РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Враца, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20211420104389 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Гаранционен фонд, гр.
София срещу Й. В. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *****, ж.к. „*****“, бл.
******, вх. ***, ет. **, ап. *** и настоящ адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх.***, ет. **, ап.
**.
В исковата молба се твърди, че ищецът изплатил на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от Кодекса за застраховане (отм.) по щета № ****/**.**.*** г. обезщетение за
неимуществени вреди размер на 24 226,35 лв. на Т.И. И., пострадала като пътник на предна
дясна седалка в т.а „******“ с ДК № ******, чрез АД „Георгиева и партньори“,
представлявано от адв. Свилен Стоянов. Поддържа се, че виновен за процесното ПТП е
ответникът Й. В. Т., управлявал т.а „******“ с ДК № ****** без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Сочи се, че произшествието е настъпило на 12.12.2016 г., при
движение в началото на с. Новачене, като водачът на т.а. „********“ увеличил скоростта и
след употреба на спирачки се отклонил наляво. Преди ПТП скоростта на т.а. била 55 км/ч, а
след отклонението наляво, водачът навил волана надясно при скорост на въртене на волана
над допустимата, отклонил се надясно и поради инерцията полуремаркето се преобърнало
наляво. Т.а. „***********“ спрял в тухлена стена, като преди това ударил леко л.а. „*****“
в дясна странична част. Твърди се, че ударът бил предотвратим за водача на т.а. при скорост
от 36 км/ч, като т.а. бил преобърнат на лява странична част. Към момента на преобръщането
скоростта била 26 км/ч. Сочи се, че пострадалата И. седяла на дясна седалка до шофьора,
като в кабината имало общо две седалки – за водач и пътник. Поддържа се, че И. изпаднала
от кабината поради въртеливото движение на кабината, същата била в горната част на
влекача, а водачът – затиснат. Посочва се, че в протокола за оглед не било вписано дали т.а.
„****“ е бил оборудван с предпазни колани, не било записано дори дали еърбеците са се
отворили, като това бил автомобил, който имал колани на двете предни места. Твърди се, че
пострадалата И. получила мозъчно сътресение, контузия на главата челно, счупване с
изкълчване на глезенна става, счупване на носни кости. Посочва се, че същата се обърнала
1
към ищеца за изплащане на обезщетение за неимуществени на основание чл. 288 от Кодекса
за застраховането (отм.), сега чл. 557 от Кодекса за застраховането, тъй като автомобилът
„******“ с ДК ****** не е имал сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност”. Била образувана щета № ****/***** г., като УС на ГФ взел решение да бъде
постановен отказ. Т. И. не се съгласила с размера на обезщетението, определен с решение на
УС на ГФ и завела срещу Гаранционен фонд гр.д № 47823/2017 г. по описа на СРС за
претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, по което
ответникът по настоящото дело участвал като трето лице-помагач на страната на Фонда.
Поддържа се, че въз основа на постановено решение по горното дело пострадалата се
снабдила с изпълнителен лист и отправила покани за доброволно изпълнение. Твърди се, че
въз основа на подлежащо на изпълнение решение по гр.д. № 47823/2017 г. на СРС
пострадалата изпратила до ищеца покана за доброволно изпълнение чрез пълномощника си,
като от Гаранционен фонд била изплатена сума в общ размер на 10 955,56 лв. на
пълномощника й с платежно нареждане от 22.06.2018 г., от които 10 000,00 лв. – главница
/обезщетение за неимуществени вреди/ и 955,56 лв. – законна лихва. Сочи се, че
пострадалата депозирала въззивна жалба и въз основа на решение по въззивно гр.д. №
5245/2018 г. на СГС изпратила до ищеца покана за доброволно изпълнение чрез
пълномощника си, като от Гаранционен фонд била изплатена сума в общ размер на 11
552,78 лв. на пълномощника й с платежно нареждане от 23.01.2019 г., от които 10 000,00 лв.
– главница /обезщетение за неимуществени вреди/ и 1 552,78 лв. – законна лихва. Посочва
се, че по влезлите в сила решения на пълномощника на пострадалата ищца били присъдени
разноски за предоставени адвокатски услуги, като от АД „Георгиева и партньори“ било
образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Йорданка Моллова и на 10.09.2021 г.
ищецът изплатил 1 718,01 лв. по него. Твърди се, че ищецът поканил ответника да
възстанови заплатените суми, но той не погасил задължението си. Поради тези съображения
се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца процесната сума, ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
погасяване. Претендират се и разноски.
Предявен е осъдителен регресен иск с правно основание по чл. 558, ал. 7, във вр. с чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 226,35
лв., включваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за неимуществени вреди на Т.
И. И.по щета № ****/**** г., претърпени в резултат от предизвикано от ответника
пътнотранспортно произшествие на 12.12.2016 г., законна лихва върху него и разноски за
присъдени със съдебни решения адвокатски възнаграждения, за които възнаграждения е
било образувано изпълнително дело № 402/2021 по описа на ЧСИ Йорданка Моллова, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
С молба с вх. № 8052/02.06.2022 г. ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да
са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се е явил и не е
изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание /разпореждане № 2621/13.12.2021 г. е връчено на ответника на
07.02.2022 г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
2
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
С оглед изхода на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски по делото от общо 1 069,05 лв. /969,05 лв. –
държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП/.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. В. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „******“, бл.
***, вх. **, ет. **, ап. ** и настоящ адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ***, да
заплати на Гаранционен фонд, гр. София, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4 сумите, както следва:
- сумата от 24 226,35 лв. на основание чл. 558, ал. 7, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“
КЗ, представляваща регресно вземане и включваща изплатено от Гаранционен фонд
обезщетение за неимуществени вреди на Т.И. И., ЕГН: ********** по щета № ****/******
г., претърпени в резултат от предизвикано от ответника пътнотранспортно произшествие на
12.12.2016 г., законна лихва върху него и разноски за присъдени със съдебни решения
адвокатски възнаграждения, за които възнаграждения е било образувано изпълнително дело
№ 402/2021 г. по описа на ЧСИ Йорданка Моллова, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2021 г., до окончателното й
изплащане;
- сумата от 1 069,05 лв. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски
в производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3