Решение по дело №711/2019 на Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

 

№…

                                  18.11.  2019г.    гр.П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.СКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД   ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ПЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на  шестнадесети окто***и през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                         2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

Секретар  ИВАЙЛО ЦЕВТКОВ

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ГР.Д. №711  по описа за 2019 год.

              ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.                  

 

      Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.П. е образувано на основание въззивна жалба  от  *** – П. чрез юрисконсулт П.Ф. срещу Решение № *** от 31. 07. 2019 г. по гр. д. № ***/ 2019 г. по описа на П.ския районен съд.

      Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението  на районния съд като  неправилно и незаконосъобразно  , като бъдат отхвърлени предявените искове и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

    Въззиваемата страна  Р.К.Г. с ЕГН ********** чрез процесуалнияси представител адв. В.П. е изразил  становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

   ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

    Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    С обжалваното решение районният съд е постановил следното:

ОСЪЖДА *** –П., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ №3 ЕИК ***, представлявано от ст. комисар К.Н. да заплати на Р.К.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, сумата от 2161,79 лева, представляваща обезщетение за положен 330,04 часа извънреден труд, резултат на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 01.04.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 01.04.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 З***.        

ОСЪЖДА *** –П., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ №3 ЕИК ***, представлявано от ст. комисар К.Н. да заплати на Р.К.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата от 302,53 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2161,79 лв, за периода от 01.04.2016 г. до 31.03.2019г., на основание чл.86 ЗЗД. 

          ОСЪЖДА *** –П., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ №3 ЕИК ***, представлявано от ст. комисар К.Н., да заплати на Р.К.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес *** сума в размер на 490,00 лева, представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.  

ОСЪЖДА *** –П., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ №3 ЕИК ***, представлявано от ст. комисар К.Н., да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса в размер на 136,47 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.

В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства  е приел, че разпоредбата на чл.176 от З*** предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на ***, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от З***. Според нормата на чл.187, ал.9 от З*** „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи“. В процесния период са действали последователно Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Разпоредбите на чл.3, ал.3 и в трите Наредби са идентични, а именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба №8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период, се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015г., която от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в *** часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в ***, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в ***, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.

Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по З***. Изразът, употребен и в трите подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който служителите на *** да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение.

Както се посочи по-горе основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в ***, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.

По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД съдът е приел, че възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 2161,79 лева за периода от 01.04.2016 г. - 31.03.2019г. възлиза общо на сумата от 302,53 лв., дължима за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, до датата на исковата молба.

Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от районния съд в обжалваното решение като правилни и законосъобразни и на основание чл.272 ГГПК препраща към тях. Решението е постановено въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на действащата нормативна база за  процесния период, поради което районният съд правилно е приложил материалния закон при решаване на спора.

Въззивният съд не възприема доводите на въззивника, че липсват данни за положен и неизплатен нощен труд при въззиваемия, тъй като при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се  установява разлика от положен нощен труд, който не е изплатен. По тази причина не би могло да се получи двойно плащане от страна на въззивника към въззиваемия за един и същи период на едно и също основание и исковата претенция е основателна и доказана и правилно е уважено от първоинстанционния труд.

С оглед изложеното въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл.273 вр. чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр. 1 и чл. 272  ГПК, V граждански въззивен състав

 

 

                              Р     Е     Ш     И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № *** от 31. 07. 2019 г. по гр. д. № ***/ 2019 г. по описа на П.ския районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК *** – гр.П. да заплати на  Р.К.Г. с ЕГН********** направените по делото разноски  в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :