Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  3714                            05.11.2018 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    П.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 12802 по описа за 2017 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.

Ищците Р.И.П. и А.Х.П. твърдят, че са собственици в режим на СИО на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 59032.501.431 по кадастралната карта на с. П., обл. П. целият с площ от 769 кв.м. Ищците притежавали и една жилищна сграда в имота, както и обслужваща стопанска постройка. Собственици на останалата ½ ид. част от дворното място, също в режим на съпружеска общност, както и на втората сграда, били ответниците. Намиращите се в имота сгради не били съсобствени между страните. Сградата с идентификатор 59035.51.43.1 била собственост на Д.И.Д. по силата на отстъпено право на строеж от 1978 г. Строежът бил осъществен по време на брака на Д.Д. с И.Д.. Другата сграда, обозначена с идентификатор 59032.501.431.2 била собственост на ищеца Р.И.П. по силата на  договор за покупко-продажба от 1982 г., който бил сключен по време на брака му с А.П.. Твърди се, че сградата с № * по кадастралната карта не съществува на място, защото е съборена, а в имота има друга сграда, която не е заснета в кадастъра, построена е на южната граница в поземления имот, като строителството й е осъществено от ищците. Относно четвъртата сграда в имота с идентификатор 59032.501.431.4 се твърди, че тя е съсобствена между страните. Поддържа се по-нататък, че по предходно съдебно дело дворното място е било разпределено на два дяла – източен и западен, като в източната част, около сградата с идентификатор 59032.501.431.2 било предоставено реално ползване на Р. и А. П., а западната част  - предоставена за ползване от ответниците. Към този момент площта на дворното място била 580 кв.м. В последствие, през 1992 г. със заповед на кмета на Общината била изменена регулацията, което довело до увеличаване на площта на имота до около 700 кв.м. Понастоящем по кадастрална карта той бил заснет с площ от 769 кв.м. Твърди се, че тази допълнително придадена площ се ползвала само от семейството на ответниците, поради което е налице спор между страните относно ползването на дворното място, тъй като разпределението осъществено с решението по гр.дело № 1124/1998 г. на ПРС не съответства на сегашното състояние на имота. Поради това се иска да бъде извършено ново разпределение на ползването.

Ответниците Д.И.Д. и И.П.Д. считат, че искането е недопустимо, като обосновават този довод с наличието на влязло в сила решение по чл.32 ЗС по гр. дело № 1124/1998 г. Твърдят, че към момента на постановяване на това решение регулационното изменение е било вече извършено, т.е. няма промени в площта на имота, а увеличената площ е била взета предвид при разпределение на ползването. Ето защо считат, че не са налице новонастъпили обстоятелства. Извън това оспорват твърдението в исковата молба, че сградата с идентификатор 59032.501.431.4 е съсобствена между страните. Твърдят, че тя е придобита от тях на две конкуриращи се основания: първо - чрез учредяване и осъществяване на право на строеж върху съсобствения терен при дадено съгласие по реда на чл.56, ал.2 ЗТСУ /отм./ от Р.И.П., за което е налична декларация от 25.02.1994 г. Твърдят, че предназначението на тази сграда е склад за хранителни стоки и че тя е осъществена въз основа на частична квартална застроителна разработка, по която няма постъпили възражения на заинтересовани лица. Поради това, с оглед осъществяване правото на строеж, сграда е станала собственост на ответниците. Евентуално се поддържа и възражението, че правото на  собственост е придобито в полза на ответници по силата на изтекла придобивна давност, считано от 1993г. до настоящия момент, тъй като те са владели сградата от нейното построяване до настоящия момент. Ответниците не отричат твърдението,  че сградата с идентификатор 59032.501.431.3 е съборена, като твърдят, че това е станало въз основа влязла в сила заповед за нейното премахване, тъй като е била незаконно строителство. Твърдят, че на нейното място е изградена нова незаконна постройка - лятна кухня и бетонова площадка,  които не са заснети в кадастралната карта. Поради незаконността на обектите, ответниците твърдят, че не следва разпределението да се съобразява с ползването на тези сгради. По отношение на бетоновата площадка с площ около 24 кв.м., която е разположена североизточно от сградата с идентификатор 59032.501.431.2 /жилищната сграда на ищците/ ответниците твърдят, че тя също не следва да бъде вземана предвид при разпределение на ползването тъй като тази част видно от приложената скица от 2001 г. с последния действащ регулационен план не е част от съсобствения на страните имот, а е общинско място, без основание заето от ищците и погрешно в последствие заснето в границите на имота по кадастралната карта.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № ***, том *, дело ***/****г. по описа на **** Н. Д. ищците Р.П. и А. П. били признати за собственици  на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 59032.501.431 по кадастралната карта на село П., община Р., обл. П. с административен адрес с. П., ул. В. Л. № ** с площ от 769 кв.м., съставляващ по предходен план УПИ І-420 от кв.31 /лист 5/.

С нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело ** от ***** г. ответниците Д.И.Д. и съпругата му И.П.Д. са признати за собственици на една втора идеална част от поземлен имот с идентификатор 59032.501.431 находящ се в с. П., община Р., с площ 769 кв.м. с административен адрес с. П., ул. В. Л. № **, съставляващ по предходен план имот № ***, урегулиран в парцел І-420, кв. 31 /лист 6/.

Установява се от приложената скица от ***** ., че по действуващия кадастрален план на с. П., общ. Р., обл. П., одобрен със заповед *****/****. на ******на Агенцията по кадастъра, процесният поземлен имот е с идентификатор 59032.501.431 и площ от 769 кв.м., като номерът му по предходния план е УПИ І-420, кв.31 / лист 4/.  Установява се от заключението на в. л. Г. и представеното геодезическо заснемане на имота, че в имота има построена вътрешна ограда от ламарина която го разделя на две части – дял първи с площ от 365 кв.м. заемащ югоизточната част от имота и ползван от Р. П.  дял втори с площ от 404 кв.м. заемащ северозападната част и ползващ се от Д.Д.. Тези два дяла са с отделни входове откъм улицата. Съгласно приложение 4 към заключението /лист 135 на делото/ в имота са налични следните сгради: в дял първи -  масивна жилищна с идентификатор 59032.501.431.2, паянтова стопанска с идентификатор  59032.501.431.3 и паянтова стопанска, която не е заснета като елемент от кадастъра и се намира в югозападната част на дела непосредствено до регулационната граница със съседния имот; в дял втори  са налични – масивна жилищна сграда с идентификтатор 59032.501.431.1 и  59032.501.431.4.

Относно сградата с идетификатор 59032.501.431.4 са представени разрешение за строеж на името на ответника Д.Д. от 22.03.1994г. за изграждане на склад за пакетирани хранителни стоки, както и акт за приемна  на строеж от 10.07.1994 г. и разрешение за ползване от 03.08.1994г. /лист 84 и 86/.  Представена е и декларация за съгласие от съсобственика Р.П. относно извършването на строителството на тази сграда. Подписът на П. е нотариално удостоверен от зав. нотариална служба в с. П. на 25.02.1994г. Ищецът оспори автентичността на този документ, като в хода на производството бе назначена съдебно-графическа експертиза /лист 128/. От заключението на същата се установи, че подписът под документа е изпълнен от П., поради което съдът намира, че оспорването не е доказано. Поради това следва да се приеме, че сградата е построена от ответника Д. по време на брака му с неговата съпруга и въз основа на отстъпено по реда на чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ право на строеж. Ето защо тя не е съсобствена на страните, а е собственост само на ответниците Д.

От изслушаните геодезически заключения е видно, че преди приемането на кадастралната карта границите на имота са претърпели няколко изменения, във връзка с регулационни предвиждания. Така по плана одобрен със заповед 167/1969г. имотът е с означение парцел І-430 и е с площ от 580 кв.м. като в северозападната му част е предвидено отнемане на площ, която по улична регулация се придава с предназначение „за озеленяване“. В последващия план, одобрен със заповед № ****. е видно, че предвиденото мероприятие не е било реализирано, като улично регуалационната граница по стария план е изчертана със зачеркване. Площта на имота по този план е 727 кв.м. /лист 114/. По действуващата кадастрална карта поземленият имот е с увеличена площ 769 кв.м.

Не е спорно по делото и се установява се от писмените доказателства, че ползването на имота е било разпределяно между страните и при други производства. С решение от 13.05.1983г. по дело 2171/1983г. на Пловдивския районен съд и с решение от 26.10.1998г. по гр.д. № 1124/1998г. на Пловдивския районен съд / лист 79 – 82/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:    Според чл. 32 ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд по искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно назначава управител на общата вещ.

            От доказателствата се установи, че процесният поземлен имот се съпритежава от страните по делото при равни права, като това обстоятелство не се оспорва по делото. Налице е индивидуална собственост върху построените в мястото сгради, като е налице реално обособяване на ползването в два отделни дяла, въз основа на решението на съда по воденото последно дело по чл.32 ЗС  - гр.д. № 1124/1998г. на Пловдивския районен съд.

            Съдът намира, че в случая е допустимо воденето на иск за разпределение на ползването, независимо от наличието на предходно решение по чл.32 ЗС. Налице са нови обстоятелства които се изразяват в промяна на границите и площта на имота, съгласно действуващата  кадастрална карта. Това съставлява основание за извършване на ново разпределение на ползването между страните.  Възражението на ответнците, основано на твърдение за грешка в кадастралната основа, не може да се разглежда предвид обстоятелството, че самите те твърдят, че неправилно заснетата част от имота е  публична общинска собственост. Съдът намира, че в производството по спорна администрация, каквото е настоящото не могат да бъдат разглеждани и разрешавани възражения, свързани със собственост на трети лица върху части от поземления имот. Това е така, защото подобно произнасяне би се отнасяло до права, неспадащи към правната сфера на страните по спора, което е недопустимо съгласно чл. 26, ал.2 ГПК. Отразените във влязлата в сила кадастрална карта граници на имота, следва да се вземат предвид, до установяване на наличие на грешка в нея по надлежния ред.

            Досежно разпределянето на ползването на съсобственото дворно място съдът счита за най-целесъобразно предложено в проекта на в. л. Б.Г. /лист 159 от делото/. Този вариант отчита изменената североизточна граница на имота и увеличената му площ, както и намиращите се частта около сградите на ответниците чешма и плочник които представляват подобрения ползвани от тях. Обособените като площ дялове съответствуват на правата на страните, а от друга страна се запазва отделния достъп до всяка част от имотите, без да се предвиждат изменения.

            С оглед изложеното съдът намира, че ползването следва да се разпредели между страните, както следва: ищците Р.И.П. и А.Х.П. да ползват частта от имота обозначена като „дял № 2“ на скицата на в. л. Б.Г.,  която е с площ от  384,57 кв.м., защрихована е в зелен цвят и се намира югоизточно от границата очертана с цифри 1,2,3,4,5,6, а ответниците Д.И.Д. и И.П.Д. да ползват частта от имота, обозначена като „дял №1“ на скицата на в. л., която е с площ от  384,59 кв.м., защрихована е в розов цвят и се намира северозападно от границата очертана с цифри 1,2,3,4,5,6 / лист 159 от делото/.

Относно разноските:

Предвид предмета на производството страните следва да понесат такава част от разноските, включваща заплатените такси и възнаграждения за вещи лица, каквато е съответна на дела им в съсобствеността, а разходите за адвокатско възнаграждение да се понесат от тях така както са направени / в този смисъл - Решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК/.

Ищците са заплатили общо 492 лева, а ответниците 504 лв. Общият размер на разноските възлиза на 996 лева, като съобразно дяловете си всяка от страните следва да понесе половината от тази сума – 498 лв. Поради това ищците дължат на ответниците разноски в размер на 6 лв.

Мотивиран така съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗУВАНЕТО, на осн. 32, ал.2 ЗС, на поземлен имот идентификатор 59032.501.43 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., община Р., обл. П., одобрени със Заповед ********** на ****** на Агенцията по кадастъра, за който по предходен план е отреден парцел І-420 в кв. 31, с площ по кадастрална карта 769 кв.м., при съседи: 59032.27.1, 59032.501.433, 59032.501.1504 и 59032.501.1546, както следва: 1. Р.И.П. ЕГН ********** и А.Х.П. ЕГН **********, двамата с адрес *** да ползват частта от имота обозначена като „дял №2“ на скицата,  която е с площ от 384,57 кв.м., защрихована е в зелен цвят и се намира югоизточно от границата очертана с цифри 1,2,3,4,5,6 на скицата към заключението на в. л. Б.Г. /лист 159 на делото/; 2. Д.И.Д. ЕГН ********** и И.П.Д. ЕГН **********, двамата с адрес *** да ползуват частта от имота, обозначена като „дял №1“ на скицата на в. л., която е с площ от  384,59 кв.м. защрихована е в розов цвят и се намира северозападно от границата очертана с цифри 1,2,3,4,5,6 на скицата към заключението на в. л. Б.Г. /лист 159 на делото/.

Скицата –към заключението на в. л. Б.Г. намираща се на лист 159 делото, подписана от съдията да се счита за неразделна част от настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Р.И.П. и А.Х.П. да заплатят на Д.И.Д. и И.П.Д. сумата 6 лв. /шест лева/ представляваща деловодни разноски.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред П.ския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Живко Желев

 

 

 

Вярно с оригинала!

Д. К.