ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………
гр. Варна, 11.02.2022г.
Варненският административен съд – ХХІ-ви състав, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното адм.д. № 134 по описа за 2022 год.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.А.Н. ЕГН **********, с
която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, претендира от неуточнен ответник вреди,
които понесъл от незаконосъобразни действия и бездействия на полицейски
служители в размер на общо 300 лева, предявен като частичен в размера от 1 лев.
След като съдът е констатирал нередовности в исковата молба, е оставил
същата без движение и е дал възможност на ищеца за отстраняването им, чрез посочване
на надлежен ответник в лицето на юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, уточняване
вида на вредите (имуществени или неимуществени). Указано му е, че ако вредите
са имуществени следва да посочи по какъв начин издаденият административен акт е
довел до намаляване на имущественото състояние на ищеца (причинната връзка
между незаконосъобразния акт и вредите). При положение, че претендира
неимуществени вреди му е указано да посочи какво е естеството на вредите
(болки, страдания, накърняване на лично достойнство) и интензитетът им. Дадена
му е възможност и да уточни причинната връзка между незаконосъобразния
административен акт и ведите. На ищеца също така е дадена възможност да посочи
административния акт от издаването на който са настъпили вредите, чрез посочване
наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресата на акта,
разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията и начинът и
срокът за изпълнението му, съответно да уточни дали актът е отменен (съответно
от кого е отменен и с какъв акт) или същият е оттеглен (по какъв начин и с
какъв акт). На ищеца е указано също и че следва да формулира надлежен петитум
за разрешаване на правния спор.
На ищеца е изрично указано, че при неотстраняване на нередовностите в
исковата молба, последната ще бъде върната, а производството по делото –
прекратено.
Разпореждането съдържащо указание е връчено на Н. на 28.01.2022 г., с
уточняваща молба вх. № 1279 от 27.01.2022 г. ищецът пояснява, че Посочва като
ответник ОД на МВР Варна. Заявява, че прави изменение на иска си, посредством
преминаване към установителен иск за установяване неистинността на АУАН 170941/19.04.2020г. издаден от ОД МВР
Варна сектор Пътна Полиция, поради което моли съдът да го обяви за неверен.
Прави и допълнително искане по което съдът да приеме, че не е извършил нарушения
по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВп и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВп.
Мотивира правния си интерес с твърденията, че след като обяви за неверен
документа и че не е извършил нарушения, ще предяви и осъдителен иск по чл. 203 АПК.
Съдът намира направеното от ищеца искане за изменение на иска за
недопустимо. Съгласно чл. 214 ГПК, приложим съгласно чл. 144 АПК в първото
заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя
иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може
също, без да измени основанието, да
измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция
той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от
установителен иск към осъдителен и обратно.
С искането си ищецът цели едновременно преминаване от осъдителен към
установителен иск (променя искането си), и същевременно променя основанието на
иска, което съдебната практика на съдилищата в страната е единна в становището
си, че законът не разрешава. Освен това искът по чл. 128, ал. 1, т. 9 АПК
(ищецът погрешно сочи, че предявява иск по чл. 128, ал. 1, т. 9 АПК) се явява
процесуално недопустим, предвид нормата на чл. 81, ал. 2 АПК и възможността за
оспорване верността на АУАН по реда на ЗАНН, в хода на производството по оспорване
на наказателното постановление. В случая не се твърди, че след издаването на
посочения в молбата АУАН, с който се поставя началото на
административнонаказателното производство е налице ангажирана
административнонаказателна отговорност спрямо ищеца.
Същевременно съдът установява, че в срока за изпълнение на указанията ищецът
не е отстранил нередовностите по отношение на иска основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като по този начин не е съумял да приведе исковата си молба в допустим
вид. Посочен е единствено ответник по иска в лицето на ОДМВР Варна, но не са
посочени видът и характерът на вредите, периодът в който са настъпили същите и административния
акт от издаването на който са настъпили. Не е посочил дали актът е отменен или
оттеглен. Не е формулирано надлежно искане за разрешаване на правния спор.
Ако се приеме, че с допълнителната молба е уточнил, че вредите произтичат
от АУАН 170941/19.04.2020г. издаден от ОД МВР Варна сектор Пътна Полиция, искът
се явява недопустим, тъй като същият няма качеството на акт по смисъла на АПК,
тъй като аналогията на наказателното постановление с акт по АПК в конкретния
случай не намира приложение. Както вече бе посочено АУАН само поставя началото
на административнонаказателно производство, но няма белезите на административен
акт, тъй като не се издава от административен орган, нито с него не се създават
права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни
интереси на отделни граждани или организации. Същият не подлежи и на самостоятелен
съдебен контрол.
Искът е недопустим и като предявен за обезщетяване на вреди от действия на
длъжностни лица при сектор Пътна Полиция на МВР-Варна. Полицейските служители
нямат качеството на длъжностни лица извършващи административна дейност, а на
органи на полицията извършващи действия по проверка на обстоятелствата свързани
със спазването на обществения ред и по образувани административнонаказателни и
досъдебни производства. Ето защо и по аргумент на чл. 2 ал. 3 ЗОДОВ този иск
също е недопустим за разглеждане по реда на чл. 203 АПК. Дейността по проверка
на документи за самоличност на лице не съставлява административна дейност.
Съгласно чл. 158, ал. 3 АПК ако в указания от съда срок нередовностите не
бъдат отстранени, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с
разпореждане на съдията-докладчик. До настоящия момент разпореждането за отстраняване
на нередовности в исковата молба не е изпълнено, поради което съдът намира, че
са налице предпоставките на чл. 158, ал. 3 АПК (чл. 129, ал. 3 ГПК) и
производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 1012/24.01.22 г. на Н.А.Н. ЕГН **********, с претендира
от Областна дирекция на МВР Варна вреди, които понесъл от незаконосъобразни
действия и бездействия на полицейски служители в размер на общо 300 лева,
предявен като частичен в размера от 1 лев и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 134 по описа за 2022 г. на
Административен съд – Варна.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба в 7-
дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС по реда на глава ХІІІ от
АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: