и в тяхната съвкупност, като приема, че същите са напълно изчерпателни, дават подробни и прецизни отговори на всички релевантни по предмета на делото въпроси.

От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза извършена на пострадалата установено следното тежка черепно-мозъчна травма – субдурален кръвоизлив в ляво теменно, слепоочно и тилно, в средна и задна леви черепно-мозъчни ямки; субарахноидален кръвоизлив в ляво теменно, слепоочно и тилно и в дясно теменно върхово; контузии на мозъка в ляв теменен и ляв слепоочен дял с кръвоизливи и с пробив в ляв латерален вентрикул; кръв във вентрикулната система; кръвонасядания на меката черепна покривка по срединна линия и в ляво от нея. Кръвонасядане в теменно-тилната област; оток, кръвонасядания, охлузвания и разкъсно-контузна рана на лява ушна мида; кръвонасядане и оток на носа, кръвонасядания на дясната буза и в областта на десния мандибуларен ъгъл; кръвонасядания и повърхностно увреждане на предно-лявата повърхност на шията и лявата ключична област.

Установено било счупване на VІІ-ми шиен прешлен; кръвонасядания в меките тъкани на шията; кръвонасядания по задната стена на хранопровода

По делото е назначена и съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства. От заключението на експерта-биолог се установява следното: Кръвната група на пострадалата Х. К. по системата AB0 е А(b). По намерените на мястото на престъплението и предадени вещи е доказано присъствие на човешка кръв с наличие на бета-аглутинини и А аглутиногени и липса на алфа аглутинини и В аглутиногени по следните: одеяло, халата, калъфки за възглавници, гащи, чифт чорапи, пола, обтривки от тъмно-червеникаво-кафеникави люспи и долнище на анцуг. Груповата принадлежност на кръвта по тях съответства на груповата принадлежност на кръвта на пострадалата и е възможно да е оставена от нея.

В хода на предварителното разследване, по делото е била назначена комплексна съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от Г. Д. и С. К., които категорично заключават, че подс. Х. е вменяем и не страда от психично заболяване по смисъла на чл. 33 от НК, тъй като както към момента на извършване на престъплението, така и към настоящия момент е разбирал и разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи. Освен това изразеното експертно заключение е изградено върху съвкупния доказателствен материал, при задълбочен анализ на всички обстоятелства по делото и личностовата характеристика на подсъдимия.

Подсъдимият Ю.Х. е в нормално психично състояние, не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет. Макар да не страда от психични дефицити той е склонен да кумулира агресивни тенденции. По време на деянието механизмът на поведението му бил определен от натрупаните негативни преживявания, кумулираните агресивни тенденции и употребата на алкохол, който допълнително е снижил фрустрационния му толеранс, без обаче това да повлиява качествено на поведенческите му годности. Подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи своите постъпки. Поради това съдът приема и включва в доказателстевния материал и това заключение по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

Освен доказателствата от експертен порядък, при изграждане на фактическите си изводи съдът изцяло кредитира показанията на цитираните по-горе свидетели, тъй като същите са последователни, житейски логични, правдоподобни и непротиворечиви, като същевременно взаимно се допълват.

Тези гласни доказателства изцяло кореспондират с доказателствата, събрани по експертен ред и съответстват с правнорелевантните факти и обстоятелства, изясняващи действителната фактическа обстановка. Както сочените гласни доказателства, писмените и веществени такива, така и тези от експертен порядък в общи линии не се оспорват от страните.

Съдът кредитира обясненията на подс. Х. относно датата, мястото и начина на извършване на това тежко престъпление. В тази им част дефинираните в обвинителния акт факти и обстоятелства кореспондират с останалия доказателствен материал.

От правна страна.

Съдът след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и въз основа на възприетата фактическа обстановка, намира, че обвинението, което е повдигнато срещу подс. Ю.А.Х. е доказано по безспорен и категоричен начин. Поради това същият следва да бъде признат за виновен по него, като в този смисъл се налагат следните правни изводи:

Както се установи от заключението по съдебно-психиатричната и психологическа експертиза, подс. Ю.Х. е вменяемо лице и не страда от психично заболяване по смисъла на чл. 33 от НК, тъй като както към момента на извършване на престъплението, така и към настоящия момент е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, а също така и да участва пълноценно в наказателното производство в качествата му на обвиняем и на подсъдим. Поради това съдът намира, че същият, като субект на престъплението е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК.

Нама спор, че с последователните си действия подс. Ю.Х. е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по смисъла на чл. 115 от НК - тъй като на18.08.2018 г. в село Г. В., обл. Р., умишлено умъртвил другиго – Х. К. К. ЕГН ********** ***.

Съдът изцяло споделя обвинителната теза на прокурора, свързана с всички факти и обстоятелства, касаещи извършеното убийство от страна на подс. Х., тъй като на инкриминираната дата и място, той е осъществил всички обективни признаци от състава на това престъпление, лишаване от живот на пострадалата Х. К. К., представляващо такова по смисъла на чл. 115 от НК. Деянието е довършено, тъй като подсъдимият е нанесъл повече от осем удъра с юмруци в жизнено важна област на човешкото тяло, каквато е главата на пострадалата.

Изпълнителното деяние на престъплението било осъществено с действие. То се изразило в нанасяне на множество удари с юмруци по лицето, главата и шията на пострадалата – не по-малко от 8 на брой и силно разтрисане на главата с ръце. Силата и интензитета на тези удари била достатъчна, за да доведе до вътречерепен и вътремозъчен кръвоизлив. Причината за смъртта на пострадалата се дължи на тежка черепно-мозъчна травма в съчетание с шийна травма, довела до несъвместими с живота увреждания на централната нервна система. Доказателствата по делото сочат, че е налице пряка причинно-следствена връзка между ударите, довели до тези травматични увреждания в рамките на тежка черепно-мозъчна травма и настъпването на смъртта на пострадалата.

От обективна страна е установено, че непосредствен обект на посегателство в случая е живота на жертвата, която към този момент деецът е бил внук на К. и двамата са се намирали във влошени взаимоотношения. Съдът изцяло споделя становището на вещото лице в заключението по съдебно-медицинската експертиза на вещото лице, свързано с механизма на причиняване на телесните повреди, както и относно нейния характер. Установено е, че причинените травми, винаги завършва с летален изход. В посочената област на главата се намират органи и кръвоносни съдове, чието засягане е довело до смъртта на пострадалата, тъй като са несъвместими с живота на човека. В действителност вследствие засягането на тези кръвоносни съдове е довело до обилното кървене, което е създало реална опасност за живота на пострадалата. Поради това в случая на пострадалата е било причинено тежко разстройство на здравето опасно за живота, съдът намира, че осъщественото от подс. Х. деяние, изцяло покрива всички признаци от престъпния състав - убийство по смисъла на чл. 115, от НК.

От субективна страна престъплението било извършено виновно – с пряк умисъл. Подсъдимият е бил пълнолетен и психически здрав. Съзнавал  е общественоопасния му характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал тяхното настъпване. Разбирал свойството и значението на своето деяние и можел да ръководи постъпките си. Броят на нанесените удари, тяхната сила, интензитет и насоченост сочи на намерение за умишлено умъртвяване на пострадалото лице. Ударите били силни, нанесени с юмруци и попаднали в жизненоважни части от тялото на пострадалата – лицето, главата и шията. Подсъдимият предварително е знаел, че чрез нараняване на жизненоважните органи, намиращи се в тази област на главата и лицето, ще постигне желаният от него резултат, а именно причиняване на смърт. Съзнавал е също така, че тези противоправни действия, които са запретени от закона, имат изключително висока степен на обществена опасност. Същият е предвиждал тези отрицателни последици и същевременно е искал настъпването на този престъпен резултат. Между неговите действия, виновното му поведение и произтичащите от това вредни последици съществува пряка причинна връзка.

Мотивите и подбудите на подс. Ю.Х. за извършване на това престъпление са - осъзнатата му потребност да се саморазправи с пострадалата, поради влошените им взаимоотношения, като по този противоправен начин да ги разреши окончателно.

Причините за извършване на престъплението са – слабите му морално-волеви задръжки, незачитане неприкосновеността на личността, в частност правото на живот.

По вида и размера на наложеното наказание.

В съответствие с принципа на законоустановеност на наказателната репресия, съдът съобрази, че за извършеното от подс. Ю.Х., престъпление се предвижда наказание от десет до двадесет години лишаване от свобода.

При индивидуализацията на неговото наказание, съдът отчете, като смекчаващи вината обстоятелства – чистото му съдебно минало, неговата млада възраст чистосърдечните му самопризнания, изразеното съжаление за случилото се и липсата на лоши характеристични данни, а като отегчаващи такива – наличието на предходно осъждане, състоянието на алкохолно опиване към момента на деянието и множеството други увреждания по тялото и крайниците на пострадалата, проявената агресивност към пострадалата и хладнокръвието с което е осъществено деянието.

Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът счита, че съобразно чл. 373 ал.2 от НПК, вр. с чл. 58а ал.1 от НК неговото наказание следва да бъде определено при условията на чл. 54 ал.1 от НК – около минимума, предвиден в закона от двадесет години. Последното в случая е наказание, което се явява съразмерно, което да обусловят определянето на наказание при тези условия. При такива предпоставки съдът счита, че на подс. Ю.Х. следва да се определи и да му бъде наложено наказание от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основанеие чл. 58а ал.1 от НК това наказание следва да бъде редуцирано с 1/3 като бъде намалено и му бъде определено на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Настоящата инстанция счита, че така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при СТРОГ първоначален режим. Като по този начин с оглед постигане предвидените в чл. 36 от НК цели на наказанието за специалната и генералната превенция е наложително ефективното му изтърпяване. Именно с такова наказание подс. Х. ще се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, като в голяма степен същото ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.

Тъй като до момента подс. Ю.Х. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 21.08.2018 год. до днес, като същият период следва да му бъде ПРИСПАДНАТ при изтърпяване на това наказание, съдът намира, че този период от време на основание чл. 59 ал.1 от НК следва да му бъде зачетен на това наказание.

По веществените доказателства.

По делото са събрани и представени веществени доказателства, които са били използвани за изследване по назначените експертизи – два броя обтривки, един брой одеало, един брой халат, два броя калъфки за възглавници, един чифт гащи, един чифт чорапи, един брой дамска пола, един брой тениска, нокти и поднокътно съдържание от Х. К. К. и един брой тъмносиньо долнище на анцуг с широки жълти кантове – намиращо се към момента в НИК – София. На основание чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК, вр. с чл. 53 ал.2 от НК съдът счита че същите следва, да бъдат отнети в полза на Държавата, и след приключване на делото следва да бъдат унищожени.

По направените по делото разноски.

При този изход на делото съдът счита, че подс. Ю. Х., със снета по делото самоличност следва да заплати в полза на ОД на МВР гр. Русе сумата от 1820.33 лв., представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство за вещи лица.

Мотивиран от тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

Председател: