РЕШЕНИЕ
№ 733
гр. Варна, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110201667 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„МАНОЛОВА“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от С.Г.А., депозирана чрез
процесуален представител- адв.В.Д. от ВАК, против Наказателно постановление № 11-
12660/31.10.2011 г. на Зам.Директора на ТД на НАП - Варна, с което на дружеството е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500
/петстотин/ лева, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС за нарушение по чл. 18, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане
на продажби в търговски обекти.
С жалбата не се оспорва нарушението, а се излагат подробни мотиви за
приложението на чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр. чл.11 от ЗАНН. Иска НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява законен
представител, а се представлява от процесуален такъв- адв.Д., който поддържа жалбата
на посочените в нея основания. Излага и други основания за отмяна на НП. Претендира
за присъждане на разноски, като ангажира доказателства за заплатен адвокатски
хонорар.
1
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт А.. Процесуалния представител на НАП оспорва жалбата и моли съда да
потвърди НП като законосъобразно. По съществото на делото изтъква, че не са налице
предпоставките за приложение разпоредбата на НПК относно давността. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 08.07.2011г. в ТД на НАП-гр.Варна инспектор по приходите Д.Г. установил, че
„Манолова“ ЕООД, Булстат ********* е въвело в експлоатация ЕКАФП модел
„Датекс FP550-05" с инд.номер на ФУ DT 293895 и инд.номер на ФП 02293895 в
търговски обект - Аптека, находяш се в гр.Варна, ул. „Цар Асен“ № 54, стопанисван от
възз.дружество, считано от 14.04.2010г., за което е издадено свидетелство за
регистрация на фискално устройство от 14.04.2010г. от сервизна фирма „Технотрейд
сервиз" ООД Булстат *********. Било преценено, че „Манолова“ ЕООД е нарушило
реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистриране на фискалното устройство,
като не е изпълнило задължението си в 7-дневен срок от въвеждането в експлоатация -
до 21.04.2010г. да представи за заверка свидетелството за регистрация ведно с касовата
бележка от въвеждането в експлоатация пред ТД на НАП гр.Варна. Свидетелството
било представено за регистрация в ТД на НАП гр.Варна на 08.07.2011 г. - след
изтичане на предвидения срок. Поради това на 08.07.2011г. срещу дружеството бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било описано
допуснато нарушение на чл. 18, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на министъра на
финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти. Актът бил
съставен в присъствието, предявен и връчен на представляващия възз. дружество,
който го подписал с отбелязване, че няма възражение . Възражения не били
депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и въз основа на него на
31.10.2011г. издал обжалваното наказателно постановление. НП не било връчено
срещу разписка, а след еднократен опит за връчване чрез служба „Български пощи“
АД било върнато на издателя като непотърсено. НП било връчено по надлежния ред
срещу обратна разписка едва на 12.04.2022г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, свидетелство за регистрация на фискално устройство, обратни разписки и
известия за доставяне, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
2
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Зам. Директора
на ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-28/06.01. 2010г. на Изпълнителния
директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на
НАП –гр.Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел. Действително
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е
съществено, т.к. не ограничава правото на защита.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по
отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на
издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна,
наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР
№1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като
3
нарушение на процесуалните правила.
Административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на въззивника за
извършено нарушение по чл. 18, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно цитираната норма, в редакцията и съгласно ДВ, бр. 106 от 2006 г., в сила от
1.01.2007 г. преди да започне да отчита продажби чрез фискалното устройство и не по-
късно от 7-дневен срок от въвеждане в експлоатация на ФУ, лицето по чл. 3 е длъжно
да представи двата екземпляра от свидетелството за регистрация на ФУ и копие на
касовата бележка от въвеждането в експлоатация пред компетентната ТД на НАП за
заверка върху свидетелството. Териториалната дирекция на НАП заверява или отказва
да завери свидетелството в рамките на същия ден. Екземпляр от завереното
свидетелство заедно с копието на касовата бележка се съхранява в досието на ФУ в ТД
на НАП, а другият заверен екземпляр се връща на лицето.Т.е. за възз. дружество е
възникнало задължение в 7 дневен срок, считано от 14.04.2010г. , т.е. до 22.04.2010г. да
представи двата екземпляра от свидетелството за регистрация на ФУ и копие на
касовата бележка от въвеждането в експлоатация пред компетентната ТД на НАП за
заверка върху свидетелството. След като това не е било сторено в предвидения в
наредбата срок, от страна на възз. дружество е допуснато административно нарушение,
описано в акта и постановлението. Причините за неизпълнение на задължението са
ирелевантни. Нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин от приложените
по делото писмени доказателства. От същите се установява, че дължимите документи
са представени в ТД на НАП-Варна едва на 08.07.2011г., т.е. повече от една година
след изискуемия срок и от тази гледа точка обективно е налице изпълнителното деяние
на вмененото нарушение, като принципно не са налице основанията за прилагане на
чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че осъществяването на визираното в наказателното постановление
административно нарушение е установено по несъмнен и безспорен начин. Предвид
горното, съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал
отговорността му по реда на чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС в редакцията към момента
на деянието. Съгласно цитираната разпоредба лице, което наруши реда и начина за
одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или
отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява
изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, се наказва
с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1.Предвид размера на наложеното наказание, съдът намира, че явно
наказващият орган е наложил санкцията регламентирана в ал.1 от ЗДДС, като е приел,
че нарушението не води до неотразяване на приходи. В случая наложеното наказание е
4
в минималния предвиден размер, поради което като за съда не съществува правна
възможност да го намалява.
Настоящият съдебен състав намира, че с изменението на чл. 18, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., бр. 48 от
2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп., бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г., бр. 52 от
2019 г., в сила от 2.07.2019 г.) и в настоящата редакция е предвидена санкция за
нарушения като процесното, доколкото е предвидено, че при въвеждане в
експлоатация, както и при извършване на обновяване на версията на фърмуера от
ФУ/ИАСУТД се изпраща съобщение към НАП и не се допуска отчитане на продажби
чрез ФУ/ИАСУТД от лицето по чл. 3 без получено и отпечатано потвърждение за
успешна регистрация на ФУ/ИАСУТД в НАП. Поради това разпоредбата не се явява
по-благоприятна за нарушителя.
Въпреки горното, съдът констатира основания налагащи отмяната на НП, по
следните съображения:
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които не
следва да се образува АНП,както и случаите, когато образуваното такова следва да се
прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за
съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина
в АНП.
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение
на наложените административни наказания.
В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на
административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на
НК.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се
предвижда друго.
Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на
Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС
от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния
казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на
въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно
цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва
да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН.
5
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението /
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на
цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде
санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок,
като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на
деянието.
Видно от съдържанието на процесното наказателно постановление въззивницата е
санкционирана за нарушение на чл. 18, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
извършено извършено непосредствено след дата 21.04.2010г. т.е довършено на
22.04.10г.-макар датата да не е посочена изрично в НП. Оттук следва, че
административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект е
погасена по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на
нарушението, съответно на 22.10.2014г. – т. е. далеч преди да бъде постановено
настоящото съдебно решение. При погасена административнонаказателна отговорност
на дееца е безпредметно наказателното преследване срещу него, като същото се явява
и недопустимо съгласно чл.24, ал.1, т.3 от НПК. Изтичането на абсолютната давност
/чл.81, ал.3 от НК/ за административнонаказателно преследване води до погасяване на
възможността да се наложи административно наказание на дееца.
Горното налага отмяната на НП и прекратяването на административно
наказателното производство.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
6
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който своевременно е поискал и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания
за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на
противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от
съда.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение в пълен размер, като не следва да се обсъжда въпросът за тяхната
прекомерност, тъй като липсва възражение от насрещната страна. От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 25.05.2022 г. , се
установява, че жалбоподателят е възложил на адв.Д. оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на
процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева и е
заплатено в брой- съгласно отбелязването в договора, т. е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност не е
направено от процесуалния представител на ТД на НАП-Варна в съдебно заседание.
7
Въпреки горното съдът следва да отбележи, че минималните размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в
актуалната й редакция - ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. /влязла в сила преди извършеното
плащане на адв. хонорар по настоящото дело/, когато административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419
от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от
2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000
лв. е 300 лв. В случая е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 500 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е 300 лв.. В случая е договорено възнаграждение в
размер на 300 лева, което е в минималния размер, установен в Наредбата и не може да
се определи като прекомерно предвид действителната фактическа и правна сложност
на случая, като и предвид липсата на възражение за прекомерност следва да се присъди
в пълен размер. Поради това и Териториална дирекция на НАП – гр.Варна следва да
заплати на възз. „МАНОЛОВА“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
С.Г.А., сумата от 300,00 /триста / лева , представляваща съдебни разноски по
настоящото АНД.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-12660/31.10.2011 г. на Зам.Директора
на ТД на НАП - Варна, с което на „МАНОЛОВА“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от С.Г.А. е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС за
нарушение по чл. 18, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на министъра на финансите
за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – гр.Варна да заплати на
„МАНОЛОВА“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от С.Г.А. сумата от 300,00
8
/триста / лева , представляваща съдебни разноски по настоящото АНД.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9