Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260035 Година
26.08.2020 Град Стара З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми юли
Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 151 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът З.Д.С. твърди в поправената
си искова молба, че с
ответника се намирали в договорни отношения, по силата на които той
разпространявал и продавал ел. енергия, а ищецът бил негов потребител. В средата
на ноември 2019 г., когато искал да плати сметката си за ел. енергия в интернет
банкирането, установил, че ответникът му бил начислил 1670.28 лева. Останал
изумен и много учуден и не платил сумата. На следващият ден посетил, за да
разбере за какво имал такава сума за плащане, а жена, която разговаряла с него,
му казала, че удостоверението за наследници не било достатъчно да му връчела
документите и не му казала защо имал тази сума за плащане. Единственото което
му казала било, че фактурата била с № **********/13.11.2019 и падеж 25.11.2019.
Фактурата, което било видно от сайта на банката, била издадена на името на баща
му, който починал на 29.07.2016 г. Той единствено живеел и ползвал
наследствения му имот в -, като знаел от фактурите, че клиентския му номер бил
********** , а ИТН - 4267896. Нямал документи защо имал тази начислена сума.
Ответникът бил допуснал редица нарушения на ПИКЕЕ, ОУ за пренос на ел.енергия,
както и съществени нарушения на ОУ на договорите за продажба на ел.енергия при
налагането на санкцията. Да не говорел, че ПИКЕЕ и др.нормативни актове не му
давали право да преизчислява едностранно сметката му за ел.енергия. Първото
нарушение било, че в чл. 4,ал. 2 от ОУ на договорите за продажба било записано,
че снабдяването с ел.енергия се извършвало при спазване принципите на
равнопоставеност и прозрачност. С преизчисляването и коригирането на сметката
му за ел.енергия за минал период тези принципи били нарушени. Как, защо, на
какво основание и при какви условия му била преизчислена, и то два пъти за един
и същи период, и как му била коригирана сметката за потребена ел.енергия, не му
било ясно и обяснено. Следващото нарушение се изразявало в начина на подмяна на
СТИ с оглед изготвянето и връчването на книжата от ответника за тези му
действия. В чл. 36, чл. 37 и чл. 63 от ОУ за пренос на ел.енергия бил посочен
начина и кой имал право да поиска проверка на СИ, както и условията за
съставянето и връчването на протоколите. При извършване на проверка на
измервателното устройство от служител на „Е.", същият бил длъжен да
състави протокол от огледа, демонтажа, начина на съхранение след демонтажа,
както и да удостоверял тези си действия с подпис в протокола, а също така и да
връчел протокола за подпис на клиента. Ако последният не бил присъствал,
протоколът се разписвал от свидетели. За тези си действия, ако клиента не бил присъствал,
„Е." били длъжни да го уведомят, изпращайки му протокола с препоръчано
писмо с обратна разписка, като след получаването му се считало, че бил уведомен
надлежно. За извършване на проверка, оглед и снемане на измервателното
устройство от служител на Е. не бил уведомен. Протокол от извършената проверка
на измервателното съоръжение не му бил връчван, нито лично, нито чрез пощата с
обратна разписка. Не бил уведомен за действията и изобщо нямал представа какво
било записано в този протокол, както и кой го бил разписал. Не ставало ясно и
как ответникът определял, че именно той манипулирал СТИ. Нямал представа, защо
и как била преизчислена ел.енергия. Само орган облечен в държавна власт можел
да санкционира или приеме решение за преизчисляване и съответно да наложи глоба
или преизчисление. Ответникът не бил такъв орган, а равнопоставен контрагент по
договорно отношение. Като такъв имал всички права да докаже и установи, че
ищецът бил виновен за това, че СТИ било манипулирано или изобщо да докажел, че
бил виновен за неправилното отчитане. Никога не се бил докосвал до таблото и
електромера. СТИ били собственост на ответника и какво правел, съхранявал и
опазвал, не било негово задължение, а негова отговорността за правилното му
съхранение и опазване от чужда намеса. По силата на чл. 82 ЗЗД можел да
претендира пропуснати ползи или претърпяна вреда само ако докажел, че
насрещната страна била недобросъвестна и/или умишлено нанесла щети или вреди.
Не бил въздействал на СТИ и бил добросъвестна страна по сключения между тях
договор. Не бил получавал протокол по надлежния ред и не знаел дали имало
извършена метрология, как била извършена и от кого, дали съответствала на
изискванията на ЗИ. Ответникът твърдял, че основанието за преизчисляване
ел.енергията намирал в чл. 48 и 51 ПИКЕЕ, които били приети в нарушение на
предоставената делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Извършването на промяна в
сметките на потребителите за вече доставена и ползвана енергия от доставчика,
било лишено от законово основание - такава разпоредба липсвала в ЗЕ и в Наредба
№ 6 от 09.06.2004 г., а в посочените в исковата молба решения било прието,че
извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и
ползвана ел. енергия от доставчика, било лишено от законово основание. В тази
насока била и практиката на ЕО. Принципите на Европейското законодателство в
тази област били посочени категорично и конкретно в приложимата Директива
2012/27/ЕС. Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 1670.28 лева по фактура № **********/13.11.2019 г.,
с падеж 25.11.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът Е. оспорва
предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди
сторените по делото разноски, с възражение и доводи, изложени подробно от
пълномощника му в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
Страните не спорят, че
са в договорни отношения по продажба на ел.енергия, по силата на които
ответникът снабдява с такава наследствен от баща му имот на ищеца в -, а той е
негов битов потребител на същата енергия. От представения с отговора констативен
протокол № 486718/21.02.2019 г. се установява, че на същата дата на съставянето
му на 21.02.2019 г., посочените в този протокол двама служители на Е., в
присъствието на ищеца, демонтирали за експертиза пломбирания електромер в заключено
ел.табло, отчитащ доставената до наследствения имот на ищеца в - ел.енергия, поставили
го в безшЕ.а торба, която пломбирали с пломба № 559611, а на негово място
поставили друг електромер (л. 30). Вярно е, че ответникът не поиска разпит на
свидетели, които да потвърдят тези констатации в този протокол. Но също така е
вярно, че ищецът е удостоверил с подписа си под него, чиято автентичност не
оспорва по делото, тези вписани в него горепосочени обстоятелства. Поради това
съдът ги намери за установени от същия протокол (чл. 180 ГПК).
При извършената
метрологична експертиза на сваления електромер е установено, че е осъществен
достъп до вътрешността му, където е монтирано допълнително устройство с
дистанционно управление в измервателната му верига, водещо до манипулация на
метрологичните му характеристики, като проверката е извършена при изключено
устройство, като е установена и запоена пластина на сензора за индикация при
отваряне на горния му капак, поради което метрологичните му характеристики и
външния му вид не съответстват на изискванията на одобрения тип (л. 32). Поради
това ответникът начислил на наследодателя на ищеца допълнително 8640 кВтч
ел.енергия за миналия период от 01.12.2018 г. до 21.02.2019 г., на цена от 1670.28
лева с ДДС (л. 31). По делото няма данни ищецът да е
платил тази цена. Други доказателства не са представени по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявения отрицателен установителен иск
е основателен и следва да се уважи (чл. 124, ал. 1 ГПК). При него ответникът носи
тежестта да докаже пълно и главно, че спорното право е възникнало и съществува,
а ищецът - фактите, които го изключват, унищожават или погасяват. Или при този
иск ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно факта, от който е
възникнало и съществува претендираното от него вземане, едва след което ищецът следва
да доказва възраженията си за неговата недължимост (чл. 154, ал. 1 ГПК и Р 1436-1962–IV
г.о.). В случая ответникът не доказа пълно и главно по делото да е възникнал
посоченият в отговора му правопораждащ процесното вземане фактически състав,
респективно не доказа това вземане да се дължи на основание чл. 98а, ал. 2, т.
6, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 51, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
По въпроса съществува
ли законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира сметките на
потребителите си за доставена електроенергия за минал период от време, в който
са влезли в сила промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (Обн.
ДВ, бр. 54/2012 г.), но все още не са били приети от ДКЕВР -
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ - ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), практиката
е уеднаквена с решения на ВКС (Р 115-2015-IV г.о., Р 111-2015-I т.о., Р
173-2015-II т.о., Р 115-2015-IV т.о. и Р 164-02.03.2016-II т.о.). Тя от една
страна трябва да намери приложение и в случая, защото и при него процесната
корекция на сметката на ищеца е извършена след проверка на 21.02.2019 г. и за
корекционен минал период от 01.12.2018 г. до 21.02.2019 г., през който приетите
от ДКЕВР горепосочени ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.), са били първоначално
отменени с обнародваното в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и влязло в сила на същата
дата решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС, с изключение на чл.чл. 48-51, които
са били отменени след това, с обнародваното в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. и влязло
в сила на 23.11.2018 г. решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС, като отмяната им
има действие занапред – от влизането в сила на тези решения съответно на
14.02.2017 г. и на 23.11.2018 г. (чл. 194 и чл. 195, ал. 1 АПК, така и мотивите
на ТР 2/2014 на ОСГТК на ВКС и Р 232-2016-VII о. на ВАС). Поради това същите
ПИКЕЕ не са били въобще приложими към датата на процесната проверка на 21.02.2019
г., защото преди това на 23.11.2018 г. са били изцяло отменени. А новите ПИКЕЕ
са приети след това и обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., и не им е
придавано обратно действие. Поради това също не са били приложими към датата на
процесната проверка на 21.02.2019 г. А от друга страна, посочената практика на
ВКС при такива случаи не е и изменяна с посочените в отговора на ответника
решения на ВКС, защото те касаят случаи на действащи към момента на проверките
по тях и корекционния период норми на чл. 48-51 от посочените ПИКЕЕ (Обн. ДВ,
бр. 98/2013 г.), а случаят по делото не е такъв (Р 118-2017-II т.о., Р
124-2019-III г.о. и Р 150-2019-III г.о.).
Поради това при него следва
да намери приложение горепосочената практика на ВКС (Р 115-2015-IV г.о., Р
111-2015-I т.о., Р 173-2015-II т.о., Р 115-2015-IV т.о. и Р 164-02.03.2016-II
т.о.). А според същата, през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила горепосоченото
изменение на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (Обн. ДВ, бр. 54/2012 г.), до 16.11.2013
г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), не съществува
законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя (Р 115-2015-IV г.о.). Случаят
е именно такъв.
При него от една страна,
от събраните по делото доказателства, по несъмнен начин е установено само, че
към датата на извършената проверка на 21.02.2019 г., е било налице неправомерно
въздействие върху демонтирания при същата електромер, отчитащ доставената до
наследствения имот на ищеца електроенергия, вследствие на което същият не
отговаря на метрологичните характеристики на одобрения тип и неточно е отчитал същата
енергията. От доказателствата по делото обаче не е установено, нито че
неправомерното въздействие върху този електромер е извършено от ищеца, който изрично
отрича това в исковата си молба, нито конкретният период от време преди
проверката, през който доставяната електроенергия до наследствения му имот е
била неточно отчитана.
От друга страна с
изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ (в ред. след ДВ,
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), законодателят делегира на КЕВР
правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА), да приеме нов, особен
подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ. Подобна законова делегация бе налице и в
предходната редакция на тези разпоредби, но тя не се отнасяше за случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и корекциите на сметки
на потребители в тези случаи (Р 200-2013-II т.о. Р 201-2013-II т.о., Р
38-2014-I т.о., Р 165-2009-II т.о., Р 104-2010-II т.о., Р 26-2011-I т.о., Р
189-2011-II т.о., Р 79-2011-II т.о., Р 177-2011-II т.о., Р 29-2011-II т.о., Р
57-2012-I т.о., Р 159-2013-II т.о. и Р 487-2012-IV т.о.). В изпълнение на тази
законова делегация ДКЕВР прие ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.). Последните
обаче са отменени с обнародваното в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и влязло в сила на
същата дата решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС, с изключение на чл.чл. 48-51,
които са отменени след това, с обнародваното в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. и влязло
в сила на 23.11.2018 г. решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС, като отмяната им
има действие занапред – от влизането в сила на тези решения съответно на
14.02.2017 г. и на 23.11.2018 г. (чл. 194 и чл. 195, ал. 1 АПК, така и мотивите
на ТР 2/2014 на ОСГТК на ВКС и Р 232-2016-VII о. на ВАС). Поради това същите
ПИКЕЕ не са били въобще приложими към датата на процесната проверка на 21.02.2019
г., защото преди това на 23.11.2018 г. са били изцяло отменени, а в същото
време, новите и сега действащи ПИКЕЕ, са приети след това и обнародвани в ДВ,
бр. 35 от 30.04.2019 г., като не им е придавано обратно действие. Тъкмо
напротив. Според §2 от ПЗР на същите, процедурите по преизчисляване на
количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на
финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни
протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда,
действал към датата на съставяне на констативния протокол. Поради това и те не
са били приложими към датата на процесната проверка на 21.02.2019 г. А в такива случаи ВКС
приема в задължителната си
практика, че отсъствието на нормативна уредба (в случая на действащи
към датата на процесната проверка ПИКЕЕ) изключва законовото
основание за провеждане на прилаганите от доставчиците корекционни процедури,
независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им
общите условия (Р 115-2015-IV г.о.). Нещо повече. В задължителната си практика
ВКС приема еднозначно още, че доставчикът на електрическа енергия не може да
обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с тези
приети от самия него общи условия, защото подобни клаузи са неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, и поради това нищожни съгласно чл. 146, ал.
1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД (Р 200-2013-II т.о., Р 201-2013-II т.о., Р 38-2014-I
т.о., Р 165-2009-II т.о., Р 104-2010-II гр.о., Р 26-2011-I т.о., Р 189-2011-II
т.о., Р 79-2011-II т.о., Р 177-2011-II т.о., Р 29-2011-II т.о., Р 57-2012-I т.о.,
Р 159-2013-II т.о, Р 487-2012-IV гр.о.).
А след като е така, предвид
горепосочената съдебна практика относно приложението на материалния закон и
разпределението на доказателствената тежест в процеса, следва извода, че ответникът
не е имал и в случая законово основание да коригира едностранно сметката на ищеца/наследодателя
му за миналия исков период от 01.12.2018 г. до 21.02.2019 г. с исковата сума от
1670.28 лева, именно защото за този период не само липсват действащи ПИКЕЕ,
които да определят процедурата за корекция на сметки на потребители за минал
период, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, но и по
делото не е доказан нито периода на това неточно отчитане, нито неправомерно
виновно поведение на ищеца (Р 115-2015-IV г.о.). Само на това основание тази
искова сума следва да се приеме за недължима от същия, а предявеният от него
отрицателен установителен иск за признаване несъществуването на такова вземане на
ответника за същата, се явява основателен и следва да се уважи.
При този изход на
делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по делото разноски в
общ размер от 499.64 лева, от които 70.64 лева внесена за производството държавна
такса и 429 лева платено адвокатско възнаграждение
(чл. 78, ал. 1 ГПК). Основателно е обаче възражението на пълномощника на
ответника в молбата му от 06.07.2020 г. по делото, за прекомерност на това
възнаграждение. Настоящото дело не се отличава с никаква фактическа или правна
сложност в сравнение с други такива дела от същия вид, който извод се обуславя
и от горепосочената задължителна съдебна практика на ВКС, разрешила спорните
въпроси по него (т. 3 от мотивите на ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК). При
това положение, платеният от ищеца адвокатски хонорар от 429 лева, очевидно се
явява прекомерен и следва да се намали до действащия към момента на уговарянето
и плащането му по договора от 17.06.2020 г. минимален размер от 240.22 лева по
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в ред. й преди изм. й
от ДВ, бр. 68/31.07.2020 г.), като му се присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част или на ищецът следва да се
присъдят поради това разноски по делото в размер на 310.86 лева (чл. 78, ал. 1
и 5 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Е. *” Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, че З.Д.С., с ЕГН **********, с адрес *** З., не му дължи сумата
от 1670.28 лева, представляваща цената на 8640 кВтч електрическа енергия по
фактура № **********/13.11.2019 г., с която е коригирана сметката на
наследодателя му Д.З. С., починал на 29.07.2016 г., за миналия период от 01.12.2018
г. до 21.02.2019 г.
ОСЪЖДА
”Е. *” Е. с п.а., да заплати на З.Д.С. с п.с., сумата от 310.86 лева за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: