Р Е Ш Е Н И Е

 

№      320                                           27.05.2010 г.              гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                 ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН състав

На 27 май                                                                                       2010 г.

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЗЛАТКА ИЛИЕВА

 

Секретар: С.И.

Прокурор:  ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЗЛАТКА ИЛИЕВА

анд  № 706 по описа за 2010 година.

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА нарушителя К.А.К.  –  роден на *** ***, по настоящем живущ ***, българин, български гражданин, неженен, основно образование, неосъждан, ЕГН  **********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 13.03.2010г. в землището на с. Д., общ. Стара Загора, без редовно писмено позволително извозвал с каруца от горския фонд дървета – 0,8 пространствен куб. метра дърва за огрев от дъб /цер/, собственост на Държавно горско стопанство – Стара Загора, , на стойност 40 лева, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 235, ал.6, вр. ал.1 от НК, като го ОПРАВДАВА  по повдигнатото обвинение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес пред Старозагорски окръжен съд.

 

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ към решение № 320/27.05.2010г. по АНД № 706/2010г. на СтРС:

 

С постановление на Районна прокуратура от ...04.2010г. е прекратено наказателното производство, водено срещу К.А.К. за извършено престъпление по чл. 235, ал.6, вр.ал.2, предл.5 от НК, като е направено предложение до Районен съд Стара Загора за образуване на административно наказателно производство срещу К.А.К., за извършено престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1 от НК и приложение на чл.78А от НК.

 

Нарушителят К.  – редовно призован, лично се явява в съдебно заседание. Дава обяснения. Признава вината си. Изразява искрено съжаление за случилото се.

 

Районна прокуратура Стара Загора, поддържа направеното предложение.

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

На 13.03.2010г. около 10.00 часа св. ..., жител ***, излязъл на разходка в местността ..., намираща се в землището на същото село. Там видял от североизток към селото да се движи каруца, управлявана от нарушителя К.. Минчев, който работел като полицай в ОД на МВР – Стара Загора, забелязал че в каруцата се превозват дърва и се усъмнил, че същите вероятно били добити незаконно. Пресрещнал водача, след което сигнализирал св. ...– горски надзирател в ДГС – Стара Загора, отговарящ за района на с. Д.. На място установили,че в каруцата били натоварени дървета – трупи от широколистна дървесина / зимен дъб/ с  диаметър 10-15 см., окастрени . Същите били без контролни и експедиционни горски марки по реда, указан в Закона за горите,. Установено било и количеството на извозваните дърва – 0,8 пространствени куб. метра, като измерването станало с помощта на ролетка. Върху дървата имало поставена брадва. Св. Александров съставил констативен протокол серия И05А № .../13.03.2010г. с който били задържани дървета за огрев, предмет на престъплението по настоящото производство, каруцата с гумени колела, с която били извозвани дървета, както  и брадвата, която се  намирала в каруцата. Св. Александров съставил и АУАН № ../13.03.2010г. за констатирано нарушение по чл.80, ал.16 от ЗГ. С разписка от 14.03.2010г. задържаните с констативен протокол вещи били оставени за съхранение в базата на ДГС в кв. „Зора” в гр. Стара Загора.

 

В обясненията си, които съдът кредитира с доверие, нарушителят не оспорва фактическата обстановка. Изразява искрено съжаление за случилото се и твърди, че същото е инцидентно. Сочи също, че понастоящем работи по граждански договор. Живее на семейни начала, има две малолетни деца.

 

 В хода на разследването е назначена съдебно – икономическа експертиза, от която е видно, че пазарната цена на процесните дърва за огрев към датата на деянието е 40,00 лева.

 

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от протоколите за разпит на свидетели, както и от заключението на съдебно оценителната експертиза.

 

При така възприетата за установена фактическа обстановка съдът не споделя правните изводи на прокурора за наличие на деяние по чл.235 ал.6 вр.ал.1 от НК.

                

 Разпоредбата на чл.235 ал.1 от НК инкриминира сеченето, събирането и добиването, без редовно писмено позволително на дървета от горския фонд.

 

Алинея 6 на цитирания текст инкриминира и хипотезата на горното деяние, когато същото представлява маловажен случай. Съгласно чл.93 ал.1 т.9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

 

Съдът намира, че в конкретния случай, предвид минималното количество дървесина – 0,8 пространствени куб. метра дървен материал на стойност – 40 лева – шест пъти по-малко от минималната за страната работна заплата, не се касае за маловажен случай, а за хипотезата на чл.9 ал.2 от НК.

 

Цитираната разпоредба на чл.9 ал.2 от НК предвижда, че не е престъпно деянието, което макар формално  да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

 

Малозначителността по смисъла на чл.9 ал.2 от НК е не само стойностен, но и комплексен изразител на обществената опасност. Респективно на нейната липса или на явната и незначителност. Този характер на малозначителността не позволява тя да бъде откъсвана от спецификата на престъпния състав на чл.235 от НК, който безспорно е тежко престъпление. Тя обаче, винаги трябва да бъде оценявана не самостоятелно, а с оглед предмета на престъплението, особеността на дееца, мотивите за извършване на деянието и не на последно място субективното му отношение към случилото се.  Както бе посочено, съдът кредитира с доверие обясненията на нарушителя, че случаят е инцидентен. Освен това, с оглед на минималните количество и стойност на добитата дървесина, съдът счита, че обществената опасност на деянието е явнонезначителна.

 

За разлика от  маловажния случай по чл.93, т.9 от НК, където съдът всякога е длъжен да преценя обществената опасност, както на деянието, така и на дееца, малозначителността по чл.9 ал.2 от НК, е обусловена единствено от извода за липса на обществена опасност /или за явната и незначителност/ на конкретното деяние. 

 

Независимо от становището си за неотносимост на  доводите за  степента на обществена опасност на дееца в конкретния случай, съдът направи анализ на съдебното минало и личността на нарушителят. От приложената справка за съдимост е видно, че същият е неосъждан, няма други противообществени прояви и до настоящия момент не е наказван по административен ред за нарушения по Закона за горите. Същият работи и се грижи за двете си малолетни деца. Ето защо, без да подценява тежестта на престъпленията в горското стопанство, съдът приема, че  нарушителят не е деец  с трайно престъпно поведение, насочено към извършване на различни  престъпления, включително и такива по Закон за горите.

      

В заключение, съдът намира, че деянието извършено от нарушителя, макар и формално да осъществява признаците на престъплението по чл.235 ал.6, вр. ал.1 от НК, е извън кръга на престъпното, тъй като неговата обществена опасност е явнонезначителна. Счита също, че търсеното на отговорност единствено и всякога само по реда на НК и НПК, обезсмисля  санкционните разпоредби на Закона за горите и не спомага за осъществяването на генералната и специалната превенция на наказанието, а го превръща в самоцел.

 

Предвид изложеното, съдът призна нарушителя за невиновен и го оправда по повдигнатото обвинение.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението.

 

 

 

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№      320                                           27.05.2010 г.              гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                 ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН състав

На 27 май                                                                                       2010 г.

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЗЛАТКА ИЛИЕВА

 

Секретар: С.И.

Прокурор:  ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЗЛАТКА ИЛИЕВА

анд  № 706 по описа за 2010 година.

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА нарушителя К.А.К.  –  роден на *** ***, по настоящем живущ ***, българин, български гражданин, неженен, основно образование, неосъждан, ЕГН  **********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 13.03.2010г. в землището на с. Д., общ. Стара Загора, без редовно писмено позволително извозвал с каруца от горския фонд дървета – 0,8 пространствен куб. метра дърва за огрев от дъб /цер/, собственост на Държавно горско стопанство – Стара Загора, , на стойност 40 лева, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 235, ал.6, вр. ал.1 от НК, като го ОПРАВДАВА  по повдигнатото обвинение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес пред Старозагорски окръжен съд.

 

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ към решение № 320/27.05.2010г. по АНД № 706/2010г. на СтРС:

 

С постановление на Районна прокуратура от ...04.2010г. е прекратено наказателното производство, водено срещу К.А.К. за извършено престъпление по чл. 235, ал.6, вр.ал.2, предл.5 от НК, като е направено предложение до Районен съд Стара Загора за образуване на административно наказателно производство срещу К.А.К., за извършено престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1 от НК и приложение на чл.78А от НК.

 

Нарушителят К.  – редовно призован, лично се явява в съдебно заседание. Дава обяснения. Признава вината си. Изразява искрено съжаление за случилото се.

 

Районна прокуратура Стара Загора, поддържа направеното предложение.

