О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…28…..февруари….2019г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на  ДВАНАДЕСЕТИ   ФЕВРУАРИ

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:    РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                                   ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря...АЛЕКСАНДРА…..СЕРГЕВА,…като…разгледа….

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…877...…

по…описа…за…2018г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано на основание  въззивна жалба на въззивната жалбоподателка Д.М.О., ЕГН-********** с постоянен адрес *** – ответница в първоинстанцонното производство по гр.д.№4802/2018г. по описа на  Плевенски районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез   пълномощника адв. А.К.-З., срещу постановеното по делото Решение №1128/08.06.2009г.,  с което  на основание чл.99,ал.1 от СК(отм.) е прекратен с развод гражданския брак, сключен на 22.10.1998г. в гр.Плевен между Д.Ц.И.,ЕГН-********** и въззивната жалбоподателка Д.М.И., ЕГН-**********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпругата.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли иска за развод, а в случай, че искът не бъде отхвърлен съдът да приеме, че въззивницата няма вина за  разстройството на брака. Излагат се подробни  оплаквания за неправилност на обжалваното решение.

Ответниците по въззивната жалба М.Н.С. и И.И.И. – наследници по закон на първоначалния ищец,починал след постановяване на обжалваното решение, чрез пълномощниците адв. Т.Д. *** и адв. Н.Р.от САК, са подали писмен отговор, в който изразяват становище за недопустимост и евентуално за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, страните, чрез процесуалните представители, поддържат изразените становища.

Във въззивната инстанция са допуснати  гласни доказателства, посочени от  ответниците по въззивната жалба.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба, приема  следното:

Въззивната жалба, подадена от Д.М.О. –  ответница в първоинстанционното производство по гр.д.№4802/2008г. по описа на Плевенски  районен съд, Гражданско отделение, против РЕШЕНИЕ №1128/08.06.2009г, постановено по същото дело, с което на основание  чл.99,ал.1 от СК(отм) е прекратен с развод гражданския брак между въззивната жалбоподателка и наследодателя на ответниците по въззивната жалба – б.ж. на гр.Плевен – Д.Ц.И.,починал на29.11.2015г.,  е  НЕДОПУСТИМА, но по съображения различни от тези, които поддържат въззиваемите.

От данните по делото се установява следното от  фактическа страна:

Първоинстанционното производство по гр.д.№4802/2008г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на 10.12.2008г. на основание иск за развод с правно основание чл.99,ал.1 от СК(1985г), предявен от ищеца Д.Ц.И. с адрес в гр.Плевен, ***, ЕГН-********** против ответницата Д.М.И. със същия адрес, ЕГН-**********, понастоящем въззивна жалбоподателка. Искането на ищеца е да бъде прекратен  гражданският брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на ответницата.

Плевенският районен съд,VІІІ-ми граждански състав се е произнесъл с обжалваното понастоящем Решение №1128/08.06.2009г., с което на основание чл.99,ал.1 от СК(отм) е прекратил гражданския брак между страните, като е  постановил, че вина за разстройството на брака има съпругата – Д.И., която след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име О..

На 29.11.2015г. ищецът Д.Ц.И. е починал, за което е издаден Акт за смърт №1676/03.12.2015г. от длъжностно лице по гражданско състояние при Община-Плевен. Видно от представеното удостоверение за наследници, като наследница по закон, същият е оставил своята майка И.М.П.. Последната е починала на 02.12.2017г. и е оставила като наследници по закон, призовани към наследяване, ответниците по въззивната жалба – М.Н.С. и  И.И.И. – низходящи на сестра й –И.М.Х., починала на 04.02.2015г.(л.55 и сл.)

На 18.01.2018г., ответницата в първоинстанционното производство – Д.М.О., чрез пълномощника адв. А.К.-З. ***, е подала Молба с правно основание чл.64 от ГПК за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по делото Решение №1128/08.06.2008г., регистрирана с Вх.№1831/18.01.2018г. по регистъра на Плевенски районен съд.(л.36)

По молбата, РС се е произнесъл с Определение №1931/23.05.2018г., с което е възстановил на основание чл.64 от ГПК  срока за подаване на въззивна жалба  срещу Решение №1128/08.06.2009г. по гр.д.№4802/2008г. Срещу  определението е подадена частна въззивна жалба от ответниците по молбата М. С.и И.И., чрез пълномощника адв. Н.Р.от САК. С Определение №763/10.07.2018г-., постановено по възз.ч.гр.д.№ 461/2018г., Плевенският окръжен съд е оставил без разглеждане частната жалба като недопустима. С Определение №257/25.10.2018г., постановено по в.ч.гр.д.№432/2018г., Апелативен съд-В. Търново е потвърдил определението на ОС-Плевен.

Заедно с молбата за възстановяване на срока за обжалване на решението,  настоящата въззивна жалбоподателка Д.О., чрез пълномощника адв. А.К.-З. е подала и въззивна жалба срещу съдебно Решение №1128/08.06.2008г., постановено по гр.д.№4802/2008г. на ПлРС, за която няма данни да е поставен входящ номер. Въз основа на нея е образувано настоящето въззивно гражданско дело по описа на Плевенски окръжен съд.

При така установените фактически положения, въззивният съд формира следните правни изводи:

След като е подадена въззивна жалба от ответницата по гр.д.№4802/2008г. по описа на ПлРС и с Определение по чл.64 от ГПК е възстановен срокът  за обжалване на постановеното по делото решение за допускане на развод  №1128/08.06.2008г,  от външна страна е налице висящ процес по иск за развод,  ищецът по който е починал по време на съдебното производство.

Материално-правното основание на предявения иск за развод е по чл.99,ал.1 от СК, влязъл в сила през 1985г. и отменен, считано от 01.10.2009г., с влизане в сила на сега действащия СК. Процесуалният ред,по който е разгледан брачният иск е  настоящият ГПК, влязъл в сила на 01.03.2008г

Съгласно чл.102,ал.1 от СК(отм.) правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат процеса, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг. Съгласно ал.2,       съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака. Следователно, разпоредбата на чл.102 от СК регламентира възможността за заменяне на конститутивния брачен иск за развод с установителен небрачен иск, при наличието на следните предпоставки: Предявен иск за развод на основание дълбоко и непоправимо разстройство на брака; смърт на съпруга-ищец, настъпила по време на бракоразводния процес; в исковата молба ищецът да е изтъкнал факти за виновно поведение на ответника; наличие на наследници, които в даден от съда срок са поискали да продължи процеса. Разпоредбата на чл.102,ал.1 от СК(отм) сочи като евентуално овластени субекти за продължаване на процеса всички наследници на починалия, които са призовани към наследяване.

Първоначалната разпоредба на чл.327,ал.1, изр.1 от ГПК, влязъл в сила на 01.03.2008г., обаче  стеснява кръга на наследниците, които могат да продължат делото при смърт на съпруга-ищец, като предвижда съдът да даде двуседмичен срок само на призованите към наследяване низходящи или възходящи да заявят  дали желаят да продължат делото. Т.е. цитираната разпоредба мълчаливо  изменя разпоредбата на чл.102,ал.1 от СК(1985г.) относно наследниците на ищеца, които могат да продължат брачния процес, като изключва наследниците по закон по съребрена линия и наследниците по завещание. Съгласно чл.327,ал.2 от ГПК, ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг.

В резултат на тълкуване на горната процесуална разпоредба, настоящият съдебен състав приема, че същата е приложима във всеки етап на брачния процес, а не само за първата инстанция.

 С изменението на чл.327,ал.1 от ГПК, обнародвано в ДВ бр.47/2009г. и влязло в сила на 01.10.2009г, още повече се стеснява кръга на наследниците, които могат да продължат делото при смърт на ищеца по иск за развод, като това право се предоставя само на призованите към наследяване низходящи или родители.До колкото изрично не е предвидено друго, процесуалните норми имат обратно действие и се прилагат и по отношение на заварени случаи.

Какви са данните по делото?

Съпругът –ищец по брачен иск за развод – Д.И.е починал  на 29.11.2015г, след постановяване на  съдебното решение, с което се допуска развод с настоящата въззивница. Като единствен наследник по закон е оставил своята майка -  И.М.П., която е починала на 02.12.2017г. и е оставила като наследници по закон, призовани към наследяване, двете ищци, които са  роднини по съребрена линия в качеството им на низходящи на нейната сестра.

Към момента на подаване на молбата за възстановяване на срок за обжалване на бракоразводното решение и подаване на въззивната жалба –м. януари 2018г., наследници, призовани към наследяване на починалия ищец Д.И., са ответниците по въззивната жалба -  М.С. и И.И. – наследници по съребрена линия съответно от четвърта и пета степен. Съгласно чл.327,ал.1 от ГПК ( независимо от редакцията), тези наследници не са от   легитимираните  да продължат делото, образувано по иск  за развод, тъй като не са роднини по права линия на починалия съпруг- ищец. При това положение  са налице предпоставките за прекратяване на  производството, тъй като няма надлежни субекти, които могат да продължат делото при условията на чл.327,ал.1 от ГПК, респ. няма надлежни ответници по въззивната жалба, подадена от преживелия съпруг срещу бракоразводното решение.

Вярно е, че към момента на смъртта си съпругът-ищец  е оставил като наследник по закон, своята майка, която е от кръга на лицата, които могат да продължат делото, но след нейната смърт, това право не  преминава върху нейните наследници по аргумент от разпоредбата на чл.327,ал.1 от ГПК.

Тъй като въззивният съд е оправомощен да проверява спазването на срока за подаване на въззивна жалба, настоящият съдебен състав, счита, че   наследниците по закон М.С. и И.И., не са били надлежни страни и в производството за възстановяване на срок по чл.64 от ГПК, тъй като не са от кръга на субектите по чл.327,ал.1 от ГПК. Това означава, че производството по чл.64 и сл. от ГПК е било недопустимо, а обжалваното решение за развод влязло в сила, което е  друго основание за недопустимост на въззивната жалба.

Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема, че производството по делото трябва да се прекрати поради недопустимост на  въззивната жалба, подадена от  въззивната жалбоподателка Д.О..

С оглед изхода на делото, въззивната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по въззивната жалба претендираните разноски в размер на 300.00лв.(триста лв.) – адвокатско възнаграждение.

                         По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти въззивен граждански състав         

         

 

        О  П  Р   Е  Д   Е  Л  И   :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр.д.№877/2018г. по описа на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, поради НЕДОПУСТИМОСТ на въззивната жалба на Д.М.О. ***, подадена чрез адв. А.К.-З. против Решение №1128/08.06.2009г., постановено по гр.д.№4802/2008г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО    подлежи на  обжалване с ЧАСТНА ЖАЛБА пред Апелативен съд – В. Търново в 1-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: