Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 557 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ.
Ищецът твърди, че заедно с Р.Г.Р.и П.П.Н.са съдружници
в „П.г.“ ООД като всеки от тях притежава равен дял от капитала на дружеството.
Посочва, че е и управител на дружеството. След справка в търговския регистър
установил, че без негово знание на 13.03.2020 г. е извършено вписване по
партидата на дружеството на смяна на управител. Твърди, че такова решение не е
взимано по предвидения от закона и дружествения договор ред. Не е бил поканен
да участва в общото събрание и не е уведомен за мястото, датата и дневния ред.
Самият той като управител не е свиквал извънредно общо събрание, нито е
получавал писмено искане от съдружник да бъде свикано общо събрание. Твърди, че
вписването в търговския регистър е извършено въз основа на протокол от общо
събрание подписан само от съдружниците Р.Р.и П.Н., чиито подписи са заверени от
нотариус С.Т., като не е участвал в събранието, нито е бил поканен. Поддържа,
че не е спазена процедурата за свикване предвидена в чл. 138 ТЗ и чл. 12, ал. 2
от дружествения договор. Твърди, че представеният констативен протокол от
24.02.2020 г. и прикрепените към същия три броя покани за общо събрание,
адресирани до него – една от които за общо събрание на съдружниците на „П.г.“
ООД не отразява действителните факти. Сочи, че поканите са антидатирани и
вписването е извършено въз основа на декларации с невярно съдържание от страна
на вписания нов управител. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се отмени решението на общото събрание на съдружниците „П.г.“ ООД от
04.03.2020 г., както и на вписването в търговския регистър при Агенцията по
вписванията от 13.03.2020 г. на взетите от същото събрание решения, поради
противоречие с повелителните разпоредби на закона и на дружествения договор. С
уточнителна молба ищецът заявява, че оспорва всички решения на общото събрание
на съдружниците, проведено на 04.03.2020 г. Посочва, че предявява иск с правно
основание чл. 74 ТЗ и с правно основание чл. 29 във вр. с чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ за
установяване на несъществуване на вписани обстоятелства по партидата на
дружеството и заличаване на вписването. Като обстоятелства по последния иск
твърди, че вписването в търговския регистър по отношение взетото решение е въз
основа на протокол от общо събрание подписан само от съдружниците Р.Р.и П.Н.,
чиито подписи са заверени от нотариус С.Т., без да е участвал в събранието и
без да е бил поканен, т.е. вписани са обстоятелства без за това да е взето надлежно
решение от общото събрание на съдружниците. С влязло в сила определение,
постановено на 17.09.2020 г., съдът върна предявения от Л.С.Л. иск с правно
основание чл. 29 във вр. с чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуване на
вписани обстоятелствата по партидата на „П.г.“ ООД. В хода по същество, ищецът
претендира присъждане на разноски.
Ответникът „П.г.“ ООД оспорва исковата молба като
неоснователна и недоказана. Твърди, че от началото на януари 2020 г.
съдружниците в „П.г.“ ООД – Р.Г.Р.и П.П.Н.полагат неимоверни усилия да
осъществят контакт с ищеца Л.С.Л., но последният отказва съдействие за
осъществяване на дейността на дружеството и по този начин възпрепятства
работата на същото. Посочва, че ищецът се укрива и отказва всякакъв контакт със
своите съдружници. Твърди, че дружеството чрез управителя е сезирано с искане
за свикване на общо събрание – писмената покана, която не е приета от
управителя и е върната в цялост, видно от товарителница № 5300168943573.
Посочва, че на 06.02.2020 г. съдружникът Р.Р.е бил принуден, поради факта, че
управителят се крие, отказва разговори и отказва да получи пратки, да изпрати
чрез телепоща две покани за свикване на общо събрание, заедно с дневен ред за
провеждането им. Едната е адресирана до адреса, на който пребивава Л. в София,
а другата е адресирана до постоянния му адрес в Пловдив. Изпратените покани се
връщат в цялост като непотърсени. Твърди, че от констативен протокол от
24.02.2020 г., изготвен от помощник-нотариус се установява, че ищецът е отказал
да приеме поканите и да се разпише. Счита, че проведеното общо събрание на
съдружниците на 04.03.2020 г. е при редовна процедура по свикването му. Предвид
изложеното иска да се отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С
чл. 12, ал. 1 от дружествения договор на „П.г.“ ООД е предвидено, че общото
събрание се свиква от управителя най-малко веднъж годишно. Съгласно чл. 12, ал.
2, управителят е длъжен да свика общото събрание и по писмено искане на
съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието
в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването имат това право.
Приети
са като доказателства товарителница № 5300167369756 от 31.01.2020 г. с подател С.С.Т.и
получател Л.С.Л. до адрес в гр. София, със съдържание покана за общо събрание и
пълномощно и товарителница № 5300167448093 от 01.02.2020 г. с подател С.С.Т.и
получател Л.С.Л. до адрес ***, със съдържание покана за общо събрание и
пълномощно.
Представено
е пълномощно от 29.01.2020 г., с което Р.Г.Р.упълномощава С.С.Т.да го
представлява пред съдружниците във фирма „ЛГР И.“ ООД и „П.г.“ ООД като участва
в разговори, преговори и вземане на решения, както относно всички въпроси,
свързани с дейността на фирмата, като го представлява и пред НОИ, НАП, МВР,
Прокуратурата и съда на РБ.
Установява
се, че на 07.02.2020 г. Р.Г.Р.е подал жалба до Софийска районна прокуратура, с
която е поискал съдействие, тъй като не може да осъществи контакт с управителя Л.Л..
Представени
са 2 бр. известия от телепоща от 11.02.2020 г. и 12.02.2020 г., с отбелязване,
че пратките до Л.С.Л. са непотърсени.
Представен
е констативен протокол № 49, том I, рег. №
1068/24.02.2020 г., изготвен от помощник-нотариус Б.Д., в присъствието на Р.Г.Р.,
в качеството му на съдружник в „П.г.“ ООД и в „ЛГР И.“ ООД, който е поискал да се
състави констативен протокол извън нотариалната кантора, относно връчване на 3
броя покани за свикване на общи събрания на съответните дружества. Записано е,
че в 15:30 часа, до сградата на Национална следствена служба, в присъствието на
помощник-нотариус Б.Д., Р.Г.Р.и С.С.Т., след 10 минути се е появило лицето Л.С.Л..
Молителят Р.Г.Р.се заговорил с него и се опитал да му връчи поканите,
изисквайки от него да се разпише, че е получил същите. Л.С.Л., заявил пред
помощник-нотариуса, че е управител на двете дружества, както и че е съдружник в
„П.г.“ ООД и „ЛГР И.“ ООД, но отказал да приеме поканите и да се разпише.
Записано е, че на основание чл. 539 ГПК, помощник-нотариусът е съставил
констативният протокол във връзка със заявено до него искане на молителя и
установяване на горните действия.
Представен
е изготвен на 24.02.2020 г. от Изпълнителна агенция, „Главна инспекция по
труда“ протокол за извършена проверка, екземпляр от който е връчен на
24.02.2020 г. на Л.Л..
Представена
е покана за свикване на общо събрание на съдружниците на „П.г.“ ООД до Л.С.Л.
от Р.Г.Р., с която ищецът се известява, че на основание чл. 138 ТЗ и чл. 12,
ал. 2 от дружествения договор като съдружник, притежаващ повече от 1/10 от
капитала на дружеството свиква общо събрание на 04.03.2020 г. в 14:00 часа в
нотариалната кантора на нотариус С.Т. при конкретно посочен дневен ред.
Приет
е като доказателство протокол от общо събрание на съдружниците на „П.Г.“ АД от
04.03.2020 г., проведено в присъствието на Р.Г.Р.и П.П.Н., който е заверен
нотариално относно подписите на посочените лица и съдържанието му на 04.03.2020
г. В протокола е записано, че събранието е свикано на основание чл. 138 ТЗ и
чл. 12, ал. 2 от дружествения договор от съдружник притежаващ повече от 1/10 от
капитала на дружеството. Съдържа се констатация от съдружниците, че въпреки
отсъствието на съдружника Л.С.Л., същият е редовно уведомен, като му е връчена
покана за свикване на общо събрание при отказ в присъствието на двама свидетели
на дата 24.02.2020 г., за което е съставен констативен протокол с нотариална
заверка на съдържанието на нотариус Н.Д., като датата на връчване е 7 /седем/
дни преди датата на провеждане на събранието. От съдържанието на протокола от
проведеното общо събрание се установява, че по т. 1 от дневния ред липсва взето
решение. По т. 2 е взето решение за определяне в срок от седем дни управителят
да предостави в писмен вид на съдружниците присъстващи на събранието, отчет за
дейността си като управител на дружеството. По т. 3 е избран съдружникът Р.Г.Р.за
отговорно лице. По т. 4 от дневния ред е оттеглено овластяването на управителя Л.С.Л.
като управител и е избран за управител на дружеството Р.Г.Р.. По т. 5 не е
приет нов дружествен договор, а по т. 6 общото събрание е взело решение да се
заведе иск срещу съдружника и управителя Лазар С.Л..
При
разпита свидетелят С.С.Т.заявява, че познава Л.Л. от началото на 2019 г. по
повод съдружието му в две дружества – едното с А.Р., а другото с Р.Р..
Предоставил им негов офис, в който да се помещава дружеството и да развиват
бизнес. Познава Р.Р., който го упълномощил в началото на 2020 г. да му помага,
тъй като отношенията между него и Л. към края на 2019 г. рязко се влошили. Знае
за поканата, която Р.Р.връчил, а Л. отказал да приеме в присъствието на
нотариус. Това се случило до Следствието на бул. „Г.М. Димитров“. Разговорът
водили предимно Р.Р.и Л.Л., като Р.Р.носел за пореден път покани за двете
дружества „П.Г.“ и „ЛГР И.“. Л.Л. казал, че той е управител и те нямат право да
свикват общи събрания. Взел едната покана и започнал да пише нещо на нея. В
един момент много арогантно се обърнал и казал: „Абе, какви сте вие, бе?“ и
станал и си тръгнал. Заява, че Л. казал, че той ще свика събрание на 14.04. Знае,
че първият опит да се връчи покана на Л.Л. е направен още 2019 г., когато била
последната среща в офиса. Л. го прочел и казал, че ще свика общо събрание и че
така или иначе трябва да се направи ГФО, което обаче не се случило до края на
месец януари. След това Р. започнал да го издирва. Той също. Л. им блокирал
телефоните. Пролетта пуснал през Еконт няколко покани. От Еконт му се обадили и
казали, че разговаряли с Л. и той казал защо ги пускат в Пловдив, след като
живее в София. Пренасочили пратките в София, като служителят му казал, че Л.
затварял телефона, щом чуел автоматичното съобщение от Еконт. Оттогава вече
нямат връзка. Заявява, че Л. се крие и нямат връзка с него. Това с нотариуса
било последно. Първо е търсен от него с Еконт. В последствие от Р.Р.чрез телепоща,
след това от адв. А. с куриер и след това с нотариус. На тази среща на
24.02.2020 г. му била връчена покана за общо събрание. Л. не пожелал да вземе
описите; казал, че той е управител и никой не може да свиква събрания и казал,
че ще свика на 14.04.2020 г. общо събрание.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, всеки съдружник или
акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за
отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните
разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на
дружеството. Правото на съдружника е потестативно и се упражнява със специално уредения
в закона конститутивен иск, който следва да се предяви в 14-дневен срок от деня
на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в
останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца
от деня на общото събрание. В разглеждания случай обжалваните решения са взети
на общо събрание, проведено на 04.03.2020 г., като няма данни кога точно е
узнал ищецът за тях, тъй като не е присъствал. Исковата молба е постъпила в
съда на 30.03.2020 г., поради което съдът приема, че е спазен преклузивният
срок за предявяване на иска, поради което същият е процесуално допустим.
Не се спори, а същото
се установява и от вписванията в търговския регистър при Агенцията по
вписванията, че ищецът има качеството съдружник в дружеството „П.г.“ ООД.
Следователно ищецът е носител на потестативното право, което е упражнил
надлежно, предявявайки иска с правно основание чл. 74 ТЗ, и спорът следва да се
разгледа по същество.
При предявен иск за отмяна на решения на общото събрание на
дружеството съдът е ограничен при произнасянето си само до заявените от ищеца
основания за процесуална и материална незаконосъобразност на решението, като
всяка едно от тях представлява самостоятелно основание на отделен иск по чл. 74 ТЗ. Така т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по т.д. № 1/2002 г.
на ОСГК на ВКС.
В разглеждания случай ищецът оспорва всички решения на
общото събрание на съдружниците на „П.г.“ ООД, проведено на 04.03.2020 г., при
твърдения, че не е спазен редът за свикване на общото събрание, изрично уреден
в чл. 12 от дружествения договор.
Съобразно чл. 138, ал. 1 ТЗ общото събрание се свиква от
управителя най-малко веднъж годишно. С чл. 138, ал. 2 ТЗ е предвидено, че
управителят е длъжен да свика общо събрание и по писмено искане на съдружниците
с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието в 2-седмичен
срок, съдружниците, поискали свикването, имат това право. В дружествения
договор на „П.г.“ ООД в чл. 12, ал. 1 и ал. 2 са предвидени аналогични
разпоредби на тези, уредени в търговския закон.
Както се застъпва в практиката на Върховния касационен съд –
например в решение № 11 от 26.04.2012 г. по т.д. № 615/2010 г. на ВКС, II Т.О., малцинственото право на съдружниците по чл. 138, ал. 2,
пр. 1 ТЗ сами да свикат общо събрание може да бъде упражнено само при
бездействие на управителя да стори това в 2-седмичен срок от датата на
отправеното до него писмено искане. Няма пречка в искането до управителя да бъде
инкорпорирана и поканата им за свикване на общо събрание, като в този случай
същото ще се счита за редовно проведено само в случай, че то е било насрочено
след датата, на която е изтекъл 2-седмичния срок по чл. 138, ал. 2 ТЗ.
При съобразяване
ангажираните и обсъдени по-горе доказателства настоящият съдебен състав приема,
че липсва отправено и получено от ищеца искане в качеството си на управител да
свика събрание по реда н ачл. 138, ал. 2 ТЗ, съответно чл. 12, ал. 2 от
дружествения договора на дата, по-ранна от 24.02.2020 г. Приетите като
доказателства товарителници от Еконт и известия от телепоща не са връчени на
ищеца, като не се установява и по категоричен начин какво съдържат. От
показанията на разпитания по делото свидетел съдът приема за установено, че в
края на 2019 г. към управителя е отправено някакво искане за свикване на общо
събрание, но същото няма конкретен характер относно място и дневен ред, за да
се приеме, че има характер на искане към управителя по смисъла на чл. 138, ал.
2 ТЗ.
Настоящият съдебен
състав приема за доказано, че за процесното общо събрание, в поканата за което
се съдържа и искане за свикване на общо събрание от съдружник, който притежава
над 1/10 от капитала, ищецът е уведомен на 24.02.2020 г. За този си извод съдът
съобрази изготвения констативен протокол от 24.02.2020 г., в подкрепа на който
са и показанията на свидетеля С.Т.. Констативният протокол,
съставен от нотариуса по реда на чл. 593 ГПК, има за цел да създаде писмено
доказателство за определени факти с правно значение и има доказателствена
тежест на официален документ, удостоверяващ явяването или не на вписаните в
него лица за извършване на определени действия и обективиращ техните изявления
/съгласие или несъгласие/ по отношение на тези действия. Издаденият в случая
констативен протокол по чл. 593 ГПК има обвързваща съда материална доказателствена
сила в качеството му на официален удостоверителен документ. В този смисъл е
константната практика на Върховния касационен съд, застъпена в решение №
163/25.02.2016 г. по т.д. № 2335/2014 г. на ВКС, II Т.О.; решение № 84/05.06.2014 г. по т.д.
№ 1220/2013 г. на ВКС, II Т.О.; решение № 196/22.11.2013 г. по т.д. № 665/2012
г. на ВКС, II Т.О.; решение № 104/03.10.2011 г. по т.д. № 876/2010 г. на ВКС, I
Т.О.; решение № 74/14.07.2011 г. по т.д. № 633/2010 г. на ВКС, I Т.О.; решение
№ 196/17.12.2009 г. по т.д. № 20/2009 г. на ВКС, II Т.О. и др. Ето защо обстоятелствата
относно съставянето на констативния протокол в присъствието на Л.С.Л., както и извършените пред нотариуса
действия по установяване качеството на ищеца и връчване на покани за общо
събрание, включително и за процесното, насрочено за 04.03.2020 г., съдят приема
за осъществени. Връчването на ищеца на констативен протокол за проверка от
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ на същата дата 24.02.2020 г.
не оборва доказателствената сила на констативния протокол, доколкото в протокола
няма час кога е връчен, а други доказателства в подкрепа на твърдението на
ищеца, че описаните в протокола обстоятелства не са се осъществили, не са
ангажирани. Съдът кредитира и показанията на свидетеля С.Т., които
кореспондират с отразеното в изготвения от нотариуса констативен протокол по
връчване на поканата на ищеца за насроченото от съдружника Р.Р.общо събрание на
04.03.2020 г.
Установеното
връчване на 24.02.2020 г. обаче не е достатъчно, за да се приеме, че събранието
е редовно свикано. Както се приема и в цитираното по-горе решение № 11 от 26.04.2012 г. по т.д. № 615/2010 г. на ВКС, II Т.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, редовно е свиканото по реда на чл. 138, ал.
2 ТЗ общо събрание на съдружниците в ООД в случаите, в които едновременно с
упражняване на потестативното си право пред управителя на дружеството,
правоимащите са изпратили и покани за свикване на общото събрание, но само ако
същото е проведено след изтичане на 2-седмичен срок, в който управителят сам не
го е свикал.
В разглеждания случай
поканата по чл. 138, ал. 2 ТЗ е получена от ищеца на 24.02.2020 г., а общото
събрание на съдружниците е проведено на 04.03.2020 г., тоест преди да изтече
законоустановения двуседмичен срок за свикването му от управителя на
дружеството. По делото не са ангажирани доказателства искане за свикване на
събрание по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ, респ. по чл. 12, ал. 2 от дружествения
договор да е връчено на управителя на по-ранна дата от 24.02.2020 г. Ето защо
неспазването на посоченото изискване на закона води до опорочаване на
процедурата по свикване на общото събрание, а с това и до незаконосъобразност
на приетите на него решения.
От съдържанието на
протокола от събранието от 04.03.2020 г. е видно, че по т. 1 и т. 5 не се
установява да има приети решения – по т. 1 е записано, че съдружниците не се
запознават с отчета на управителя, а по т. 5 – не се приема дружествен договор.
След като липсват приети решения по
т. 1 и т. 5 от дневния ред, които да засягат правната сфера на ищеца, то не е
налице правен интерес от оспорването на липсата /„неприемането“/ на решенията
на общото събрание на дружеството. Ето защо в тази част, с която се атакуват
взетите решения по т. 1 и т. 5 от дневния ред на проведеното на 04.03.2020 г.
общо събрание, предявеният иск се явява недопустим поради липса на правен
интерес и исковата молба в тази част подлежи на връщане.
На отмяна по реда на чл. 74 ТЗ, при
съобразяване изложените по-горе мотиви, подлежат взетите решения по другите
точки от дневния ред – по т. 2 решението за определяне в срок от седем дни
управителят да предостави в писмен вид на съдружниците присъстващи на
събранието, отчет за дейността си като управител на дружеството; по т. 3, с
което е избран съдружникът Р.Г.Р.за отговорно лице; по т. 4 за оттегляне
овластяването на управителя Л.С.Л. като управител и решението за избор за
управител на дружеството на Р.Г.Р.и по т. 6, с което е взето решение да се
заведе иск срещу съдружника и управителя Лазар С.Л..
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, на когото следва да се
присъди сума в размер на 80 лева за държавна такса по приетия за разглеждане
иск. Искането за присъждане на адвокатски хонорар от 800 лева подлежи на
отхвърляне, тъй като в договора изрично е записано, че сумата трябва да се
заплати по банков път в срок до 31.12.2020 г., като ищецът не ангажира
доказателства, че това е направено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ВРЪЩА исковата молба в частта по иска с правно основание чл. 74 ТЗ, предявен от Л.С.Л., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу „П.г.“ ООД, с
ЕИК: *******, с адрес: ***, за отмяна на
решенията по т. 1 и т. 5 от дневния ред от проведеното на 04.03.2020 г. общо
събрание на „П.г.“ ООД, а именно: по т. 1 от дневния ред, съдружниците не
се запознаха с отчета на управителя за дейността на дружеството и финансовото
състояние на същото и по т. 5 – не приема нов дружествен договор, и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 557/2020
г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-1 състав, в тази част.
ОТМЕНЯ по иска с правно основание чл. 74 ТЗ, предявен от Л.С.Л., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу „П.г.“ ООД, с ЕИК: *******, с
адрес: ***, решенията по т. 2, т. 3, т.
4 и т. 6, а именно: по т. 2 решението за определяне в срок от седем дни
управителят да предостави в писмен вид на съдружниците присъстващи на
събранието, отчет за дейността си като управител на дружеството; по т. 3, с
което е избран съдружникът Р.Г.Р.за отговорно лице; по т. 4 за оттегляне
овластяването на управителя Л.С.Л. като управител и решението за избор за
управител на дружеството на Р.Г.Р.и по т. 6, с което е взето решение да се
заведе иск срещу съдружника и управителя Лазар С.Л., като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П.г.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплати на Л.С.Л., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 160 лева /сто и осемдесет лева/, представляваща направени разноски за държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: