Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 15. 03. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на шести март
през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4444
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Ф.И.” ЕАД *** против Б.Т.С. ***. В молбата се твърди, че на 15. 07. 2015 год.
ответницата е сключила договор за потребителски кредит ***с „Провидент
Файненшъл България“ ООД, по силата на който между страните е възникнала
облигационна връзка, като кредиторът е отпуснал сума в размер на 600 лв., а
ответницата като кредитополучател се е задължила да я върне, ведно с
уговорените лихви и такси. Твърди се, че съгласно чл. 27 от условията на
договора с подписването му кредитополучателят е декларирал получаването и
усвояването на сумата- предмет на кредита. Твърди се, че по този начин
кредиторът е изпълнил своето задължение да предостави паричната сума. Твърди
се, че от своя страна кредитополучателят се е задължил да върне сумата на 60
седмични погасителни вноски, които съставляват изплащане на главницата,
фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 118, 34 лв., такса за
оценка на досие в размер на 30, 00 лв. и такса за услугата „Кредит у дома“ в
размер на 469, 78 лв. Твърди се, че последната такса представлява домашно
посещение за събиране на дължимите суми, както и за оценка на досието. Твърди
се, че ответницата не е изпълнявала своите задължения по договора в срок и е
преустановила плащанията, като падежът на първата непогасена вноска е настъпил
на 08. 01.
2016 год. Твърди се, че вследствие на това длъжникът е изпаднал в забава и е
започнало да се начислява обезщетение в размер на законната лихва. Твърди се,
че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 09. 09. 2016 год., с
което е станал изискуем целият неизплатен остатък от задължението. Твърди се,
че на 28. 07. 2016
год. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Ф.И.”
ЕАД е бил сключен договор
за прехвърляне на вземания, като по силата на същия титуляр на вземанията по
процесния договор за потребителски кредит е станал ищецът. Твърди се, че в
изпълнение на задължението си по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД цесионерът е упълномощил
ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което е било
изпратено писмено уведомление до ответницата чрез „Български пощи“ ЕАД, но
пратката е била върната в цялост като непотърсена. Твърди се, че ищецът в
качеството му на цесионер е подал заявление по чл. 410 от ГПК и е било
образувано ч. гр. дело №
4541/ 2017 год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че съдът е издал заповед за
изпълнение, но длъжникът е подал възражение, което обуславя и правния интерес
от предявяването на настоящия иск. В заключение ищецът
моли съда да признае за установено вземането му към ответницата за следните суми:
-сумата от 385, 89
лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № *********/ 15. 07. 2015 год., ведно със законната лихва, считано от 22. 06. 2017 год. до окончателното
изплащане на сумата;
-сумата от 46, 30
лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 09. 01. 2016
год. до 09. 09. 2016 год.;
-сумата от 54, 35
лв., представляваща лихва за забава за периода от 09. 01. 2016 год. до 30. 05.
2017 год., и
-сумата от 216, 21
лв., представляваща такси за периода от 09. 01. 2016 год. до 09. 09.
2016 год.
Претендира се
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата
Б.Т.С. ***, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира становище,
че исковата молба е неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4541/ 2017 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл.
422 от ГПК.
Разгледан по същество,
искът е частично основателен. Вземането на „Ф.И.”
ЕАД *** произтича от договор за потребителски кредит ***и договор за цесия от 28.
07. 2016 год. По силата на цитирания по- горе договор за кредит, сключен
с „Провидент Файненшъл България“ ООД, ответницата Б.Т.С. като кредитополучател се е
задължила да погаси задължението си на 60 седмични вноски. От заключението на
назначената съдебно- счетоводна експертиза е видно, че ответницата не
е изпълнила точно задължението си, като е заплатила на кредитора само сумата
от 518, 51 лв., с която са
погасени 26 седмични вноски. Установява
се, че към момента на приключване на съдебните прения е останало непогасено
задължение в размер на сумата от 778, 24 лв., от която 375,
95 лв. представляващи главница, 40, 46
лв. представляващи договорна лихва, 78, 63 лв. представляващи мораторна лихва и
283, 20 лв. представляващи такси. Установените от вещото лице размери на
мораторната лихва и дължимите такси надвишават размера на претендираните от
ищеца, но произнасянето на съда следва да се ограничи в рамките на исковата
молба. Ирелевантно
за предмета на спора е обстоятелството дали уведомлението за извършената цесия
на вземането е било връчено на ответницата.
Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от последния
лице. В настоящия случай такова твърдение липсва, а и от заключението на вещото
лице се установява по категоричен начин, че плащания от страна на ответницата след 14. 11. 2016 год. не са извършвани. Основното възражение на особения представител на
ответницата е за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за
кредит, които са нищожни и рефлектират при определянето на размера на
задължението на ответницата. Съдът счита, че разпоредбите от договора за
кредит, касаещи размера на годишния лихвен процент и годишния процент на
разходите, не нарушават нито закона, нито добрите нрави. Видно е, че с горните
разпоредби страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 31,
82 % и годишен процент на разходите 48, 00 %. Следва да се отбележи, че към
датата на сключване на договора е действала разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския
кредит, която предвижда, че годишният процент на разходите, включващ и лихвите
съгласно ал. 1, не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на
Министерския съвет. Уговорените в договора лихва и годишен процент на разходите
не надвишават петкратния размер на законната лихва, поради което в тази му част
процесният договор не е нищожен и е породил своето действие. Ето защо за
ответницата е налице задължение да заплати дължимата и непогасена договорна
лихва, която съгласно заключението на вещото лице е в размер на 40, 46 лв.
С оглед изложеното съдът приема, че в полза на кредитора „Ф.И.”
ЕАД е налице вземане срещу ответницата Б.Т.С. за сумата от 686, 97 лв., в който размер предявеният иск
следва да се уважи, а за разликата до претендираните 702, 75 лв. претенцията на
ищеца следва да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното
производство деловодни разноски в размер на 73, 32 лв. съобразно признатата
част от вземането. Отделно от това ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените в хода на исковото производство деловодни разноски
в размер на 757, 60 лв. съобразно уважената част
от иска.
По тези съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Б.Т.С. ***, ЕГН **********, че същата
дължи на ищеца „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.В.Г., сумата от 375, 95 лв., представляваща
главница по договор за
потребителски кредит № *********/ 15. 07. 2015 год., сумата от 40, 46 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 09. 01. 2016 год. до 09. 09. 2016 год., сумата от 54, 35 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 09. 01. 2016 год. до 30. 05. 2017 год., и сумата от 216, 21 лв.,
представляваща такси за периода от 09. 01. 2016 год. до 09. 09. 2016 год.ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от 22. 06. 2017 год. до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до претендираните 702, 75 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.Т.С. ***, ЕГН **********, да
заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от А.В.Г., сумата от 73, 32 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство
съобразно признатата част от вземането.
ОСЪЖДА Б.Т.С. ***, ЕГН **********, да
заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.В.Г., сумата от 757, 60 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: