Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 96
09.02.2023г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети януари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Евгения Стефанова при
Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева касационно
административно дело № 1103 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с §19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение
и допълнение на АПК.
Образувано е по касационна жалба от С.Н.С., подадена
чрез пълномощник, против Решение №108/05.07.2022г. на Районен съд – Харманли,
постановено по гр.д. № 199/2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано
и неправилно. Липсвали мотиви за издаване на оспорената пред районния съд
заповед, което било основаниe за обявяването
ѝ за нищожна. В нея не били посочени ясни и точни фактически
обстоятелства, както и началната дата, от която според административния орган
започнал да тече тримесечният срок за изпълнение на задължението на
жалбоподателката да плати сумата. Заповедта съдържала само правни основания за
своето издаване, но не и фактически. След като съдът преценил, че не били
налице основания за прогласяване на нищожност на оспорения пред него акт, то
следвало да се произнесе по направените възражения за незаконосъобразност. Като
не сторил това бил допуснал съществени процесуални нарушения, което било основание
за отмяна на решението му. На следващо място, неправилен бил извода на районния
съд за това, че в чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ законодателят посочил като начален
момент на тримесечния срок публикуването на заповедта, без да включва момента
на нейното обявяване. Това тълкуване било в разрез с точния смисъл на закона.
Разпоредбата на чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ създавала специален ред за обявяване на
административния акт, като с обявяването на заповедта по описания в нормата
начин адресатите ѝ се считали за уведомени. В случая този ред не бил
спазен. Административният орган не ангажирал доказателства, че оспорената
заповед била обявена и публикувана по надлежният начин. Същата не била обявена
в Кметство с.Р., а единствено била публикувана на интернет страницата на ОД
„Земеделие“ – Хасково и Община Харманли. Изискването по чл.37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ
е за кумулативно изпълнение на обявяването по посочения в нормата начин, с цел
да се гарантира запознаването на всички заинтересовани страни с одобреното
споразумение по чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ. Публикуването само на интернет страницата
на ОД „Земеделие“ – Хасково и Община Харманли не било надеждна гаранция за
запознаването със споразумението на жителите на с.Р.. Неправилно и необосновано
PC бил приел, че законът правил разлика между разгласяването на заповедта по
ал.4 и изчисляването на срока за нейното изпълнение, ясно и категорично
определен в чл.37в, ал.7, изр. първо от ЗСПЗЗ – до три месеца от публикуване на
заповедта. Предвид описания специален ред за свеждане до знанието на
заинтересованите страни на заповедта на директора на ОД „Земеделие – Хасково и
различните дати на изпълнение на съответните способи, за датата, от която адресатите на заповедта
да се считали за уведомени за произтичащите от акта права и задължения следвало
да се приеме най-късната дата на изпълнение на процедурата по чл.37в, ал.5 от
ЗСПЗЗ – тази на обявяването на заповедта. В случая срок дори не бил започнал да
тече, тъй като заповедта не била обявена в Кметството на с.Р.. Така
тримесечният срок, в който ползвателите на земеделски земи трябвало да внесат
дължимото рентно плащане все още не бил изтекъл. Понятията „обявяване“ и „публикуване“
единствено разграничавали действието, с което се разгласявал административния
акт и отразявали едно и също задължение на административния орган – да осигури
достъп до акта на всички заинтересувани лица. Поради идентичното съдържание на
понятията не можело да се приеме, че началото на тримесечния срок по чл.37в,
ал.7, изр. първо от ЗСПЗЗ се поставяло само с публикуването на заповедта по
ал.4 на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция „Земеделие“.
По делото било безспорно установено, че жалбоподателката извършила дължимото
рентно плащане на 04.02.2022г., т. е. преди изтичането на тримесечния срок,
който все още не бил изтекъл поради необявяване на заповедта в кметство с.Р..
Посоченото обстоятелство водило до извод за противоречие на административния
акт на разпоредбата на чл.37в, ал.7, изр. първо от ЗСПЗЗ.
По изложените съображения се иска отмяна на решението
на районния съд и на оспорената пред него Заповед №РД-04-31 от 03.02.2022г. на
директора на ОД „Земеделие“ – Хасково.
Допълнителни съображения в подкрепа на изложеното в
жалбата се релевират в писмена молба. Претендират се деловодно разноски.
Ответникът – Областна дирекция „Земеделие – Хасково,
чрез процесуален представител, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба,
като счита същата за неоснователна. Навежда обширни доводи в насока
законосъобразност на оспорената пред районния съд Заповед №РД-04-31 от
03.02.2022г. на директора на ОД „Земеделие“ – Хасково. Претендира присъждане на
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения.
Производството пред Районен съд – Харманли е било
образувано по жалба от настоящия касатор – С.Н.С., против Заповед
№РД-04-31/03.02.2022г., издадена от директора на Областна дирекция „Земеделие“
– Хасково. С обжалвания административен акт, на основание чл.37в, ал.7, изр. трето
от Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), е наредено
на ползвателя С.Н.С. в седемдневен срок да заплати за ползване на имоти по
чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ в землището на с.Р., община Харманли, трикратния размер
на средното годишно рентно плащане за землището. В акта, в табличен вид е
посочена заповедта на директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, издадена на
основание чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ – Заповед ПО-09-578/29.09.2021г., дата на
публикуване 19.10.2021г. и дължима сума съгласно заповедта – 1447,34 лева,
съответно трикратен размер на задължението – 4342,02 лева.
За да отхвърли жалбата, районният съд е приел, че
оспорената заповед е била издаден от компетентен орган, при спазване на
изискванията за форма, без да били допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закона и
неговата цел. Описал процедурата по издаване на заповедта, като в тази връзка
посочил, че със Заповед № ПО-09-578 от 29.09.2021г. на директора на ОД
„Земеделие“ – Хасково било одобрено разпределението на масивите за ползване и
на имотите по чл.37в, ал. 3, т.2 от ЗСПЗЗ за землището на с.Р., община
Харманли, съобразно сключеното споразумение между собствениците и/или
ползвателите за стопанската 2021/2022г. В заповедта бил посочен начинът на
нейното обвяване и публикуване, както и срокът за обжалването и предварителното
ѝ изпълнение. Въз основа на издадената заповед за жалбоподателката
възникнало задължение за заплащане сума в размер на 1447,34 лева,
представляваща дължимото рентно плащане за определените ѝ за ползване
земеделски земи. Заповедта била публикувана на интернет страницата на ОД
„Земеделие“ – Хасково на 19.10.2021г., на интернет страницата на Община
Харманли на 27.10.2021г., и обявена в сградата на Общинска служба „Земеделие“ –
Харманли в законоустановения срок, а именно на 01.10.2021г. Според удостоверение,
което било издадено от кметския наместник на с.Р., заповедта не била обявена в
кметството. Отхвърлил възраженията, че тримесечният срок за заплащане на
определеното със заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ средно годишно рентно
плащане не започнал да тече, тъй като не била спазена процедурата по чл.37в,
ал.5 от ЗСПЗЗ, и съответно не възникнал елемент от фактическия състав по
издаване на процесната заповед, като приел, че срокът, в който жалбоподателката
следвало да изпълни задължението си бил изрично определен в чл.37в, ал.7 от
ЗСПЗЗ – тримесечен срок от публикуването на заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Според съда, при систематичното тълкуване на разпоредбите, касаещи
разпределение ползването на земеделски земи, се установявало, че законодателят
правил разлика между начините, по които да бъде съобщено издаването на общия
административен акт – заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, и началния момент,
от който започвал да тече срокът за заплащане на рентните плащания. За разлика
от чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ в чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ, за начален момент на
тримесечния срок било регламентирано публикуването на заповедта, без да се включвал
момента на нейното обявяване. Предвид това изводът на съда е, че тримесечният
срок за заплащане на определеното със заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ
рентно плащане започва да тече с публикуването на заповедта. Заповед №ПО-09-578
от 29.09.2021г. на директора на ОД „Земеделие“ - Хасково била публикувана на
интернет страницата на ОД „Земеделие“ — Хасково на 19.10.2021г. и срокът за
заплащане изтекъл на 19.01.2022г. Към тази дата жалбоподателката не била
извършила плащане. Заповед №ПО-09-578 от 29.09.2021г. не била обявена на
публично място в кметството на с.Р., но срокът за заплащане не бил обвързан с
обявяването ѝ, а и независимо дали изтекъл срокът за обжалване на
заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ било възможно издаването на заповед по
чл.37в, ал.7, изр. трето от ЗСПЗЗ, доколкото заповедта по чл.37в, ал. 4 от
ЗСПЗЗ имала предварително изпълнение и по арг. чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ
обжалването ѝ не водило до спирането му.
Настоящият състав на касационната инстанция счита, че
решението на Районен съд – Харманли е недопустимо.
В случая съдебното производство пред РС е било
образувано по жалба С.Н.С. против Заповед № РД-04-31/03.02.2022г. на директора
на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково. Съгласно чл.37в, ал.7, изр. трето
във връзка с ал.4 ЗСПЗЗ във връзка с § 1, т.1 ДР на АПК, издател на заповедта
следва да е именно директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково. Съгласно
чл.3, ал.1 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“,
директорът като орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4, т.4 от
Закона за администрацията, ръководи и представлява областната дирекция
„Земеделие“. Според приложимата към датата на издаване на заповедта редакция на
чл.33, ал.1 ЗСПЗЗ, областните дирекции „Земеделие“, юридически лица на бюджетна
издръжка, са специализирана териториална администрация към министъра на
земеделието, храните и горите.
В практиката на Върховния административен съд е
възприето трайно становището, че юридическото лице, в структурата на която е
административният орган – издател на акта, не е носител на властнически
правомощия, поради което и не е страна по материалното административно
правоотношение. Издателят на акта и адресатът на акта са всъщност страните по
това правоотношение, от което произтича и процесуалната им легитимация за
участие в делото като надлежни страни. Съгласно чл.37в, ал.7, изр. трето от ЗСПЗЗ
във връзка с чл.153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът,
издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.
Конституирането на точните страни, които законът сочи,
представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на
производството. В случая органът, издател на оспорения административен акт, не
е конституиран като страна в първоинстанционното производство. От разпореждането
за насрочване на делото, изпратените призовки и протоколите от проведените съдебни
заседания, става ясно, че районният съд е конституирал – Областна дирекция
„Земеделие“ – Хасково, вместо директора на Областна дирекция „Земеделие“ –
Хасково. По този начин се стигнало постановяване на недопустим съдебен акт.
Ето защо на основание чл.221, ал.3 от АПК оспореното
съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Харманли, който на основание
чл.154, ал.1 във връзка с чл.153, ал.1 от АПК и при спазване на принципа за
служебното начало, следва да конституира надлежния ответник – директор на
Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, и да разгледа делото с негово участие.
При този изход на делото на касационната
жалбоподателката се следват претендираните деловодни разноски. Предвид нормата
на чл.226, ал.3 от АПК настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне в тази
насока, а такова следва да се направи от районния съд с оглед крайния изход на спора.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 и чл.224 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 108/05.07.2022г. на Районен съд – Харманли, постановено по гр. д. №199/2022г.
по описана същия съд.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Харманли при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.