Р Е Ш Е Н И Е № 499
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин 01.11.2021
г.
Видински районен
съд, гражданска колегия в публичното заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря О.Велизарова и в
присъствието на прокурора ................................. като разгледа
докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2818 описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по исковите молба на А.А.И. ***,ЕГН
********** ,Х.А.И. *** ,ЕГН **********, З.А.И. ***,ЕГН **********, Д.А.И. *** ,
ЕГН **********, М. С. М. ***, ЕГН **********,М.Т.И. ***,ЕГН ********** и С.С.М.
*** ,ЕГН ********** ,с която против „Дженерали
застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н „Оборище“,бул.“Княз
А. Дондуков“№68 ,ЕИК *********, са предявили иск с правно основание чл.432 ал.1 вр.чл.493а от КЗ.
Ищците твърдят,
че на 18.11.2017 г., около 19:55 часа, в гр. Видин, по ул. Цар И. Асен II, в посока към с. Новоселци, с превишена скорост се
движело МПС, марка „Опел", модел „Астра", с per. №
ВН 4757 ВС, управлявано от Ц. Л. Т.. На разстояние около 200 м. преди
кръстовището с ул. „Незабравка“, автомобилът застигнал движещия се в крайна
дясна част на пътното платно пешеходец - И. М.А. и без да спази необходимата
странична дистанция, го блъснал, като инициалният контакт настъпил между предна
дясна част на МПС и подбедриците на пешеходеца. Вследствие на удара тялото на
пострадалия се повдигнало и се стоварило на предния капак, като след известно
носене паднало на терена, където се установило в покой на разстояние от около
30 метра след мястото на удара. В резултат на произшествието пешеходецът
починал.
Сочат, че за
процесния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с №
290/18.11.2017 г., по описа на ОД на МВР - Видин. По случая е образувано ДП №
368/2017 г., по описа на ОД на МВР - Видин, съотв. пр. пр. № 3237/2017 г., по
описа на ОП - Видин.
Ищците излагат,
че са внуци на починалия в пътния инцидент И. М.А.. Поддържат, че отношенията
помежду им били много топли и близки, основани на привързаност и
разбирателство, като след смъртта на пострадалия, ищците скърбят силно за
загубата на своя дядо. Сочат, че само до преди няколко години ищците А.А.И., Х.А.И.,
З.А.И. и Д.А.И. са живеели на един адрес с починалия си дядо, в общо
домакинство. Поддържат, че между тях и починалия е съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка, която е нарушена от настъпилата му кончина.
Твърдят, че
видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 290/18.11.2017 г., по описа на ОД на МВР -
Видин, виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени, вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност", сключена с „Дженерали застраховане" АД
-застрахователна полица № BG/08/117001536838/29.05.2017
г., валидна от 30.05.2017 г. до 29.05.2018 г.
Ищците излагат,
че предвид гореизложеното претендирали по доброволен ред изплащане на
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в резултат от смъртта
на дядо им, пряко от застрахователя на виновния водач, а именно ответника
„Дженерали застраховане“ АД. Сочат, че ответникът отказал плащане.
Иска се от съда да
постанови решение ,с което да осъди ответника
„Дженерали застраховане" АД:
- Да заплати на ищеца А.А.И., обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, в резултат от смъртта на дядо му И. М.А., починал при ПТП,
настъпило на 18.11.2017 г., в размер на 1000 лв. (хиляда лева), предявен като
частичен иск от 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
- Да заплати на ищеца Х.А.И. обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, в резултат от смъртта на дядо му И. М.А., починал при ПТП,
настъпило на 18.11.2017 г., в размер на 1000 лв. (хиляда лева), предявен като
частичен иск от 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
- Да заплати на ищеца З.А.И. обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, в резултат от смъртта на дядо й И. М.А., починал при ПТП,
настъпило на 18.11.2017 г., в размер на 1000 лв. (хиляда лева), предявен като
частичен иск от 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
- Да заплати на ищеца Д.А.И. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат от смъртта на дядо му И. М.А., починал при ПТП, настъпило на
18.11.2017 г., в размер на 1000 лв. (хиляда лева), предявен като частичен иск
от 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
- Да заплати на ищеца М. С. М., обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, в резултат от смъртта на дядо й И. М.А., починал при ПТП,
настъпило на 18.11.2017 г., в размер на 1000 лв. (хиляда лева), предявен като
частичен иск от 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
- Да заплати на ищеца М.Т.И. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат от смъртта на дядо му И. М.А., починал при ПТП, настъпило на
18.11.2017 г., в размер на 1000 лв. (хиляда лева), предявен като частичен иск
от 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
- Да заплати на ищеца С.С.М. обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, в резултат от смъртта на дядо му И. М.А., починал при ПТП,
настъпило на 18.11.2017 г., в размер на 1000 лв. (хиляда лева), предявен като
частичен иск от 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Претендират се и
направените разноски.
В едномесечния
срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответната страна е депозиран писмен отговор, с
който исковете се оспорват изцяло
ИЗЦЯЛО - по основание и по размер,като при условията на евентуалност в
случай, че Съдът приеме исковата молба за основателна, ответникът оспорва
претенциите за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по размер.
Ответникът
твърди в отговора си, че пострадалият е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат, в който смисъл се прави възражение за
принос на пострадалия, който факт е съществен с оглед хипотезата на чл. 51, ал.
2 ЗЗД.
Ответното
дружеството не оспорва наличието и валидността към датата на процесното събитие
(18.11.2017г.) на застрахователен договор по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/08/117001536838 по отношение МПС „Опел"
Астра с ДК№ ВН 4757 ВС.
Съображенията на
ответника срещу основателността на исковата молба са следните:
Твърди се в
отговора, че ищците нямат право на обезщетения за неимуществени вреди във
връзка със смъртта на дядо им И. М.А., причинена при ПТП на 18.11.2017г. от
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите в „Дженерали застраховане" АД водач, тъй като същите не са
се намирали в отношения, които да обосновават основателността на претенциите им
за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди във връзка със смъртта на
дядо им.
Сочи се от
ответника, че исковете на ищците намират своето основание в Тълкувателно
решение № 1/2016г. на ВКС, ОСНГТК по тълкувателно дело № 1/2016г. на ВКС, като
същият излага, че допреди приемането му исковете биха били неоснователни само
въз основа на установеното в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и обявеното за изгубило
сила Постановление № 2 от 30.11.1984г.
Излага, че
съгласно т. 1 на цитираното Тълкувателно решение материалноправно легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Поддържа се, че
обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени вреди от смъртта му. В
мотивите на Решението изрично се посочва, че правото да се получи обезщетение НЕ Е АБСОЛЮТНО (както на лицата в
цитираните две Постановления от 1961 г. и от 1969г., така и на всички
останали).
Сочи се, че
претендиращото обезщетение лице трябва да
докаже с пълно и главно доказване, което да формира „несъмнен
извод" у Съда, че същото:
-
е
създало трайна, близка и дълбоко емоционална връзка с починалия и
-
действително
е претърпяло сериозни по интензитет и продължителност
морални болки и страдания - неимуществени вреди, които е справедливо
да бъдат обезщетени.
Излага се, че
сериозните по интензитет и продължителност болки и страдания според върховните
съдии предполага установяване наличието на оправдани очаквания за взаимна грижа
и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.
Твърди се от
ответника, че ищцовите претенции не отговарят на посочените от върховните
касационни съдии в цитираното тълкувателно решение изисквания. В тази връзка
заявяват, че оспорват твърдението на ищците, изложено в исковата молба, за
наличие на топли и близки отношения между тях и починалия им дядо, както и за скръбта на ищците след
смъртта му.
Поддържа се от
ответника, че ищците и пострадалият не са поддържали близки отношения, а
напротив. От данните, които дружеството ответник е установило по доброволните
претенции на ищците, се установява, че пострадалият изобщо не е контактувал с
децата си, още повече с внуците си - обстоятелства, които ще се установяват с
ангажираните доказателства.
По отношение на
приноса на пострадалия за настъпване на ПТП се подържа следното:
Сочи се от
ответника, че непосредствено преди настъпване на съприкосновението между
автомобила, управляван от застрахования в ответното дружеството водач и
пострадалия, последният се е движил по средата на дясното пътно платно (поради
наличие на локва) през тъмната част на денонощието, бутайки натоварен с чували
велосипед без гуми (само по капли), като велосипедът не е бил снабден с
изискуемите по ЗДвП светлини.
Твърди се от
ответника, че пострадалият И. М.А. като пешеходец (чл.107, т.2 ЗДвП) се е
движил неправомерно по пътното платно през тъмната част на денонощието в
безлюден и тъмен район в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 108 ЗДвП. Същият е бил в тежка степен на алкохолно опИ.е съгласно
съдебномедицинската експертиза на труп и по никакъв начин не е реагирал на
създалата се ситуация.
Не се спори от
ответника, че застрахованият в дружеството водач е отговорен за реализиране на
процесното ПТП, но се твърди, че това
нарушение само по себе си нямало да доведе до настъпване на произшествието, ако
пострадалият И. М.А. не се намирал на пътното платно през тъмната част на
денонощието без да излъчва каквато и да е светлина. Твърди се също така
от ответника, че посочените нарушения на Закона, извършени от загиналия, се
намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпването на
процесното произшествие.
В случая
ответника счита, че отговорността следва да се разпредели по равно между
двамата участници в произшествието, в какъвто смисъл е възражението му.
Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на
закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С присъда №
43/31.05.2019 г. по НОХД № 146/2018 г. по описа на Окръжен съд –Видин е признал
за виновен подсъдимия Ц. Л. Т. за това ,че нa 18.11.2017г.
в гр.Видин, на ул. „Цар И. Асен II“, в близост до
варов възел „Виолина“, движейки се от гр.Видин в посока с.Новоселци, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ с
рег. № ВН 4757 ВС, лична собственост,
нарушил правилата за движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП, движейки се с превишена
скорост от 80 км/ч. при максимално разрешена скорост за населено място от 50
км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца И. М.А.,ЕГН **********,
от с. Новоселци, за което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.36 и чл.54 от НК ОСЪЖДА подсъдимия Ц. Л. Т., и му определя наказание „лишаване от свобода” за
срок от 2 /две/ години и 4/четири/ месеца.
На основание
чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание
чл.343г от НК налага на подсъдимия Ц. Л. Т., наказание „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1/една/ година.
Горната присъда
е обжалвана,като с решение №193/24.06.2020 г. по в.н.о.х.д №1215/2019 г. по
описа на САС е изменена присъда № 43/31.05.2019 г. по НОХД № 146/2018
г. по описа на Окръжен съд –Видин ,с която подсъдимия Ц. Л. Т. е признат за
виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, във
вр. с чл.342, ал.1 от НК като преквалифицира деянието на такова по чл.343а,ал.1
б.“б“ от НК вр. чл.343, ал.1, б. „в“,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК и намалява размера на наложеното наказание,като
потвърждава присъдата в останалата й част.
След обжалване
въззивното решение №193/24.06.2020 г. по в.н.о.х.д №1215/2019 г. по описа на
САС е оставено в сила с решение №25/01.04.2021 г. по н.д.№ 51/2021
г. на ВКС.
От страна на
ответника не се оспорва наличието и
валидността към датата на ПТП-то (18.11.2017г.) на застрахователен договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
полица № BG/08/117001536838 по отношение МПС „Опел"
Астра с ДК№ ВН 4757 ВС и съдът приема това обстоятелство за установено.
Не е спорно също
така и че застрахованият в дружеството водач/ Ц. Л. Т./ е отговорен за
реализиране на процесното ПТП.
Не е спорно и обстоятелството,че ищците са внуци на
починалия И. М.А.,което се установява и от представените удостоверение за
наследници и удостоверения за родствени връзки.
Не е спорно и
съдът приема за установено обстоятелството,че от страна на ищците са подадени
молби за образуване на щета и че е налице отказ за плащане на обезщетяване.
С ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, е
разширен кръга от лицата,които са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък,посочен в
Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума
на Върховния съд,а именно:родители; деца;съпруг и лице във фактическо
съжителство.С ТР № 1/21.06.2016г. бе прието,че по изключение всяко друго
лице,освен горепосочените в ПП № 4/61г. и ПП № 5/69г.,което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, е справедливо да бъде обезщетено.
Предвид това,следва да се приеме,че като внуци на пострадалия от деликта И.
М.А. ,ищците по делото са активно
легитимиран да предявят иск за
обезщетяване на неимуществени вреди,произтекли от неговата смърт.
Съобразно характера на предявения иск в тежест на всеки ищец е да
установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на отговорността на ответника:валиден
застрахователен договор;настъпването по време на действие на застрахователния
договор на застрахователно събитие,представляващо покрит от застраховката
риск;противоправност на поведението на застрахования водач на МПС,в резултат на
което е причинено ПТП.
При доказване противоправността на
деянието,вината се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45,ал.2
от ЗЗД;причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и смъртта
на починалия обстоятелството,че вследствие настъпилата смърт всеки един от
ищците е претърпял неимуществени
вреди,респ. причинно-следствената връзка между вредоносното деяние и понесените
неимуществени вреди;размера на претърпените вреди.
Ответникът следва да докаже наведените от него възражения срещу
основателността и срещу размера на иска,вкл.тези за съпричиняване на
вредоносния резултат.
По делото не се спори относно възникването
на описаното в исковата молба ПТП.Същото се установява безспорно и от
представените от ищцовата страна и
приети като доказателства по делото: констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 18.11.2017 г.,протокол за оглед на местопроизшествие от
18.11.2017 г.,фотоалбум от посетено ПТП от 18.11.2017 г.,съдебно-медицинска
експертиза за изследване на труп,автотехническа експертиза,ведно със схема на
ПТП,както и от назначената и извършена
по делото съдебно- автотехническа експертиза.
При така установено от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Обстоятелствата,че управляваният на 18.11.2017 г.от Ц. Л. Т. лек
автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ВН 4757 ВС е
бил застрахован при ответното дружество
по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“,както и валидността й към
датата на произшествието,не са предмет на спор между страните по делото.
Не са спорни и фактите на настъпилото на 18.11.2017 г.застрахователно
събитие,както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение
риск.
С оглед събраните по делото писмени доказателства,съдът приема за
безспорно установено,че процесното ПТП е настъпило при установения от САТЕ
механизъм.
Деянието е извършено противоправно от водача Т.,който е нарушил правилата за движение по
пътищата-
чл.21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП, движейки се с превишена скорост от 80 км/ч.
при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч..Деянието е
извършено виновно от прекия делинквент,при форма на вината
непредпазливост.Водачът не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици,а именно,че ще причини ПТП,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и
предотврати,ако не беше допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата.Безспорно
установено предвид заключението на СМЕ е и обстоятелството,че настъпилата смърт
на пострадалото лице ,е в причинна
връзка със застрахователното събитие.
Предвид горното основателността на исковата претенция следва да се
преценява с оглед другите релевантни обстоятелства,а именно:наличие на трайна и
дълбока емоционална връзка между ищците и починалото лице,както и естеството и
продължителността на търпените болки и страдания.
Според ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС,обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на същото ТР е прието,че наличието на особено близка житейска
връзка,даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт,следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото.Според ВКС,обезщетение следва да се присъди
само тогава,когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания.Такава връзка предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ,за емоционална подкрепа и доверие, и нейното
отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
Ищците са общо седем и са внуци на И. А.:- З.А., Д.А., Х.А. и А.А.,които са деца на С. Д. Михайлова и А. И.М./син на И. М.А./,както и М. С. М. ,М.Т.И. и С.С.М.,деца на Т. И. Михайлова,която е дъщеря
на И. М.А..
От свидетелските показанията се установява,че И. М.А. е живял в
с.Новоселци,в самостоятелна къща,но в лошо състояние,в непосредствена близост до която е и къщата на синът му А. И.М.,в която са отглеждани З.А., Д.А., Х.А. и А.А., а останалите внуци
са живеели в гр.Белоградчик.
Свидетеля Д. П.,която е първа братовчедка на С. Д./майка на ищците З.А., Д.А.,
Х.А. и А.А. /сочи следното:“… Всички внуци на И. бяха в много близки отношения
с И.. Те бяха загрижени за този старец, постоянно му звъняха по телефона,
ходеха при него, когато бяха ваканция постоянно ходеха при него в Новоселци,
той се грижеше за тях. Той им ходеше на гости. И. живееше в Новоселци. На С. и А.
децата живееха в Новоселци при дядото И., цялото семейство бяха при него.
Децата на Д. живееха в Белоградчик с техните родители. Те също ходеха в
Новоселци при дядо си, специално за тях говорех, че са ходели при него през
ваканциите, защото другите внуци си живееха с него. Постоянно общувам с тях,
всичките деца ги знам от много малки, общувам с родителите и с децата, наясно
съм с техните чувства, усещания. Аз съм свидетелка как всичките деца на Д.
звъняха на дядо си по телефона и го питаха има ли нужда от нещо. Те го
посещаваха, на празници се е случвало и дядото И. да ходи при тях в
Белоградчик. Аз също съм от Белоградчик и живея там…. Когато научиха за смъртта
на дядо си децата бяха много потресени, много трудно и болезнено го преживяха
това нещо, аз също бях потресена. Много пъти като се съберем с тях в
Белоградчик споменават стареца, М. се разплакваше когато заговорехме за него…
В тази връзка имам лични възприятия колко е силна връзката между дядото и
децата на С. и децата на Д., аз съм била с тях всеки ден и съм видяла колко
децата го обичаха, той работеше, връщаше се купуваше храна, събирахме се на
вечеря, на обяд. Децата на С. също много зле възприеха новината за смъртта на
дядо си, аз дори не можех да повярвам, че е станало… Общувах с децата и знам,
че са страдали. Всичките внуци са били на погребението, във Видин се събраха
всички. Изпълнявани са ритуали за погребението…“
По делото е разпитан и свидетеля М. С..В показанията си същия излага
данни за внуците,живеещи в гр.Белоградчик/М.,М. и С./:“… Аз този човек И. А.
съм го виждал няколко пъти, той идваше при М. в Белоградчик и тя ходеше при
него, братята на М. също ходеха при него в Новоселци. В седмицата по един или
два пъти той идваше в Белоградчик или те ходеха в Новоселци, идваше с автобус,
кола и един път го видях и с колело. Внуците на И. говореха често за него,
когато бяха по-малки ходеха при него в Новоселци за по две, три седмици.
Прекарваха празници заедно, на Нова година, на Гергьовден и в Новоселци и в
Белоградчик. Когато идваше в Белоградчик винаги носеше чанта с нещо, но какво
носеше на внуците не знам, но винаги носеше нещо. Сега внуците често се сещат
за дядо си, споменават го често, ходят на гроба му, ходиха и на погребението
му. Когато се сетят за него внуците му се разстройват… Знам, че ходят и на
гроба му, тъй като когато тръгват натам виждам, че винаги си носят инстуремнти,
за да почистят гроба от трева, тръни и такива работи...“
В показанията си свидетеля С.М.,който е син на И. М.А. излага следното:“… Познавам А.И., Х.И.,
З.И. и Д., те са деца на моя брат А. И.М.. А. първо живееше в Новоселци, в къща
до баща ми, там живееше А. с децата си, там израснаха децата му. М.М. ми е
племенница, тя е дете на сестра ми Т., която има още двама сина - М. и С..
Познавам ги всички. Т. и децата й живеят в Белоградчик, но тя в момента е по
държавите не е тук. А. първо живееше в Новоселци, но после отиде в Белоградчик,
брат ми и децата му се преместиха в Белоградчик преди баща ми да умре. За
произшествието разбрах през нощта, но не съм ходил на място. Аз и брат ми А.
погребахме баща ми във Видин, в старите гробища, до кв. „Нов път“. Знам къщата
където живееше баща ми в Новоселци, имаше вода и ток в къщата. В къщата на баща
ми имаше две стаи, къщата беше според мен в добро състояние. Баща ми се
препитаваше като мен, когато го викаха на работа работеше, а когато не, събираше
отпадъци.“
Свидетеля А. Й. сочи следното:“… Познавам А., Х., З. и Д.. Почти всяка
вечер се събирам с тях... И. А. беше блъснат от кола и почина през 2017 г. Д.
беше в Англия към момента на смъртта на И., а А. и Х. *** Новоселци, а З. беше
в Испания. На погребението присъстваха само Х. и А., не бяха З. и Д.. На
погребението на И. също така бяха М., С. и М., те са деца на сестрата на А.,
тях съм ги виждал няколко пъти. …А., Х., Д. и З. са живели с дядо си, той се
грижеше за тях, те с него, бяха в много добри отношения. Внуците му все още
тъжат за него, знам тъй като живеят на другата пряка до мен. Сестра им З. *** в
Арчар. М., С. и М. не знам дали тъжат за дядо си, защото не съм ги виждал
повече от месец. Не мога да кажа дали някои от ищците посещават гроба на дядо
си…“.
По делото е разпитан и кмета на с.Новоселци свидетеля Ц.В..
Свидетеля излага следното:“…познавам И.
М.А. от както е дошъл в селото, не знам от коя година. Той живееше в с.
Новоселци до смъртта си. Живееше сам. …Когато дойде в Новоселци с него живееше
и един от синовете му, както и децата на сина му. В къщата имаше деца, но не
мога да кажа колко. И. живееше в почти съборена къщичка, в една малка стаичка.
Той нямаше двор, до него имаше друга къща, където живееше сина му. И. А. имаше
още синове, не само този който живееше с него. Къщите на И. и сина му в
Новоселци бяха в близост. Недвижимият имот, в който живееше И. А. не съществува
в момента, къщата е паднала, но знам къщата, в която живееше…. Децата живееха в
къщата на сина му, не в къщата на И.. Той не общуваше с хората в селото, само
един възрастен човек имаше като приятел, не е участвал в обществени
мероприятия, не е имал поминък, не е имал земя, не е отглеждал животни, беше
клошар, прехранваше се от клошарство… Не познавам внуците на И. А. поименно. Не
съм виждала покрай И. А. деца. Не мога да кажа какви са били отношенията между И.,
неговите деца и съответно внуците му. Не мога да кажа кой е погребал И., не са
искали от мен съдействие, най-вероятно е погребан от близки.
... Специално за И. знаех, защото той нямаше никой около него, той е
идвал при мен за съдействие за пенсията, защото не можа май да се пенсионира...
Не мога да наблюдавам всички жители на Новоселци. И. събираше всякакви
предмети, включително и храна, беше си клошар. Не ми е направило впечатление И.
приживе да е отсъствал от селото, той минава и покрай моят дом включително, би
ми направило впечатление ако е отсъствал продължително от селото. Той беше
самотно живеещ и ако не се появи поне два дни със сигурност щеше някой съсед да
ми каже... Нямаше деца покрай него, имаше само кучета, никакви деца не съм
виждала с него. И. е самонастанил се в тази постройка, а на сина му постройката
мисля, че е пристроена после…“
От събраните по делото гласни доказателства,съдът намира за недоказано,че
между ищците и дядо им е имало изключително близка
връзка,надхвърляща рамките на обичайните
взаимоотношения между дядо и внук.
По делото не се установи и че за ищците,в резултат от смъртта на дядо
им,са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и
страдания.
Полаганите грижи от страна на дядото съставляват част от обичайните
отношения между дядо и внук и не са израз на дълбока емоционална връзка,която
да предположи прилагане на изключението,предвидено за лица,имащи право на
обезщетение за вреди съгласно цитираното
тълкувателно решение.
Липсват данни негативните емоционални преживявания на ищците да са довели
до сериозна като интензитет и продължителност психична травма,до съществена и
трайна промяна на личността.
В случая от ищците не са доказани
изведените в тълкувателното решение критерии за изключителност като
предпоставка за признаване на право на обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени по повод причинената при произшествието смърт на дядо им
.Свидетелските показания не установяват отношения между починалия и неговите
внуци, различаващи се по съдържание от традиционните за българското общество
отношения между дядо и внуци.
Пребиваването на внуците в дома на дядото, полагането на грижи от дядото
в процеса на отглеждане на внуците,включително посещенията в гр.Белоградчик и
обратно, са израз на типичното за българските традиции участие на
бабите/дядовците в отглеждането и възпитанието на внуците, но не разкриват
изключителност на съществувалата между дядото и неговите внуци родствена
връзка.
Не се разкриват данни за конкретни житейски обстоятелства, станали
причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между дядото и
внуците , която да поражда основание за включване на ищците в кръга на лицата,
имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо
им.
От свидетелските показания, че ищците са страдали за загубата му и
продължават да го споменават, не се установява в правната сфера на ищците да са
настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност
болките и страданията, които е нормално да търпят внуците по повод загубата на
обичания от тях дядо.
С оглед изложеното,съдът намира,че като неоснователни и недоказани предявените искове следва да бъдат оставени без уважение ,като
при този извод на съда не подлежат на
обсъждане релевираните от ответната страна възражения за съпричиняване.
По разноските :
Ответната страна е претендирала разноски ,като е представлявана в производството от
юрисконсулт.
В случая и с
оглед изхода на делото на ответната страна се дължат направените разноски в общ
размер от 170 лв./ 20 лв.-депозит за свидетел и 150 лв.за вещо лице/,както и
сумата от 180 лв.,представляваща юрисконсултското
възнаграждение определено съобразно чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК .
Съобразявайки изложеното общата сума дължима от ищците възлиза на 350 лв.,или по
50 лв. за всеки от ищците.
Воден от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.А.И. ***,ЕГН **********
против „Дженерали застраховане“ АД, със седалище
и адрес на управление : гр. София, р-н „Оборище“,бул.“Княз А. Дондуков“№68 ,ЕИК *********,
иск с правно основание чл.432 ал.1
вр.чл.493а от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат от
смъртта на дядо му И. М.А., починал при ПТП, настъпило на 18.11.2017 г., в
размер на 1000 лв. (хиляда лева), предявен като частичен иск от 100 000 лв.
(сто хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.А.И. *** ,ЕГН ********** против „Дженерали застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление : гр.
София, р-н „Оборище“,бул.“Княз А. Дондуков“№68 ,ЕИК
*********, иск с правно основание чл.432 ал.1 вр.чл.493а от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, в резултат от смъртта на дядо му И. М.А., починал при
ПТП, настъпило на 18.11.2017 г., в размер на 1000 лв. (хиляда лева), предявен
като частичен иск от 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.А.И. ***,ЕГН ********** против „Дженерали застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление : гр.
София, р-н „Оборище“,бул.“Княз А. Дондуков“№68 ,ЕИК
*********, иск с правно основание чл.432 ал.1 вр.чл.493а от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, в резултат от смъртта на дядо му И. М.А., починал при
ПТП, настъпило на 18.11.2017 г., в размер на 1000 лв. (хиляда лева), предявен
като частичен иск от 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.А.И. *** , ЕГН ********** против „Дженерали застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление : гр.
София, р-н „Оборище“,бул.“Княз А. Дондуков“№68 ,ЕИК
*********, иск с правно основание чл.432 ал.1 вр.чл.493а от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, в резултат от смъртта на дядо му И. М.А., починал при
ПТП, настъпило на 18.11.2017 г., в размер на 1000 лв. (хиляда лева), предявен
като частичен иск от 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. М. ***, ЕГН ********** против „Дженерали застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление : гр.
София, р-н „Оборище“,бул.“Княз А. Дондуков“№68 ,ЕИК
*********, иск с правно основание чл.432 ал.1 вр.чл.493а от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, в резултат от смъртта на дядо му И. М.А., починал при
ПТП, настъпило на 18.11.2017 г., в размер на 1000 лв. (хиляда лева), предявен
като частичен иск от 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.И. ***,ЕГН ********** против „Дженерали застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление : гр.
София, р-н „Оборище“,бул.“Княз А. Дондуков“№68 ,ЕИК
*********, иск с правно основание чл.432 ал.1 вр.чл.493а от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, в резултат от смъртта на дядо му И. М.А., починал при
ПТП, настъпило на 18.11.2017 г., в размер на 1000 лв. (хиляда лева), предявен
като частичен иск от 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.М. *** ,ЕГН ********** против „Дженерали застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление : гр.
София, р-н „Оборище“,бул.“Княз А. Дондуков“№68 ,ЕИК
*********, иск с правно основание чл.432 ал.1 вр.чл.493а от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, в резултат от смъртта на дядо му И. М.А., починал при
ПТП, настъпило на 18.11.2017 г., в размер на 1000 лв. (хиляда лева), предявен
като частичен иск от 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
А.А.И. ***,ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Дженерали
застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н
„Оборище“,бул.“Княз А. Дондуков“№68 ,ЕИК ********* сумата в общ размер от 50
лв.,представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА
Х.А.И. *** ,ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Дженерали
застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н
„Оборище“,бул.“Княз А. Дондуков“№68 ,ЕИК ********* сумата в общ размер от 50
лв.,представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА
З.А.И. ***,ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Дженерали
застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н
„Оборище“,бул.“Княз А. Дондуков“№68 ,ЕИК ********* сумата в общ размер от 50
лв.,представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА
Д.А.И. *** , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Дженерали застраховане“ АД, със седалище
и адрес на управление : гр. София, р-н „Оборище“,бул.“Княз А. Дондуков“№68 ,ЕИК *********
сумата в общ размер от 50 лв.,представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА
М. С. М. ***, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Дженерали
застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н
„Оборище“,бул.“Княз А. Дондуков“№68 ,ЕИК ********* сумата в общ размер от 50
лв.,представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА
М.Т.И. ***,ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Дженерали
застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н
„Оборище“,бул.“Княз А. Дондуков“№68 ,ЕИК ********* сумата в общ размер от 50
лв.,представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА
С.С.М. *** ,ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Дженерали
застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н
„Оборище“,бул.“Княз А. Дондуков“№68 ,ЕИК ********* сумата в общ размер от 50
лв.,представляващи разноски по делото.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: