№ 19
гр. Велико Търново, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йордан Воденичаров
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело №
20214100100232 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Ищецът Г. ИВ. ИВ. от гр.Горна Оряховица чрез пълномощника си адвокат М.М. от
САК твърди, че е пострадал при пътнотранспортно произшествие, възникнало на 18.02.2019
г. около 14.55 часа в гр. Л на ул. "Т."/документирано с констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 32 от 18.02.2019г. на ОД на МВР - В. Търново, РУ -Г. Оряховица/ , при
следните обстоятелства /механизъм и условия/:
При управление на лек автомобил марка „Фолксваген Поло", с ДК№ ..., водачът К.Г.Д
предприел маневра потегляне и навлязъл от ул. Б към ул. Т., от север към юг, като пресякъл
траекторията на движещия се към кръстовището от запад към изток мотоциклет, управляван
от ищеца. В резултат на пресичането на траекторията на движение на двете моторни
превозни средства, последвал удар между тях, който бил челен за автомобила с предна
челна дясна част, десен фар и страничен за мотоциклета с предна лява странична част, ляв
преден амортисьор и ляв спойлер.
Получава травматично телесно увреждане, състоящо се в закрито счупване на
първи лумбален прешлен, довело до обездвижване на поясната област в гръбначния стълб с
лумбален корсет, причинило му трайно затруднение в движението на снагата, със срок на
лечение не по-малък от осем месеца.
Неблагоприятните / субективни и обективни /последици от събитието се изразили в
болки в областта на кръста, продължаващи и до датата на завеждане на делото ,
невъзможност да се обслужва в бита, престой на легло през по-голямата част от деня,
ограничение на движенията му и затруднение при придвижването. Предписано му е
домашно лечение след напускането на болницата, като е трябвало да носи медицински
имобилизационен колан за период от минимум осем месеца.. Изживял силен страх за
живота си с трайно отрицателно въздействие на случая върху психиката му - продължава
да го изпитва , когато управлява и да пътува с МПС.
Направил е разноски за лечение, свързани със закупуването и заплащането на
1
медикаменти, медицински материали и извършване на медицински прегледи и изследвания,
на обща стойност 822,25 лева.
Причинителят на вредите /с твърдение да е нарушил виновно нормата на чл. 50, ал. 1
ЗДвП/ към момента на събитието е имал качеството на застраховано лице по смисъла на чл.
477, ал.2 от КЗ на основание юридическия факт на сключен между него и ответника ЗАД "Б"
АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
оформен със застрахователната полица с № ..., със срок на валидност от 30.04.2018 г. до
29.04.2019 г.
Предявил към застрахователя писмена претенция с вх. № ОК-495953/13.08.2019. за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, която не е
удовлетворена в установените от закона срокове.
Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди
застрахователя- ответник да му заплати сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените и преживени
физически болки и душевни страдания, сумата 822,25 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечението му,
заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите , считано от
02.09.2019г., до окончателното им изплащане.
В с.з. пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове по съображения,
развити в представена писмена защита. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в минимално определен
размер съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът чрез своя процесуален представител по същество / от естеството на
възраженията му / оспорва иска за неимуществени вреди по размер, с възражение , имащо
за предмет твърдение, че пострадалият е допринесъл за тях по смисъла на чл.51, ал.2
ЗЗД поради обстоятелствата , че се е движил с несъобразена скорост и не е носел защитно
облекло. Отрича заявените неблагоприятни последици от събитието да се намират в
сигурно доказана пряка каузална връзка с него. Претендираният размер на обезщетението е
прекомерно завишен и несъответен на принципа на справедливото му определяне / чл.52
ЗЗД/.
Оспорва по основание , размер и като частично недопустим иска за имуществени
вреди, с възражения , че заявените разходи за лечение не са в сигурно доказана пряка
каузална връзка със събитието, а сумата по фактура №931/31.05.2019 г. не е била предмет
на извънсъдебно предявената към застрахователя претенция.
Оспорва по основание аксесорния иск за обезщетение за забава в размер на законната
лихва, с довода /възражението/, че щом към предявената извънсъдебно писмена претенция
не са били представени изисканите от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3 КЗ писмени
доказателства , такова не се дължи, считано от 02.09.2019 г.
Претендира присъждане на направените по производството разноски и адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове, имащи за предмет пряко
претендирано от застрахователя право на обезщетение за поправяне на причинени от
застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" лице имуществени вреди и претендирано вземане за морално
удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени
вреди, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, както и
вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва/' чл. 86, ал.1 ЗЗД/.
Настъпилото по време, механизъм, участници и място /предмет на описание в исковата
2
молба/ отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните белези на
пътнотранспортно произшествие /пар.6, т.ЗО от ДР на ЗДВП/ и се явява вредоносен
източник /главен юридически факт/ на получено от ищеца телесно увреждане с медико-
биологичното му описание по горе , както и произтеклите от него неблагоприятни
последици във времето, са предмет на убедителна доказателствена установеност чрез
извлечените данни от Решение № 242/15.07.2020г., постановено по АНД№ 445/2020г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица/ влязъл в сила акт на наказателния съд , който е
задължителен за гражданския – чл.300 ГПК/ и констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 32/18.02.2019 г. на ОД на МВР- Велико Търново, сектор „Пътен
контрол"-РУ на МВР Горна Оряховица /съставен по реда на НАРЕДБА № 1з-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия
и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд /Обн.ДВ. бр. 8/30.01.2009 г. изм. и доп., бр. 19 от
28.02.2017 г. /, протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от 18.02.2019 г.,
изготвено от ст. разследващ полицай при РУ на МВР- Горна Оряховица, с констатации,
онагледени с фотоалбум /тези протоколи по правната си природа са официални
свидетелстващи документи по смисъла чл.125 а, ал.1 ЗДвП, чл. 131, вр. с чл.155, ал.1 НПК,
вр. с чл.179, ал.1 от ГПК, чиято обвързваща съда материална доказателствена сила се
простира до всички непосредствено възприети/ зрително / на място обстоятелства от
съответните длъжностни лица/ местоположението на автомобила и мотоциклета, посоката
им на движение преди сблъсъка, обективните поражения по тях, локализацията на ударите,
намерените веществени следи, съоръжения на пътя, състояние и състав на пътната настилка,
времето и др./, показанията на изслушания свидетел – С И.а И.а, както и от представените
надлежно съставени медицински книжа- епикриза, издадена от Отделение за
неврохирургично отделение при МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов" АД- Велико Търново, 4 броя
амбулаторни листи, рецептурни бланки, чието компетентно разчитане и пояснение се явява
констативен предмет със съответното заключение на изслушаната и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице Д-Р В. М. М..
Обективният механизъм на вредоносното събитие /ПТП/ от експлоатационно-
техническа гледна точка /как и при какви обстоятелства е настъпило/ са установени с влязъл
в сила акт на наказателния съд , който е задължителен за гражданския – чл.300 ГПК.
Обективно неправомерното поведение на водача на лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“, с рег.№..., състоящо се в нарушение на правилото на чл.50
ал.1 от ЗДвП в конкретен израз на отнето право на ищеца да премине през кръстовището
пръв , движейки се по път с предимство, т.е. не изпълнил задължението си да спре и да го
пропусне , от което последвал сблъсък и причинена на втория средна телесна повреда,
така както се твърди по описанието й в исковата молба, е факт, попадащ в приложното
поле на посочената процесуална норма.
На материалноправния въпрос: дали причината за настъпването на вредоносното
събитие може да се вмени във вина на водача на лекия автомобил „Фолксваген“,
наказателният съд е дал утвърдителен отговор, като го е признал за виновен за извършено
по непредпазливост престъпление по чл. 343, ал.1, б „б“, предл. 2, във връзка с чл. 342, ал.1,
предл. 3, ал. 1 от НК.
Затова исковете са доказани по основание .
По силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, оформен със застрахователна
полица№BG/02/118001302241 със срок на покритие до 29.04.2019 г. ответникът-
застраховател е поел задължение за покрие в границите на определената в него сума един
застрахователен риск, наречен опасност от възникване на задължение на застрахованото
лице да заплати обезщетение на трето увредено лице за причинени му вреди от виновно и
противоправно деяние при управление на МПС, т.е. когато възникне ситуация да бъде
ангажирана деликтната му отговорност/ санкционна последица, чиято финансова тежест се
понася от застрахователя/- чл.429, ал.1, т.1,ал.2, т.2, чл.493, ал.1, т.1, т.5 от КЗ.
3
Ищецът като трето увредено лице е носител на пряко имуществено притезателно право
/вземане/ срещу застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, покриващо
действително претърпените от него вреди - чл. 432, ал.1 от КЗ, чието съдържание е
идентично с обезщетението, което причинителя на вредите /делинквента/ дължи и би
платил, ако първият бе упражнил за това срещу него насрещното си произтичащо от закона
субективно притезателно право, тъй като са налице предпоставките за ангажиране на
деликтната му отговорност- чл.45, ал.1, ал.2, вр. с чл.51, чл.52 от ЗЗД.
Именно в поведението на водача, чиято гражданска отговорност е предмет на
задължително застраховане при ответното дружество, се открива решаващия елемент в
каузалната верига от обстоятелства,, изразен в обективния факт на неизпълнение на
задължението му/ чл.50 ЗДвП/ да пропусне моторното-превозно средство, движещо се по
път с предимство, без който не би настъпило вредоносното събитие.
Съдържа онази доказателствено-логическа тежест като правно оценъчно градиво за
наличието на вина, защото тя по начало съпътства противоправността, щом втората е
налице.
В областта на деликтната отговорност вината най-общо се разглежда като укоримо
психическо отношение /умисъл или небрежност/ към противоправния резултат, а в областта
на договорната отговорност- на практика тя се приравнява на неполагане на грижата на
добрия стопанин като абстрактен модел на поведение - при обективна възможност да бъде
положена. Вината в случая дори не се й предполага / чл.45, ал.2 ЗЗД/ , защото се счита
направо установена по силата на решението на наказателния съд.
На езика на гражданскоправната философия /липсва легално определение/
правнозначимата неимуществена вреда/ с претенция за относителна умозрителна точност/ е
неблагоприятна последица /аргумент от чл.51, ал.1 от ЗЗД, където ясно е казано : „ . . .
последица от увреждането"/ от противоправно и виновно засягане на идеални блага, които
са предмет на абсолютни лични права или най-общо на някакъв правнозащитим интерес
/ценност- лична неприкосновеност, свобода, телесно и психическо здраве, чест,
достойнство, добро име, тайна на информацията, душевно спокойствие и др., като
проявлението им, подлежащо на зачитане/ признание/ според обществените разбирания за
справедливост е когато човешкият индивид действително понася някакви съществени
нравствени, емоционални, психически терзания/ душевни страдания/ и физически болки.
Ясно е, че пряка последица от деликтното деяние на застрахованото лице, изразена
като реален резултат в полученото травматично увреждане, е засягането на правно
защитимо идеално благо на ищеца, наречено здраве във физиологичния/ телесен/ смисъл на
понятието, както и засягането на идеално благо, наречено душевно равновесие и
спокойствие/ нервно-психическо благосъстояние/.
Травматичното увреждане закономерно е предизвикало неблагоприятни изменения в
неговото физическо здравно и душевно състояние , в сравнение с тези отпреди злополуката
– усещане за силна и постепенно затихващи в срока на оздравителния период/ 4-6 месеца/
физически болки, но с остатъчност скованост и дискомфорт, макар и в регресия- още 2-3
месеца, както и психически страдалчески изживявания- страх, неудобства от невъзможност/
непълноценност да се обслужва по време на възстановителния период и т.н. /свидетелските
показания на майката на ищеца, както и заключението на вещото лице по приетата съдебно-
медицинска експертиза/.
Всички тези вредни за него последици от неимуществен характер /болки и душевни
страдания/ следва да бъдат възмездени чрез някаква парична компенсация, определена по
справедливост - чл.52 от ЗЗД.
В закона липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в
правораздаването/няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а само
посочване на примерни показатели за „измерването й" в пари като израз на обществена
оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните обстоятелства за
всеки отделен случай/. Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична "тарифа" за
4
парична компенсация на морални вреди от отделни видове деликти, причинили различни
физически и психически увреждания /а трябва да има, за да се избегне субективния
произвол!/. По обща и разумна правораздавателна идея се има предвид обаче не
субективното разбиране/ чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/ макар че
фактически то почти винаги се проявява и няма как да не се проявява щом законът мълчи и
не определя съдържанието на това понятие като родово, нито фиксира някаква каузистична
„тарифа" /, а изнамиране на някакъв обективен преобладаващо приет от обществото подход/
критерий за постигане на това явление за подобни случаи на конкретно разглеждания. С
оглед философските прозрения на различни мислители във вековете и човешкия опит,
понятието справедливост би могло да се определи като вид нравствен закон/ обществен
идеал/, повеляващ на всеки и изразяващ съзнателно и доброволно зачитане на принципа на
равенство между всички хора по такъв начин, че в отношенията и един към друг и към
цялото общество, всеки от тях да се постави в положението на другите и да се отнася към
тях, така както би желал да се отнасят с него - една мярка за заслужено компенсаторно
равновесие в живота според човешкото поведение, целяща всеки да получи това, което
другия получава при еднакви или сходни предпоставки и обстоятелства. Ясно е, че основен
и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени вреди, включително и по
настоящото дело следва да бъдат обичайните разрешения в съдебната практика за други
подобни случаи и съпоставими случаи, разбира се, при съобразяване на всички конкретни
обстоятелства, имащи приложно значение при „ оживяването" на понятието справедливост.
Съдът, като съобрази икономическия стандарт на живот в страната отпреди 2 години и
сега, измерен чрез средностатистическите показатели за доходите и покупателните
способности на средния българин, обстоятелствата, че периодът за възстановяване на
основните двигателни функции от травматичното увреждане е бил в рамките на около 8
месецаq тежестта на фрактурата на първи лумбален прешлен, периода на
неработоспособност, необходимостта от провеждане на медикаментозно лечение във
възстановителния период, обстоятелството, че обемът на движение е възстановен, но се
налагат ограничения в двигателния режим на лицето/ не може да извършва тежък физически
труд/, силата на болките, страховите представи и безпокойствата, социално битовите
неудобства, възрастта на пострадалия- 38 години и казуистичната практика на съдилищата/
например Решение № 174/14.07.2021 г. по в.т. № 28/2021 г. на ВТАС , с което е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди от получени не по леки травматични увреждания ,
включващи освен счупване на първи поясен прешлен и счупване на първи шиен прешлен
и контузия на гръбначния стълб, с продължително болнично лечение – в размер на 25 000
лева / приема, че сумата 25 000 лева се явява справедлив паричен еквивалент/обезщетение/
на/ за претърпените неимуществени вреди.
Наведеното от ответната страна правонамаляващо възражение/ чл.432, ал.2, вр. с чл.51,
ал.2 от ЗЗД/ за допринасяне на вредите от пострадалия ищец с твърдението да е
управлявал мотоциклета си с несъобразена с пътните условия скорост, както и че не е носил
предпазно облекло и други средства , е голословно като лишено от каквато и да било опора
в доказателствата и логиката на нещата, които конкретното пътнотранспортно
произшествие представя . Подобен принос е опроверган и от заключението на медицинската
експертиза по повод на нарочно поставения в тази предметна връзка въпрос на ответника.
При анализа на каузалната верига от обстоятелства довела до вредоносното събитие не
се установява какъвто и да било негов обективен принос, свързан с неправилни действия
или непредприети правилни възможни действия при управлението на мотоциклета , които
ако бе предприел , същото не би възникнало или ако и да бе възникнало, увреждането би
било по леко .
Имуществената вреда е неблагоприятна пряка и непосредствена последица / еж.
чл.51, ал.1, чл.82 , ал.1 от ЗЗД/от противоправно/ от деликт или договорно неизпълнение / и
виновно / чл.45, ал.1, чл.81, ал.1 от ЗЗД/ засягане на блага, които са предмет на абсолютни
или относителни права или най-общо на някакъв правнозащитим интерес/ ценност, т.е. тя
изразява разликата между състоянието на имуществото преди и след факта, от който
5
произлиза увреждането му.
Правнозначимите и подлежащи на поправяне вреди биха се познали като една
типична, нормално настъпваща и/или необходима/ закономерна/ неблагоприятна последица.
В случая активът на имуществото на ищеца е намалял с необходимо присъщи / в този
смисъл е отговора на въпроса поставен на вещото лице / с оглед вида, характера и тежестта
на травматичното увреждане и последиците му, време за възстановяване, разходи, доказани
с представените писмени доказателства за закупуване на лекарства и консумативи и
заплащане на прегледи, на обща стойност 822,25 лева.
Затова те представляват негова вреда в пряка причинна връзка с деликтното събитие
и подлежат на обезщетяване .
Възражението за частична недопустимост на иска за поправяне на имуществените
вреди относно заплатена такса за медицински преглед в размер на 30 лева по фактура №
931/31.05.2019 г. е неоснователно. Обстоятелството , че този разход не е включен в
предмета на предявената по реда на чл.380 КЗ претенция не предизвиква приписваната му
отрицателна процесуална квалификация , защото ответникът застраховател не спори , че е
направил цялостен отказ да удовлетвори както правото на обезщетение за неимуществени ,
така и правото на обезщетение за имуществени вреди / и да бе включен, не би имало
никакво значение/
Върху така определените парични вземания, следва да бъде присъдено и обезщетение
за забава в размер на законната лихва до окончателното им погасяване, считано от деня
/14.11.2019 г./, следващ този на изтичане на крайния тримесечен срок за произнасяне по
предявената пред застрахователя претенция - чл.497, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.86, ал.1, чл.84, ал.1
ЗЗД, а не от посочения в петитума на исковата молба ден- 02.02.2019 г.
При този изход на спора на основание чл.38, ал.2 , вр. с ал.1, т. 2 ЗА ответникът /
според изричната уговорка между адвоката и клиента в представения писмен документ ,
съдържащ договор за правна защита и съдействие/ дължи на пълномощника на ищеца-
адвокат М.М. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1580 лева съгласуван с
определените в чл.7, ал. 2, т. 1, т. 4, вр. с чл.2, ал.5 на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения съразмерно уважената част от
исковете/ и следва да бъде осъден да го заплати, тъй като пълномощникът на ищеца е
упражнил това свое процесуално право с материалноправни последици.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част на исковете, ищецът
дължи на ответника плащане на сумата 885,54 лева , представляваща направени по
производството разноски, изчислени на основата на заплатено адвокатско възнаграждение
в общ размер на 2160 лева/ което не е прекомерно , противно на направеното възражение,
защото обхваща защита по три иска / и за вещо лице- 250 лева и следва да бъде осъден да
го стори, тъй като вторият е упражнил това свое процесуално право с материалноправни
последици.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество трябва да бъде осъдено да
заплати държавната такса ,следваща се върху уважените искове – в общ размер на 1050
лева / чл.1 от Тарифата за ДТ събирани от съдилищата по реда на ГПК , чл. 72, ал.2 ГПК/ ,
както и разноските, направени от бюджетните средства на съда / 150 лева / , доколкото те са
предявени от лице, освободено от задължението за внасяне на държавна такса.
Предвид гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1, вр. с чл. 429, ал.1, чл. 493, ал.1, т.1 на Кодекса за
застраховането, чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 497, ал.1, т.2 на Кодекса за застраховането
6
ЗАД "Б" , със седалище и адрес на управление: гр.С, ..., с ЕИК ... да заплати на Г. ИВ. ИВ.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Г.О, ..., както следва: 1/ сумата 25 000/ двадесет
и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди/
физически болки и душевни страдания/ от получено телесно увреждане , състоящо се в
закрито счупване на първи лумбален прешлен, виновно и противоправно причинено му от
К.Г.Д -застраховано по смисъла на чл. 477, ал.2 от КЗ лице, съгласно сключен между него и
застрахователя договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, оформен със застрахователна полица BG/02/118001302241 със срок на
покритие до 29.04.2019 г. ,вследствие на настъпило на 18.02.2019 г. около 14.55 часа в гр.Л
кръстовището, обособено от улиците Т., Г.С.Р и Б, застрахователно събитие с характер на
пътнотранспортно произшествие и 2/ сумата 822,25 / осемстотин двадесет и два лева и
двадесет и пет стотинки / лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, произтекли от същото застрахователно събитие, изразяващи се в
направени парични разноски, свързани с лечението на полученото увреждане и последиците
му, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 14.11.2019 г.
до окончателното изплащане на сумите на застрахователните обезщетения.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск , имащ за предмет претендирано право на обезщетение
за неимуществени вреди за разликата до пълния му претендиран размер от 40 000 лева,
като неоснователен и недоказан, както и иска за обезщетение за забава в размер на
законната лихва, предявен да времето от 02.09.2019 г. до 14.11.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 на Закона за адвокатурата ЗАД
"Б", със седалище и адрес на управление: гр.С, ..., с ЕИК ... да заплати на адвокат М.М. М.
от САК , сумата 1580 / хиляда петстотин и осемдесет / лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Г. ИВ. ИВ., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр.Г.О, ... да заплати на ЗАД "Б" , със седалище и адрес на управление: гр.С, ..., с
ЕИК ..., сумата 885,54 лева, представляваща направени по производството разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД "Б", със седалище и адрес на
управление: гр.С, ..., с ЕИК ... да заплати по бюджетната сметка на ВТОС в едноседмичен
срок от влизане в сила на решението сумата 1200 лева , представляваща следващата се
държана такса върху уважените искове/ 1050 лева/ и разноските, направени от
бюджетните средства на съда / 150 лева/ .
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
7