Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
гр. Нови пазар, 10.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на 10.03.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия П.
Николова гражданско дело № 1259 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Делото е образувано по искова молба, подадена от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б., с пълномощник по делото юрисконсулт Ц.П., срещу И.Г.М. с ЕГН ********** с пост. адрес: *** и е с правно основание чл. 422 от ГПК. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 717 по описа на НПРС за 2019 г. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но заповедта била връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Твърди, че ответникът сключил договор за паричен заем № *** на 18.07.2016 г. с „И.А.М.“ АД. Главницата по договорът била в размер а 1200 лв., договорната лихва възлизала на 104,10 лв. Заемът следвало да се върне на 21 равни седмични вноски по 62,10 лв. всяка с първа вноска – 26.07.2016 г. , а последната – 13.12.2016 г. Заемът не бил редовно обслужван, поради което въз основа на действащата Тарифа на заемодателя били начислени 45 лв. разноски за принудително изпълнение. Освен това на длъжника била начислена и неустойка за това, че не изпълнила задължението си да предостави обезпечение на заема в тридневен срок от подписването на договора. Неустойката била в размер на 624,96 лв. и се дължала на 21 равни седмични вноски, с което седмичната вноска на ответника станала 91,86 лв. Поради забавено плащане на голяма част от вноските, върху вземането била начислена и лихва за забава за периода 10.082016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. С Приложение № 1, подписано на 01.07.2017 г., към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., с което задължението по този договор било прехвърлено от „И.А.М.“ АД на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД. Твърди, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда задължението възлизало на 1 093,85 лева – главница; 86,05 лв. – договорна лихва за периода от 09.08.2016 г. до 13.12.2016 г.; 18 лева – такса разходи; 538,16 лева – неустойка 09.08.2016 г. до 13.12.2016 г.; 274,99 лв. – обезщетение за забава, считано от 10.08.2016 г. до дата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските в двете производства.
В
съдебно заседание представител на ищеца не се явява. В писмено становище по
съществото на делото се излагат твърдения за основателност на исковете. Изложено е и становището им по въпроса за това дали
определени клаузи от договора за кредит за неравноправни и/или противоречат на
норми от ЗЗП.
В предоставения на ответника И.Г.М. едномесечен срок не е постъпил отговор, въпреки че с разпореждането си от 04.11.2019 г. съдът изрично й е указал възможността да подаде такъв и неговото съдържание, както и последиците при неподаване на отговор. Съобщението с разпореждането на съда са връчени на ответницата на 08.11.2019 г., чрез нейната майка.
В съдебно
заседание ответницата също не се явява, не изпраща представител.
Ищецът
е направил искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение по делото, при
наличие на основанията за това. Предвид необходимостта обаче за произнасяне
служебно от съда по наличието или липсата на неравноправни клаузи в договора на
страните, произнасяне с неприсъствено решение не е възможно.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 18.07.2016 г. между „И.А.М.“ АД и ответницата И.Г.М. е сключен договор
за паричен заем № ***. По силата на договора заемателят предоставил на ответницата паричен заем от 1200 лв.,
платим на 21 седмични вноски, с дата на първата 26.07.2016 г. и дата на
последната 13.12.2016 г., всяка вноска по 62,10 лв. Общата стойност на
плащанията била 1 304,10 лв., от които 1200 лв. г- главница и 104,10 лв. –
договорна лихва за целия период на договора. С част от заемната сума е било
погасено старо задължение на ответницата по друг договор, а остатъкът от 553,23
лв. тя получила при сключването на договора. Редът и условията, при които бил
отпуснат кредита, били уредени от цитирания по-горе договор. Годишният процент
на разходите възлизал на 48,32 %.
Видно от съдържанието на ССчЕ и приложенията
към нея всяка вноска съдържа различен размер главница и договорна лихва при
следното разпределение:
-
1 вноска
– падеж 26.07.2016 г. – 52,87 лв. главница и 9,23 лв. договорна лихва;
-
2 вноска–
падеж 02.08.2016 г. – 53,28 лв. главница и 8,82 лв. договорна лихва;
-
3 вноска
– падеж 09.08.2016 г. – 53,69 лв. главница и 8,41 лв. договорна лихва;
-
4 вноска
– падеж 16.08.2016 г. – 54,10 лв. главница и 8,00 лв. договорна лихва;
-
5 вноска
– падеж 23.08.2016 г. – 54,52 лв. главница и 7,58 лв. договорна лихва;
-
6 вноска
– падеж 30.08.2016 г. – 54,94 лв. главница и 7,16 лв. договорна лихва;
-
7 вноска
– падеж 06.09.2016 г. – 55,36 лв. главница и 6,74 лв. договорна лихва;
-
8 вноска
– падеж 13.09.2016 г. – 55,78 лв. главница и 6,32 лв. договорна лихва;
-
9 вноска
– падеж 20.09.2016 г. – 56,21 лв. главница и 5,89 лв. договорна лихва;
-
10
вноска – падеж 27.09.2016 г. – 56,65 лв. главница и 5,45 лв. договорна лихва;
-
11
вноска – падеж 04.10.2016 г. – 57,08 лв. главница и 5,02 лв. договорна лихва;
-
12
вноска – падеж 11.10.2016 г. – 57,52 лв. главница и 4,58 лв. договорна лихва;
-
13
вноска – падеж 18.10.2016 г. – 57,96 лв. главница и 4,14 лв. договорна лихва;
-
14
вноска – падеж 25.10.2016 г. – 58,41 лв. главница и 3,69 лв. договорна лихва;
-
15
вноска – падеж 01.11.2016 г. – 58,86 лв. главница и 3,24 лв. договорна лихва;
-
16
вноска – падеж 08.11.2016 г. – 59,31 лв. главница и 2,79 лв. договорна лихва;
-
17
вноска – падеж 15.11.2016 г. – 59,77 лв. главница и 2,33 лв. договорна лихва;
-
18
вноска – падеж 22.11.2016 г. – 60,23 лв. главница и 1,87 лв. договорна лихва;
-
19
вноска – падеж 29.11.2016 г. – 60,69 лв. главница и 1,41 лв. договорна лихва;
-
20
вноска – падеж 06.12.2016 г. – 61,16 лв. главница и 0,94 лв. договорна лихва;
-
21
вноска – падеж 13.12.2016 г. – 61,61 лв. главница и 0,49 лв. договорна лихва.
В чл. 4, ал. 1 от договора страните се уговорили в тридневен срок от подписването на договора заемателя да представи едно от следните две обезпечения – 1/ поръчители-две физически лица, който да отговарят на следните изисквания – трудово възнаграждение или осигурителен доход поне 1000 лв., да работи по безсрочен трудово договор и да не е заемател или поръчител по друг договор с заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има кредитната му история да е със статус не по-лош от „редовен“ има стаж при настоящия работодател поне 6 месеца, да няма сключен договор като заемател или поръчител и да няма кредитна история в централния кредитен регистър или кредитната му да е със статус – „Редовен“ или 2/ банкова гаранция за цялото задължение по договора. Съгласно ал. 2 от цитирания текст на договора, ако не изпълни това си задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 624,96 лв., която се прибавя към договорното задължение и се дължи на равни вноски и всяка месечна вноска нараства с 29,76 лв. Тъй като ответницата не е представила такива обезпечения, тези суми са били начислени към задължението й по договора. Така цялото задължение по договора възлиза на 1 929,06 лв.
Съгласно
Тарифата на „И.А.м.“ АД при
просрочие на всяка вноска повече от 30 дни се начислява такса разходи 9 лв., но
общия размер на разходите не може да надвишава 45 лв. Пояснено е, че разходите
включват изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането
на телефонни разговори и посещения на адреса. Такава сума от 45 лева е
начислена в тежест на ответницата. С
подписването на Договора за паричен заем ответницата била уведомена подробно за
всички клаузи от договора и Тарифата и ги подписала.
Съгласно разпоредбите на сключения между
страните договор при забава на плащане, длъжникът дължи лихва за забава в
размер на законната лихва.
Видно от изготвената по делото ССчЕ
(кредитирана изцяло в тази й част от съда) през целия период на договора И.Г.М. е заплатила следните суми по договора:
-
92 лв. – на 25.07.2016 г.;
-
46 лв. –
на 26.09.2016 г. и
-
100 лв.
– на 01.12.2016 г.
На 16.11.2010 г. между „И.А.М.“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД (сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД) е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). С Приложение № 1, подписано на 01.06.2017 г. вземането на ответницата И.Г.М. към „И.А.м.“ АД е било прехвърлено на ищеца. По делото са представени потвърждение за цесията и списък на вземанията, които попадат в цитираното приложение.
„И.А.М.“ АД са упълномощили „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия. Цесионерът е уведомил
длъжника с писмо, изпратено чрез Български пощи, като известието е било
доставено и получено от член на семейството на длъжника.
На 02.04.2019 г. ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирала, първоначално в РС – Т., а в последствие изпратено в РС – Нови пазар заявление по чл. 410 от ГПК за
вземанията към ответника, които се претендират и с настоящата искова молба. Въз
основа на заявлението е било образувано ч.гр.д. № 717/2019 г. по описа на съда.
Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 429/31.05.2019 г.,
с която е разпоредил ответницата да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД претендираните вземания на
основание договора за заем и извършената цесия, а именно: 1 093,85 лева –
главница; 86,05 лв. – договорна лихва за периода от 09.08.2016 г. до 13.12.2016
г.; 18 лева – такса разходи; 538,16 лева – неустойка 09.08.2016 г. до
13.12.2016 г.; 274,99 лв. – обезщетение за забава, считано от 10.08.2016 г. до
дата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане,
както и направените от заявителя в заповедното производство разноски.
Съгласно изцяло кредитираната ССчЕ размерът
на лихвата за забава върху главницата, изчислена от падежа на всяка
претендирана погасителна вноска до подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК
на 01.04.2019 г. е общо 275,69 лв., а за последните пет вноски лихвата за
забава от падежа на вноската до 01.04.2019 г. възлиза на общо 230,64 лв.
Гореописаните факти съдът приема за
установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе
доказателства.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Правния интерес на ищеца от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 417 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 и чл. 418 от ГПК по ч.г.д. № 717/2019 г. на НПРС.
На първо място по делото е установен с
категоричност фактът на сключения между ответницата И.Г.М. и „И.А.М.“ АД договор за
паричен заем. Доказан е безспорно и размерът на предоставения кредит,
договорената печалба на дружеството и размерът на погасителната вноска,
представляваща сбор от главница и договорна лихва. Безспорен е и фактът, че
ответницата е получила сумата на кредита, като с част от нея – 646,77 лв.е
погасила старо свое задължение по предходен кредит към същия заемодател. Същите
се установяват и от заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Безспорно се установи, че от всички дължими
суми ответницата е направила следните плащания: Общо 238 лв., от които: 92 лв. – на 25.07.2016 г., 46 лв. – на
26.09.2016 г. и 100 лв. на 01.12.2016 г.
При преценка какви задължения са погасени с тези плащания, се налага първо да се установи дали са доказани по основание и размер възникването на претендираните вземания. Съдът намира, че безспорно се доказва възникването на задълженията за заплащане на задълженията за главницата и договорната лихва. Не се установяват и неравноправни клаузи, които да засягат уговорките за тези две плащания.
Не така стои въпросът с начислената неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора и начислените такси, представляващи разходи при забавено плащане.
Относно неустойката по чл. 4, ал. 2 от
договора:
Неустойката по един договор се уговаря за неизпълнение на дадено договорно задължение. Нейната основна цел е да обезпечи вредите, които са настъпили в резултат на неизпълнението и/или да накаже неизправния длъжник за неизпълнението (според вида на неустойката – наказателна или обезщетителна). В случая неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението да се представи обезпечение. Условията, при които обезпечението е възможно обаче са твърде лимитирани, което ги прави почти невъзможни за изпълнение, дори и при максимална добросъвестност. Тази неустойка не е предвидена като неустойка на неизпълнение на основното задължение по договора – да се върне заетата сума. По този начин според настоящия съдебен състав по заобиколен начин се стига до неправомерно увеличаване на възнаградителната лихва, която се дължи на заемодателя. В действителност се стига до увеличаване на възнаградителната лихва при отпускане на необезпечен заем. Така се заобикалят забраните за размера на ГПР, с което по съществото си тази неустойка става незаконосъобразна и съдът счита, че ответникът не я дължи.
Относно разходите по тарифата:
С исковата молба се претендира дължимостта на такса за събиране на просрочени вземания в размер на 18 лв., след направено приспадане на тази сума след плащане от ответницата. Общо разходи са били начислени в максималния предвиден размер от 45 лв. Съгласно тази Тарифа при просрочие на всяка вноска се начисляват суми за разходите, които заемодателят прави за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани или електронни съобщения и посещения на адреса, във връзка със събирането на просрочените вземания. Двете понятия обаче – такси и разходи – са несъвместими. Таксите представляват цена на предоставена услуга и се дължи преди предоставяне а услугата, освен ако не се уговори разсрочено или отложено плащане. Разходите се правят във връзка с дадена дейност (в случая събиране на забавено плащане) и подлежат на възстановяване от длъжника след като са направени. Когато се претендират разходи обаче, трябва да е обективно доказано, че тези разходи са действително направени. В Тарифата е записано, че тези разходи са за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на адрес или за работата на служител. Няма нито едно доказателство, че което и да е от тези действия е извършено от заемодателя или цесионера. С което тези разходи остават напълно неоправдани и недоказани. Съдът счита, че тези такси или разходи по характер приличат по-скоро на неустойка, а не на разноски, тъй като са твърдо установени по размер още преди да бъдат направени, не зависят от каквато и да е действителна деятелност на кредитора. По тази причина съдът намира, че уговорката за заплащане на тези суми е недействителна, а ако се приеме за действителна, то те остават недоказани по основание и размер.
Предвид това съдът намира, че сумите за неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора в размер на 538,16 лв. и тези за такса за събиране на просрочени вземания в размер на 45 лв. не са били дължими от ответницата и към момента на сключване на договора. Така ответницата е дължала заплащане единствено на сумите за главница и договорна лихва или сумата в размер на 1 304,10 лв., дължима на 21 равни седмични вноски с посочени в договора падежи.
Следователно при заплащането на сумите на посочените по-горе дати са погасени в действителност следните задължения, както следва:
-
с плащането на 92 лв., направено на 25.07.2016
г., е погасена изцяло дължимата първа вноска в размер на 62,10 лв. с падеж
26.07.2016 г. и с останалите 29,90 лв. е частично погасена следващата втора
седмична вноска предсрочно. Според установеното от ССчЕ относно размера на
главницата и договорната лихва става ясно,ч е с тези 29,90 лв. са погасени 8,82
лв. договорна лихва и 21,08 лв. от главницата (при спазване на разпоредбите на
чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Така неплатени към 02.08.2016 г. (падежа на втората
вноска) са били само 32,20 лв. от главницата;
-
На падежа на втората вноска на 02.08.2016 г. е
останала дължима сума от 32,20 лв. Тъй като плащане по втората вноска не е
настъпило преди 26.09.2016 г., то върху то от датата на падежа до плащането на
26.09.2016 г. е натрупана лихва за забава в размер на 0,50 лв. с плащането на
46 лв. на 26.09.2016 г. при условията на 76, ал. 2 от ЗЗД са платени лихвата за
забава от 0,50 лв., и целият остатък от неплатената главница в размер на 32,20
лв.
- От общо платените 46 лв. на 26.09.2016 г. са останали 13,30 лв., с които е погасена частично третата вноска. Нейният падеж обаче е настъпил на 09.08.2016 г. тъй като каквото и да е плащане по тази вноска е направено чак на 26.09.2016 г., налице е забава в плащането. По тази причина за периода от падежа до 26.09.2016 г. се дължи лихва за забава върху размерът на главницата по тази вноска, която възлиза на 0,73 лв. Затова със сумата от 13,30 лв., които са останали за третата вноска са погасени 0,73 лв. лихва за забава, 8,41 лв. договорна лихва и 4,16 лв. от главницата. Така след 26.09.2016 г. е останал неплатен остатък от третата вноска от 49,53 лв. – главница. Плащане на този остатък е настъпил едва на 01.12.2016 г., когато И.Г.М. е платила 100 лв. Тъй като за периода от 26.09.2016 г. до 01.12.2016 г. не е имало плащане по забавения остатък от третата вноска, е натрупана лихва за забава върху сумата от 49,53 лв. за посочения период в размер на 0,92 лв. с платените 100 лв. са погасени първо тази лихва за забава в размер на 0,92 лв., после остатъкът от главницата по третата вноска в размер на 49,53 лв.
-
След
погасяването изцяло на третата вноска на 01.12.2016 г. от платените общо 100
лв. са останали 49,55 лв., с които частично е погасена четвъртата вноска. Същата
обаче е с падеж 16.08.2016 г. и за периода от падежа до плащането на 01.12.2016
г. е натрупана лихва за забава в размер на 1,62 лв. за посочения период. Така с
тези 49,55 лв. са погасени първо лихвата за забава в размер на 1,62 лв. 8 лв.
договорна лихва и 39,93 лв. от главницата. Неплатени след 01.12.2016 г. са
останали 14,17 лв. от главницата.
От тези изводи следва, че от цялата дължима главница в размер на 1200 лв. са платени изцяло главниците по първите три вноски и частично до размера от 39,93 лв. главницата по четвъртата вноска, т.е. сумата в размер на 199,77 лв. Неплатени са останали 1000,23 лв. от главницата. Ищецът претендира главница в размер на 1093,85 лв. като за разликата над 1000,23 лв. искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Договорната лихва, която е била дължима към датата на сключване на договора възлизала общо на сумата 104,10 лв. От тях е погасена изцяло договорната лихва по четири вноски или сумата в размер 34,46 лв. Неплатени са останали 69,64 лв. Това е лихвата за всички вноски от пета до двадесет и първа, т.е. за периода от 23.08.2016 г. до 13.12.2016 г. Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата молба се претендират 86,05 лева договорна лихва. Затова искането разликата над 69,64 лв. следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.
Съгласно уговорките по договора върху всяка от тях от датата на падежа се дължи лихва за забава върху отделните главници. По четвъртата вноска е останал неплатен остатък от главницата в размер на 14,17 лв. Върху тази сума И.Г.М. дължи лихва за забава от 01.12.2016 г., когато натрупаната до този момент лихва за забава е платена до подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 01.04.2019 г. или сумата в размер на 3,34 лв. Тя дължи и лихва за забава върху главниците по останалите вноски (от петата до двадесет и първата вноска) от датата на падежа на всяка вноска до подаване 01.04.2019 г. Натрупаната лихва за забава изчислена по посочения начин е в размер на 230,64 лв., съгласно заключението на вещото лице. Така общо дължимата от ответника лихва за забава възлиза на 233,34 лв. с иска се претендира лихва за забава в размер на 274,99 лв. като за размерът над установеният от съда искът е недоказан и следователно неоснователен и като такъв следва да с е отхвърли.
Неоснователен
е искът и за заплащането на сумите за неустойка в размер на 538,16 лв. и такса
разходи от 18 лв.
При този изход на процеса ответникът следва
да заплати на ищцовата страна направените разноски, съразмерно на уважената
част от иска. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с
правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по
дължимостта да разноските и по заповедното производство. Нещо повече, видно от
мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен
диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към
т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г.
на ОСГТК на ВКС).
Направените в настоящото производство
разноски възлизат на: 40,22 лв. – внесена държавна такса по исковото
производство, 300 лв. – заплатен депозит за възнаграждение на ССчЕ. Ищецът иска да му бъдат присъдени и 350
лв. юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. Ищецът е направил
и следните разноски в заповедното производство: 40,22 лв. – държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение.
На ищцовата страна съдът следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, което
с оглед степента на сложност на делото, материалният интерес и броя проведени
заседания, съдът определя в
размер на 250 лв. Искането за присъждане на по-високо юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователно не следва да се уважи.
С оглед изводите за частична основателност на
претенцията, то от всички разноски, които възлизат на 680,44 лв., ответницата
следва да плати сумата в размер на 440,94 лв., представляващи част от
разноските в заповедното и исковото производство, съразмерно на уважената част
от исковете.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на И.Г.М. с
ЕГН ********** с пост. адрес:с***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Изпълнителния директор Д.Б., с пълномощник по делото юрк. Ц.П., сумата от 1000,23 лв. (хиляда лева и двадесет и три стотинки) – главница по договор за паричен заем № ***
от 18.07.2016 г., сключен между ответника и „И.А.м.“ АД, като
заемодателят е прехвърлил вземането на настоящия заявител чрез договор за
цесия; 69,64 лева (шестдесет и девет
лева и шестдесет и четири стотинки) – договорна лихва за периода от 23.08.2016 г.
до 13.12.2016 г., 233,34 лв. (двеста тридесет и три лева и
тридесет и четири стотинки) – лихва за забава върху главницата, считано от 01.12.2016
г. до 01.04.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2019 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично вземане № 429/31.05.2019
г. по ч.гр.д. № 717/2019 г. по описа на НПРС.
ОТВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б., с пълномощник по
делото юрк. Ц.П. срещу И.Г.М. с
ЕГН ********** с пост. адрес:с***, в частта относно: 93,62 лв., представляващи остатък до пълния предявен размер от 1093,85 лв. – главница, 16,41 лв., представляващи остатък до
пълния предявен размер от 86,05 лв. договорна
лихва, 538,16 лв., представляващи неустойка за неизпълнено задължение за
представяне на обезпечение, 18 лв., представляващи такса разходи.
ОСЪЖДА И.Г.М. с ЕГН ********** с пост. адрес:с***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
Изпълнителния директор Д.Б., с пълномощник по делото юрк. Ц.П., сумата от 440,94 лв. (четиристотин четиридесет
лева и деветдесет и четири стотинки), представляващи направени разноски в
исковото и в заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова