О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 03.09.2021 г.
Административен
съд - Добрич, в закрито заседание на трети септември, две хиляди двадесет и първа година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от
председателя адм. д. № 427 по описа на
съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27,
ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
„МПЛ
2015" ООД, със седалище и адрес на управление село Славеево, община
Добричка, Стопански двор, с ЕИК *********, представлявано от Л.В.К., чрез
Адвокат М.П., ДАК, е обжалвало Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 08/04/1/0/00066/4/01/04/02, с изх. № 02-2600/2997 от 16.07.2021 г.,
издаден от Заместник – изпълнителен директор, Боряна Алексова на ДФ „Земеделие“.
В жалбата
се съдържа Искане да бъде спряно предварителното изпълнение на акта до
приключване на производството по подадената жалба срещу същия с влязъл в сила
съдебен акт. Молителят настоява, че определената санкция е в особено голям
размер спрямо получаваните приходи, като едно евентуално събиране би довело до
ликвидация на дружеството. Допълва, че настъпилата през 2020 г. криза,
причинена от Covid-19, не позволява на дружеството да работи на пълен
капацитет, което е довело до сериозни задължения и изключително голяма тежест
във финансово отношение, за да изпълни заложените в плана показатели. Изтъква,
че обявеното извънредно положение, което продължава и до настоящия момент, води
до причиняване на огромни загуби на бизнеспритежателите, които респективно не
могат да поддържат необходимите нива на финансова обезпеченост, както при една
нормално развиваща се среда без наложени върху нея ограничения. Според молителя
търсеният в АУПДВ резултат цели имуществено разместване и ще причини тежки
вреди за дружеството, както с оглед обявеното извънредно положение, така и
съобразно обстоятелството, че изпълнението на това огромно задължение е
несъвместимо с продължаването на стопанската дейност на „МПЛ 2015" ООД.
Счита, че това е причинена вреда, несъизмерима с преследваната цел и предполага
въздържане от действия по изпълнението. За необходимостта от спиране на
предварителното изпълнение се позовава на задължението за изпълнение на
заложената програма за поддържане на назначения по проекта персонал, като
посочва, че за наетите лица ежемесечно са необходими над 5 000 лева за заплати
и осигуровки и при едно евентуално предварително изпълнение дружеството няма да
има възможност да заплаща нужните суми, което би рефлектирало и върху правната
сфера и на наетите лица и би им донесло и на тях вреда. Добавя, че дружеството
е регистрирано с основна дейност отглеждане и развъждане на птици при постоянен
цикъл. Настоява, че евентуалното ограничаване на дейността, чрез наложени
запори на банкови сметки или други обезпечителни действия, би имало за резултат
невъзможност за разплащане с доставчици за храна, ток, консумативи и би довело
до унищожаване на птиците и оттам и до фалит на предприятието.
В
Допълнителна молба в изпълнение указания на съда сочи, че към жалбата е
приложил баланс и отчет за приходите и разходите (ОПР) за 2019, 2020 и 2021 г.
Изтъква, че от баланса за 2021 г. е видно, че пасивът на дружеството към
31.07.2021 г. е в размер на 1 208 000 лева. Представя същите
доказателства като тези към жалбата.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Йоана Тренчева, надлежно
упълномощена, представя Писмен отговор по искането с вх. № 2646 от 03.09.2021
г., с който оспорва молбата и иска да бъде оставена без уважение. Настоява, че
молителят не е доказал противопоставими на обществения интерес значителни или
труднопоправими вреди.
За да се
произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът взе
предвид следното:
АУПДВ е
издаден на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 5, във връзка с ал. 6, чл.
27, ал. 3 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2,
т. 8 и т. 9 от ДОПК.
Съгласно
специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, обжалването на
издадените от Изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него
длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира
изпълнението им. Според тази разпоредба жалбата против АУПДВ няма суспензивен
ефект и АУПДВ се явява годно изпълнително основание.
Съдебното
производство във връзка с депозираната молба е по реда на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, доколкото
предварителното изпълнение на АУПДВ е допуснато по силата на закона с разпоредбата на чл. 27, ал. 8 от ЗПСП.
Предпоставките
за спиране от
съда на
предварително изпълнение на един административен акт са визирани в нормата на чл.
166 от АПК, като по силата на чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая
разпоредбата на чл. 27 от ЗПЗП не съдържа, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия
при условията на ал. 2, а именно: при всяко положение на делото до
влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда.
От анализа
на относимите разпоредби на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК се установява, че
положителна процесуална предпоставка за предявяване на искане за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административен акт
е наличието на висящо съдебно производство за оспорване на конкретния административен акт.
В случая срещу процесния АУПДВ е
подадена жалба, по която е образувано настоящото адм. дело № 427/ 2021 г. по
описа на АдмС – Добрич. Жалбата е подадена от адресата на АУПДВ, чрез надлежно
упълномощен представител, в срок, видно от приложената към Молбата (отговора)
на ответника обратна разписка за получаване на акта, поради което жалбата е
допустима, съответно е допустимо и Искането за спиране на акта.
Разгледано
по същество, Искането е основателно. Съображенията за това са следните:
В тежест на
жалбоподателя е да посочи и установи пред съда обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 АПК, при които спирането на изпълнението на акта е основателно - такива, които
по значимост се противопоставят на онзи обществен интерес, заради който
законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по
силата на закона.
В случая молителят
представя Баланс на дружеството към 31.12.2020 г., от който се установява, че към
31.12.2020 г. дружеството е със загуба от 313 000 лева, а от предходната
година има загуба от 209 000 лева. Представя и Баланс към 31.07.2021 г.,
съответно Отчети за приходите и разходите към двете дати. Към 31.07.2021 г.,
т.е. след издаване на АУПДВ, данните за натрупаната загуба са от 117 000
лева, като стои и тази от предходната година в размер на 313 000 лева. Към
31.07.2021 г. задълженията към доставчици са се увеличили и са в размер на
268 000 лева.
Молителят
обръща внимание, че продължава извънредната ситуация във връзка с разрастването на епидемията от заболяването
Covid-19, като е налице свиване на пазарите на дружеството и значително
намаляване на приходите му.
На следващо
място сочи, че с оглед изпълнението на Договора е необходимо да поддържа
персонал, на който да заплаща трудови възнаграждения и да внася осигуровки. От
Отчета за приходите и разходите е видно, че разходите за персонал към
31.07.2021 г. са в размер на 60 000 лева. Допълва, че при едно евентуално
предварително изпълнение дружеството няма да има възможност да заплаща нужните
суми, което би рефлектирало и върху правната сфера на наетите лица и би донесло
вреда и на тях.
Към
Искането и жалбата е приложен Сертификат за форсмажор № 029 от 23.11.2018 г.,
издаден от Българската търговско -
промишлена палата (л. 52 – 53), с който е удостоверено, че в резултат на
описаните в Сертификата обстоятелства, дружеството е изпаднало в обективна
невъзможност да изпълни задълженията си, произтичащи от Договора за отпускане
на финансова помощ и производствената програма за 2018 – 2019 г. към него. В
тази връзка молителят обръща внимание, че поради възникнали
епизоотични обстоятелства в района на село Стефаново, а именно Инфлуенца по
птиците от БАБХ са издали заповед № РД 11- 2119/ 18.10.2017 г. и Заповед №РД
11-2279/ 03.11.2017 г. за ограничаване на придвижването, населването,
отглеждането и люпенето на птици в землището, където е разположен животновъдният
обект, предмет на Договора, което се е отразило на изпълнението на Договора,
което според молителя сочи на необоснованост на претендираната санкция и
несъответствие с целта на закона.
Всички тези обстоятелства според жалбоподателя
водят до извода, че плащането на
публичното държавно вземане по оспорвания АУПДВ ще постави предприятието в
невъзможност да обслужва текущите си задължения към персонал и доставчици, като
съществува реален риск от изпадане в несъстоятелност и прекратяване на
дейността. Предвид изложеното твърди, че предварителното изпълнение на акта ще
доведе до значителни и непоправими вреди за оспорващия.
В
конкретния случай, са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата
на закона предварително изпълнение. Оспорващият сочи, че с оглед на настъпилата
финансова, икономическа и здравна криза дружеството е в изключително затруднено
финансово състояние, за което са представени писмени доказателства, баланси и
Отчети за приходите и разходите. Вярно е, че икономическото състояние на
дружеството е било влошено и преди издаване на акта, но това влошаване
продължава и към момента на подаване на Искането. Молителят има задължения към
доставчици и работници, които поради създадената ситуация нарастват. Безспорно
е, че дружеството е било засегнато от болест по патиците, която е довела до
умъртвяването на животните и оттам и до невъзможността за реализация на
производството и за евентуална печалба.
Представените
справки за приходите и разходите на търговеца обосновават твърдението, че
икономическото и финансово състояние на адресата на акта не позволява
безпроблемното погасяване на задълженията му. Ноторно известен факт е, че обявяването
на извънредно положение промени обществено - икономическите условия не само в
страната, а и в цял свят. Основателно е позоваването на намалелите заявки от
чужбина, а оттам и на утежняване икономическо състояние на дружеството. При тази
промяна, която постоянно задълбочава икономическата нестабилност, е налице и
промяна на условията, при които актът въздейства върху правната сфера на
длъжника и това рефлектира върху интензитета на увредата и е основание тя да се
квалифицира като тежка. Това засяга следващия от принципа на съразмерност,
съобразно текста на чл. 6, ал. 2 АПК, баланс на изпълнението, поради което с акта
биха се засегнали законните интереси на молителя в степен по - голяма от
необходимото за целта, преследвана с издаването на АУПДВ, в какъвто смисъл е и
твърдението на дружеството.
Предизвикваното
с АУПДВ имуществено разместване ще причини тежки вреди за молителя освен с
оглед обявеното извънредно положение, но и предвид обстоятелството, че
вземането е несъвместимо с продължаването на стопанската дейност на дружеството, като тази вреда е несъизмерима с
преследваната цел и предполага въздържане от действия по изпълнението.
Към жалбата
са приложени и съответни доказателства – баланси и ОПР, съдържащи данни към
31.07.2021 г. Те установяват факти след датата на издаване на АУПДВ –
16.07.2021 г., които са нови по смисъла на закона, а от друга страна и предвид
размера на установеното публично държавно вземане са достатъчни, за да
обосноват извод за реална възможност от настъпване на трудно поправими или
значителни вреди за молителя.
С оглед
изложеното искането се явява основателно и предварителното изпълнение на АУПДВ
следва да бъде спряно до приключването с влязъл в сила съдебен акт на
производството по оспорването му.
Предвид горното
и на основание чл. 166, ал. 4 АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,
О П Р Е Д Е
Л И:
СПИРА
ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ на Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 08/04/1/0/00066/4/01/04/02, с изх. № 02-2600/2997 от 16.07.2021 г., издаден
от Заместник – изпълнителен директор, Боряна Алексова на ДФ „Земеделие“, до
приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: