Решение по дело №283/2019 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 222
Дата: 2 март 2020 г. (в сила от 2 юни 2020 г.)
Съдия: Велина Ангелова
Дело: 20195240100283
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е :

222  / 02.03.2020   година, гр. Пещера

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав

На  11.02.2020 година

 в публичното заседание в следния състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Секретар: Тодорка Даракчиева

като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело №  283  по описа за  2019 година

 

Предявен е установителен иск  по чл.415  от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.

В исковата молба ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,бл.53Е,вх.В , чрез юрк. Е.  против ответника С.И.Д. ***, твърди че на  13.03.2017 година между страните по делото е сключен  Договор за  потребителски  кредит  № ********** ,по силата на който ищцовото дружество ,в качеството му на кредитор е приело да предостави на ответника в качество на длъжник в заем сума в размер на 1000 лева  за срок от 24 месеца.Уговорено било още от страните заетата сума да бъде издължена  на вноски ,всяка в размер на 61.82 лева ,при годишен процент на разходи от 49.89%;годишен лихвен процент от 41.17%;лихвен процент  на ден от 0.11% или общото задължение по договора възлизало на 1483.68 лева.Сочи се още ,че заемателят  по договора закупил и  пакет от  допълнителни  услуги  в размер на 750 лева ,който следвало да издължи  на вноски, всяка в размер на 31.25 лева.В този случай общото задължение по договора възлизало на 2233.68 лева ,което следвало да се погасява чрез вноска в размер на 93.07лева.Договорът бил обезпечен с поръчителство от  страна на  Ш.  Х.  И..Неразделна част от договора са били ОУ,които са предадени на длъжниците при подписване на договора.Твърди се още ,че ищцовото дружество изпълнило точно задължението си по договора,  като на 14.03.2017 година  превело   сумата от 1000 лева по банковата сметка на  ответника-Д.,с което същата  поела задължение  да върне уговорената сума  в срок от 24 месеца,с месечна вноска  по  погасителния  план   в размер на  93.07 лева  и падежна дата -2ро число на месеца.Твърди се още ,че  съгласно  т.12.3 от ОУ страните уговорили ,че при просрочие  на една месечна вноска  с повече от  30  календарни дни  настъпва  автоматично   прекратяване на договора  за предоставяне на кредит  и обявяване на неговата  предсрочна изискуемост ,без да е необходимо кредиторът да изпраща  на кредитополучателя уведомление-покана,предизвестие или  други ,като договорът е прекратен от страна на ищцовото дружество на 12.09.2017 година  и е била обявена неговата предсрочна изискуемост.Сочи се още ,че след прекратяване на договора  са били извършени доброволни плащания  от страна на длъжника на  7 пълни вноски  и на 1 частична вноска ,като към момента  кредитополучателят е погасил сума в размер на  697.60 лева.Поради неточно  изпълнение на задължението от страна на ответника депозирали  заявление по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Пещера ,по което било образувано гр.дело № 1191/2018 година ,приключило с издаване на заповед за изпълнение.В последствие получили съобщение ,че следва да предявят иск ,за да установят вземането си срещу длъжника ,което получили на 24.01.2019 година и това мотивира правният им интерес да установят вземането си.Молят да се постанови решение ,с което да се признае за установено по отношение на ответника ,че ищецът има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на сумата от 1578.52 лева-неизплатена главница ,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

В указания от съда срок ответникът не е депозирала писмен отговор и не е ангажирала доказателства.От определения му особен представител адв.В.  е постъпил писмен отговор ,в който е оспорен предявения иск.Не са ангажирани доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :

          От събраните по делото писмени доказателства : искане за отпускане  на потребителски кредит;декларации;стандартен европейски формуляр допълнителна предоговорна информация договор за кредит № ********** ;споразумение за допълнителни услуги от 13.03.2017 година ;Общи условия към договор  ;погасителен план;преводно нареждане;извлечение от сметка  ,от които се установява ,че на 13.03.2017 година ответницата Д.  чрез  кредитен експерт –юридическо лице „Ивон-2010-Стоян Гочев“ гр.Пещера е депозирала до  „Профи Кредит България“ЕООД  писмено искане  за отпускане  на потребителски  кредит  в размер на 2500 лева,като от същата дата е попълнен и подписан от ответницата и стандартен  европейски формуляр  за предоставяне на  информация  за потребителски кредити.В последствие на 13.03.2017 година  между “Профи Кредит България“ЕООД в качеството на кредитодател и С.И.Д.  е сключен писмен договор,  по силата на който ищцовото дружество  се е задължило да предостави в заем на  ответника сума в размер на 1000 лева  за срок от 24 месеца.Уговорено било още от страните заетата сума да бъде издължена  на вноски ,всяка в размер на 61.82 лева ,при годишен процент на разходи 49.89%;годишен лихвен процент от 41.17%;лихвен процент  на ден от 0.11% или общото задължение по договора възлизало на 1483.68 лева,като последният  бил обезпечен с поръчителство от  страна на  Ш.  Х.  И.  от гр.Пещера.Сочи се още ,че кредитополучателят по договора   закупил и  пакет от  допълнителни  услуги  в размер на 750 лева,съгласно договор за допълнителни услуги от 13.03.2017 година  ,който следвало да издължи  на вноски, всяка в размер на 31.25  лева.В този случай общото задължение по договора възлизало на 2233.68 лева ,което следвало да се погасява чрез вноска в размер на 93.07 лева.Подписани са от страните общи условия към договора ; стандартен европейски формуляр и допълнителна  предоговорена информация ,представляваща  приложение  към стандартен  европейски формуляр ,в която ясно е посочена датата 13.03.2017 година на сключване на договора ;  общата сума ,която  следва да се върне от кредитополучателя-2233.68 лева;,общия размер на месечната вноска -93.07 лева  и броят на месечните вноски -24 от момента на сключване на договора.Неразделна част от договора е бил и погасителен план ,в който  ясно са указани:  размерът на месечната погасителна вноска и  падежа на всяка.С платежно нареждане от 14.03.2017 година договорената от страните сума  по договор за кредит от 1000 лева  е преведена по банкова сметка *** С.И.Д..Видно от извлечение по  сметка  до момента  ответницата е внесла сумата от 697.60 лева.

Като доказателство по делото е приложено ч. гр. дело № 1191/2018  година  по описа на ПщРС , от което се установява ,че същото е образувано  по  заявление на   „Профи Кредит България“ЕООД гр.София  по реда на чл.410 от ГПК срещу С.  И.Д. *** и Ш.  Х. И.   от гр.Пещера за издаване на заповед за изпълнение  за следните суми : главница в размер на 1578.52  лева ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане.Претендирани са и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в заповед № 428 от 11.09.2018 година ,постановена по ч.гр.дело №11191/2018 година по описа на ПщРС ,с което е разпоредено длъжникът С.И.Д.  и Ш.  Х. И.   да заплатят солидарно  на заявителя следните суми: главница в размер 1578.52лева,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 26.07.2018 година до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 31.57 лева-д.т. и 150 лева –възнаграждение на юрисконсулт. Заповедта е влязла в сила по отношение на длъжника  Ш.  Х. И. ,като е поставена отметка за издаден изпълнителен лист.Заповедта  по отношение на длъжника Д. е връчена при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Със съобщение от 24.01.2019 година съдът е указал на заявителя за правото му да предяви иск ,за да установи вземането си в месечен срок ,като довнесе и дължимата държавна такса.

За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза като вещото лице Цв.К. в заключението си сочи ,че при извършената от нея проверка установила плащане по договора от страна на ответника на 03.07.2017 година в размер на 198.80 лева  и в периода  19.10.2017-11.01.2018 година в размер на 498.80 лева или  общо в размер на 697.60 лева.Вещото лице е установило ,че в исковата претенция от 1578.52 лева се включва: непогасена главница в размер на 786.42 лева;непогасена договорена лихва в размер на 264.52 лева и  непогасено възнаграждение за  допълнителен пакет  в размер на 527.58 лева.

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

Касае се за иск по чл.415 от ГПК за уважаването на който следва  да бъде установено  безспорно  ,че искът е допустим  и, че претендираното от ищеца вземане съществува  в размера  ,който е посочен в исковата молба.

          Безспорно се установява по делото ,че са налице положителните  процесуални предпоставки  за предявяване на иска –издадена заповед  за изпълнение; /връчване при условията на чл.47,ал.5 от ГПКТ/ и  спазване на  едномесечния преклузивен срок, в рамките на който  следва да бъде предявен  установителния иск.

След връчване на съобщението на заявителя за предявяване на иска  на 24.01.2019 година е предявен такъв   на 22.02.2019 година  в деловодството на РС-Пещера , с оглед на  което съдът счита ,че същият е допустим.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че на 13.03.2017  година  между  „Профи Кредит България“ЕООД   и ответницата Д.  са възникнали  облигационни правоотношения по правилата на  договор за заем за потребителски кредит.

Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Установи се ,че договорът е сключен в писмена форма,която е форма за действителност ,като в него са уговорени :размерът на заетата сума;начина  на погасяване-чрез 24 погасителни вноски и крайният срок на договора-последната погасителна вноска.По делото не се оспорва ,че заемодателят е изпълнил задължението си по договора ,а именно  предаване на сумата от 1000 лева  на заемателя  Д..В тежест на кредитополучателят е  да установи изпълнение  на своите задължения по договора,а именно  връщане на заема.Видно от приетите по делото банкови документи  кредитодателят е предоставил на кредитополучателят  по банков път  реално на  длъжника само сумата от 1000 лева,поради което ответникът следва да я върне ,съгласно уговорения в договора срок и съответна лихва,т.е.1483.68 лева. Установи се безспорно от заключението на вещото лице ,че   ответницата е  внесла по сметка на кредитора сумата от 697.60 лева  като до разликата  от договорения размер остава сумата от 786.08 лева. Остатъкът  от претендирания от ищеца размер до 1578.52 лева  като възнаграждение  за пакет от допълнителни услуги е неоснователен поради недоказаност.По делото не са представени никакви доказателства ,че тази сума( пакет от допълнителни услуги като част от договора за потребителски  кредит) реално е  предадена на ответника.

Следователно настоящият състав приема ,че страните по делото са обвързани само и единствено от  формален договор за заем  в размер на 1483.68 лева-заета сума и договорена лихва.

          Следователно от изложеното съдът счита ,че предявеният иск  е частично основателен и като такъв следва да бъде уважен ,като се приеме за установено по отношение на ответника ,че ищецът има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на сумата от 786.08 лева –главница ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 26.07.2018 година до окончателното й изплащане.

В тежест на ответника следва да се възложат и направените в настоящото производство разноски в размер на  775 лева-с оглед уважената част от иска и разноски  в заповедното производство в размер на 100 лева съразмерно на уважената част от иска.

Водим от горните съображения,

ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

          Р   Е   Ш   И  :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.Д. ***, че „ПРОФИ  КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юрк. Е. има валидно и изискуемо вземане срещу нея в размер на 786.08 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.07.2018 година до окончателното й изплащане като до размер на 1578.52 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА.

ОСЪЖДА С.И.Д. да заплати на „Профи кредит България“ЕООД гр.София разноски по делото в размер на 775 лева и разноски в заповедното производство в размер на 100 лева .

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: