№ 21
гр. Варна, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000498 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Застрахователно
дружество „Далл Богг живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.София против
решение № 260091/26.06.2021г. на Варненския окръжен съд, търговско
отделение, постановено по т.д. № 188/2021г. в частта, в която дружеството е
осъдено да заплати на АНТ. Г. Г. от гр.Варна обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди вследствие на ПТП от 16.04.2019г. в гр.Варна за
горницата над 10 000лв до присъдените 20 000лв. Въззивникът счита
решението в обжалваната му част за незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, като постановено при отсъствието на фактически и правни
основания за присъждане на обезщетение в определения от съда размер.
Моли същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него –
постановено друго, с което претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна. В условията на евентуалност моли присъденото обезщетение
да бъде намалено по справедливост.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
1
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част като
правилно и законосъобразно.
Третото лице- помагач на ответника Р. Ж. ИЛ., ЕГН **********, не е
изразило становище по жалбата.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Предмет на настоящото въззивно произнасяне е присъденото
застрахователно обезщетение на ищеца АНТ. Г. Г. от гр.Варна за претърпени
от него неимуществени вреди вследствие на ПТП от 16.04.2019г. в гр.Варна
за горницата над 10 000лв до 20 000лв.
Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че процесното
ПТП е осъществено на 16.04.2019г., в гр. Варна, на кръстовището на
ул.“Тодор Влайков“ с ул.“Иван Рилски“. Ищецът АНТ. Г. Г. управлявал лек
автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № В 5812РС. След като навлязъл на
кръстовището с ул.“Иван Рилски“ движещият се в насрещната лента лек
автомобил „Рено Лагуна“ с ДК № В 8916ВР, управляван от Р. Ж. ИЛ.
предприел маневра завой наляво, като му отнел предимството, в резултат на
което последвал удар между двете коли, при който ищецът получил следните
травматични увреждания – счупване на носните кости с разместване на
фрагментите, оток и кръвонасядане на носа и клепачите на двете очи, както и
вертикално ожулване на носа, болезненост в лява шийна област, косо
ожулване и кръвонасядане в областта на лява ключица отляво надясно, оток и
кръвонасядане в областта на гръдна кост с диаметър около 7-8 см,
хоризонтално ивицесно кръвонасядане в долна трета на корема в дясно с
ширина около 3-4 см и дължина 10 см и контузия с травматичен оток по
дясно коляно. От представената медицинска документация и заключението на
СМЕ е видно, че ищецът е претърпял оперативна интервенция - репозиция на
носни кости и тампонада, с използване на локална анестезия, с нормален
следоперативен период. Оздравителният процес по отношение на
наместените след счупване кости на носа е протекъл гладко, функцията на
носните ходове била възстановена в рамките на две - три седмици след
инцидента. Понастоящем ищецът е в добро общо състояние, като според
в.лице медик е възстановил напълно носното дишане.
2
Безспорно установено е още, че към датата на осъщественото ПТП –
16.04.2019г. Гражданската отговорност на собственика на л.а. „Рено Лагуна” е
била застрахована при ответното дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, гр. София по застрахователна полица №BG/30/118003473238.
Заявените в исковата молба и претърпени от ищеца морални болки и
страдания в резултат на инцидента са потвърдени от показанията на неговата
майка Йорданка Христова Г.а, които, макар и ценени по реда на чл.172 ГПК,
възпроизвеждат непосредствените възприятия на свидетелката и колерират с
останалите събрани по делото доказателства. Затова и съдът ги цени като
достоверни, а оплакването в жалбата по отношение на тях преценява като
неоснователно. Според тези показания след катастрофата синът й е бил в
лошо състояние, със счупен нос, коремът му бил целият син от врязалия се в
тялото му предпазен колан, ръцете му били натъртени. Поради това не можел
да се храни, да диша правилно, имал много силни болки и постоянно бил на
силни обезболяващи. И сега дишал тежко, започнал да хърка, гръбначният
стълб го болял между плешките, ползвал специални ортопедични шини за
гръбнака. Наложило се свидетелката да полага непрестанни грижи за него по
отношение на хранене, обличане, ходене до тоалетна. Инцидентът го
променил – от жизнен и енергичен човек, с чувство за хумор, който обичал да
излиза и се събира с приятели се затворил в себе си, не искал да се погледне в
огледалото, върнал се при родителите си, тъй като поради хъркането,
приятелката му, с която преди това живеел, не можела да спи по цяла нощ.
Въпреки че преодолял физическите травми, някакъв стрес останал в него.
Промените в психическото и емоционалното състояние на ищеца и в
социалното му функциониране в резултат на инцидента са установени със
заключението на съдебно-психологическа експертиза. Според вещото лице
преживеният инцидент представлява настъпило внезапно и грубо стресогенно
събитие. Непосредствено след него ищецът е преживял симптоми като
отдръпване от заобикалящата го действителност, тревожност, потиснато
настроение, нарушен сън, кошмарни съновидения, част от които продължават
да персистират месеци наред, установяват се и към момента на
освидетелствуването - припомняне на ситуацията и изводимия от това страх
от повтарянето й, тревожност и нарушен сън, кошмарни съновидения,
ограничаване на контактите, нежелание за общуване. Ищецът преработва
преживяната психотравма чрез несъзнавани и/или полусъзнавани защитни
3
психични механизми. По мнението на експерта, към настоящия момент
личностовата структура е дисхармонична. Налице е разширен диапазон за
емоционални преживявания - предимно в негативния емоционален регистър,
като позитивния също присъства, но е по-слабо изразен. Има данни за
тревожни преживявания, които са оказали негативен ефект върху психо-
емоционалното му състояние. Характера на случката е възприет като
травмиращ, в резултат на което са настъпили разстройства и промяна в
социалното и емоционалното функциониране.
При горната фактическа установеност съдът намира, че са налице
кумулативно изискуемите от закона предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ за обезвреда на
вредите, които ищецът е претърпял в резултат на ПТП : противоправност на
действията на застрахованото по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ лице по
застраховка „Гражданска отговорност”, настъпилите вреди под формата на
морални болки и страдания, причинно-следствената връзка между действията
на застрахования и настъпилия вредоносен резултат, като вината на
последния се презумира.
Спорният въпрос, пренесен пред настоящата инстанция, касае размера
на дължимото застрахователно обезщетение. Критериите за неговото
определяне са установени както в задължителната съдебна практика, така и в
актуалната съдебна практика.
Така в т.2-ра на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по
приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили
актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога
обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства -
начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането,
произтичащите от него физически и психологически последици за
увреденото лице, възраст на пострадалия, социално положение, които
решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната
съвкупност. /Така решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010
г., II т. о., ТК и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II
т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът
съобразява, че пострадалият е млад човек, в добро физическо и психическо
4
здраве преди инцидента, с активен начин на живот, който в резултат на ПТП е
преживял силен емоционален стрес, травматични увреждания, наложили
оперативна интервенция, подробно описани в заключението на СМЕ, начина,
времетраенето и степента на тяхното възстановяване, безспорното им
отражение върху физическото здраве и психиката на пострадалия,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер; възможните
периодични болки в травмираните области, както и доброто възстановяване
във физическо отношение към настоящия момент.
Съдът съобразява още и практиката на касационната инстанция при
определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.
Въз основа на горните критерии настоящият състав намира, че
дължимото на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 20 000лв.
Възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат
поради неизползването на обезопасителен колан е неоснователно и
недоказано. В.лице по приетата СМЕ е категорично, че установените
ожулвания и кръвонасядания в областта на лява с.ключица, гръдна кост и
корема на ищеца добре отговарят да са получени от въздействието на
поставен предпазен колан по време на произшествието. В с.з. заключението е
прието без възражения от двете страни и без допълнителни искания за
повторна или тройна експертиза.
Оплакването в жалбата, че ищецът се е възстановил напълно от
получените при ПТП травми и общото му здравословно състояние е стабилно
е неоснователно. Според д-р Д. ищецът продължава да се оплаква от по-чести
възпалителни заболявания на носна лигавица и периодично появяващи се
болки в областта на кръста и ляво рамо, както спонтанно, така и при
физическо натоварване.
По изложените съображения решението в обжалваната му част се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
5
На процесуалния представител на въззиваемата страна се присъжда
адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. в размер на 970лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260091/26.06.2021г. на Варненския окръжен
съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 188/2021г. в обжалваната
част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Далл Богг живот и здраве“ АД,
ЕИК *********, гр.София да заплати на адв.СВ. Б. СЛ. от АК – Врана, със
съдебен адрес гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ 52, ет.1, ап.2
адв.възнаграждение в размер на 970лв, на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6