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

На 13.03.2010г. около 10.00 часа св. ..., жител ***, излязъл на разходка в местността ..., намираща се в землището на същото село. Там видял от североизток към селото да се движи каруца, управлявана от нарушителя К.. Минчев, който работел като полицай в ОД на МВР – Стара Загора, забелязал че в каруцата се превозват дърва и се усъмнил, че същите вероятно били добити незаконно. Пресрещнал водача, след което сигнализирал св. ...– горски надзирател в ДГС – Стара Загора, отговарящ за района на с. Д.. На място установили,че в каруцата били натоварени дървета – трупи от широколистна дървесина / зимен дъб/ с  диаметър 10-15 см., окастрени . Същите били без контролни и експедиционни горски марки по реда, указан в Закона за горите,. Установено било и количеството на извозваните дърва – 0,8 пространствени куб. метра, като измерването станало с помощта на ролетка. Върху дървата имало поставена брадва. Св. Александров съставил констативен протокол серия И05А № .../13.03.2010г. с който били задържани дървета за огрев, предмет на престъплението по настоящото производство, каруцата с гумени колела, с която били извозвани дървета, както  и брадвата, която се  намирала в каруцата. Св. Александров съставил и АУАН № ../13.03.2010г. за констатирано нарушение по чл.80, ал.16 от ЗГ. С разписка от 14.03.2010г. задържаните с констативен протокол вещи били оставени за съхранение в базата на ДГС в кв. „Зора” в гр. Стара Загора.

 

В обясненията си, които съдът кредитира с доверие, нарушителят не оспорва фактическата обстановка. Изразява искрено съжаление за случилото се и твърди, че същото е инцидентно. Сочи също, че понастоящем работи по граждански договор. Живее на семейни начала, има две малолетни деца.

 

 В хода на разследването е назначена съдебно – икономическа експертиза, от която е видно, че пазарната цена на процесните дърва за огрев към датата на деянието е 40,00 лева.

 

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от протоколите за разпит на свидетели, както и от заключението на съдебно оценителната експертиза.

 

При така възприетата за установена фактическа обстановка съдът не споделя правните изводи на прокурора за наличие на деяние по чл.235 ал.6 вр.ал.1 от НК.

                

 Разпоредбата на чл.235 ал.1 от НК инкриминира сеченето, събирането и добиването, без редовно писмено позволително на дървета от горския фонд.

 

Алинея 6 на цитирания текст инкриминира и хипотезата на горното деяние, когато същото представлява маловажен случай. Съгласно чл.93 ал.1 т.9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

 

Съдът намира, че в конкретния случай, предвид минималното количество дървесина – 0,8 пространствени куб. метра дървен материал на стойност – 40 лева – шест пъти по-малко от минималната за страната работна заплата, не се касае за маловажен случай, а за хипотезата на чл.9 ал.2 от НК.

 

Цитираната разпоредба на чл.9 ал.2 от НК предвижда, че не е престъпно деянието, което макар формално  да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

 

Малозначителността по смисъла на чл.9 ал.2 от НК е не само стойностен, но и комплексен изразител на обществената опасност. Респективно на нейната липса или на явната и незначителност. Този характер на малозначителността не позволява тя да бъде откъсвана от спецификата на престъпния състав на чл.235 от НК, който безспорно е тежко престъпление. Тя обаче, винаги трябва да бъде оценявана не самостоятелно, а с оглед предмета на престъплението, особеността на дееца, мотивите за извършване на деянието и не на последно място субективното му отношение към случилото се.  Както бе посочено, съдът кредитира с доверие обясненията на нарушителя, че случаят е инцидентен. Освен това, с оглед на минималните количество и стойност на добитата дървесина, съдът счита, че обществената опасност на деянието е явнонезначителна.

 

За разлика от  маловажния случай по чл.93, т.9 от НК, където съдът всякога е длъжен да преценя обществената опасност, както на деянието, така и на дееца, малозначителността по чл.9 ал.2 от НК, е обусловена единствено от извода за липса на обществена опасност /или за явната и незначителност/ на конкретното деяние. 

 

Независимо от становището си за неотносимост на  доводите за  степента на обществена опасност на дееца в конкретния случай, съдът направи анализ на съдебното минало и личността на нарушителят. От приложената справка за съдимост е видно, че същият е неосъждан, няма други противообществени прояви и до настоящия момент не е наказван по административен ред за нарушения по Закона за горите. Същият работи и се грижи за двете си малолетни деца. Ето защо, без да подценява тежестта на престъпленията в горското стопанство, съдът приема, че  нарушителят не е деец  с трайно престъпно поведение, насочено към извършване на различни  престъпления, включително и такива по Закон за горите.

      

В заключение, съдът намира, че деянието извършено от нарушителя, макар и формално да осъществява признаците на престъплението по чл.235 ал.6, вр. ал.1 от НК, е извън кръга на престъпното, тъй като неговата обществена опасност е явнонезначителна. Счита също, че търсеното на отговорност единствено и всякога само по реда на НК и НПК, обезсмисля  санкционните разпоредби на Закона за горите и не спомага за осъществяването на генералната и специалната превенция на наказанието, а го превръща в самоцел.

 

Предвид изложеното, съдът призна нарушителя за невиновен и го оправда по повдигнатото обвинение.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението.

 

 

 

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: