Решение по дело №124/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 3
Дата: 29 април 2021 г.
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20212000500124
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Бургас , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска

Калина С. Пенева
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500124 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 276/17.09.2020 год. по гр.д.№ 230/2019 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, е осъдена Община – Царево, гр. Царево 8260, обл.
Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 36, представлявана от кмета да заплати на
„Горстрой“ ООД-гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх. Б, ет. 1, ап. 37
сумата от 11 400 лв., представляваща обезщетение, в размер на пазарния
наем, за лишаване на ищеца от ползването на предадените на ответната
Община, с приемо-предавателен протокол от 04.12.2001 г. четири броя
полумасивни сгради, представляващи ведомствена почивна база, за периода
от 15.06.2015 г. до 08.08.2016 г., ведно със законна лихва от датата на
завеждане на иска-19.06.2018 г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен иска за разликата над присъдените суми до пълния предявен
размер от 42 000лв. Осъдена е Община – Царево, гр. Царево 8260, обл. Бургас,
ул. „Хан Аспарух“ № 36, представлявана от кмета да заплати на „Горстрой“
ООД- гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
1
София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх. Б, ет. 1, ап. 37 сумата от 2
541.33 лева– представляваща мораторна лихва за периода от 05.01.2016 г. до
завеждане на исковата молба-18.06.2018г. като е отхвърлен иска за разликата
над присъдените суми до пълния предявен размер от 7 044 лв. Осъдена е
Община – Царево, гр. Царево 8260, обл. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 36,
представлявана от кмета да заплати на „Горстрой“ ООД- гр. София, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи
Димитър“, бл. 128, вх. Б, ет. 1, ап. 37 сумата от 2102,58лв. съдебно-деловодни
разноски. Осъдено е „Горстрой“ ООД- гр. София, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.
128, вх. Б, ет. 1, ап. 37 да заплати на Община – Царево, гр. Царево 8260, обл.
Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 36, представлявана от кмета сумата от
2101,80лв. съдебно-деловодни разноски.
1.Срещу решението в частта, с които исковете са уважени със съответно
произнасяне по въпроса за разноските е постъпила въззивна жалба от
ответника по предявените искове Община-Царево, гр. Царево 8260, обл.
Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 36, представлявана от кмета Г. Л., чрез
процесуален представител адв.Г.К.. Във въззивната жалба се твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно като постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и е
необосновано. Твърди се нередовност на исковата молба. Изложени са
възражения по приетата от окръжния съд правна квалификация на иска по
чл.59 от ЗЗД. Изложено е становище, че при тази правна квалификация
ищецът следва да конкретизира претенцията си като посочи дали с
претендираната като обезщетение сума твърди да е обеднял или твърди, че с
нея се е обогатил ответника, както и да уточни конкретния начин по който
твърди, че се е обогатил ответника-дали от получени доходи или от спестени
разходи. Твърдят се допуснати процесуални нарушения от окръжния съд
изразяващи се в необсъждане с решението на всички възражения направени
от ответника срещу предявените искове и липсата на мотиви по приетите за
неоснователни възражения. Твърди се, че след влизане в сила на съдебно
решение обвързващо страните за предаване на процесните бунгала на ищеца,
търсенето на процесното обезщетение представлява злоупотреба с право, тъй
като ищецът недобросъвестно не е предприел действия за изпълнение на
2
съдебното решение. Сочи се, че процесните бунгала са незаконни строежи
считано от 1989 год., когато са били построени, поради което търсенето на
обезщетение за лишаването от възможността същите да бъдат ползвани е
черпене на права от неправомерно поведение, поради което исковете на
ищеца не следва да бъдат уважавани. Твърди се необоснованост на извода на
окръжния съд за извънсъдебно признание за владението на общината за
периода 15.06.2015 г. до 08.08.2016 г. Твърди се, че за периода, за който се
претендира обезщетение бунгалата са били необитаеми, а фактическото им
ползване е било невъзможно, още повече - отдаването им на туристи, тъй като
те нямат статут на туристически обекти. Отречени са и твърденията общината
да е настанявала лица в бунгалата. Сочи се, че изводите на окръжния съд за
размера на обезщетението са направени въз основа на оспорени от ответника
доказателства, които неправилно са зачетени. Твърди се, че вещите лица по
приетата тройна експертиза при оценката на пазарния наем не са взели
предвид съществени обстоятелства относно заетостта, местоположението и
състоянието на бунгалата за процесния период, поради което заключението
не следва да се кредитира. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваната от ответника част и за цялостно отхвърляне на предявените
искове, с присъждане на пълния размер на деловодните разноски за двете
съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна „Горстрой“
ООД- гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх. Б, ет. 1, ап. 37, чрез
процесуални представители адв.Ю.Д. и Г.И.. Отречени са възраженията на
въззивника-ответник както за нередовност на исковата молба, така и за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Твърди се, че
част от възраженията на ответника са недопустими, тъй като са обхванати от
силата на пресъдено нещо по предходни спорове между страните, а при ясно
очертаната в исковата молба фактическа обстановка и предвид ангажираните
доказателства, изводите на окръжния съд за основателност на претенциите са
обосновани. Изложени са подробни съображения, направено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част и за
присъждане на съдебните разноски. В отговора се съдържа доказателствено
искане - за установяване на твърдението на ищеца, че процесните бунгала и
3
към момента не са му предадени от общината, тя да бъде задължена да
представи препис от протокола за принудителното им премахване, започнало
на 14.10.2020 год. Твърди се, че протоколът е поискан от ищеца, но не му е
бил предоставен от ответника, в която връзка са представени искане на
ищеца, ведно с известие за доставяне на 19.10.2020 год. и писмо с РИД 53-01-
1540 на Община- Царево.
2. Срещу решението в частта, с които исковете са отхвърлени за размера
над 11 400 лв. до 37 665 лв. за главницата и за размера над 2541,33 лв. до
размера от 6322,85 лв. за мораторна лихва, при съответно произнасяне по
въпроса за разноските, е постъпила въззивна жалба от ищеца по
предявените искове „Горстрой“ ООД-гр. София, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.
128, вх. Б, ет. 1, ап. 37, чрез процесуални представители адв.Ю.Д. и Г.И..
Твърди се, че в обжалваната отхвърлителна част решението е неправилно
като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – постановено
при неправилна преценка на доказателствата. Изложени са възражения за
необоснованост на изводите на окръжния съд за неоснователност на
претенцията за главница за част от процесния период след 08.08.2016 год. /т.е.
за периода от 09.08.2016 год. до 15.09.2017 год./ Оспорени са изводите на
окръжния съд относно неоправдано неприемане от дружеството на
изпълнението на задължението на ответника за предаване на процесните
бунгала на 08.08.2016 год. Сочи се, че основание за отказа на ищеца да
приеме предаването на бунгалата на тази дата е било обстоятелството, че те
са били обитаеми от лица допуснати от общината в тях, което е било тежест, с
която ищецът не е следвало да се съобразява, тъй като бунгалата е следвало да
бъдат предадени без обитатели и без съдържащото се в тях имуществото.
Твърди се, че съдът необосновано е приложил чл.95 и чл.96 от ЗЗД без да се
съобрази с чл.65, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви
относно начина на определяне на размера на дължимото обезщетение за
периода от 15.06.2015 год. до 08.08.2016 год., а приетите от съда размери на
дължима главница и мораторни лихви не съответстват на релевантните
обстоятелства по заключението на тройната съдебно-техническа експертиза
приета от окръжния съд. Сочи се, че крайните изводи по заключението на
4
тройната експертиза за размера на пазарния наем са били оспорени от ищеца
с аргументи за неправилно намаляване на стойността на средния пазарен
наем, които не са обсъдени от окръжния съд. Изложени са подробни
съображения относно начина по който според ищеца следва да бъде
определен средният пазарен наем от съда - на базата на обстоятелствата
посочени по заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, но
без приспадане на коефициентите за капацитет и категоризация и без
приспадане на 35% разходи, поради което пазарният наем следва да се
определи на база 156,06 лв. на ден, а не както е приела експертизата-135 лв.
Твърди се, че и при прилагане на двата коефициента, пазарният наем би бил в
по-висок размер от сочения от вещите лица. Заявено е, че направените пред
окръжния съд възражения по заключението на вещите лица се поддържат и
пред настоящия съд. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваната част и за уважаване на исковете до размерите посочени по-горе,
при присъждане на всички направени разноски, включително-адвокатско
възнаграждение.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна Община-Царево,
гр.Царево 8260, обл. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 36, представлявана от
кмета Г. Л., чрез процесуален представител адв.Г.К.. Изложени са подробни
аргументи за неоснователност на възраженията по въззивната жалба на ищеца
и за правилност на решението в обжалваната от ищеца част. Твърди се, че е
налице необоснован отказ на ищцовото дружество за въвеждане във владение
на бунгалата, което се установява при преценка на доказателствата по делото.
Оспорено е твърдението, че към 08.08.2016 год. бунгалата са били обитаеми.
Сочи се, че състоянието на бунгалата също не би могло да бъде основание за
отказа на дружеството, тъй като за амортизацията им ищецът вече е бил
обезщетен от ответника съгласно влязло в сила решение на съда. Сочи се, че
наличието на вещи в и около бунгалата също не е основателна причина за
отказ на ищеца да бъде въведен в тях. Извършено е позоваване на влязло в
сила решение по адм.д.№2118/2020 год. на Административен съд-Бургас,
постановено по обжалването на заповед за премахване на процесните
бунгала, за която се твърди, че вече е изпълнена. Решението е представено с
отговора, с искане за приемането му от въззивния съд като нововъзникнало
доказателство. Изложено е становище, че ищецът е обжалвал решението само
5
в отхвърлителната му част за периода след 08.08.2016 год. до 15.09.2017 год.
и не е обжалвал решението в частта за неприсъденото обезщетение за периода
от 15.06.2015 год. до 08.08.2016 год., поради което възраженията му относно
начина на формиране на размера на обезщетението на базата на пазарния
наем за този период са недопустими и не следва да се обсъждат.
Решението не е обжалвано в частта, с която са отхвърлени исковите
претенции на ищеца за разликата над 37 665 лв. до 42 000 лв. - за главницата,
ведно със законната лихва върху разликата и за разликата над 6322,85 лв. до 7
044 лв. - за мораторната лихва.
С определение № 100071 / 25.01.2021 год. по в.гр.д.№28/2021 год. по
описа на Бургаския апелативен съд е прекратено производството и делото е
върнато на Бургаския окръжен съд за поправка на очевидна фактическа
грешка.
С решение №260055/29.01.2021 год. по гр.д.№230/2019 год. по описа
на Бургаския окръжен съд е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 276/17.09.2020 год. по гр.д.№ 230/2019 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, като в първия абзац в диспозитива на постановеното
решение на стр. 6 на ред пети отгоре надолу след думите „отхвърля иска“
добавя“ на „Горстрой“ ООД-гр. София, ЕИК ********* против Община-
Царево, гр. Царево, представлявана от кмета, за заплащане на обезщетение в
размер на пазарния наем за лишаване на ищеца от ползване на предадените на
ответната община с приемо-предавателен протокол от 04.12.2001 год. четири
броя полумасивни сгради, представляващи ведомствена почивна база, за
периода от 09.08.2016 год. до 15.09.2017 год.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
легитимирани лица-надлежно упълномощени процесуални представители на
страните по делото, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване
и са ДОПУСТИМИ.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове с правни основания чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С мотивирано определение от 15.03.2021 год. по делото настоящият съд
е оставил без уважение исканията на страните по доказателствата.
6
В открито съдебно заседание пред въззивния съд страните чрез
процесуалните си представители поддържат изразените становища, молят
исканията им да бъдат уважени с присъждане на съдебните разноски
съгласно представени списъци по чл.80 от ГПК.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по исковете
предявени от „Горстрой“ ООД - гр. София, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх. Б, ет.
1, ап. 37 срещу Община – Царево, гр. Царево 8260, обл. Бургас, ул. „Хан
Аспарух“ № 36, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 42 000
лв. - обезщетение, в размер на пазарния наем за периода от 15.06.2015г. до
15.09.2017г., поради лишаване на дружеството от ползването на собствените
му, предадени на Община-Царево с приемо-предавателен протокол от
04.12.2001 год. четири полумасивни сгради, представляващи ведомствена
почивна база, ведно със законна лихва върху сумата от 42 000 лв. от датата
на завеждане на иска -19.06.2018 год. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 7044 лв.– представляваща мораторна лихва върху дължимата
главница за периода от забавата на 05.01.2016 г. до завеждане на исковата
молба-18.06.2018 г. / л.131- молба за изменение на исковете от 29.01.2019
год./ Представя и ангажира доказателства. Пред настоящия съд претенцията
се поддържа за сумата от 37 665 лв. главница дължима за целия процесен
период, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска
до окончателното й изплащане и за сумата от 6322,85 – мораторна лихва за
заявения период.
Ищецът твърди, че са налице предпоставките за присъждане на
търсеното обезщетение и мораторни лихви, тъй като за заявения период
ответникът не му е предал процесните имоти и по този начин го е лишил от
възможността да ги ползва според предназначението им, поради което му
дължи обезщетение за ползата от която е лишен, ведно с лихвите за забавено
плащане след отправената покана.
Ответникът оспорва исковете, моли за отхвърлянето им, твърди, че за
процесния период ответната община не е осъществила владение или държане,
в частност - ползване на процесните имоти и не е настанявала в тях трети
лица. Твърди, че ищецът не е упражнил правото си да бъде въведен във
7
фактическа власт на имотите съгласно влязлото в сила осъдително решение №
30/13.06.2011 год. по гр.д.№681/2009 год. на БОС, като не е инициирал
изпълнително производство, а също-след покана отправена от ответника за
предаване на имотите, неоснователно е отказал да получи владението върху
тях, поради което е налице злоупотреба с право от негова страна и
неоснователно бездействие, последиците от които следва той да понесе.
Твърди, че процесните бунгала са незаконни строежи, които подлежат на
премахване, а ищецът не е техен собственик, тъй като земята върху която са
построени бунгалата е на общината и тя е станала техен собственик по
приращение. Евентуално са изложени възражения относно размера на
претендираното обезщетение като несъобразен с негодното за обитаване
състояние, в което се намират бунгалата пред процесния период, с
обстоятелството, че те не биха могли да се ползват за туризъм и поради
факта, че не са категоризирани като туристически обекти, а ищецът не е
регистриран като лице извършващо туристическа дейност, че стойността на
бунгалата е многократно по-ниска от претендираното обезщетение.
Направено е искане а отхвърляне на претенцията за мораторна лихва и поради
липсата на отправена покана от страна на ищеца до ответника.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно. Като
постановено по допустим иск, решението е допустимо.
От доказателствата събрани от окръжния съд се установява следната
фактическа обстановка:
На 28.11.2001 год. между ищцовото дружество от една страна и
ответната община от друга страна е сключен предварителен договор за замяна
на недвижими имоти, като „Горстрой“ООД се е задължило да прехвърли на
Община-Царево свои недвижими имоти описани като ведомствена почивна
база, включваща 4 броя полумасивни къщи, построени в парцели
8
общинска собственост - №№ 6, 14, 15 и 17 от кв. 60 по ЗРП от 1995г. на гр.
Ахтопол – т.е. процесните имоти, а в замяна Община-Царево се е задължила
да учреди в полза на ищеца ограничено вещно право на строеж върху парцели
/УПИ/-частна общинска собственост, от кв.100 по ЗРП на гр. Ахтопол - зона
„Север“ за цена, равна на стойността на имотите на ищеца.
На 04.12.2001 год. съгласно представен по делото приемо- предавателен
протокол от същата дата ищецът е предал на ответника ведомствената си
почивна база предмет на предварителния договор. В приемо-предавателния
протокол е посочено, че бунгалата се предават в доброто състояние, описано
е оборудването им, което сочи, че към този момент те са били обзаведени и
годни за използване по предназначение - за задоволяване на нужди за отдих и
почивка.
С едностранно изявление на дружеството до общината обективирано в
покана от 06.04.2009 год., е даден 7- дневен срок за изпълнение на
задълженията на общината по предварителния договор, като е посочено, че
при неизпълнение след изтичане на този срок договорът се счита за развален.
При разваляне на договора, общината е поканена да върне предадените имоти
на ищеца в нов 7-дневен срок, както и да заплати на ищеца обезщетения за
лишаването му от правото на ползване за периода от 04.12.2001 год. до
31.03.2009 год. в размер на пазарния наем.
Страните не спорят относно факта, че предварителният договор е бил
развален през м.04.2009 год., както и относно това, че в посочения в поканата
срок общината не е предала процесните имоти на дружеството.
Страните са обвързани със СПН по съдебни решения постановени по
предходно водени между тях дела за процесните имоти, както следва:
С влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 681/ 2009 год. на БОС
/решение № 30/13.06.2011 год. по гр.д.№ 681/2009 год. на БОС и решение №
120/21.12.2011 год. по гр.д.№ 286/2011 год. на БАС/ като последица от
развалянето на предварителния договор с оглед на задължението за връщане
на предадените имоти на осн. чл.88 от ЗЗД, настоящият ответник е осъден да
предаде на настоящия ищец процесните имоти представляващи ведомствена
почивна база, включваща 4 броя полумасивни къщи, построени в парцели
9
№№ 6, 14, 15 и 17 от кв. 60 по ЗРП от 1995г. на гр. Ахтопол, осъдена е
общината да заплати на дружеството обезщетение за лишаване от ползване за
периода от 01.06.2006 год. до 30.06.2009 год., мораторна лихва, обезщетение
за нанесени щети при ползването на ведомствената база по частично заявена
претенция и мораторна лихва върху него, ведно със законните лихви върху
главниците.
С влезли в сила решения по гр.д.№ 28/2013 год. на ЦРС /решение №
32/28.04.2014 год. по гр.д.№28/2013 год. на ЦРС и решение № V-7/30.01.2015
год. по в.гр.д.№1743/2014 год. на БОС/ настоящият ответник е осъден да
заплати на настоящия ищец останалата част от дължимото обезщетение за
нанесени щети при ползването на ведомствената база, мораторна лихва и
законна лихва върху сумата.
С влезли в сила решения по гр.д.№760/2014 год. на БОС /решение №
199/25.06.2014 год. по гр.д. № 760/14 год на БОС и решение № 117/12.12.2014
год. по гр.д.№281/2014 год. на БАС/ на ищеца е присъдено обезщетение за
лишаване от ползване на процесните имоти представляващи ведомствената
база за периодите от 15.06.2002г. до 15.09.2005г. и от 01.07.2009 год. до
15.09.2009 год., ведно с мораторни и законни лихви.
С влезли в сила решения по гр.д.№234/2015 год. на БОС /решение
№70/03.07.2016 год. по т.д. № 234/2015г. на БОС, решение № 8/14.02.2018
год. по в.търг.д.№323/2017 год. на БАС и определение № 8/08.01..2019 год. по
гр.д.№1727/2018 год. на ВКС,1-во т.о. в полза на ищеца и в тежест на
настоящия ответник е присъдено обезщетение за лишаване от ползване на
процесните бунгала за периода от 01.07.2012 год. до 15.09.2014 год.,
законната лихва и обезщетение за нанесени вреди върху почивната база.
Представена е нотариално връчена покана, с която ответникът е
поканил ищеца за предаване на процесните четири полумасивни сгради, на
на 08.08.2016 год.
Представен е констативен протокол на нотариус В. с рег.№ 370 в НК от
08.08.2016 год., в който е отразено, че след посещение на място, извършен
оглед и разговори страните са се събрали в нотариалната кантора и са
направили следните изявления: представителят на Община-Царева е посочил,
10
че базата не се обитава, на място също няма лица и базата се предава на
„Горстрой“ ООД. Посочил е още, че водомерът и електромерът са
премахнати, за да не се ползват бунгалата. Представителят на „Горстрой“
ООД е заявил, че при извършения оглед на място в Почивната база
констатирал, че към самите бунгала има изградени пристройки, в които се
съхраняват множество вещи, вкл. домакински вещи, дрехи, градински и
селскостопански инвентар, към бунгало №3 има изграден навес с иззидана
камина, а от задната му страна селскостопански двор с навес, в който също се
съхраняват множество вещи, вкл. нови: детско автомобилно столче,
микровълнова печка, рафтове и много други вещи, показващи, че почивната
база не е освободена като цяло. Към бунгало № 4 също има изградени
постройки за животни, вкл. в двора има четири броя патици, като има
засадени асми и градина с домати с маркуч за поливане. В двора около
бунгалата има множество вещи-хладилници, бидони, врати, прозорци, места
за обитаване на кучета и животни. При това положение представителят е
счел, че не може да приеме владението, тъй като състоянието й не отговоря на
начина й на ползване и приемането би могло да стане след опразване на
територията на почивната база, включително от изградените допълнителни
постройки и след изнасяне на намиращите се там чужди движими вещи.
По делото е разпитана свидетелката К. Л. - бивш управител на
ищцовото дружество за периода от 2010 год. до 2016 год. и настоящ
управител на дружество, което е мажоритарен собственик на ищцовото
дружество. Свидетелката сочи, че след като общината е получила от ищеца
процесните бунгала през 2001 год. ги е използвала за реализиране на
социалната си програма за настаняване на социално слаби лица, срещу което
е следвало да учреди на дружеството равностойно право на строеж върху
общински терен, но това не се случило. Преди предаването на бунгалата на
общината дружеството извършило ремонт на базата, като за целта ползвало
инвестиционен кредит. Към момента на предаването бунгалата били в много
добро състояние, на терена имало ограда, тротоар, изградена инфраструктура,
оформени зелени площи. Свидетелката сочи, че след 2009 год. бунгалата били
съсипани и било невъзможно да бъдат използвани от дружеството.
Свидетелката сочи, че до 2016 год. в бунгалата е имало хора, които са ги
ползвали целогодишно. След получена покана от ответника за предаване на
11
бунгалата свидетелката се явила като представител на ищеца на 08.08.2016
год. за получаване на владението. Бунгалата били видимо набързо опразнени
от хора, но не и от вещите им, а в градините се отглеждали домати и чушки.
Тревните площи били превърнати в курници, имало направени барбекюта и
чешми. Картината била грозна. Свидетелката сочи, че състоянието на
бунгалата е причината да не се стигне по приемането им от нейна страна, като
представител на дружеството. След посещението на бунгалата на 08.08.2016
год. представителите на страните отишли при нотариус, който също
присъствал при посещението на базата и съставили констативен протокол с
изявленията им.
По делото е разпитан свидетеля С. Д. - кмет на Кметство-Ахтопол,
Община-Царево от 2015 год. Съобщава, че отчасти е запознат със спора
между страните. Свидетелят сочи, че не са съставени документи за
настаняване на хора в бунгалата и такива хора не са настанени там от
общината или от кметството. Сочи, че в процесните бунгала няма официално
прокарани ток и вода, че те се намират в близост до т.н. “ромска махала“ в
гр.Ахтопол, в югозападния край, който е по-отдалечен от морето, като в
кметството са получавани сигнали от граждани за самонастаняване в тях и за
отглеждане на животни. При извършени проверки от служители на
кметството съвместно с полиция се установявало, че в бунгалата са се
самонастанили лица от ромски произход от айтоските села, заети с
дърводобив, които твърдели, че са там за малко. При една от проверките се
установило, че в едното бунгало има кобилка с конче. Кметството взело
мерки за ограничаване на достъпа до бунгалата като монтирало синджири и
катинари, заковани били допълнителни решетки на прозорците. Свидетелят
присъствал на 08.08.2016 год. за предаване на бунгалата от ответника на
ищеца. Към този момент в тях нямало настанени хора, нито вещи с
изключение на креват и нощно шкафче в едно от бунгалата и инвентар
заключен в друго бунгало. Животни имало в близост до бунгалата, но не и в
тях.
По делото е прието заключение на вещо лице Т. А. по допусната
съдебно-счетоводна експертиза. След отчитане на фактическото състояние на
бунгалата, капацитета, оборудването и пълната готовност за ползване към
момента на предаването им на ответника през 2001 год., вещото лице е
12
определило размера на пазарния наем за периодите на сезонно ползване на
бунгалата - 15.06.-15.09. през трите процесни години - 2015, 2016 и 2017 год.
– общо в размер на 17 076,29 лв., както и размера на мораторната лихва общо
от 2964,81 лв. Посочило е, че ведомствена почивна база на „Горстой“ ООД,
ЕИК ********* състояща се от четири бунгала, за процесния период не е
регистрирана в официалния регистър за места за настаняване, а ищецът не е
регистриран като туроператор или туристически агент.
По делото е прието заключение на тройна съдебно-техническа
експертиза от вещи лица П. Д., Д. Х. и И. М.. Експертизата е работила по
въпроси поставени и от двете страни и е дала заключение за средния пазарен
наем на четирите бунгала представляващи ведомствена база собствена на
ищеца, през почивните и курортни сезони от 15.06. до 15.09., за всяка година
от процесния период, както и за размера на мораторните лихви. Съобразно
задачите поставени от ищеца е взето предвид състоянието на бунгалата към
момента на предаването им през 2001 год., а съобразно задачите поставени от
ответника е описано и отчетено състоянието им към момента на огледа на
вещите лица през 2020 год.
Вещите лица по тройната експертиза сочат, че при определяне на
размера на пазарния наем са отчели, че процесните бунгала са разположени в
общински поземлен имот с площ от 356 кв.м., намират се в южните
покрайнини на гр.Ахтопол, в близост до урбанизираната му част, отстояща на
около 600-800 метра от морския бряг. Районът е много слабо застроен и не е
благоустроен. Техническата инфраструктура и комуникациите не са напълно
изградени. Достъпът до имота е по чакълиран път без асфалтова настилка. В
близост до имота има незастроени поземлени имоти, повечето от които не се
стопанисват. В имота са изградени четири сгради тип бунгало със сглобяема
паянтова носеща конструкция, дървен двускатен покрив с етернитови
плоскости. Общият капацитет на почивната база е 18 легла. Към момента на
огледа-18.06.2020 год. вещите лица са констатирали, че четирите бунгала са в
много лошо състояние с прекъснато ел. захранване. Елементите на носещите
конструкции са силно амортизирани, разрушени са стените и таваните,
подовите настилки и дограмата. Има следи от течове, разкъсани ел.
проводници, има битови отпадъци. В това състояние базата е необитаема,
неизползваема и негодна за отдаване под наем на туристи. Тройната
13
експертиза сочи, че процесните четири бунгала за исковия период не са били
категоризирани като туристически обекти в КНТР, а ищецът не е регистриран
като лице извършващо туристическа дейност.
При зачитане на конкретните особености на обекта вещите лица дават
заключение, че пазарният наем за процесния период при предназначението и
състоянието на бунгалата към момента на предаването им на общината през
2001 год. е общо в размер на 21 648 лв. за целия процесен период, а
мораторните лихви за забава са в размер на общо 3 634,06 лв. Размер на
пазарен наем при състояние на бунгалата към момента на огледа не е посочен
от вещите лица, поради тяхната негодност за използване и отдаване под наем
към този момент. Определен е размерът на пазарния наем от началото на
процесния период до 08.08.2016 год. – общо 11 440 лв.
Изложеното по-горе обосновава следните правни изводи:
При зачитане силата на пресъдено нещо на дадените разрешения със
съдебните решения постановени по водените по предходни искове на ищеца
срещу ответника дела и най-вече по делото, с което ответникът е осъден да
върне процесната база на ищеца след разваляне на предварителния договор,
съдът намира за установена собствеността върху процесните постройки като
принадлежаща на ищеца по делото, поради което и предвид липсата на
въведени нови обстоятелства относно собствеността в настоящия процес,
съдът приема този факт за доказан от страна на ищеца.
Приетата от окръжния съд правна квалификация на исковите
претенции на ищеца срещу ответника за присъждане на обезщетение за
лишаване на ищеца от право на ползване на процесните имоти, като такива по
чл.59 от ЗЗД е в съответствие с разясненията по т.2 от ТР №1/2013 год. на
ОСГТК на ВКС и изцяло се възприема от настоящия съд.
Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. В исковата си молба ищецът ясно е
завил, че за процесния период се счита обеднял със сумата, която би получил
при отдаване под наем на процесните имоти за процесния период, поради
което претендира обезщетение в този размер. Тези твърдения на ищеца внасят
14
достатъчна яснота относно релевантните обстоятелства на базата на които да
се определи правната квалификация на предявения иск, поради което съдът не
споделя възраженията на въззивника-ответник за недопустимост на
обжалваното решение поради нередовност на исковата молба. Следва да се
има предвид и обстоятелството, че настоящото дело е предхождано от
няколко идентични спора на същото основание и между същите страни, но за
предходни периоди, които са завършили с влезли в сила решения. Ето защо
не би могло да бъде споделено твърдението на въззивника-ответник, че
поради неизясняване на фактическите обстоятелства на които се основава
претенцията на ищеца е нарушено правото му на защита.
Неоснователно е възражението на ответника, че през заявения период
процесните имоти не са реално ползвани от него, поради което обезщетение
не се дължи. След получаване на фактическата власт върху имотите през 2001
год. от ответника, последният носи тежестта на доказване, че след
развалянето на предварителния договор и отправената от страна на ищеца
покана за връщане на имотите е извършил необходимите действия за
изпълнение на задължението за възстановяване на фактическото положение
относно владението на бунгалата, такова, каквото е било преди развалянето –
т.е. че е предприел необходимите действия за връщане на постройките, респ. -
че е върнал имотите на техния собственик - ищеца по делото. В случаите на
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че в резултат на лишаването
от ползване на имотите за определен период собственикът е обеднял със
сумата, която би получил ако за периода ги бе отдавал под наем. Както е
посочено в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на
ВС, в случаите на чл.59, ал.1 от ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума
между обедняването и обогатяването, а съдебната практика последователно
приема, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на
едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на
друго, обедняло лице. На базата на установеното по делото настоящият съд
приема, че ползването от страна на ответника за процесния период е
осъществено чрез допускане на трети лица в имотите на ищеца.
Както е посочено в Решение № 185 от 4.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
937/2017 г., III г. о., неоснователно обогатяване е налице не само при
увеличаване имуществото на друго лице, но и когато са му спестени средства
15
за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственик е
лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание.
Тогава обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него
наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота,
които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни
наемни цени за конкретния имот. Неоснователното обогатяване на лицето,
което държи имота, се изразява в облагодетелстването му със спестения от
него наем, който би плащал за ползване на имота през този период.
Критериите от значение за определяне на дължимото обезщетение по чл. 59
ЗЗД в размер на средния пазарен наем в горната хипотеза произтичат от
индивидуалните особености на конкретния имот и са: предназначението на
имота /за търговска дейност, за обществени нужди или др./,
местоположението му, регулационният му статут, установеният начин на
ползване, както досежно вида на ползването за съответна дейност, така и
досежно обстоятелството дали ползването обхваща целия имот или част от
него.
Първоинстанционният съд действително не е обсъдил възражението на
ответника, че поради своята недобросъвестност ищецът е в забава, която
според ответника го освобождава от плащане, считано от влизане в сила на
съдебните решения по по гр.д. № 681/ 2009 год. на БОС-решение №
30/13.06.2011 год. по гр.д.№ 681/2009 год. на БОС и решение №
120/21.12.2011 год. по гр.д.№ 286/2011 год. на БАС, съгласно които за него е
налице валидно изпълнително основание спрямо ответника за получаване на
процесните имоти – т.е., че забавата на кредитора-ищец е от началото на 2013
год. С необсъждането на това възражение обаче не е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като горепосочените обстоятелства не се явяват
решаващи за изхода на спора. В съответствие с правомощията си на
инстанция по същество, настоящият съд намира горепосоченото възражение
на ответника за неоснователно. Наличието на влязло в сила съдебно решение
за предаване на процесните имоти на облигационно основание-като връщане
на даденото по развален договор, самостоятелно не би могло да се цени като
действие по чл.95 и сл. от ЗЗД за забава на кредитора, доколкото към този
момент липсва извършено действие от страна на длъжника
представляващо предложение за изпълнение, в какъвто смисъл са
16
изискванията на закона. Такова действие е извършено от ответника в по-
късен момент - на 08.08.2016 год. ответникът е връчил на ищцовото
дружество нотариална покана, с която го е поканил за получаване на
фактическата власт върху процесните четири полумасивни сгради, като на
датата е присъствал на място за да предаде имотите. На същата дата
08.08.2016 год. са се явили представители на двете страни, но ищецът е
отказал да приеме базата с аргумент за влошеното й състояние.
Съдът намира, че към 08.08.2016 год. извършените от ответника
действия по изпълнение на задължението му за връщане на имотите на ищеца
и неоправданото неприемане на предложеното изпълнение от страна на
ищеца, мотивират хипотезата на чл.95 от ЗЗД – т.е. сочат, както е приел и
окръжният съд, забава на кредитора, поради което на осн. чл.96 от ЗЗД
длъжникът се освобождава от последиците от своята забава в
предаването на имота, което като последица включва и освобождаване
от задължението за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване,
считано от този момент занапред – т.е. за периода от 09.08.2016 год. до
заявения краен момент по ищцовата претенция- 15.09.2017 год.
Ето защо съдът не споделя възраженията изложени във въззивните
жалби и на двете страни относно момента, от който и до който, се дължи
обезщетение на ищеца. Не се установиха твърденията на ищеца, че към
08.08.2016 год. е имал основание да откаже приемането на имотите поради
влошеното им състояние и нанесени по тях щети. За причинените щети по
бунгалата ответникът носи отговорност за заплащане на обезщетение на
друго основание, като в случая тази отговорност е ангажирана съгласно
влезлите в сила съдебни решения осъждащи ответника да заплати на ищеца
главници, мораторни и законни лихви за причинените вреди по бунгалата,
поради което състоянието на бунгалата не би могло да бъде основателна
причина за отказа на ищеца да получи фактическата власт върху тях. От друга
страна не може да бъде споделено възражението на ответника, че не дължи
обезщетение за периода от 15.06.2015 год. до 08.08.2016 год., тъй като в този
период не е осъществявал фактическа власт върху процесните вещи. Както
вече беше посочено, след предаването на базата през 2001 год., включително
за периода от 15.06.2015 год. до 08.08.2016 год., няма данни ответникът да е
предприел действия за връщането й на собственика, поради което дори да не е
17
ползвал целево бунгалата за периода, ответникът отговаря за ползите от които
е лишил собственика. След предаването на бунгалата през 2001 год.
ответникът дължи грижата на добър стопанин, която включва и недопускане
в тях да се самонастанят трети лица, а в случая тази грижа не е положена в
достатъчна степен. Ползването на базата от самонастанилите се трети лица за
периода до 08.08.2016 год. е функция на ползването й от ответника и не
освобождава последния от отговорност спрямо ищеца.
Установи се по делото, че за горепосочения период бунгалата са
съществували като обекти, макар и незаконни. Фактът, че процесните бунгала
са незаконни постройки е без значение в настоящото производство, при
положение, че за релевантния период същите са не са били премахнати.
Премахването на постройките е станало в по-късен момент, който е извън
релевантния период, поради което обстоятелствата по премахването като
неотносими към спора не се обсъждат от съда.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че е получил владението върху
процесните бунгала през 2001 год. При зачитане и на влезлите в сила решения
по предходно водените дела между страните, предвид осъждането на
ответника да предаде базата на ищеца, осъждането му за обезщетение за
лишаване от право на ползване за предходни периоди, както и поради
неангажирането на доказателства за действия от негова страна по предаване
на владението преди 08.08.2016 год., следва да се приеме за установено, че
считано от 15.06.2015 год. до 08.08.2016 год. претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на
процесните имоти е доказана по основание. Със сумата, която ищецът би
получил ако за периода от 15.06.2015 год. до 08.08.2016 год. е отдавал под
наем имотите, същият е обеднял, поради което на осн. чл.59 от ЗЗД
ответникът, който за горепосочения период без основание го е лишил от
ползването дължи обезщетение в размера на обедняването, изчислено от
тройната съдебно-икономическа експертиза на базата на пазарния наем, в
размер на общо 11 400 лв.
За определяне на размера на пазарния наем съдът кредитира като по-
обосновано и мотивирано заключението на тройната съдебно-техническа
експертиза. Съдът намира, че при определяне на размера на пазарния наем
18
вещите лица освен, че са вложили специалните си знания относно
приложимите методи, са съобразили всички значими факти и обстоятелства, в
това число, възможността за фактическото ползване на бунгалата за отдаване
под наем на туристи за летните сезони през процесния период. Правилно
вещите лица са взели предвид предназначението и състоянието на бунгалата
към момента на предаването им на ответника, тъй като след този момент и
преди извършването на действия за връщането им на собственика, рискът за
последиците от влошеното състояние е на лицето, на което те са били
предадени в държане - т.е. на ответника. Вещите лица са отчели
обстоятелствата относно местоположението, заетостта, капацитета и липсата
на категоризация, като съдът не споделя възраженията на страните, че
обстоятелствата са неправилно преценени относно тяхната тежест за
определянето на пазарния наем. При определяне на дължимия наем вещите
лица са отчели тежестта на всеки от индивидуално присъщите критерии,
взели са предвид предпоставките за заетостта на базата и разходите за
стопанисване и управление, което е в тяхната компетентност и се възприема
от съда, тъй като не са установени обстоятелства за изключване и неприемане
на изводите на вещите лица.
С оглед изложеното по-горе претенцията на ищеца е основателна за
сумата 11 400 лв. – дължимо обезщетение за лишаване от право на ползване
за периода от 15.06.2015 год. до 08.08.2016 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска -19.06.2018 год. до
окончателното изплащане на сумата. Претенцията за сумата над общо 11 400
лв. до претендираните пред въззивния съд общо 37 665 лв., както и за периода
от 09.08.2016 год. до 15.09.2017 год., ведно с претенцията за законна лихва за
разликата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С решение по гр. д. № 1290/13 г. на трето г. о. на ВКС е разяснено, че
вземането по чл. 55 и 59 от ЗЗД възниква и погасителната давност тече от
неоснователното преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. За възникване на това вземане, за разлика от
вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС, покана не е необходима - ППВС № 1/79 г.,
р. по гр. д. № 1502/10 г. на второ г. о. При претенцията за обезщетение по чл.
59 от ЗЗД важи общото правило на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, че длъжникът изпада
в забава след покана. Ако покана не е отправена преди исковата молба, тя
19
има характер и на покана - р. по гр. д. № 488/98 г. на ВКС.
Видно от приложеното на л.47 уведомление и известие за доставянето
му /л.48 гръб/ преди предявяване на иска ищецът е поканил ответника за
заплащане на обезщетение в размер на пазарния наем, за период включващ и
периода от 15.06.2015 год. до 08.08.2016 год., поради което противно на
възраженията на ответника са налице предпоставките по чл.84, ал.2 от ЗЗД за
ангажиране на отговорността му за изпадането му в забава за задължението за
изплащане на главница, за периода преди предявяване на иска. Частичната
основателност на претенцията за главница сочи частична основателност и на
претенцията за мораторна лихва, която съгласно молбата за изменение /на
л.131 от делото/ се претендира за периода от 05.01.2016 год. до датата преди
предявяване на иска - 18.06.2018 год. и е изчислима на базата на стойностите
посочени по заключението на тройната експертиза. Вещите лица са посочили,
че дължимата мораторна лихва върху главницата определена в размер на
пазарния наем за 2015 год. е 1795,98 лв. За 2016 год. за периода от 15.06. до
08.08. е изчислимо, че върху дължимата за този период главница е дължима
мораторна лихва в размер на 745,35 лв., или общият размер на мораторната
лихва върху сборната главница от 11 400 лв. за периода от 05.01.2016 год. до
датата преди предявяване на иска - 18.06.2018 год. е 2541,33 лв., в която част
претенцията е основателна и следва да бъде уважена, а в останалата част до
претендирания пред въззивния съд размер от 6322,85, като неоснователна
претенцията следва да бъде отхвърлена.
Поради съвпадане на решаващите изводи на двете инстанции
решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено,
включително в частите, с които в полза на всяка от страните са
присъдени съответни разноски съобразно уважената част - в полза на ищеца
и съобразно отхвърлената част - в полза на ответника.
Съобразно изхода на делото разноските пред въззивния съд се
разпределят както следва:
Въззивникът-ищец е представил по делото доказателства на направени
съдебни разноски в размер на 601 лв.- по вносна бележка за платена държавна
такса и 1950 лв. – по разписка за заплатена част от договорен адвокатски
хонорар. По делото не са представени доказателства за платени 2 200 лв.-
20
част от дължимо адвокатско възнаграждение и 200 лв.- за явяване в открито
съдебно заседание, поради което и съгласно приетото по т. 1 от ТР
№6/06.11.2013 г. по ТД № 6/20121 год. на ОСГТК на ВКС, съдът изчисли
дължимите в негова полза разноски съобразно уважената част от исковете и
обжалваемия интерес само на базата на доказано направените разноски. При
доказано направени разноски от общо 2551 лв. в зависимост от изхода на
делото пред въззивния съд в полза на въззивника- ищец са дължими разноски
в размер на 1183,64 лв.
При доказано направени разноски от въззивника-ответник в размер на
общо 2378,82 лв. от които платена държавна такса в размер на 278,82 лв. и
2100 лв. - платено адвокатско възнаграждение, съобразно с отхвърлената част
от исковете и обжалваемия интерес в негова полза са дължими съдебни
разноски в размер на 1275 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 276/17.09.2020 год. по гр.д.№ 230/2019
год. по описа на Бургаския окръжен съд, поправено с решение
№260055/29.01.2021 год. по гр.д.№230/2019 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Община – Царево, гр. Царево 8260, обл. Бургас, ул. „Хан
Аспарух“ № 36, представлявана от кмета да заплати на „Горстрой“ ООД- гр.
София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1510,
ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх. Б, ет. 1, ап. 37 сумата от 1183,64 лв.
/хиляда сто осемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/ - съответна
част от направените съдебни разноски пред въззивния съд, съобразно изхода
на делото.
ОСЪЖДА „Горстрой“ ООД- гр. София, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх. Б, ет.
1, ап. 37 да заплати на Община – Царево, гр. Царево 8260, обл. Бургас, ул.
„Хан Аспарух“ № 36, представлявана от кмета сумата от 1275 лв. /хиляда
двеста седемдесет и пет лева/– съответна част от направени разноски пред
21
въззивния съд съобразно изхода на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22