№ 66
гр. Каварна, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.а М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от В.а М. Узунова Панчева Гражданско дело №
20223240100453 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.9 от СК.
Гражданско дело №453/2022г. е образувано по искова молба с вх.
№3159/25.10.2022г., подадена от С. Х. П. с ЕГН ********** от гр.Каварна,
ул.”***” № 100 чрез адв. И. Р. от ДАК, съдебен адрес: гр.Каварна, ул.”***”
№ 10, срещу Е. В. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Каварна,
ул.”***” № 100, с настоящ адрес: гр.Каварна, ул.”****” № 19.
В исковата си молба ищецът излага, че с отвеницата са разведени от
15.04.2022г., съгласно Решение №260062/15.06.2021г. С решението
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
дете В. С. Х. било предоставено на майката Е. П.а, като за бащата е бил
определен режим на лични контакти.
Ищецът излага още, че на 19.08.2022г., роднина на ответницата довела
детето в дома му и заявила, че Е. П.а заминала за Германия. Първоначално
ищецът смятал, че това действие е свързано с определения режим на лични
контакти с детето за летния период, но с наближаването на учебната година и
безуспешните опити да се свържи с ответницата, установил, че всъщност тя
няма да вземе сина им. От него и разбрал, че е разговарял с майка си в
първите дни от идването му в дома на ищеца, но впоследствие разговорите
били прекъснали. Затова и закупил всичко необходимо и подготвил детето за
училище.
Ищецът излага още, че и до настоящият момент не е осъществявал
какъвто и да е контакт с ответницата, която не била участвала по никакъв
1
начин в живота на детето, считано от 19.08.2022г.
С оглед изложеното, моли съда да му предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето В. С. Х. с ЕГН **********; за
местоживеене на детето да бъде определено местоживеенето на бащата в
гр.Каварна, ул.”***” № 100; да бъде определен режим на лични отношения
между детето и неговата майка Е. В. П., както следва: всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден, до 16.00 часа на
неделния ден, двадесет дни през летния сезон, когато бащата не е в платен
годишен отпуск; да бъде присъдена месечна издръжка в размер на 250,00
лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.10.2022г., ведно
със следващата се законова лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законови причини за нейното изменяване или прекратяване; да бъде
присъдена месечна издръжка за минал период в размер на 250 лева, считано
от 19.08.2022г., до датата на завеждане на исковата молба, ведно със
следващата се законова лихва върху сумата до нейното изплащане.
В о.с.з., ищецът редовно призован не се явява, представлява се от адв.Р.,
която поддържа исковата молба.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответницата, чрез
назначения й особен представител адв.М.В. е депозирала писмен отговор на
исковата молба. Счита иска за допустим, но неоснователен. Посочва, че с
Решение № 200062/15.06.2021г. на РС Каварна, бракът между ищеца и
ответницата бил разтрогнат, като родителските права по отношение на
малолетното дете В. Х. били предоставени на майката. Не възразява
местоживеенето на детето да бъде определено по постоянния адрес на бащата.
Изразява становище, че с оглед местоживеенето на ответницата извън
страната, то майката няма да има възможност да спазва режима на лични
контакти. Оспорва искането за определяне на месечна издръжка на детето в
размер на 250 лева, като моли да се определи издръжка в размер на 200.00
лева.
В о.с.з., ответницата, редовно призована, явява се лично моли сад да
бъде освободен служебният й защитник. Упълномощава адв.В.К. – АК
Добрич, който да я представлява в настоящия процес.
Оспорва исковата молба и посочва, че изнесеното в исковата молба не
отразява действителността. Твърди, че е разговаряла с бащата на детето си
преди да замине за Германия. Уведомила го е, че ще остане там няколко
месеца, за да изкара средства, необходими й за отглеждане на детето. Твърди,
че разговаряла с мъжа си, завела детето в дома му и го оставила там. Той й
казал „Добре! На мен не ми е проблем да го гледам за няколко месеца“.
Каварненският районен съд след преценка на събраните по делото
2
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното
Удостоверение за раждане, съставено въз основа на Акт 0805/25.07.2014г., че
детето В. С. Х. е син на страните, роден по време на брака им.
С Решение №260060/15.06.2021г. бракът между двамата родители е
прекратен с развод, като упражняването на родителските права по отношение
на роденото от брачното съжителстване дете В., са предоставени на майката
Е. В. П., за бащата бил определен режим на лични отношения, всяка първа и
трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък, до 16.00 часа в неделя, с
преспиване при бащата, като бащата е следвало да взима детето от
местоживеенето на майката в петък и го връща в неделя на същия адрес.
Местоживеенето на детето било определено на адреса на майката, а бащата
бил осъден да заплаща издръжка за сина си в размер на 200 лева месечно.
Установява се от Трудовия договор №07/26.04.2018г., че бащата С. Х. е
назначен на работа във фирма „***“ ЕООД на длъжност „общ работник
строителство сгради – строителство“, с основно месечно възнаграждение от
510 лева. Представено е Удостоверение от работодателя, изх.
№23/21.10.2022г., о т което е видно, какви суми е получавал ищеца за
последната една година.
Удостоверение изх.№АС-09-198/19.10.2022г., издадено от ОУ “****“
гр.Каварна сочи, че за учебната 2022/2023г. В. С. Х. е редовен ученик във 2б
клас.
Ответницата е представила Трудов договор №1/07.03.2023г., сключен
между нея и „Емили 06“ ЕООД, където тя е назначена на длъжност „касиер“
на непълно работно време, с месечно възнаграждение от 390 лева. В тази
връзка е изискана информация от НОИ, ТП Добрич и е получена справка за
ищеца и ответницата.
По делото са разпитани свидетели, водени от двете страни. От тях се
установява следното:
Св.Катя Иванова Балтаджиева, родственица на ищеца, посочва, че за
малкото дете В. се грижи баща му С. и неговата баба. Св.пътува за Англия, но
говори с тях по телефона и знае, че те отглеждат детето. Майката заминала за
Германия и лелята го оставила при баща му.
Свидетелката Т.З.Б., - майка на ищеца твърди, че леля на майката
оставила детето и казала, че заминава с тях в Германия. Чакала известно
време да се върне и завели дело. За първия учебен ден не се върнала, само
бабата изпратила подаръци. За Нова година се върнала, взела детето, а след
това отново заминала и оставила детето. После като се върнала, детето
останало при баща си. Когато ходело при майка си, не посещавало училище.
3
Според свидетелката синът й – бащата на детето, не е плащал издръжка,
докато детето е било при майка си.
Свидетелката Ж.С. П. – леля на ответницата, твърди, че племенницата й
заминала за Германия, защото нямала възможност да издържа детето, а
бащата не заплащал издръжка. Свидетелката сочи, че майката говорила с
бащата, да остави детето при него. И тя лично го завела преди да тръгне при
баща му.
Свидетелката Р.С.А. – родственица на ответницата твърди, че майката
заминала в Германия, за да изкара някой лев. Майка й и намерила хубава
работа. Говорила със С. по телефона и той се съгласил да гледа детето.
Съдът кредитира свидетелските показания на двете групи свидетели,
само доколкото кореспондират с останалия доказателствен материал, тъй като
се опитват да защитят тезата на страната, за която свидетелстват.
За нуждите на производството и съобразно разпоредбата на чл.15 от
Закона за закрила на детето са изготвени два социални доклада. Първият
доклад е изготвен по повод постановяване на привременни мерки, а вторият –
за с.з. след явяване на майката.
От първия доклад се установява, че при социалното проучване бащата е
казал, че на 19.08.2022г. бабата на детето, по майчина линия го е завела в
дома му с две чанти личен багаж, заявявайки, че майката е заминала за
Германия. Бащата се опитал да се свържи с нея по телефона, но не успял. Към
този момент детето се отглеждало от бащата, в жилището на неговите
родители. Домът е в много добро състояние.
Детето В. е ученик във втори клас на ОУ“****“ гр.Каварна. Към
настоящия момент се отглежда от бащата (след постановени привременни
мерки), но ежедневно посещава майка си.
При посещение в дома на майката е установено, че същата има
възможност да се грижи за детето. На адреса на майката живее и баба й по
майчина линия Д.А., която й помагала при отглеждане на детето. Жилищните
условия са много добри. При осъщественото наблюдение от страна на
социалния работник, е установена силна емоционална връзка между майката
и детето.
По реда на чл.59, ал.6 от СК е изслушана майката на детето – Е. В. П..
Същата разказва, че бащата не е заплащал издръжка на детето след развода,
което наложило да отиде в Германия да изкара някой лев. Уговорила се с
бившия си съпруг, че той ще гледа детето няколко месеца и тя лично го
завела в дома му. Той й казал „Добре! За мен не е проблем да го гледам
няколко месеца“. Твърди, че е използвал това, че е адресно регистрирана на
неговия адрес и затова завел дело за упражняване на родителските права.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Нормата на чл.56, ал.9 от СК сочи, че ако обстоятелствата се изменят,
съдът по молба на един от родителите, по искане на „Дирекция „Социално
подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки и
да определи нови. Кои промени в обстоятелствата представляват изменение
по смисъла на чл.59, ал.9 от СК, отговор дава ППВС №1/74г., чиито
разрешения са актуални и при действието на СК от 2009г. Това са случаите,
когато е налице изменение на обстоятелствата, взети предвид при определяне
на първоначалните мерки, когато измененията произтичат от изгубили
смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато мерките на
практика са променени. Посочено е, че във всички случаи съдът е длъжен да
обсъди как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефективността на мерките, които определят същите. Промяната на взети в
предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, могат да
бъдат свързани с промяна на родителските, възпитателските или моралните
качества на упражняващия мерките, със социалната среда, в която живее
детето след първоначалното решение, с жилищните и битови условия. Като
обстоятелства, които засягат положението на детето са посочени:влошаване
на жилищните условия на родителя, на когото е предоставено детето или
подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в
невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските
права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на
родителя да се справи с детето. Като изменени обстоятелства са посочени и
тези, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителя
по повод задължителното спазване на определените мерки – отчуждаване на
детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки
на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с
другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични
отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и
неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на
детето. При промяна на мерките относно упражняването на родителските
права се държи сметка за интересите на детето. Най-добрият интерес на
детето е приоритет при преценка кой да упражнява родителските права, при
кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между
детето и родителите му. Най-добрият интерес на детето се определя в
съответствие с легалната дефиниция по § 1,т.5 от ДР на Закона за закрила на
детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка
при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето:
възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда
5
и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и
безопасност, уязвимо положение, права на детето на здравеопазване, право на
детето на образование. Решаващо значение за интересите на детето има
цялата съвкупност от интереси: не отделни обстоятелства, а съвкупност от
обстоятелства на разглеждания случай.
В настоящото производство, твърдението на ищеца С. П. в исковата
молба изменение на обстоятелствата се изразява в оставянето на детето В. на
19.08.2022г. при него от страна на ответницата, без да го потърси до
завеждане на исковата молба – 25.10.2022г. и без да го уведоми защо го е
оставила. Твърди, че роднина на Е. П.а го оставила с един сак дрехи и не го
потърсила, не му осигурила необходимото за първия учебен ден и не на
последно място не се интересувала от него. В същото време свидетелите на
ищеца твърдят, че лично той не е давал издръжка на сина си, защото не била
потърсена.
Настоящия състав, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира, че не са налице изменение на обстоятелствата, което да налага
промяна на упражняването на родителските права, определяне нов режим на
лични отношения с майката и присъждане на издръжка в полза на детето,
платима от нея.
И от социалния доклад и от гласните доказателства, които съдът
кредитира само дотолкова, доколкото кореспондират и с другите такива,
счита, че майката Е. П.а задоволява адекватно всички потребности на детето,
подпомагана от своето разширено семейство. Твърдението, че майката
оставила детето и не се интересувала от него, не отговаря на истината и не
кореспондира с останалия доказателствен материал. Следва да се посочи и, че
бащата е този, който не е заплащал издръжка на детето си и майката е била
принудена сама да осигурява средства за издръжката на детето си. Което я е
мотивирало и да отиде в Германия, да работи временна работа. Не на
последно място съдът констатира и, че не е налице отчуждение по
отношение, на който и да е от родителите, т.е. не е налице опасност от
прекъсване на съществуващата силна емоционална връзка, както с бащата,
така и с майката.
По изложените съображения, съдът счита, че не са налице изменения в
обстоятелствата, което да налага промяна упражняването на родителските
права спрямо малолетното дете В. С. Х., като същите бъдат предоставени на
баща му С. Х. П., да се определи ново местоживеене на детето при него, както
и режим на лични отношения с неговата майка Е. В. П.а.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 78 ал. 3 ГПК, в тежест на
6
ищеца следва да се възложат разноските, направени от ответницата Е. П.а,
които са единствено заплатен адвокатски хонорар в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
Водим от гореизложеното КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Х. П. с ЕГН ********** от гр.Каварна,
ул.”***” № 100, срещу Е. В. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Каварна, ул.”***” № 100, с настоящ адрес: гр.Каварна, ул.”****” № 19, иск
за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете В. С. Х. на бащата, за определяне местоживеене на детето
на адреса на бащата, за определяне режим на лични отношения с неговата
майка Е. В. П.а, за осъждане на ответницата да заплаща издръжка на сина си в
размер на 250 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
25.10.2022г. и издръжка за минало време, считано от 19.08.2022г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. Х. П. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.”***” № 100, да
заплати на Е. В. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Каварна, ул.”***”
№ 100, сторените по делото разноски в размер на 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Добрич, в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
7