РЕШЕНИЕ № 1905
гр. Пловдив, 28.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в открито заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар
Теодора Цанова и с участието на прокурор Иван Илевски
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1507 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от И.С.Д. от гр.Пловдив, ЕГН **********, против Национална
здравноосигурителна каса – София. Претендират се обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, които се твърди да са били причинени от незаконосъобразни
действия и бездействия на администрацията на НЗОК, изразили се в недопускане до
работа на ищеца в РЗОК Пловдив, без основателна причина за това, за периода от
10.01.2019 г. до 20.07.2020 г. Имуществените вреди ищецът определя на сумата от
27 200 лв., представляващи размера на възнаграждението, което ищецът би
получил, ако бе допуснат до работа, на база на получаваното от него за съответната длъжност. Неимуществените вреди
са определени на 3000 лв., като се сочи, че същите се изразяват в болки и
страдания в резултат от невъзможността да се яви на работа, за което има
готовност, а не е допускан, липсата на доходи и лишаване изобщо от възможността
да работи поради това, че е държавен служител и невъзможността да участва
активно в издръжката на семейството си. И двете суми се претендират със законна
лихва от датата на образуване на делото до окончателното им изплащане, като се
претендират и разноските по делото. В СЗ ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа исковата молба
Ответникът чрез процесуален представител, в писмен
отговор и в писмени бележки оспорва исковата
молба и претендира разноски.
Представителят на ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност
и недоказаност на исковите претенции.
Исковите претенции са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
От фактическа страна:
Със Заповед №13 от 16.12.2014 г. на управителя на
НЗОК И.С.Д. е назначен за държавен
служител в НЗОК, с място на работа РЗОК - Пловдив, на длъжността Директор на
дирекция „Договаряне и контрол на изпълнението на медицинската, дентална помощ и аптеки“ /съкр.“ДКИМДПА“/,
с ранг III-ти младши, считано от 22.12.2014г. Със Заповед №РД-09-166 от
17.05.2018г. на управителя на НЗОК, подписана от подуправител на НЗОК, съгласно
чл.18, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на Националната
здравноосигурителна каса (съкр. ПУДНЗОК), на
основание чл.100, ал.1, т.1 от ЗДСл ищецът е бил временно отстранен от така
заеманата длъжност, считано от 09.05.2018г. В заповедта
са изложени мотиви, които са свързани със задържането на И.Д. с МНО
„Задържане под стража“ на 09.05.2018г., първоначално от органите на МВР и
прокуратура, а в последствие и с Определение на Окръжен съд-Пловдив, което е
станало във връзка с провеждано спрямо него наказателно производство за
престъпление по чл.212 ал.5 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, което касаело и неговите служебни
задължения. Заповедта е връчена на ищеца на 18.05.2018г. лично, за което същият
е положил саморъчен подпис. На 14.01.2019г. е постъпило уведомително писмо с
вх.№35-16-65 по опис на РЗОК-Пловдив, с което Д. е уведомил Директор
РЗОК-Пловдив, че според него основанията на издаване на Заповед №РД-09-166 от
17.05.2018г. за временното му отстраняване от длъжност са отпаднали към дата
10.01.2019г. Затова той направил предложение посочената Заповед да
бъде отменена. В тази връзка той изложил и други обстоятелства, свързани с
доброволното му явяване на работното място на дата 11.01.2019г. в сградата на
РЗОК- Пловдив, като посочил, че тогава е бил възпрепятстван да изпълни
служебните си задължения поради факта, че не е допуснат от охраната. Посочил,
че устно му е обяснено, че има издадена заповед не бъде допускан в сградата на
РЗОК- Пловдив, за която заповед той не е уведомен. Към исковата молба е
приложено и заверено копие на заявление до управителя на НЗОК /без дата/, с
негово искане да му бъде изплатено обезщетение за времето, за което не е
допускан до работното си място, както и да бъдат внесени дължимите осигурителни
вноски за периода. Приложено е заверено копие на известие за доставяне на 27.02.2020г.
в НЗОК на пощенска пратка, която съдържа посоченото заявление на ищеца. Във
връзка с направеното от ищеца искане, с писмо на РЗОК е изискана информация от
Окръжен Следствен отдел при Окръжна прокуратура-Пловдив на какъв етап е
разследването по провежданото наказателно производство по СД № 149/2018г.. С
писмен отговор вх.№11-00-40/14.01.2019г. по опис на РЗОК Директора е уведомен,
че същото продължава да е образувано и да се провежда спрямо ищеца И.Д., който
е привлечен към наказателна отговорност за престъпления от общ характер- за
престъпление по чл.212, ал.5, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 и ал.4, вр. с
ал.1 от НК, за извършено престъпление по чл.339, ал.2, вр.
с ал.1 от НК и за извършено престъпление по чл.302, т.4, б.„б“, вр. с чл.301, ал.3, вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от
НК, като взетата МНО „Задържане под стража“ е изменена към 10.01.2019г. в по- лека - „парична гаранция в размер на 20000 лева“. С
писмо изх.№ 20-16-275/12.03.2020г. на НЗОК от Окръжна прокуратура-Пловдив
отново е изискана информация относно етапа на разследване по следствено дело №
149/2018г. по опис на ОСО при ОП-Пловдив, като е поискано да се проведе и
процедура по реда на чл.69, ал.2 от НПК, свързана с отстраняване на обвиняемия Д.
от длъжност до приключване на наказателното производство. С отговор
вх.№20-16-275/02.04.2020г. по описа на НЗОК, Управителят е уведомен, че
наказателното производство продължава, по него е привлечен като обвиняемо лице И.Д.
за търсена от него наказателна отговорност за посочените престъпления и не са
налице предпоставки за прекратяване на досъдебното производство спрямо никое от
обвиняемите лица. По отношение на направеното искане от органите на НЗОК за
временно отстраняване от длъжност на ищеца по реда на чл.69, ал.2 от НПК,
наблюдаващият прокурор изложил съображения, че липсват обективни предпоставки
за това. В тази връзка не била отменена и процесната Заповед РД-09-166 от
17.05.2018г. на управителя на НЗОК за временно отстраняване от длъжност на
ищеца. След проведено заседание на 03.06.2020г. между Директора на РЗОК-Пловдив
и Председателите на синдикалните организации в РЗОК-Пловдив е закрита Дирекция
“ДКИМДПА“ към РЗОК. В тази връзка със Заповед №2 от 01.07.2020г. на управителя
на НЗОК, на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, е прекратено служебното
правоотношение на И.Д. с НЗОК за длъжността директор на Дирекция “ДКИМДПА“ в
НЗОК, с месторабота РЗОК-Пловдив, считано от 01.07.2020г., като е посочено и
основанието „съкращаване на длъжността“. Изготвено е писмо
изх.№35-16-980/01.07.2020г. на Директор на РЗОК, с което да бъде уведомен ищеца за издадената Заповед за прекратяване
на трудовото му правоотношение, считано от 01.07.2020г. В него е посочено, че същият следва да предостави
удостоверение за актуална банкова сметка, ***ЗОК-Пловдив обезщетения, както и
да се яви за получаване на служебна книжка. По делото са ангажирани
доказателства за многократните неуспешни опити на РЗОК-Пловдив да връчи чрез
ЧСИ посочената Заповед №2/01.07.2020г. на управителя на НЗОК за прекратено
служебното му правоотношение и писмо изх.№35-16-980/01.07.2020г. на Директор
РЗОК.
В хода на съдебното производство е по делото е
приложено писмо от Специализирана прокуратура за това, че прокурорска преписка
№ 1432/2018 по описа на Специализираната прокуратура е образувана въз основа на
изпратени с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура-Пловдив материали
по ДП № 149/2018г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура-Пловдив по компетентност. Към наказателна отговорност, в
процесуалното качество на обвиняем е привлечен И.С.Д..
За обосноваване на иска си, в хода на съдебното
производство ищецът ангажира и гласни доказателства - показанията на свидетеля Й.И.Д.,
негова съпруга и на свидетеля Н.В.С.. Свидетелят Д. излага факти за случилото
се непосредствено след прекратяване на МНО „Задържане под стража“ спрямо ищеца,
като сочи, че същият е предприел веднага след освобождаването му, на
11.01.2019г. действия да се яви на местоработата си, но не бил допуснат в
сградата на РЗОК- Пловдив, както и по подаване на писмено възражение в тази
връзка, на което не бил даден отговор. Излага личните си впечатления по
психичното, емоционално, икономическо и трудовоправно
състояние на ищеца. Свидетелят Н.С. излага като очевидец непосредствено
възприетите от него факти относно недопускането на ищеца до работното му място
при явяването му в сградата на РЗОК-Пловдив непосредствено след прекратяване на
мяркото за неотклонение „задържане под стража“, което
е станало по устно нареждане на Директор РЗОК поради временното му отстраняване
от работа с издадена заповед.
В хода на съдебното производство по искане на
ответника по делото са били изготвени основно и допълнително заключение по
допуснатата ССчЕ, приети неоспорени от страните. По
поставените задачи, вещото лице е установила, че размерът на евентуално
дължимото обезщетение за периода от 10.01.2019г. до 30.06.2020г. е в размер на
27 131,59 лв. Изчисленията са направени въз основа на постоянните елементи от
получаваното възнаграждение, последно получени от ищеца като държавен служител
за пълен отработен месец, преди отстраняването му от работа. За периода от
30.01.2019г. /датата на която е трябвало да има произнасяне по заявлението на Д.
за възстановяване на работа/ до 30.06.2020г. ищецът би получил възнаграждение в
размер на 26 157,64 лв.
Горната фактическа обстановка съдът установи по
безспорен и несъмнен начин от приобщените в хода на съдебното производство
гласни доказателства - показания на свидетелите Й.И.Д. и Н.В.С., приобщените
писмени доказателства - заключение на проведената ССчЕ
и допълнителна ССчЕ с вещо лице Д., както и от
служебно досие на ищеца, получено с писмо вх.№13716/04.09.2020г., материали по
наказателно производство по сл. дело №149/2018г по опис на ОСО при ОП-Пловдив,
касаещи Постановление от 11.112019г на Окръжна прокуратура-Пловдив по сл. дело
№149/2018г., Постановление за налагане забрана за напускане пределите на Р
България от 10.01.2019г, материали за
семейното положение на ищеца, касаещи приобщените в с.з. от 21.10.2020г.
Удостоверения и извлечения, Справка от Специализирана прокуратура- София в едно
с материали от досъдебно производство, приета в с.з. от 10.02.21г..
От правна страна:
На първо място - за да възникне правото на обезщетение
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени
предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или
неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не
може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В конкретния
случай от ищеца се претендират вреди с основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и във
връзка с чл.100, ал.4 от ЗДСл, която последната разпоредба сочи, че държавният служител, който е
бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по
реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В случая ищецът
сочи, че претендираните от него вреди са настъпили в резултат от действията по
недопускането му до работа, съответно бездействието на администрацията на НЗОК
същият да бъде възстановен на работа, осъществени вече след освобождаването му
от ареста, предвид наличието на отпаднало, според ищеца, основание за
отстраняването му. Във връзка с тези твърдения, съдът намира за нужно да посочи
следното във връзка с правната същност и характера на временното отстраняване
от длъжност по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДСл:
Заповедта за временно отстраняване от работа на ищеца
е издадена на основание чл.100, ал.1, т.1 от ЗдСл.
Посочената разпоредба гласи, че държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа
по назначаването по реда на НПК. В конкретния случай отстраняването
от работа на ищеца е станало именно във връзка с образувано по реда на НПК спрямо
него наказателно производство, по което и на практика ищецът е бил задържан под
стража. За да бъде задържано под стража едно лице по реда на НПК, необходимо е същото
да има процесуалното качество на обвиняемо лице в наказателно производство,
каквото качество ищецът, въпреки твърденията по исковата му молба, че спрямо
него не е било налице повдигнато обвинение, е имал, доколкото е бил привлечен
като обвиняем по досъдебното производство още на 10.05.2018 г., когато са му
били повдигнати първоначалните обвинения. Както ВАС е имал възможност да посочи
в редица свои решения, временното отстраняване
от длъжност по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДСл по своята правна същност
представлява принудителна административна мярка, чиято цел е да се предотврати
настъпването на определени вредни последици.
Поради това, че целта на
временното отстраняване по чл.100, ал.1 от ЗДСл не е изрично посочена в закона, то тя следва да бъде
изведена от съдържанието на правната норма.
При това правно основание за
отстраняване, временното отстраняване е обусловено от наличието на образувано
наказателно производство срещу съответния служител и мярката поради това е
временна до приключване на наказателното производство /в този см. е
константната, както и актуалната съдебна практика, обективирана
напр. в Решение № 8257/2019 г. по адм. дело №
1312/2019 г. на ВАС, или Решение №7632 от 24.06.2021
г. на ВАС по адм. д. № 569/2021 г./. Следователно,
независимо от факта, че в заповедта за временно отстраняване на ищеца от работа
на практика като конкретно фактическо основание
е посочено неговото задържане, то доколкото се установява и това не е спорно по
делото, че ищецът е бил задържан именно във връзка с образуваното спрямо него и
други лица наказателно производство по НПК, отстраняването от работа като
временна мярка следва да се счита за такова именно до приключване на въпросното
наказателно производство, а не до изтичане срока на задържането на ищеца, както
се твърди в исковата молба. Следва да се има предвид, че от доказателствата по
делото се установява, че към месец юли 2020 г., когато служебното
правоотношение е било вече прекратено, наказателното производство водено спрямо
ищеца все още е било висящо и неприключило, включително и за значителен период
след това, а и към момента на провеждане на настоящото съдебно производство. В
тази насока и не може да се приеме за установено твърдението на ищеца, че
основанието на временното му отстраняване от служба по длъжността, заемана в
РЗОК, е било отпаднало, считано от 10.01.2019 г., когато ищецът е бил освободен
от ареста по постановление на прокурора, доколкото независимо от
освобождаването му, не е било отпаднало основанието по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДСл, тъй като е било налице висящо наказателно производство, водено срещу
ищеца, имащ качеството на обвиняем по същото. Освен това следва да се има
предвид и обстоятелството, че дори и да е налице отпадане на основанието за
продължаване действието на временната принудителна административна мярка
отстраняване от работа, то възстановяването на работа на отстранен служител не
настъпва автоматично след отпадане на това основание. Напротив, възстановяването, както е посочвал и
ВАС в последователната си практика по въпроса, възниква след волеизявление на
лицето, което желае да заеме отново държавната служба и след съответен изричен
акт на органа по назначаване /по арг. от чл.8, ал.1 и
чл.9, ал.1, вр. с чл.6, ал.1 от ЗДСл/. Отпадането на основанието за
временно отстраняване от служба само по себе си не възстановява автоматично
служебното правоотношение, каквото е било преди издаването на заповедта за
отстраняване и възстановяването не настъпва служебно, а по искане на лицето, като
затова и предполага насрещно изрично волеизявление на органа по
назначение. В този смисъл - Решение
№ 16277/2019 г. по адм. дело № 8833/2019 г., Решение
№ 9021/2018 г. по адм. дело №308/2017 г., Решение №
12098/2017 г. по дело № 14229/2016 г., Решение № 12501/2017 г. по дело №
13891/2016 г. и редица др. на ВАС. В конкретния случай е без значение твърдението на ищеца, че е отправял искане в
писмен вид до управителя на НЗОК за възстановяването му на работа, на което не
е получил никакъв отговор. В тази насока обаче следва да се има предвид, че
доколкото органът по назначаването е дължал произнасяне, то липсата на изрично
такова съставлява мълчалив отказ, който като индивидуален административен акт
подлежи на оспорване. От страна на ищеца нито се твърди, нито пък се ангажират
доказателства, същият да е оспорил мълчалив отказ на управителя на НЗОК по
негово искане за издаване на заповед за възстановяване на работа поради
отпаднало основание, с каквото искане управителят на НЗОК е бил запознат. Не се
твърди и не са представени доказателства от ищеца такъв мълчалив отказ за
издаване на надлежен акт за възстановяване на работа да е бил и надлежно
отменен като незаконосъобразен. Поради това искането на ищеца да бъде осъден
ответника за обезщетение за негови незаконосъобразни действия и бездействия не
може да бъде уважено. Това е така, защото на първо място действието по
фактическо недопускане на ищеца до работа на датата на явяването му пред сградата
на РЗОК Пловдив на 11.01.2019 г. не е било неоснователно и незаконно, както се
твърди. Напротив, към момента на явяването му на 11.01.2019 г. пред РЗОК
Пловдив временното отстраняване от работа на ищеца е било в сила, въз основа на налична
необжалвана заповед за отстраняването му и при
налично висящо наказателно производство, във връзка с което е било постановено
отстраняването. В тази връзка фактът, че той не е бил допуснат до работата си в
сградата на РЗОК Пловдив, за да изпълнява служебните си задължения, с каквато
цел и намерение той е отишъл там, е вследствие действието на заповедта за
временното му отстраняване от работа, която се изпълнява именно по този начин.
Към този момент не е бил постановен акт за възстановяване на ищеца на работа,
нито пък е бил наличен отменен като незаконосъобразен изричен или мълчалив
отказ от издаване на такъв акт за възстановяване на работа.
На второ място - твърдяното като
незаконосъобразно бездействие на органа по назначаването да възстанови на
работа на ищеца, както става ясно от изложеното по-горе относно правната
природа на временното отстраняване и съответстващия ред за възстановяване на
работа, не може да бъде определено като такова, което да съставлява фактическо
бездействие на административен орган, от което да произтекат вреди. Съгласно константната практика на
Върховния административен съд незаконосъобразно бездействие по смисъла на
чл.203 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ще е налице тогава, когато административният
орган не е изпълнил задължение за фактическо действие, което задължение
произтича пряко от нормативен акт. В случая липсва такова нормативно
задължение, което да не е било изпълнено от органа по назначаването на ищеца.
Не е налице фактическо бездействие на административен орган в случаите на
неизпълнение на задължение за произнасяне с волеизявление, т.е. за издаване на
административен акт. Неизпълнението на задължение за волеизявление чрез
непроизнасяне в срок, което в случая се осъществява именно с нарочен акт за
възстановяване, не представлява фактическо бездействие, като основание за
обезщетяване по реда на чл.204, ал.4 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Поради това
и не може да се счете, че е налице необходимата материалноправна
предпоставка, обуславяща основателността на предявените претенции, доколкото не
е налице незаконосъобразно бездействие, като част от фактическия състав по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, което според тезата ищеца се е изразило в невъзстановяването
му на работа, защото за последното административният орган дължи издаване на
нарочен административен акт, а не извършване на фактическо действие /в този см.
е напр. Решение № 5349/2014 г. по адм. дело № 6965/2013
г., както и др. на ВАС/. Следва да се отбележи и това, че съдът не може в това
производство да се произнася по евентуалната законосъобразност на
административни актове, включително и мълчалив отказ, освен в хипотезите на
чл.204, ал.2 и ал.3 от АПК, които не са налице в случая. Предвид посоченото и в
рамките на исковия период не може да се счете изобщо, че е установено
незаконосъобразно действие, нито пък е налице
незаконосъобразно бездействие на ответника, от което да се преценява
дали за ищеца са произтекли съответни вреди, като в тази връзка и исковите
претенции се явяват неоснователни поради липса на една от кумулативно
предвидените предпоставки за основателност на исковата претенция. Освен това, в
периода, посочен от ищеца по исковата молба от 10.01.2019 г. до 20.07.2020 г. и
преди неговия край, е настъпило и допълнително събитие, съставляващо
прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, считано от 01.07.2020 г.
Към този момент, с оглед на това, че заповедта за прекратяване по закон подлежи
на предварително изпълнение, независимо дали същата е връчена или не на ищеца
/по арг. от чл.124, ал.2 от ЗДСл/, вече не е
съществувало и служебно правоотношение с ищеца, за да се счете, че е било
налице незаконосъобразно недопускане до работа. Поради това и претенциите му за
времето от 01.07.2020 г. до края на исковия период са неоснователни и само на
това отделно посочено основание.
Предвид липсата на основателност на исковите
претенции поради липса на елемент от фактическия състав за реализиране на
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно липса на незаконосъобразни
действия и бездействия на ответника по смисъла на чл.204, ал.4 от АПК, вр. с чл.203, ал.1 от АПК, то безпредметно е обсъждането на
обстоятелствата относно наличието на произтекли за ищеца вреди, съответно
тяхната причинна връзка с незаконосъобразни действия и бездействия, техният
интензитет и размер.
Ето защо съдът намира, че ще следва да отхвърли
предявените искове за имуществени и неимуществени вреди изцяло като
неоснователни. При този изход на спора и при направено от страна на ответника
искане за присъждане на разноски, налице са основанията на специалните
разпоредби по чл.10, ал.2 и ал.4 от ЗОДОВ, като на ответната страна следва да
се присъдят направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице от
общо 600 лв. – 300 за вещи лица и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за
представителство при първоначалното разглеждане в АС – Пловдив, пред ВАС, съответно и пред настоящата
инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от И.С.Д. от гр.Пловдив, ЕГН **********,
против Националната здравноосигурителна каса - София за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 27 200 лв., представляващи размера на възнаграждението, което ищецът би
получил, ако бе допуснат до работа, на база на получаваното от него за съответната длъжност, както и за
неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., изразяващи се в претърпени
страдания, чувство на унижение и безпокойство в резултат от действията на
служители на НЗОК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.С.Д. от
гр.Пловдив, ЕГН **********, да заплати на Националната здравноосигурителна каса
- София, гр. София, 1407, ул. “Кричим” №1, разноски в размер на общо 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: